Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 27.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова
и в присъствието на прокурора .........................., като разгледа докладваното
от съдия Христова адм.д. № 153/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване КСО).
Административното дело е
образувано по жалба на А.С.Т. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против
Решение № 2153-10-40/11.04.2022г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е
отхвърлена жалбата на Т. и е потвърдено Разпореждане
№РВ-3-10-01083711/02.03.2022г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ Ловеч.
Делото е разпределено на
настоящия съдия-докладчик след отвод на предходния такъв с Определение №
595/07.07.2022г. по настоящото дело.
В жалбата се твърди, че
решението, с което е потвърдено разпореждането за възстановяване на недоборосъвестно
получено обезщетение поради общо заболяване, е незаконосъобразно, неправилно и
постановено при неспазване на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че административният
орган не е спазил реда по чл.110, ал.1, т.1 от КСО, като счита, че е следвало
да бъде издаден акт за начет. Развиват се доводи, че жалбоподателката не е била
недобросъвестна при получаването на процесното обезщетение, доколкото своевременно
е представила пред втория си работодател Община Троян болничен лист, а последният
е следвало да не начислява трудово възнаграждение за периода, в който лицето е
представило същия. В жалбата се изтъква, че в
правомощията на административния орган е било при извършването на проверка в
осигурителя Община Троян, след като е установил наличието на допусната от
работодателя грешка в Декларация Образец № 1, да даде предписания към работодателя, за да я отстрани. В заключение,
жалбоподателят моли
се да се отмени оспорения акт и да му бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание оспорващата не
се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на заявените
в нея основания и развива допълнителни доводи по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, като счита, че издаденият
индивидуален административен акт е законосъобразен.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката А.С.Т. имала
сключени два трудови договора – с осигурителя „Велде България“ АД и договор №
46/30.08.2019г. с Община Троян по механизъм „Лична помощ“, по който втори
договор Т. изпълнявала длъжността „личен асистент“.
Видно от болничен лист №
Е20211045797 (л.46), на А.Т., с месторабота „Велде България“ АД, е бил определен
отпуск в периода 26.04.2021г. – 07.05.2021г., като видно от издаденото от
осигурителя „Велде България“ АД удостоверение №
Р14-10-000-00-**********/10.05.2021г. (л.45), този болничен лист е бил
представен пред работодателя.
С болничен лист № Е20211045798
(л.44), на жалбоподателката, с месторабота Община Троян, е бил определен отпуск
в периода 26.04.2021г. – 07.05.2021г., като видно от издаденото от осигурителя
Община Троян удостоверение № Р14-10-000-00-**********/07.05.2021г. (л.43), този
болничен лист е бил представен пред втория работодател.
От постъпил сигнал на сектор „ПОВН“
при ТП на НОИ Ловеч било установено, че по представен от осигурителя Община Троян
болничен лист № Е20211045798 (л.44) с период от 26.04.2021г. до 07.05.2021г. вкл., на А.С.Т.
било изплатено парично обезщетение за м. 05.2021г. в размер на 7,52 лева за 2 работни дни, като това
обстоятелство не се отрича от жалбоподателката. От служебно извършена проверка
в информационната система на НАП било констатирано, че за нея е подадена
декларация образец №1 за
м. 05.2021г., с отразени 17 отработени дни със
съответния осигурителен доход.
От контролен орган при ТП на
НОИ Ловеч била извършена проверка в осигурителя Община Троян, като резултатите от
проверката били обективирани в Констативен протокол № КП-5-10-01083700/02.03.2022г. (л.39). Към
протокола били приложени фиш за работна заплата за м. 05/2021 г. (л.41) и отчет за м. 05.2021 г. по чл.27, ал.2 от Закона за личната
помощ (л.40). В отчет на Т. за м. 05/2021г. (л.40) дните 5-ти и 7-ми били посочени като
отработени с по 1 час на ден.
