Р Е Ш Е Н И Е
№
260442, 25.03.2021 г., гр. Пловдив
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На
02.03.2021 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ТОДОРКА МАВРОДИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 28 по описа за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „****“ ООД, ЕИК *****,
със седалище в гр. ******** и адрес на управление – ж. к. „****“, ул. „****“ №
*, бл. ***, вх. „*“, ап. *, представляван от управителя К. С. Т., а също и от
пълномощника му адвокат В.Р., твърди, че на **** г. сключил с *********“ Предварителен договор
за учредяване права на строеж срещу задължение за проектиране и строителство,
по който последната като собственик на поземлен имот с идентификатор
02974.12.36 с площ от 215,211 дка, при съседи : ПИ с идентификатори – 12.47,
12.41, 12.21, 12.38, 12.40, 12.39, 11.654, 12.24 и 12.20, се задължила да
учреди в полза на дружеството възмездно, за срок от 25 години, върху
горепосочения поземлен имот : 1. право на строеж на 2 (два) ресторанта „с
проектна застроена площ от ……. кв. м. всеки“; 2. право на строеж на 20
(двадесет) бунгала със ЗП до 60 кв. м. всяко; 3. право на строеж на СПА център
със закрит плувен басейн с размери до 30/10 метра; 4. право на строеж на
винарна „с проектна застроена площ от …… кв. м.“; право на ползване върху
урегулирания поземлен имот, който ще се обособи за строителството му, който УПИ
ще се ситуира в северната част на ПИ 02974.12.36 „с лице (поне … линейни
метра)“ към път II-86 ***-****, както и към ПИ 02974.12.30 „(поне …
линейни метра) и ще има площ не по-малка от ….. кв. м.“; 5. възмездно право на
строеж на ½ от магазините, за които бъде одобрен архитектурен проект и
бъде издадено разрешение за строеж върху същия имот, разположени от двете
страни на съществуващият път, свързващ имота с ПИ 02974.12.654, като цената на
правото на строеж и правото на ползване ще е в размер на 100 лв. месечно за
всеки магазин и 1000 лв. месечно за ресторантите, винарната и прилежащите им паркоместа
и СПА центъра със закрит плувен басейн, за срока на правото на строеж и за
правото на ползване на УПИ, който ще се обособи, които суми ще се дължат от
въвеждането в експлоатация, респективно разрешението за ползване на всеки от
обектите, но не повече от изтичането на три години от изповядването на сделката
с нотариален акт, а приблизителните площи за обособяване на УПИ, както и
разположението на всеки от обектите, които ще се построят, следва да се отразят
на скица – неразделна част от предварителен договор. В чл. 10 на същия е
уговорена неустойка в размер на 280 000 евро при отказ на която и да е от
страните да сключи окончателния договор в срока по него, както и при извършване
на каквото и да е действие или бездействие, включително и с
Продължение на
решение по гр. д. № 28/19 г. на ОСПд – стр. 2/12
разпоредителен
характер, препятстващо сключването на окончателните договори.
Твърди се още, че тъй като ответникът не изпълнил
задълженията си да учреди правата по договора на ищеца в предвидения в договора
срок – до 28.12.2017 г., то на 27.06.2018 г. му била връчена нотариална покана
от дружеството, с която последното му дало двумесечен срок за изпълнение на
поетите договорни задължения с предупреждение, че след изтичането му договорът
ще се счита развален по вина на
манастира. Тъй като не последвали нито отговор, нито изпълнение от страна на
ответника, то ищецът счита, че е налице отказ от страна на последния за
сключване на окончателния договор, поради което дължи уговорената в чл. 10 от
предварителния договор неустойка.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
част от тази неустойка в размер на 200 000 лв. ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.01.2019 г., до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Частичен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Отвeтникът ****, Код по БУЛСТАТ ****,
със седалище и адрес на управление - с. ***, Община ****, област ***, ****,
представляван от **** С. С* Р., а също и от пълномощника му адвокат Г.П. оспорва предявения иск,
като твърди, че :
1. Договорът е нищожен, тъй като е подписан без
изискуемото се по чл. 171, т. 19 и т. 20 от Устава на Българската православна
църква /УБПЦ/ съгласие на Светия синод - след узнаване от страна на
представляващия и управляващ обителта за наличието на предварителния договор
той своевременно уведомил Светия Синод и на 28.03.2018 г. било взето Решение ВЦС
№ 3-1 с Протокол № 7 за „предприемане на всички необходими правни действия за
прекратяване на сключения предварителен договор с „***“ ООД като нищожен и
поради факта, че е сключен в нарушение на Устава на БПЦ. В тази връзка през
месец април 2018 г. в гр. **** бил проведен разговор между **** С. и **** на
ищцовото дружество в присъствието на адв. М. Т. и на адв. В.Р..
2.
Предварителният договор е сключен в нарушение на принципа за добросъвестност,
морала и добрите нрави. Обективираните в договора воля и съгласие на страните
са ирелевантни за правния мир, тъй като накърняват утвърдените в обществото
представи за добро и зло, правилно и неправилно, справедливо и несправедливо.
Християнството като традиционно и официално вероизповедание за Република *****
се основава на редица догми, превърнали се в принципи за поведение, залегнали и
в УБПЦ, според чл. 161, ал. 1 от който манастирът е свещено място,
предназначено за жилища на монаси или монахини – лица, които с обетите си за
целомъдрие, нестяжателност и послушание са се посветили на уединен благочестив
живот и упражняване в
Продължение
на решение по гр. д. № 28/19 г. на ОСПд – стр. 3/12
християнските
добродетели, на подвижничество /въздържание, молитва и труд/, милосърдие и
духовна просвета, като общоизвестна е, също така, и несъвместимостта на
религиозната с търговската дейност в храма и около него, намерила отражение в
Евангелие от Йоан 2:13-25. Следователно християнският морал не позволява да се
договаря поемането на аморално задължение от Светия синод, съответно от
неговите организационни форми, каквато се явява Б. света обител „******“.
3. Предварителният договор е нищожен и поради
невъзможен предмет - имот 02974.12.36 (понастоящем 02974.12.81) няма и не е
имал общи граници с ПИ 02974.12.30 и ПИ 02974.12.654, както е посочено в
договора; не е съществувал път, свързващ ПИ 02974.12.36 с ПИ 02974.12.654, нито
в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. **** е съществувал ПИ
02974.12.654; в съдържанието на предварителния договор не е изписана площта на
предвидения за обособяване УПИ, не е уточнен броят и площта на магазините, за
които се учредява право на строеж; към договора липсва приложена скица, която
да онагледи разположението на предвидения за обособяване УПИ, както и
ситуирането на обектите, които следва да бъдат изградени в него. Следователно
налице е изначална обективна невъзможност за изпълнение на поетото задължение
от страна на ответника.
4. Уговорените по предварителния договор насрещни
престации не са еквивалентни. От своя страна манастирът се е задължил да учреди
право на строеж върху 20 бр. бунгала със застроена площ до 60 кв. м. всяко,
възмездно, за срок от 25 години без насрещна престация от страна на ищеца.
Последният е поел задължение за месечно плащане по 100 лв. за всеки магазин,
без да е уточнен броят им и площта, както и 1000 лв. месечно за ресторантите,
винарната и прилежащите им паркоместа и за СПА центъра със закрит плувен
басейн, което е за не повече от 3 години от изповядване на сделката с
нотариален акт, а същевременно се учредява право на строеж и ползване за срок
от 25 години. Нееквивалентността засяга и уговорките за заплащане на неустойки,
обективирани в чл. 10 - чл. 12, при съпоставката на които може да се направи
извод, че предвидените неустойки не биха могли да обезщетят манастира при
неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца. Вън от това
предметът на договора не попада в основната дейност на Светия синод и на Б.
**** „*****“ – договорено е построяване на масивни сгради за обществени нужди –
заведения, за туризъм, почивка и развлечения в поземления имот, в който се
намира обителта, а съгласно чл. 171, т. 27 от УБПЦ за представляващия манастира
игумен е съществувало задължението : “да се застъпват пред компетентните органи
да не се откриват около манастира и на разстояние по-близо от 500 метра
търговски и туристически обекти, питейни, увеселителни и развлекателни
заведения, както и да не се развиват дейности, които противоречат на
православната вяра, църковния живот и традиция“. Освен това същият е знаел, че
върху имота има тежести – договор за наем, сключен с ЕТ „*****“ за срок от три
години, т. е. до 30.04.2017 г., както и вписана искова молба на Община
Продължение
на решение по гр. д. № 28/19 г. на ОСПд – стр. 4/12
**** против
Б. С. . „****“, касаеща 7 794 кв. м. от поземлен имот 02974.12.36 и
въпреки това се е договорил във вреда на манастира, като е поел задължението по
чл. 10 от предварителния договор, че се дължи неустойка „…при обременяване на
имотите с тежести…“. Следователно при подписване на договора страните не са
целели осъществяване на предмета му, а да се възползват от предвидените в него
санкции, поради което същият е недействителен.
По изложените съображения ответникът моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните и
правоизключващте възражения на ответника във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Като доказателство по делото е приет заверен препис на
частен диспозитивен документ наименуван : „Предварителен договор за учредяване
права на строеж срещу задължение за проектиране и строителство на сградата“ с
нотариални заверки на подписите на К. С. Т. рег. № **** г. и на С. И. Б. рег. №
**** г. на Нотариус № *** – Р. Й., с район на действие – Районен съд - *****, в
който е посочено, че е сключен на **** г. между „****“ ООД, ЕИК ****,
представлявано от управителя К. С. Т., в качеството му на
„ИЗПЪЛНИТЕЛ-ПРИОБРЕТАТЕЛ“ и „СТРОИТЕЛ“, и ********* СВЕТА ОБИТЕЛ С. О. „***** –
*****“, БУЛСТАТ ****, представлявана от **** С. – **** на Б. манастир С. И. Б.,
в качеството й на „ВЪЗЛОЖИТЕЛ – ПРЕХВЪРЛИТЕЛ“, „СОБСТВЕНИК“ и „УЧРЕДИТЕЛ“, а
също и, че страните се съгласяват и договорят за следното : Б. С. С. О. С. О.
„**** – ****“ декларира безусловно, че е безспорен собственик на следния
недвижим имот : ПИ 12.47, 12.41, 12.21, 12.38, 12.40, 12.39, 11.654, 12.24 и
12.20 /раздел І/, като :
„1. …се
задължава да учреди в полза на ПРИОБРЕТАТЕЛЯ върху ПИ 02974.12.36 възмездно, за
срок от 25 години : 1. право на строеж на 2 (два) ресторанта с проектна
застроена площ от ……. кв.м. всеки; 2. Право на строеж на 20 (двадесет) бунгала
със ЗП до 60 кв. м. всяко; 3. право на строеж на СПА център със закрит плувен
басейн с размери до 30/10 метра; 4. Право на строеж на винарна с проектна
застроена площ от …… кв. м.; право на ползване върху урегулирания поземлен
имот, който ще се обособи за строителството му, който УПИ ще се ситуира в
северната част на ПИ 02974.12.36 с лице (поне … линейни метра)“ към път ***,
както и към ПИ 02974.12.30 (поне … линейни метра) и ще има площ не по-малка от
….. кв. м.; 5. възмездно право на строеж на ½ от магазините, за които
бъде одобрен архитектурен проект и бъде издадено разрешение за строеж върху
същия имот, разположени от двете страни на съществуващия път, свързващ имота с
ПИ 02974.12.65. Цената на правото на
строеж и правото на ползване ще е в размер на 100 лв. месечно за всеки магазин
Продължение
на решение по гр. д. № 28/19 г. на ОСПд – стр. 5/12
и 1000 лв.
месечно за ресторантите, винарната и прилежащите им паркоместа и СПА център със
закрит плувен басейн, за срока на правото на строеж и за правото на ползване на
УПИ, който ще се обособи, които суми ще се дължат от въвеждането в
експлоатация, респективно разрешението за ползване на всеки от обектите, но не
повече от изтичането на три години от изповядването на сделката с нотариален
акт. Приблизителните площи за обособяване на УПИ и разположението на всеки от
ресторантите, винарната, бунгалата и СПА център със закрит басейн и магазините,
които ще се построят се отразяват на скица, която е неразделна част от
настоящия предварителен договор.
2. Учредяването на правата на строеж и
правото на ползване върху бъдещия УПИ ще се извърши в нотариална форма в
15-дневен срок след влязъл в сила подробен устройствен план и виза за
проектиране, издадена от главния архитект на общината в предвидените от закона
случаи, които собственикът се задължава да възложи, да извърши и предприеме
всички правни и фактически действия за изпълнение на договорката му за
изработване на проекта за УПИ и промяна на предназначението на земята за
изграждането на упоменатите в чл. 1 обекти в срок от 1 година считано от
подписване на настоящия предварителен договор. Собственикът се задължава да
осигури всички необходими съгласно действащия му устав решения на компетентни
органи, съгласия и др. необходими условия в срока по предходното изречение,
както и да изпълни всички законови изисквания за реализиране на строителството.
3. Правата по т. 1 и 2 от настоящия раздел на този
договор изпълнителят-приобретател ще получи и срещу следната своя насрещна
престация към възложителя-прехвърлител : 3.1. да изгради изцяло в срока по този
договор за своя сметка и със своя организация предвидените в чл. 1 обекти,
както и да предаде на възложителя обектите, които последният ще получи съгласно
разпределение помежду им, което ще бъде извършено при сключване на окончателния
договор, въз основа на изготвен идеен проект, като поеме разходите за
изработването и оформянето на всички части на техническия проект, другата
строителна документация, в т. ч. и получаване на строително разрешение, както и поеме всяка
друга организационна дейност по изграждане на предвидените строежи.“, като
подписите на управителя на ищцовото дружество и на представляващия Светата
обител положени в договора са удостоверени от Р. Й. – Нотариус в район Районен
съд – ***, рег. № ***, съответно на 12.12.2016 г. и на 03.02.2017 г.“ /раздел
ІІ, чл. 1, чл. 2 и чл. 3/
В съответствие с твърденията на ищеца установява се
още при прочита на договора, че в раздел ІІ, чл. 10 е уговорено плащането на
неустойка в размер на 280 000 евро от неизправната страна на изправната
при отказ на която и да е от тях да сключи окончателния договор в сроковете по
него, както и при извършване на каквото и да е действие или бездействие
/включително и с разпоредителен характер/, което възпрепятства сключването на
окончателните договори, както и при обременяване на имотите с тежести –
възбрани, ипотеки, вписани договори за наем, вписани искови молби, включително
и
Продължение
на решение по гр. д. № 28/19 г. на ОСПд – стр. 6/12
ревандикационни
искове, както и ако има данни, че трети лица имат права върху имота или го
владеят или имат възможност да предявят в бъдеще претенция към имота и други
тежести.
Пак в унисон с твърденията на ищеца констатира се, че
на 27.06.2018 г. на ответника е връчена Нотариална покана, заверен препис на
която е приет като доказателство по делото /листове 10 и 11/, чийто адресант е
„****“ ООД с нотариална заверка на подписа на ** на дружеството рег. № **** г.
на Нотариус рег. № *** – Е. Н., с която на адресата – Б. ** „******“, е
припомнено, че на **** г. е сключен Предварителен договор за учредяване права
на строеж срещу задължение за проектиране и строителство на сгради, по силата
на който е следвало в 1-годишен срок да предприеме правни и фактически действия
за сключване на договора, както и същият е уведомен, че поради забавата за
изпълнение на задълженията по договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД
дружеството му предоставя 2-месечен срок за изпълнение, след изтичането на
който ще счита договора за развален по вина на ***и в този случай ще се претендира заплащането на предвидената в чл.
10 от предварителния договор неустойка.
Налице е спор дали
подписаният на 12.12.2016 г. от К.Т. – **** на „****“ ООД, и на 03.02.2017 г.
от С. Б. – *** на ******, предварителен договор е произвел правно действие с
оглед на наведените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения по
чл. 26, ал. 1, предложение второ ЗЗД /липса на съгласие за сключване на
договора/, по чл. 26, ал. 1, предложение трето /противоречие на договора на
добрите нрави/, по чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД /договорът има
невъзможен предмет/ и по чл. 40 ЗЗД /договорът е сключен във вреда на представлявания/,
установяването на които съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е в тежест на ответника.
Въпреки, че се касае за
предварителен договор за сключване на окончателен договор, който е търговска
сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 Търговски закон ТЗ/, то правилата на ЗЗД
относно недействителността на договорите намират приложение в процесния случай
с оглед на разпоредбата на чл. 288 ТЗ, постановяващ, че за неуредените в ТЗ
положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство.
Първото възражение се основава на
твърденията, че в чл. 171, т. 19 и т. 20 от Устава на Българската православна
църква /БПЦ/ е предвидено, че манастирският събор и игуменът имат правомощия да
сключват придобивни сделки с недвижими имоти, договори за заем, наем и други
договори с изключение на разпоредителни сделки с недвижими имоти, договори за
ипотеки, апорт на недвижими имоти в търговски дружества, собственост на
съответния манастир, които сделки се сключват с решение на Светия Синод, както
и че за учредяване на вещно право на строеж за срок до 50 години и вещно право
на ползване до 25 години върху имоти, собственост на съответния манастир, се
прави предложение от манастирския събор и игумена до Светия Синод, като в
Продължение
на решение по гр. д. № 28/19 г. на ОСПд – стр. 7/12
случая липсва изискуемото се по чл. 171, т. 19 от УБПЦ решение на Светия
Синод, даващо съгласието на Българска Патриаршия – Светия синод за поемане на
ангажимент по сключване на последваща разпоредителна сделка с имуществени права
на БПЦ – Светия синод.
Съобразно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 Закон за
вероизповеданията, уреждащ и правното положение на религиозните общности и
институции и техните отношения с държавата, изразител на традиционното в **
източното православие и негов представител е самоуправляващата се Българска
православна църква – Българска патриаршия /БПЦ-БП/, която е юридическо
лице и устройството и управлението й се определят в нейния устав – Устав на
Българската православна църква – Българска патриаршия /УБПЦ-БП/, публикуван на
официалния й сайт : *******
Според чл. 5 и чл. 6, ал. 1 УБПЦ-БП
БПЦ-БП се управлява от Свети Синод, който е неин върховен ръководен орган,
състоящ се от Българския патриарх и епархийските митрополити. В правомощията на
Светия Синод в пълен състав съгласно чл. 58, т.
38, изр. 2 УБПЦ-БП е да разрешава, по предложение на епархийския митрополит,
учредяването на вещно право на строеж до 50 години и вещно право на ползване до
25 години върху имоти, собственост на ***** – Българска Патриаршия и нейните поделения
– митрополиите, църквите и манастирите, като за обезпечаването на това
правомощие в чл. 171, т. 19 и т. 20 от УБПЦ-БП е предвидено съответно, че
игументът на ставропигиалния манастир, какъвто според чл. 162, ал. 3 УБПЦ-БП е
Б., има право да сключва придобивни сделки, договори за заем, наем и
други договори с изключение на: разпоредителни сделки с недвижими имоти,
договори за ипотеки, апорт на недвижими имоти в търговски дружества,
собственост на съответния манастир, за което е нужно решение на Светия Синод
/чл. 171, т. 19/, като и има право да прави предложение до Светия Синод за
учредяването на вещно право на строеж за срок до 50 години и вещно право на
ползване до 25 години върху имоти, собственост на съответния манастир /чл. 171,
т. 20/.
Следователно по силата на горните
правила, уреждащи устройството и дейността на БПЦ-БП в правомощията единствено на Светия Синод като върховен орган на
ръководството и управлението на БПЦ-БП е
учредяването на вещно право на строеж до 50 години и на вещно право на ползване
до 25 години върху имоти, собственост на Б. манастир. В случая, обаче,
сключването на предварителния договор не съставлява действие по учредяване на
вещно право на строеж, съответно на вещно право на ползване по смисъла на чл.
58, т. 38, изр. 2 и чл. 171, т. 19 и т. 20 УБПЦ-БП, поради което решение на
Светия Синод за сключването му не е било необходимо, като именно с цел
съблюдаването на тези изисквания при сключване на окончателния договор в чл. 2
от предварителния договор е предвидено задължение за ответника да „…осигури
всички необходими съгласно действащия му устав решения на компетентни органи,
съгласия и др. необходими условия …“
Продължение
на решение по гр. д. № 28/19 г. на ОСПд – стр. 8/12
Предвид
гореизложеното неоснователно е възражението на ответника, че поради липсата на
решение на Светия Синод за сключването му предварителният договор е нищожен
поради липса на съгласие.
Второто възражение
за нищожност на договора като противоречащ на принципа за добросъвестност, морала и на
добрите нрави се основава на твърдението, че християнството като традиционно и
официално вероизповедание за ******* се основава на редица догми, превърнали се
в принципи за поведение, залегнали и в УБПЦ-БП, според чл. 161, ал. 1 от който
манастир е свещено място, като монасите или монахините с обетите си за
целомъдрие, нестяжателност и послушание са се посветили на уединен благочестив
живот и упражняване в християнските добродетели, на подвижничество
/въздържание, молитва и труд/, милосърдие и духовна просвета, а освен това
религиозната с търговската дейност в храма и около него са несъвместими. В
определение № 337/15.02.2019 г., с което е изготвен проектът за доклад по
делото съдът е приел, че квалифицираното от ответника в отговора на исковата
молба като възражение за унищожаемост на договора поради липса на
еквивалентност в поетите насрещни престации и нееквивалетнтост на неустойките
по своето естество съставлява възражение за нищожност на договора поради
противоречието му на добрите нрави, поради което същото следва да бъде обсъдено
в настоящата част на решението.
Един от основните
принципи в договорното право е този регламентиран в чл. 9 ЗЗД, съобразно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Свободата на
договаряне, обаче, не е безгранична, а е рамкирана от предвидените в посочената
правна норма ограничения – съдържанието на договора не трябва да противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Макар понятието „добрите нрави“ да е
легален термин /използва се не само в чл. 9 ЗЗД, но и в редица други разпоредби
на действащото право – чл. 226, ал. 3 ЗЗД, чл. 42, б. „в“ Закон за
наследството, чл. 411, ал. 2, т. 2 Граждански процесуален кодекс, чл. 70, ал.
1, т. 4, чл. 303а, ал. 1 и ал. 2, 309а, ал. 3, чл. 341 Търговски закон, чл. 9,
ал. 1 Закон за медиацията, чл. 5, ал. 2 Закон за политическите партии, чл. 7,
ал. 2 Закон за юридическите лица с нестопанска цел и др./, то не е дефинирано
от закона, с оглед на
което при определянето му следва да се изходи от семантиката на думите, от
които е съставено.
Съобразно Съвременен
тълковен речник на българския език /изд. GABEROFF, 2000 - 2001/ : „ДОБРО“ е : „1. нещо, което е хубаво, което е в полза на
хората и което има висока морална стойност; 2. добрина; 3. щастлив и безгрижен
живот, благополучие, сполука“; „НРАВ“ е
: „1. съвкупност от душевни свойства, характер; 2. обичаи, традиции, обществени
навици“.
На базата на дадените разяснения относно
смисъла на думите „добро” и „нрав” може да се придаде следното съдържание на
израза „добрите нрави“ – това са установени от обществото в процеса на
развитието на обществените отношения неписани правила за поведение, които имат
морално-етичен характер и се променят във времето. Въз основа на тази работна
дефиниция и
Продължение
на решение по гр. д. № 28/19 г. на ОСПд – стр. 9/12
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД може да се обобщи, че законът въздига морала във второстепенен
източник на правото, тъй като не позволява сключването на договори, които са в
дисонанс не само с неговите правила, а и с тези на морала - общия морал и
морала на съответния кръг от обществото, в който сделката е
сключена, но не и религиозния, духовните разбирания и
морал, на които законът не придава значение при определянето на добрите нрави.
Следователно несъответствието на договора с християнския морал и принципите на
поведение залегнали в УБПЦ-БП не влече нищожността му поради противоречие на
добрите нрави.
Според трайната съдебна практика в
понятието накърняване на добрите нрави попада и хипотезата на липса на
еквивалентност на престациите, преценката за която следва да се извърши по
всяко дело на конкретно, безспорно установени факти за цената на сделката, за
данъчната оценка на имота и за пазарната цена, действителната воля на страните,
формирана от всичките им договорености при отчитане на взаимната им връзка и
целта на договора към момента на сключването му, като ще е налице нарушение на
добрите нрави поради липса на еквивалентност на престациите само тогава, когато
грубо е нарушен балансът на престациите /т. е. има тотален превес на интересите
на единия от договарящите/ и не е зачетен общественият правопорядък, гарантиращ
справедливостта като обществена ценност /решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 485 от 2011 г., І г. о., ГК; определение № 169 от 13.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1191 от
2016 г., ІІ г. о., ГК, Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1 от 2009 г., ОСTK/.
При прочита на раздел
ІІ, чл. 1 – чл. 3 от договора се установява, че учредяването на правата от
страна на ответника не е безвъзмездно – срещу поетото от страна на последния
задължение да учреди в полза на дружеството право на ползване върху предвидения
за обособяване УПИ и право на строеж на посочените в раздел ІІ, чл. 1 от
договора обекти – два ресторант, 20 бунгала, СПА център със закрит плувен
басейн и винарна, „******“ ООД е поело задължение да изгради посочените обекти
за своя сметка, като поеме всички разходи по проектиране, за получаване на
строително разрешение, за механизация, за транспорт, за материали, за труд, за
въвеждане на строежа в експлоатация, а също, макар и за период от 3 години след
въвеждането на обектите в експлоатация, да заплаща и възнаграждения за
ползването им – в размер на 100 лв. месечно за всеки магазин и в размер на 1000
лв. месечно за ресторантите, винарната и прилежащите им паркоместа и за СПА
центъра със закрит плувен басейн. Същевременно предвид липсата на каквато и да
било индивидуализация в договора на предвидения за обособяване урегулиран
поземлен имот в собствения на манастира ПИ 02974.12.36, върху който бъдещ УПИ е
уговорено учредяването на право на ползване за срок от 25 години, съответно
липсата на друга индивидуализация на уговорените за построяване обекти в него,
които са определени само по своя вид, оценка на правото на ползване – предмет
на договора, на практика е невъзможна. По същите съображения настоящият състав
в съответствие с констатациите на вещите лица
Продължение
на решение по гр. д. № 28/19 г. на ОСПд – стр. 10/12
по допуснатата по делото повторна комплексна съдебна техническа експертиза
арх. Б.К.-Х., А.З. и инж. Б.Г. намира, че и остойностяване на разходите по
проектиране, разрешаване на строителството и изграждането на уговорените за
построяване обекти – предмет на договора, също не може да бъде направено,
поради което и не кредитира заключението на вещите лица по допуснатата по
делото комплексна техническа експертиза арх. А.Т., инж. Л.Л. и инж. В.Г. в
частта му, в която те посочват, че приблизителната стойност за проектиране,
разрешаване и изграждане на обектите по предварителния договора възлиза на 428
лв./кв. м. Ето защо поради невъзможността да бъдат остойностени насрещните
престации на страните, уговорени в раздел ІІ, чл. 1 – чл. 3 от предварителния
договор няма как да бъде прието, че същите са нееквивалентни, с оглед на което
съдът намира за недоказано възражението на ответника за нищожност на договора
поради значителна нееквивалентност на уговорените по него основни престации.
Тъй като, обаче, предмет на делото е иск
за присъждане на неустойка, то в съответствие с даденото в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСТК задължително по силата на
чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешение съдът служебно следва да
обсъди въпроса дали уговорката за плащането й обективирана в раздел ІІ, чл. 10
от предварителния договор съответства на добрите нрави, като както бе посочено
по-горе в настоящото изложение тази преценка следва да се извърши към момента
на сключване на договора с оглед на конкретните факти и обстоятелства по
делото, а за нея могат да бъдат използвани следните примерно изброени критерии
: естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; наличието на други обезпечения на задължението; видът на уговорената
неустойка и видът на неизпълнение на задължението /съществено или незначителна
негова част/; съотношение между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнението вреди и др., като неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /т. 3, Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1 от 2009 г., ОСTK/.
Процесната неустойка е уговорена при отказ
на някоя от страните да сключи окончателен договор, т. е. касае се за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение и в частност на задължението на
ответника да предприеме необходимите действия, обезпечаващи сключването на
окончателния договор, в който случай съобразно общите правила на ЗЗД – чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, кредиторът има право да иска реално изпълнение ведно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
По делото липсват доказателства ищецът да
е извършил някаква престация при сключване на договора, съответно да е направил
някакви разходи с оглед на окончателния договор, поради което може да се
направи фактическият извод, че той не е претърпял загуба от неизпълнението.
Същевременно, тъй като
Продължение
на решение по гр. д. № 28/19 г. на ОСПд – стр.11/12
в предварителния договор не е посочена квадратурата на предвидения за
обособяване урегулиран поземлен имот в собствения на ответника ПИ 02974.12.36,
както и освен по вид не е направена друга конкретизация на предвидените за
построяване обекти в имота, то няма как да бъде определен и размерът на
евентуалните пропуснати ползи пряка и непосредствена последица от
неизпълнението. Ето защо и доколкото не може да се определи и стойността на
задължение на ответника за сключване на окончателния договор, чието изпълнение
обезпечава неустоечната клауза, съдът намира, че уговореният размер на
неустойката от 280 000 евро, равняващи се съобразно официалния валутен
курс на лева към еврото определен с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 г. за
определяне на валутния курс към еврото,
според което официалният валутен курс на лева към еврото е 1,95583 лв.
за едно евро, на 547 632,40 лева, надхвърля обезщетителната и санкционната
функция на неустойката и предпоставя изначално недопустимо обогатяване на ищеца
за сметка на ответника. Следователно обективираното в раздел ІІ, чл. 10 от
предварителния договор съглашение противоречи на принципа на справедливост и
добросъвестност в търговските отношения, поради което като такова е нищожно
съгласно чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД и не може да породи предвиденото
в него задължение.
Констатираната нищожност на посочената
клауза от предварителния договор за плащане на неустойка в размер на
280 000 евро при отказ на която и да е отстраните да сключи окончателен
договор е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск за плащането й,
без да бъдат обсъждани останалите наведени в отговора на исковата молба
възражения за нищожност на предварителния договор, поради което същите не ще
бъдат разгледани.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 8405.15 лв. разноски по
производството, в това число 5600 лв. адвокатско възнаграждение и 2805.15 лв.
депозит за възнаграждения на вещите лица по допуснатите по делото комплексна
съдебна техническа експертиза и повторна такава.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****“ ООД, ЕИК
****, със седалище в гр. **** и адрес на управление – ж. к. „***“, ул. „***“ №
*, бл. ***, вх. „*“, ап. *, представлявано от ****К. С. Т., против Б. С. О. „****“, Код по БУЛСТАТ
****, със седалище и адрес на управление - с. ***, Община ***, област ***,
****, представлявана от **** С. С. Р., частичен иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 200 000 лева,
представляваща част от неустойка по раздел ІІ, чл. 10 от сключен помежду им
Предварителен договор за учредяване права на строеж срещу задължение за
проектиране и строителство на сградата с
Продължение
на решение по гр. д. № 28/19 г. на ОСПд – стр. 12/12
нотариални заверки на подписите рег. №№ *** г. и *** г. на
Нотариус № *** – Р. Й., с район на действие – Районен съд – *****, поради отказ
да бъде сключен окончателният договор, възлизаща в пълен размер на 280 000
евро, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ***, със седалище
в гр. *** и адрес на управление – ж. к. „***“, ул. „***“ № * бл. **, вх. „*“,
ап* представлявано от *** К. С. Т., да заплати на Б. С. О. „*****“, Код по БУЛСТАТ
****, със седалище и адрес на управление - с. ****, Община ****, област ****,
****, представлявана от ** С. С. Р., сумата от 8405.15 лв. /осем
хиляди четиристотин и пет лева и петнадесет стотинки/ разноски по
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на
решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ :