Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.07. 2020
г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На двадесети юли 2020
година,
в ОТКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Секретар Ирина Василева,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№74, по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 14 от 17.01. 2020 г.,
постановено по гр.д. № 104/2019 г. на РС-Търговище, е признато за
установено по отношение на О.Т. че Б.С.Б.
и Б.Д.Б.,***, са собственици на
основание давностно владение на земеделска земя, с площ от 602 кв.м., находяща
се в землището на гр.Търговище, м.”Драка“, която по действащата кадастрална
карта на гр.Търговище, одобрена със Заповед РД-18-18/17.06. 2005 год. на
Изпълнителния директор на АГКК е заснета като ПИ № 73626.156.302, при граници
на имота : ПИ № 73626.156.249; ПИ № 73626.156.251; ПИ № 73626.156.275; ПИ №
73626.156.274, ПИ № 73626.156.273 и ПИ № 73626.156.269, ПИ № 73626.156.270, ПИ
№ 73626.156301 и ПИ № 73626.156.300, на
осн. чл.124, ал.1 от ГПК. Присъдени са и разноски в полза на ищците, в размер
на 650 лв.,
Срещу това решение е постъпила жалба
от О.Т. представлявана от кмета Д. Димитров и ю.к. Коларова в съд.зас. В
жалбата се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения,
както и такива на материалния закон. Излагат се подробни съображения. В съз
зас. жалбата беше поддържана.
В законния срок е постъпил
отговор от ответниците, чрез пълномощника им адвокат П.. На първо място той
оспорва жалбата и счита, че решението е правилно и законосъобразно. На второ
място, представя доказателства, че единият от доверителите му е починал и
наследен от съпругата си, която е другият ищец по делото и от децата си. Съдът
конституира наследниците.
На ищците беше даден срок
да посочат кои са новите обстоятелства, настъпили след влизане в сила на
решението по гр.д. № 2046/ 2007 г. на РС-Търговище, поради които твърдят, че са
носители на правото на собственост – на какво основание считат, че са станали
собственици и за какъв период от време.
От тях постъпи становище,
чрез адвокат П., в което посочват, че се считат за собственици, защото след
постановяване на съдебното решение те продължават да владеят имота като свой и
от 2008 г., до предявяване на иска има изтекла давност. Считат, че са придобили
имота именно на основание давностно владение, а наследниците и по наследство.
На ответника беше връчен
препис от допълнението към исковата молба и беше даден срок за отговор. В
законния срок отговор не постъпи.
Съдът, като провери
събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните,
установи следното: Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
неправилно.
Ищците основават иска си
на това, че от 1963 година притежават лозе с овощна градина, с площ от около
500 кв.м., в м.“Драка“ в гр. Търговище. Посочват, че са придобили този имот по
силата на замяна, през 1963 г., за което представят протокол, в който имената
на ищеца са под № 28. Тази замяна била за отчуждено лозе, попадащо в чашката на
язовир „Поляница“. С допълнението на исковата молба, което беше направено,
ищците твърдят, че след влизане в сила на решението по гр.д. № 2046/ 2007 г. на
РС–Търговище, те са продължили да упражняват владение върху имота и го ползват
като собственици. Това е станало в периода от 2008 г. до предявяване на иска.
Възраженията на ответника
са били свързани с това, че между общината и ищците е било водено гражданско
дело, което е приключило с влязло в сила решение, като претенцията за
собственост на ищците е била отхвърлена. Молят да се зачете силата на присъдено
нещо. След като исковата молба беше поправена, оспорват иска и молят той да
бъде отхвърлен.
Какви са фактите по
делото. Ищците от много години ползват
земеделска земя, с площ от около 500 кв.м., в близост до гр. Търговище,
м.“Драка“. Имотът е засаден с овощни дървета и лози. Този имот е предоставен на
Б.С., като лозе, в м.“Драка“, с площ от 500 кв.м., за безвъзмездно ползване.
Това е станало с решение на комисията по ТПС в гр. Търговище, с протокол от
13.03. 1963 г. Предоставянето е станало по повод подадени молби от граждани,
желаещи да обработват до един декар лозе от тия на ДПФ, в землището на гр.
Търговище. В регистрите на общината, в дирекция „Земеделие, транспорт, търговия
и социални дейности“, в том 3, стр. 22, по партидата на ищеца Б. е записано
лозе в м.“Драка“, придобито като замяна-договор. Имотът е нанесен в КК на
землището на гр. Търговище, в м.“Драка Б“, под № 302, като земеделска земя,
друг вид трайно насаждение, с площ от 602 кв.м. и стар номер 156302.
Собственици: земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, без данни за документ за собственост.
В отговора на общината по
исковата молба е посочено, че в техните регистри има данни, че за имота са били
подадени документи за придобиване на собствеността, по силата на § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Те са били подадени след съответните законови срокове и не са разгледани.
Считат, че най-вероятно, ползването на имота е предоставено по силата на
Постановление № 21 от 31.01. 1963 г.
Видно от преписите от
решения на съдилищата в гр. Търговище, между страните е било водено гр.д. №
2046/ 2007 г. на РС–Търговище, с предмет установяване правото на собственост
върху същата земеделска земя, като се претендира тя да е придобита по давност.
Искът е бил уважен на първа инстанция,
но с решение по в.гр.д. № 116/ 2008 г. на ОС–Търговище, решението на РС е било
отменено и искът е отхвърлен. Решението не е било обжалвано пред ВКС и е влязло
в сила през 2008 г., за което страните не спорят, но няма отбелязване кога е станало това.
Представените писмени доказателства не са заверени за вярно с оригинала. Съдът
ги приема за достоверни, тъй като страните не спорят, че между тях са били
водени тези дела и решенията са такива, каквито са посочени.
Не се спори между страните
и това се установява от свидетелските показания, че имотът продължава да се
ползва от ищците и тяхното семейство, никой не им оспорва мястото и то
продължава да се обработва като земеделска земя.
При така установените
факти, въззивният съд прави следните изводи: на първо място, искът е допустим,
защото се претендират новонастъпили юридически факти по отношение правото на собственост
върху процесния имот, а именно изтекла придобивна давност, в периода след
влизане в сила на решението по в.гр.д. № 116/2008 г. на ОС–Търговище, до
предявяване на иска към 26.06. 2019 г.
От установените по делото
факти, с категоричност може да се направи извод, че през 1963 г., ищците
получават право на безвъзмездно ползване върху процесния имот, както и това, че
този имот през 1963 г. е бил част от земите на Държавния поземлен фонд.
Твърдението, че имотът е даден в замяна на отчужден имот не се подкрепят от
надлежни писмени доказателства, които е следвало да съществуват, ако това беше
така. Посоченото в регистрите не се
основава на реални надлежни доказателства, а на твърдения.
Съдът се съгласява с тезата на общината, че
най-вероятно имотът е предоставен по силата на ПМС № 21 от 31.01. 1963 г. за развитие
на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използуване на
нестопанисваните земи край населените места. Това е така, защото актът е приет
в края на м. януари 1963 г., а протоколът на ТПС комисията е от 13 март същата
година. Отделно от това, в ЗТПС/отм./
няма каквито и да било правни основания за предоставяне на земеделска земя за
безвъзмездно ползване на граждани. По силата на чл. 9 от посоченото постановление окръжните народни съвети и
окръжните управления на горите трябва да установят в срок от 6 месеца
пустеещите и изоставените земи в държавния поземлен и в горския фонд край
градовете и селата и да разработят мероприятия за най-целесъобразното им
използване.
Тези земи да се дават предимно на ТКЗС и ДЗС, а
земите, които не могат да се обработват от тях, да се раздават безплатно, за
вечно ползване, по 1-2 декара на домакинство на кооператори, работници,
служители, занаятчии, пенсионери и др. по тяхно искане.
Правото на вечно ползване на тези земи се
запазва и от наследниците при положение, че те продължават да ги обработват.
Раздадените на работници, служители, занаятчии,
пенсионери и кооператори изоставени земи да се използват само за земеделски
цели. Върху тези земи не могат да се строят жилищни сгради.
Това постановление е действащо и не е отменено.
Самото ползване на земята обаче, ако е на това основание, се прекратява по
силата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Като ползватели на това основание обаче, ищците
не са придобили имота по давност. След като земята е била държавна собственост
към момента на придобиване правото на ползване, то същата е подлежала на
възстановяване след приемане на ЗСПЗЗ, по силата на чл. 10. Това е следвало да
стане в лицето на собствениците преди одържавяването. За тази земя обаче не са
били подадени заявления за възстановяването ѝ и
сроковете за това са изтекли още по време на воденото първо дело между
страните. Както личи от останалите писмени доказателства, земята е останала без
собственик след възстановяването. По силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ тя започва да се
стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и
картата на възстановената собственост, тази земя става общинска собственост.
Действително за тази земя комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е установила
непълноти и грешки. От решението, което е част делото с дата 30.07. 2008 г.
обаче, не става ясно за този имот за грешка ли се отнася, за непълнота ли и в
какъв аспект. Няма съответно решение, което да я изключва от обхвата на земите
по чл. 19, ал. 1 от закона, поради което тя продължава по всички документи и
карти да се води общинска собственост. Същата е частна общинска собственост.
През 1996 г., след измененията на ЗС, земята
частна общинска собственост вече можеше да се придобива по давност. Малко преди
да изтече 10 годишният срок обаче за подобни земи, с нормативен акт започналата
да тече давност по отношение на тези земи – държавна и частна общинска
собственост, беше спряна, считано от 31.05. 2006 г. Т.е. става дума за един
ден, който липсва, за да се счете, че
имотът е придобит от ищците по давност към 2006 г. Този факт е отчетен от съда
при първоначалното разглеждане на делото.
Към настоящия момент тази разпоредба е била
действаща към 2008 г. и продължава да действа без прекъсване, до 31.12. 2022 г.
- § 1 от Закона за допълнение на Закона
за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105
от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в
сила от 31.12. 2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12. 2011 г., изм. и
доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в
сила от 31.12. 2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.):
§1 (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от
2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в
сила от 31.12.2011 г.)
(1) (Предишен текст
на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от 2018
г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.) Давността за придобиване
на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31
декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са
собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на
други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното
образование.
(2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от
31.12.2014 г.) В срок до 30 юни
2015 г. Министерският съвет представя на Народното събрание план за действие,
съдържащ всички необходими мерки, които следва да бъдат предприети от
съответните държавни и местни органи на власт, с оглед спазването на срока по
ал. 1.
Т.е. към момента по
отношение на процесния имот, за ищците не е изтекла предвидената в ЗС 10
годишна придобивна давност, за да се счита, че те са собственици на имота,
защото същият е частна общинска собственост и не е завършен 10 годишният цикъл
на владение и ползване на имота като свой.
Този имот евентуално е
можело да бъде придобит в собственост, по силата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, но
подадените от ищците документи са били след съответните срокове и молбата им не
е била разгледана.
При така направените
изводи, въззивният съд счита, че решението на РС–Търговище е неправилно и
следва да се отмени, като на негово място се постанови ново, с което искът да
бъде отхвърлен.
По разноските. Общината
има право на такива, предвид изхода от делото, но не е претендирала ю.к.
възнаграждение, а други разноски няма направени.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 14 от 17.01. 2020 г.,
постановено по гр.д. № 104/2019 г. на РС-Търговище, изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.Д.Б.
***, ЕГН **********,***, Р.Б.Й. ***, ЕГН ********** и С.Б.С. ***, ЕГН **********,
представлявани от адвокат Д. П. ***, чрез АД “П. ***, против О.Т. иск за
признаване за установено, че са собственици на основание давностно владение и
наследство на земеделска земя, с площ от 602 кв.м., находяща се в землището на
гр.Търговище, м.”Драка“, която по действащата кадастрална карта на
гр.Търговище, е заснета като ПИ № 73626.156.302, при граници на имота : ПИ №
73626.156.249; ПИ № 73626.156.251; ПИ № 73626.156.275; ПИ № 73626.156.274, ПИ №
73626.156.273 и ПИ № 73626.156.269, ПИ № 73626.156.270, ПИ № 73626.156301 и
ПИ № 73626.156.300, на осн. чл.124, ал.1
от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, пред ВКС, по реда на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.