Ръководителят на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ Ловеч приел, че в нарушение на разпоредбата на
чл.46,
ал.3 от КСО на А.С.Т.
неоснователно е изплатена сумата в размер на 7,52 лева. В резултата на
установеното, от Ръководител на контрола по разходите на ДОО било издадено Разпореждане
№ РВ-3-10-01083711/02.03.2022г. (л.32), с което на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО А.Т. била задължена да
възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 01.05.2021г. до 31.05.2021г., в размер на 8,13 лева, от които 7,52 лева – главница и 0,61 лева – лихва от датата на
неправомерно изплатеното парично обезщетение до датата на издаване на
разпореждането.
В срока, визиран в чл.117, ал.2 от КСО, в ТП на НОИ
Ловеч, от Т. постъпила жалба с вх.№1012-10-77/17.03.2022г., допълнена с жалба
вх.№1012-10-77#2/21.03.2022г. срещу Разпореждане № РВ-3-10-01083711/02.03.2022г. на Ръководител на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Ловеч. По тях Директорът на ТП на
НОИ Ловеч се произнесъл с оспореното в настоящото съдебно производство Решение
№ 2153-10-40/11.04.2022г. (л.19-21), като отхвърлил същите като неоснователни.
По искане на оспорващата в о.с.з.
като свидетел е разпитан А.Т. – съпруг на жалбоподателката. От показанията му
се установява, че отработените часове в месечните отчети по механизъм „Лична помощ“
се попълват от служители в Община Троян, като асистентът, в случая –
жалбоподателката Т., както и ползвателят на личната помощ полагат подписи върху
него. Допълва, че служителите в общинската администрация не им дават време да
се запознаят със съдържанието на пердварително изготвените отчети.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок – оспореното решение е връчено на Т. на 12.04.2021г.,
видно от приложеното известие за доставяне (л.22), а жалбата е подадена в съда
по ел. поща на 24.04.2022г. в 23:43ч., като е заведена с вх. №
1657/26.04.2022г. – първия следващ работен ден. Подадена е същевременно и до ТП
на НОИ - Ловеч на 24.04.2021г. по ел. поща, извън работно време, като е
заведена с вх.№2103-10-9 (л.10-18). Оспореният акт съдържа волеизявление на
издателя му, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като
адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред компетентния
административен съд по постоянен адрес на лицето, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за
основателна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, при служебния и цялостен съдебен
контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Решението на Директора на ТП на
НОИ Ловеч и потвърденото с него Разпореждане на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ Ловеч са издадени от предвидените в закона органи
и в рамките на тяхната компетентност, съгласно чл.117, ал.3 и чл.114, ал.3 от КСО. Видно от Заповед № 870/24.01.2019г. на Управителя на НОИ (л.55), издателят
на оспореното решение Б.Б. заема длъжността Директор на ТП на НОИ Ловеч, а
видно от Заповед № 28/02.04.2014г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч (л.56), П.Н.
е определен за лице, което да издава разпореждания по чл.114, ал.3 от КСО за
възстановяване на сумите по чл.114, ал.1 и ал.2 от КСО.
Оспореното решение е издадено и в
предвидената писмена форма, съдържаща всички необходими реквизити съгласно
чл.59 от АПК.
Решението, с което е потвърдено
разпореждането, обаче е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в нарушение на приложимия материален и
закон и в несъответствие с неговата цел.
Правното основание за издаване на
разпореждане № РВ-3-10-01083711/02.03.2022г. е чл.114, ал.1
и ал.3 от КСО.
Съгласно посочената норма, с издаване на разпореждане недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. От анализа на тази разпоредба се
установява, че е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки:
плащането да е неоснователно и сумите да са получени недобросъвестно от лицето.
По отношение на първата предпоставка, доводите на съда ще бъдат изложени във
връзка с преценката за съответствие с материалноправните разпоредби и
приложимостта на чл.46, ал.3 от КСО, с която органът е мотивирал
неоснователността на обезщетението.
Въпреки изрично указаното от съда
разпределение на доказателствената тежест, нито в хода на съдебното дирене, нито
дори в хода на административното производство, административният орган не е
представил доказателства в подкрепа на изводите си, че оспорващата е
осъществявала трудова дейност през периода, за който са издадени актове от
здравните органи за отпуск за временна неработоспособност.
Съдът намира, че по отношение на
втората предпоставка също липсват категорични доказателства, а именно
недобросъвестно получени суми от Т.. Предпоставка за прилагане на чл.114, ал.1
от КСО (на което основание е издадено потвърденото с оспорения акт
разпореждане), е недобросъвестността на лицето при получаване на съответните
суми. В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност“ при
получаване на осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото и
съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато
осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените
осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело
или предполагало, че няма право да получи съответното плащане.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на
административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при
получаване на сумите.
В настоящия случай, не се
установява, че жалбоподателката е имала съзнанието и субективното убеждение, че
не й се дължи обезщетение за временна неработоспособност. Дори напротив,
болничните листове са представени на двамата работодатели по всяко от трудовите
правоотношения на Т., като това обстоятелство се удостоверява и от наличните в
административната преписка удостоверение № Р14-10-000-00-**********/10.05.2021г.
и удостоверение № Р14-10-000-00-**********/07.05.2021г. В този смисъл съдът
споделя доводите, изложени в жалбата, че Т. не е била недобросъвестна при
получаването на процесното обезщетение, доколкото своевременно е представила
пред втория си работодател Община Троян болничен лист, а последният е следвало
да не начислява трудово възнаграждение за периода, в който лицето е представило
същия.
От събраните доказателства по делото се
установява, че още в жалбата си срещу разпореждането на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Ловеч Т. е посочила, че през времето, посочено
в болничния лист не е работила и не е следвало да бъде осигурявана за общо
заболяване и майчинство, както и че е заявила готовност да възстанови
съответния размер на полученото от нея трудово възнаграждение за този период
при втория й работодател.
Отделно от това, след
получаването на разпореждането на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ Ловеч, Т., чрез упълномощения от нея адвокат е провела активна
кореспонденция (приложена към молба с вх. № 2390/29.06.2022г. – л.68 и следв.)
с осигурителя по второто трудово правоотношение Община Троян, като е поискала извършване
на съответните счетоводни корекции, които да отразят действителното положение,
а именно – ползването от нейна страна на отпуск по болест съобразно издадения й
болничен лист и определяне на размера на трудовото възнаграждение, което следва
да възстанови.
В оспореното решение по чл.117,
ал.3 от КСО, което е предмет на пряк съдебен контрол, а също и в потвърденото с
него разпореждане, липсват мотиви, обосноваващи недобросъвестност на
жалбоподателката Т. и съответно – основанието по чл.114, ал.1 от КСО. Не са
посочени извършени от осигуреното лице действия в нарушение или заобикаляне на
закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган
относно осигурителните му права. Изрично в тази насока чл.114, ал.2 от КСО
въвежда правилото, че добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не
подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на определени от закона
случаи, в които възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение.
В конкретния случай няма
основания да се приеме, че в хода на административното производство са
установени факти, релевиращи наличието на недобросъвестно поведение на А.Т. при
получаването на обезщетението за временна неработоспособност поради общо
заболяване.
С оглед гореизложеното, процесният
административен акт е издаден в нарушение чл.35 и чл.36 от АПК, вменяващи
задължение за органа, водещ производството, да издаде административния акт,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и
правомощията му служебно да събира относими към предмета на спора
доказателства. Допуснато е съществено нарушение на
административнопроизводственото правило по чл.117, ал.3 от КСО за мотивиране
чрез описание на фактическите основания, обосновали прилагането на чл.114, ал.1
от КСО. Тези съществени процесуални нарушения от страна на ответника във връзка
с изясняване на действителните факти по случая са довели до постановяване на
оспореното решение и в нарушение на материалния закон и целта на същия.
Съгласно чл.40, ал.1 от КСО,
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото не е спорно, че Т. е
работила по трудово правоотношение на пълен работен ден във „Велде България”
АД, както и по втори трудов договор на непълно работно време в Община Троян по
механизъм „Лична помощ“, по който втори договор Т. изпълнявала длъжността
„личен асистент“. На основание чл.4, ал.1, т.2 и т.7 от КСО същата е била
осигурена за всички осигурени социални рискове и е притежавала минимално
изискуемия осигурителен стаж по чл.40, ал.1 от КСО, следователно е имала право
на парично обезщетение при констатирана временна неработоспособност. Издадените
й болнични листове с №№ Е20211045798 (л.44) и Е20211045797 (л.46) са официални
документи, удостоверяващи факта и продължителността на временната
нетрудоспособност, и тези документи не са били оспорени по надлежния ред.
С разпоредбата на чл.46 от КСО са
уредени материалноправните основания, при наличието на които не се изплаща
парично обезщетение за временна неработоспособност на осигурените лица, като
съгласно ал.3 парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща
на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо
заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от
здравните органи.
С оглед нормата на чл.46, ал.3 от КСО, посочена в разпореждането и потвърждаващото го решение като правно
основание за възстановяване на процесните суми, съществено за изясняване на
спорните правоотношения е да се даде еднозначен и категоричен отговор на
въпроса дали през процесния период Т. е осъществявала трудова дейност при
втория работодател Община Троян, от което произтича наличие на основание за
отказ да бъде изплатено от органите на ДОО парично обезщетение, респективно да
бъде задължено осигуреното лице да възстанови заплатеното му такова.
В конкретния случай, както се
спомена и по-горе, не се установи по безспорен начин, че А.Т. е упражнявала
трудова дейност по изпълнението на договор № 46/30.08.2019г. при втория й
работодател – Община Троян, през периода 26.04.2021г. – 07.05.2021г., когато е
била в отпуск поради временна неработоспособност. След като изпълнението на
длъжността „личен асистент“ се припокрива с ежедневните грижи, които обичайно личният
асистент изпълнява при полагането на грижи за лице с трайни увреждания, в невъзможност
за самообслужване, при място на изпълнение в дома на лицето и при липса на
установено работно време и доколкото липсва какъвто и да е установен
от работодателя механизъм за контрол по изпълнението/престирането на труд,
невъзможно е да се установи действителното упражняване на трудова дейност
изобщо. Последното не се оборва и от отчета по чл.27, ал.2 от Закона за личната
помощ, тъй като контролният орган по изпълнение на договора само формално и
документално е осъществявал функции веднъж месечно с полагане на дата и подпис.
Административният орган при
издаването както на разпореждането, така и на решението на горестоящия орган,
се е задоволил единствено с установения факт на начисляване на трудово
възнаграждение, без да изследва правнорелевантното обстоятелство, дали
осигуреното лице действително е упражнявало трудова дейност в процесния период.
Изводът, че лицето е упражнявало дейност по допълнителното трудово
правоотношение е направен единствено въз основа на наличието на сключен втори
трудов договор, приложеният фиш за работна заплата и отчетът за м. май 2021г. с
отработените часове за месеца. Като по отношение на отчета, както се потвърди и
от показанията на разпитания по делото свидетел, по-скоро е бил установен един
формален подход от страна на осигурителя Община Троян при изготвянето и
подписването му от съответните лица. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т.,
макар че същият е съпруг на жалбоподателката, тъй като изложеното от него
кореспондира с другите доказателства по делото. В подкрепа на съждението, че
при изготвянето на месечните отчети по чл.27, ал.2 от ЗЛП се е подхождало
по-скоро формално, е и обстоятелството, че болничен лист № Е20211045798 (л.44),
е бил представен пред работодателя Община Троян – видно от издаденото от
осигурителя Община Троян удостоверение № Р14-10-000-00-**********/07.05.2021г.,
но въпреки че е бил сведен до знанието му, при изготвянето на отчета БЛ не е
бил отразен.
Макар че осигуреното лице не е
задължено да доказва отрицателния за него факт, че не е упражнявало трудова
дейност през периода, за който са му издадени болнични листи за временна
неработоспособност, то от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
се потвърждава твърдението му, че не е извършвало трудова дейност през посочения
период, като не може да се приеме презумптивно, че трудова дейност е
осъществявана. Както вече се отбеляза, основание за задължително осигуряване е
не плащането или начисляването на трудово възнаграждение, а осъществяването на
трудова дейност, което твърдение в административния акт почива на
предположения, и съдът го намира за недоказано. Именно упражняването на трудова
дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е
предвиденият от чл.46, ал.3 от КСО юридически факт, изключващ правото на
парично обезщетение за временна неработоспособност.
За да се докаже осъществяването
на трудова дейност от едно лице, не е достатъчен нито сключеният трудов
договор, нито фишът с начислено трудово възнаграждение за времето, през което
лицето е разполагало с болничен лист за временна неправоспособност, по което е
изплатено процесното обезщетение. Наличието на сключен трудов договор не е
самостоятелно основание за осигуряването по чл.4, ал.1, т.1 от КСО, ако лицето
не осъществява трудова дейност в изпълнение на този договор. Начисляването
и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по
чл.5, ал.4 от КСО от осигурителя, също не представлява самостоятелно основание
за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова
дейност през този период. В случая, както се установи, липсва писмена следа и
каквито и да били доказателства за положен в процесния период труд, което е
релевантното изключващо обстоятелство за изплащане на обезщетение по
представените болнични листи. Административният орган е направил извод за
упражняването на трудова дейност от лицето единствено въз основа на подадените
от осигурителя Община Троян данни, но не е установил реално осъществена ли е
тази трудова дейност въпреки направената формално проверка в осигурителя.
Следователно, не е доказано наличието на основанието за възстановаване на
полученото обезщетение.
Няма забрана за изплащане на
трудово възнаграждение от работодател през време, когато лице – негов работник
или служител, е временно нетрудоспособно. В този случай интересите на ДОО не са
накърнени, защото осигурителят по това в случая второ осигурително
правоотношение е задължен да начислява и внася осигурителни вноски върху
изплатеното възнаграждение за периода на временната нетрудоспособност, както е
направено и в случая, и това не се оспорва от ответника.
Противно на доводите на
ответника, подаването на данни по чл.5, ал.4 от КСО не е достатъчно основание,
за да се приеме, че лицето е осъществявало трудова дейност. Декларирането от
осигурителя е само индиция за упражняване на трудова дейност, съответно – за
задължение за осигуряване, но не доказва релевантния факт, че трудова дейност
обективно е осъществявана от работника. Декларирането не се ползва с презумпция
за вярност, а при невярно деклариране подадените данни подлежат на коригиране.
Именно за инициирането на такова коригиране от втория осигурител са налице
доказателства по делото.
В хода на производството органът
не е доказал в случая за посочения период да е налице хипотезата на чл.46, ал.3
от КСО, съгласно която парично обезщетение за временна неработоспособност не се
изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване
за общо заболяване през периода, за който е издаден акт от здравните органи.
Поради изложеното обжалваното решение, издадено от Директора на ТП на НОИ
Ловеч, с което е потвърдено разпореждането на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ Ловеч, следва да се отмени като незаконосъобразно.
В същия смисъл е и постоянната и
непроменлива практика по сходни казуси на Върховния административен съд, шесто
отделение – напр. Решение № 10498 от 30.07.2020г. на ВАС по адм. д. №
3081/2020г., VI о., Решение № 4738 от 22.04.202 г. на ВАС по адм. д. №
14301/2019г., VI о., Решение № 16226 от 28.11.2019г. на ВАС по адм. д. №
101/2019г., VI о.
За пълнота, макар че не се
отразява на изхода на спора, следва да се посочи, че изложените в жалбата
доводи за приложимост на реда по чл.110, ал.1, т.1 от КСО за издаване на акт за
начет, са неоснователни. Съгласно императивната разпоредба на чл.114, ал.3 от КСО, за възстановяване на
сумите по ал.1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ, или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което
подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му и в тези случаи не се съставя ревизионен акт
за начет по чл.110, ал.1 от КСО.
При този изход на спора и с оглед
представения списък на разноските (л.92) и своевременно направеното от ПП на
жалбоподателката искане в о.с.з. от 29.06.2022г., следва да се присъди в полза
на адв. М.Т. от САК сумата от 420,00 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящото
дело. Същото е малко над размера съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от
наличното на л.16 от делото копие на удостоверение за регистрация се
установява, че адвокатът е регистриран по ЗДДС и е приложим §2а от ДР на
наредбата. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие
(л.14), на жалбоподателката е оказана безплатно адвокатска помощ съгласно
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Обстоятелството, че клиентът е
близко лице на адвоката не се нуждае от доказване, тъй като адвокатът сам
определя кои лица са от кръга на неговите близки. В същия смисъл са Определение
№ 6698 от 06.06.2016г. на ВАС по адм. д. № 5926/2016г., Определение № 12909 от
02.10.2019г. на ВАС по адм. д. № 10210/2019г., Определение
№ 9790 от 25.06.2019г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017г., Определение № 5550 от 12.04.2019г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018г. и др.
Поради горното и съобразно чл.38, ал.2 от ЗА и чл.143, ал.1 от АПК, ТП на НОИ Ловеч следва да бъде осъдено да
заплати на адв. М.Т. от САК разноските за адвокатско възнаграждение в
горепосочения размер.
Предвид факта, че искането за
присъждане на по-голям размер на адвокатския хонорар (спрямо първоначално
заявения), а именно – 630 лева с ДДС, не е направено своевременно (арг. чл.80
от ГПК, вр. чл.144 от АПК) до края на съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото, и в което заседание процесуалният представител на оспорващата
се е явил, а едва в допълнителна писмена защита с вх. № 3384/10.10.2022г., то
същото не следва да бъде обсъждано.
На жалбоподателката се дължат
направените по делото и заявени в представения от адв. Т. списък на л.92 от
делото разноски в размер от 10 лева, представляващи внесена държавна такса (л.17). Поради което и на основание
чл.143, ал.1 от АПК, същите следва да й бъдат заплатени от ТП на НОИ Ловеч, в чиято структура е издателят на отменения индивидуален
административен акт.
След изменението на чл.119 от КСО
(ДВ, бр.94/2019г.) решенията на административния съд по жалби срещу актовете по
чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ – за суми до 1000 лв. (каквото е процесното решение),
не подлежат на касационно обжалване. В тази връзка, настоящото решение е
окончателно.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Ловеч, втори
административен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Т. *** Решение
№ 2153-10-40/11.04.2022г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е оставено в
сила Разпореждане №РВ-3-10-01083711/02.03.2022г. на Ръководител на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ Ловеч за възстановяване на недобросъвестно
получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.05.2021г.
до 31.05.2021г. в размер на 8,13 лв., от които 7,52 лв. главница и 0,61 лв.
лихва.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Ловеч да заплати
на адв. М.Т. от САК, БУЛСТАТ BG179424125, кантора гр. Троян, ул.”Ген. Карцов”
№6, партер, сумата от 420,00 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на
жалбоподателката А.С.Т..*** да заплати на А.С.Т. с ЕГН ********** и адрес ***
сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща разноски за платена държавна
такса.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл.119, вр. чл.117, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: