Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 10.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното
заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при
секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 615
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК - за
признаване за установено спрямо ответника недължимост на вземанията срещу
ищцата по изпълнителен лист.
В исковата
молба ищцата М.Т.Г. *** твърди, че на 04.01.2019г. работодателят й ,,Български
спортен тотализатор" е получил запорно съобщение, с което е наложен запор
на трудовото й възнаграждение, а на 30.01.2019г. е получила Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 24480/21.12.2018г. от ЧСИ Г.Б.с рег. № 722 и
район на действие Окръжен съд Враца по изпълнително дело № 20187220400725, с
което е уведомена, че сумата, която дължи по това изпълнително дело към
21.12.2018г. е в общ размер 1813,11 лв., от които 65,00 лв. неолихвяема сума,
659,35 лв. главница, 751.11 лв. лихви, 172,00 лв. разноски по и.д., както и
такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер
на 165,65 лв. в полза на взискателя ,,АПС Бета България” ООД, гр. София -
ответник по настоящото дело. Поддържа, че към поканата е било приложено копие
на изпълнителен лист от 23.06.2008г., издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение № 739 от 23.06.2008г. по ч.гр. дело № 836 от 2008г. по
описа на Врачански Районен съд, с отбелязване на гърба, че през 2011г. е
образувано изпълнително дело № 481/2011г. по описа на същия частен съдебен
изпълнител за събиране на същото вземане и което е прекратено с Постановление
от 18.11.2016г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Посочва, че след
направена справка по двете дела е установено, че взискател по първото е ,,Ти Би
Ай Кредит” ЕАД, гр. София, в полза на което е издаден и изпълнителния лист и по
чиято молба е образувано изпълнително дело № 481/2011г. Изтъква, че по това
дело е бил насрочен опис на движими вещи и съответно изготвен Протокол за опис
на движимо имущество от 13.06.2011г., което е последното валидно изпълнително
действие по делото. Твърди, че последващото изпълнително дело със същия предмет
- № 20187220400725 по описа на ЧСИ Георги Б., е образувано след изтичане на
погасителната давност относно вземането, за което е издаден изпълнителен лист,
т.е. след изтичането на давностния срок по чл.117, ал.1 вр. с чл.110 от ЗЗД.
Поддържа, че след прекратяването на изпълнението по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
са предприети действия, които да прекъсват давността по смисъла на чл. 116 от ЗЗД. Поради това счита, че към датата на образуване на дело № 725/2018г.
вземането по този изпълнителен лист е погасено по давност, респективно е
преустановена възможността взискателя да получи удовлетворение по реда на
принудителното изпълнение, което обоснована и правният й интерес от
отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК. Счита също, че на това основание
не дължи сумата 1813,11 лв. на ответника по настоящето дело. От друга страна
твърди, че ,,АПС Бета България" ООД не може да се счита за кредитор и
съответно да предприема принудителни изпълнителни действия срещу нея поради
това, че в качеството й на длъжник, не е уведомявана по надлежния ред за
договор за цесия, сключен между ,,Ти Би Ай Кредит" ЕАД, гр. София и ,,АПС
Бета България" ООД, поради което извършеното прехвърляне на вземане не е
произвело действие спрямо нея, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Моли съда, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на нея, че не
дължи на ,,АПС Бета България" ООД, гр. София сумите по изпълнително дело №
20187220400725 по описа на Георги Б., ЧСИ с район на действие ОС Враца и рег. №
722 в размер на 1813,11 лв., от които 65,00 лв. неолихвяема сума, 659,35 лв.
главница, 751.11 лв. лихви, 172,00 лв. разноски по и.д., както и такса по т.26
от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 165,65 лв.,
както и да й присъди направените разноски по делото.
Ответното дружество ,,АПС Бета България" ООД, гр.
София в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК,
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че иска е
недопустим поради липса на правен интерес за ищцата. Същият е отпаднал поради
прекратяване на ИД № 481/2011г. и ИД № 725/2018г. при ЧСИ Г.Б.и съответно
липсата на принудително изпълнение. Поддържа, че в случая липсва спор -
взискателят е прекратил производството по отношение на ищцата, без да
предприема принудително изпълнение срещу собствеността й. В случай, че съдът
приеме иска за допустим, оспорва същия като неоснователен и недоказан. Моли
съда да прекрати настоящото производство поради липсата на правен интерес от
предявяване на иска, а в случай, че допусне иска до разглеждане по същество,
моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, в
случай, че то е над минималния размер и моли съда да го уважи, тъй като делото
не се ползва от голяма фактическа и правна сложност.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намери за установено следното:
Видно
от приложеното по делото ч.гр.д. № 836/2008г. на РС-Враца въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 19.05.2008г.
РС-Враца е постановил разпореждане № 739 от 23.06.2008г., с което е осъдил М.Т.Г.
*** да заплати на ,,Ти Би Ай Кредит” ЕАД, гр. София сумата 659,35 лв. главница
по запис на заповед от 17.01.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.05.2008 г. до изплащане на вземането и разноски в
размер на 65,00 лева и е постановил да се издаде заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането съдът е издал Заповед
№ 739 за изпълнение за парично задължение въз основа на документ от
23.06.2008г., а видно от направеното върху заповедта отбелязване - и
изпълнителен лист от 23.06.2008г. Изпълнителният лист е приложен на л.8 по
настоящото дело и от него се установява, че е издаден въз основа на Заповед №
739/ 23.06.2008г. по ч.гр.д. № 836/2008г. на РС-Враца и за посочените в
заповедта суми.
По
молба на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД и въз основа на издадения изпълнителен лист, на 04.04.2011г.
е образувано ИД № 481/2011г. по описа на ЧСИ Георги Б., рег. № 722, район на
действие Врачански окръжен съд. Видно от документите по изпълнителното дело
съдебният изпълнител е поискал от компетентните държавни органи справки за
гражданското състояние, декларираното имущество, банкови сметки и доходи,
регистрирани трудови договори на длъжницата и съответно е получил такива. С
покана за доброволно изпълнение от 06.05.2011г., връчена на длъжницата М.Г. на
20.05.2011г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи на
13.06.2011г. в жилището на длъжницата. Видно от съставеният протокол за опис на
движимо имущество от 13.06.2011г. (л.26 по делото) насроченият опис на движими
вещи не е извършен. С постановление от 18.10.2016 г. на ЧСИ Г.Б.,
производството по ИД № 481/2011г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК - поради това, че взискателят по изпълнителното дело не е поискал
извършване на изпълнителни действия повече от две години.
Установи
се също, че преди прекратяване на изпълнителното дело, по силата на споразумение
за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015г., сключено между
„Транзит Юръп” ЕАД /с предходно наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/, в
качеството на продавач и ответника по делото „АПС Бета България” ООД, в
качеството на купувач, последното дружество е придобило портфейл от всички
вземания, посочени в приложение № 1 на споразумението, сред които е и вземането
към ищцата М.Т.Г..
По
молба на ответното дружество „АПС Бета България” ООД и въз основа на същия
изпълнителен лист от 23.06.2008г. по ч.гр.д. № 836/2008 г. по описа на РС –
Враца, е образувано ИД № 20187220400725 по описа на ЧСИ Г.Б., рег. № 722, с
район на действие Окръжен съд – гр.Враца. На 21.12.2018г. по това дело е
изпратена до длъжницата М.Т.Г. покана за доброволно изпълнение и е предприето
изпълнително действие: със запорно съобщение изх. № 24479 от 21.12.2018г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, изплащано от Български
спортен тотализатор. В поканата за доброволно изпълнение и в запорното
съобщение са посочени дължимите от длъжницата суми: 65,00 лв. неолихвяема сума,
659,35 лв. главница, 751.11 лв. лихви, 172,00 лв. разноски по и.д., както и
такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер
на 165,65 лв. в полза на ЧСИ Георги Б..
Установи
се също, че в хода на настоящото дело, по молба на взискателя „АПС Бета
България” ООД от 05.04.2019г., с постановление от 17.04.2019 г. на ЧСИ Г.Б.,
производството по ИД № 20187220400725 е прекратено на основание чл.433, ал.1,
т.2 ГПК.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на
спора:
Предявеният
отрицателен установителен иск черпи правното си основание от разпоредбата на
чл. 439, ал.1 от ГПК, съгласно която длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Този иск е средство за защита на длъжника
по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след
съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване
(чл. 439, ал. 2 ГПК). Предявеният от ищцата иск по чл. 439, ал.1 от ГПК,
предвид наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за
настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание (заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК) факти, с които се свързва
недължимост на претендираното от ответника - взискател по изпълнително дело № 20187220400725
по описа на ЧСИ Георги Б., вземане, се явява допустим, тъй като установяването
на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното
вземане, респективно дали ответникът е кредитор или не, е въпрос по съществото
на спора.
Неоснователни са наведените с
отговора по чл. 131 от ГПК от "АПС Бета България" ЕООД възражения за
недопустимост на предявения иск поради обстоятелството, че изпълнителни дела №
481/2011г. и № 725/2018г. по описа на ЧСИ Г.Б.са прекратени с влезли в сила
постановления на съдебния изпълнител. Правната сфера на ищцата се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш
взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в
което е издадено изпълнителното основание, ищцата има интерес да установи, с
оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл.
спрямо трети лица, които ищцата би могла и следва да конкретизира. Дори такива
да не биха били заявени, обаче, както е в настоящия случай, достатъчен е
безспорният интерес на ищцата от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могла да предяви
иска си /виж Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016
г., I т. о., ТК/.
Цитираната от ответника съдебна
практика (Решение № 99 от 28.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 667/2011 г., II т.
о., ТК) е напълно неотносима към разглеждания случай, тъй като се отнася до
прекратяване на изпълнителното производство на основание, което изключва
повторно образуване на изпълнително дело за същото вземане /плащане от длъжника
по сметка на съдебен изпълнител/, а настоящият случай съдържа прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 481/2011г. на основание
перемпция, а по изпълнително дело № 725/2018г. по искане на взискателя.
Доколкото прекратяване на изпълнителното производство при предпоставките на чл.
433, ал. 1, т. 8 и т.2 от ГПК не води до погасяване на вземането или до
обезсилване на изпълнителния лист, за взискателя съществува възможност да
образува ново изпълнително дело на основание същия изпълнителен лист от 23.06.2008
г., което вече веднъж е сторено от него. Следва също да се отбележи, че
спорният по делото въпрос, по който е допусната касация, е бил коренно различен
- от кой момент настъпва погасяване на дълга: постъпването на сумата по сметка
на съдебния изпълнител или постъпването на сумата по сметка на взискателя.
Предвид изложеното, съдът приема, че
предявения иск е допустим.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Основният
довод на ищцата, обуславящ недължимост на процесното вземане, е поради погасяване
на вземането по давност, започнала да тече от 13.06.2013г., поради което съда следва
да го разгледа.
Съгласно чл. 537 от Търговския закон ТЗ/ за записа на
заповед се прилагат съответно доколкото са съвместими разпоредбите за
менителницата, а съгласно чл. 531 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца
се погасяват с тригодишна давност от падежа, което изключва приложението на чл.
110 от ЗЗД. В този смисъл изрично: Р 505-2004-ТК на ВКС; Р 1546-67-I на ВС. Поради това вземанията на поемателя по запис
на заповед се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност по чл. 531,
ал. 1, във вр. с чл. 537 от ТЗ.
С оглед действащата законодателна уредба за издаването
на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, заповедта
за незабавно изпълнение се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на
пресъдено нещо. Това е така, защото с разпореждането на съда по чл. 418 ГПК се
разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от заявителя основание,
например запис на заповед, поради което характерът на задължението не се
променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително
основание. Правните последици на акта по чл. 418 ГПК не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което при прекъсването на
давността срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение. Ето защо, вземането
срещу издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на 3-годишна
давност и в случая, когато в изпълнителното производство, образувано въз основа
на изпълнителен лист, издаден по реда на заповедното производство, давността е
прекъсната на основание чл.116, б. "в" ГПК.
Относно прекъсването на давността в резултат на
предприети действия за принудително изпълнение следва да бъдат съобразени
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, които са задължителни за съда. В
т. 10 на тълкувателното решение е прието, че давността в изпълнителното
производство се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Действията прекъсващи
давността са разграничени от тези, с които същата не се прекъсва, като е
прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Изпълнителните
действия, прекъсващи давността са: насочване на изпълнението чрез налагане на
запори или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
В настоящият
случай по изпълнително дело № 481/2011г. по описа на ЧСИ Г.Б.не е извършено нито
едно действие, прекъсващо давността. Връчването на поканата за доброволно
изпълнение на длъжницата, проучване на имущественото състояние на последната,
извършването на справки за гражданското й състояние, за декларираното
имущество, за банкови сметки и доходи, регистрирани трудови договори и др. не
са действия, прекъсващи давността. Не прекъсва давността и насроченият с поканата
за доброволно изпълнение от 06.05.2011г. на съдебния изпълнител опис на движими
вещи на 13.06.2011г. в жилището на длъжницата, тъй като такъв опис не е
извършен /в т. см. в т. 10 на посоченото ТР изрично е упоменато, че действие по
изпълнението, което прекъсва давността, е извършването на опис на вещи, който в
случая не е осъществен/.
С оглед на изложеното по-горе, след издаването на
заповед за изпълнение № 739/23.06.2008г. по ч.гр.д. № 836/2008г. на ВРС е
започнала да тече нова тригодишна давност по отношение вземането на ответника
за главница въз основа на записа на заповед, която не е била прекъсвана с
изпълнителни действия по изпълнително дело № 481/2011г. по описа на ЧСИ Георги Б.,
и е изтекла на 23.06.2011г. и считано от тази дата е погасена възможността
претендираните суми да се събират принудително. Образуването по молба на
ответното дружество „АПС Бета България” ООД на ИД № 20187220400725 по описа на
ЧСИ Г.Б. въз основа на същия изпълнителен лист от 23.06.2008г. по ч.гр.д. № 836/2008
г. по описа на РС – Враца, през месец декември 2018г. и предприетото
изпълнително действие - налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжницата, дължимо от Български спортен тотализатор на 04.01.2019г., са
действия за събиране на вземане, което не може да се събира принудително,
поради изтекъл давностен срок.
Длъжницата по
изпълнителното дело се е позовала на действието на погасителната давност в
настоящото производство чрез направено възражение за изтекла давност, поради
което погасителната давност е произвела своето правно действие.
С оглед на горното, предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, се
явява основателен и като такъв следва да се уважи, като се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи поради погасяването им
по давност сумите 659,35 лв., представляваща неизпълнено задължение по запис на
заповед от 17.01.2008г., 751.11 лв. лихви и 65,00 лв. разноски по издаването на
изпълнителен лист, присъдени с изпълнителен лист, издаден на 23.06.2008г. по
ч.гр.д. № 836/2008 г. по описа на Врачански районен съд.
Исковата
претенция следва да се отхвърли за претендираната сума от 172,00 лв. разноски
по изпълнителното дело, както и за таксата по т.26 от Тарифа за таксите и разноските
по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 165,65 лв., тъй като тези суми са извън
приложното поле на нормата на чл. 439 от ГПК, основание на предявения
установителен иск. За тези суми предявеният от ищцата отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
При този изход от делото ищцата има право на разноски.
Неоснователно
е възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата в настоящото
производство. При интерес по настоящото дело от 1813, 11 лева е приложима
нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и минималното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство е 356, 91 лева. Претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение в настоящото производство е в размер 350, 00 лв.,
което е под минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвидено в
Наредбата.
Съобразно
с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество „АПС Бета
България” ООД следва да се осъди да заплати на ищцата направените в настоящото
производство разноски, съразмерно на уважената част от иска от 344,23 лв.
Ответното
дружество не е направило разноски по делото, поради което такива не следва да
му се присъждат.
По
изложените съображения и на основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК,
съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "АПС Бета
България" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "България" № 81В, представлявано от Н.Р. и Д.М.- управители, че М.Т.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължи поради погасяването им по давност сумите 659,35 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 17.01.2008г., 751.11
лв. лихви и 65,00 лв. разноски по издаването на изпълнителен лист, обективирани
в изпълнителен лист, издаден на 23.06.2008г. по ч.гр.д. № 836/2008 г. по описа
на Врачански районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу "АПС Бета България" ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 81В,
представлявано от Н.Р. и Д.М.-
управители, отрицателен устновителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, за недължимост на сумите
172,00 лв. разноски по и.д. № 20187220400725 по описа на ЧСИ Г.Б. и такса по
т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 165,65
лв. в полза на ЧСИ Георги Б..
ОСЪЖДА
"АПС Бета България" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "България" № 81В, представлявано от Н.Р. и Д.М.- управители, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Г. с ЕГН **********, с
адрес: ***, направените по настоящото дело разноски, съразмерно на уважената
част от иска от 344,23 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: