№ 22
гр. Варна, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора С. Д. А.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20243000600418 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на НОХД№4138/2024г. по описа на Районен съд-Варна, отмяна
на постановеното определение по реда на глава 29 от НПК и връщане на
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат
основанията по чл.422,ал.1,т.5 вр. чл.348,ал.1,т.1, 2 и 3 от НПК. Главният
прокурор на Република България оспорва законосъобразността на
постановеното определение, с което е одобрено споразумение при
неправилно приложение на материалния закон- неправилна квалификация при
наличните данни за съдимост на осъдения, неизяснена фактическа обстановка
досежно притежаване на правоспособност на осъдения и явна
несправедливост на наложеното наказание. Главният прокурор изтъква, че
съдебният акт е постановен при съществено нарушение на закона и
процесуалните правила, тъй като първоинстанционният съд е одобрил
постигнатото споразумение при неправилно приложение на материалния и
процесуален закон, вместо да изпълни правомощията си по чл.382,ал.7 от
НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура- Варна заявява, че поддържа изцяло искането на
1
Главния прокурор, което счита за основателно и моли същото да бъде
уважено.
Осъденото лице редовно призовано не се явява и се представлява от
редовно упълномощен защитник-адв. Н. В.. Същият изразява становище за
основателност на искането.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от
апелативна прокуратура, защитника на осъденото лице и провери
материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентен орган- Главният прокурор на Р България и в
изискуемия от чл.421,ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на определението и има за предмет съдебен акт от категорията
на визираните в чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПК - определение за
одобряване на споразумение, което не подлежи на проверка по касационен
ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
С определение №801 от 31.10.2024г. по НОХД№4138/2024г. Районен съд
гр.Варна е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното
производство. По силата на последното, обв.С. Д. се е признал за виновен за
извършено на 12.10.2024г. в гр.Долен Чифлик, обл.Варна престъпление по
чл.343б,ал.1 от НК, за което при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3месеца, при
първоначален „общ“ режим. На осн. чл.55,ал.3 от НК на обв.Д. не е наложено
наказанието „глоба“.
Обвиняемият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една
години, на осн. чл.343г вр. чл.37,ал.1,т.7 от НК.
На осн. чл.343б,ал.5 вр.ал.1 вр. чл.53,ал.,б.“а“ от НК Д. е бил осъден да
заплати равностойността на МПС, послужило за извършване на
престъплението, в размер на 5100лв.
Определението е влязло в сила на 31.10.2024г. и не подлежи на
касационна проверка.
С оглед очертания предмет на искането от страна на Главния прокурор,
настоящият състав фокусира вниманието си само върху релевираните
оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на
определението по чл.384, ал.1 от НПК.
Определението по НОХД №4138/2024година на Районен съд– Варна е
постановено при съществено нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1,
т.1 от НПК. От приложеното свидетелство за съдимост на С. Д. се установява
осъждане, имащо директно значение за материално-правната квалификация на
неговото деяние, а именно:
2
1.С влязла в сила присъда на 03.06.2000г. по НОХД №82/2000г. за
извършено в периода 04.-06.02.1997г. престъпление по чл.195,ал.2,вр.ал.1,т.3,4
и 5 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години, чието изпълнение е отложено за срок от пет години. По отношение на
това осъждане е настъпила реабилитация по право, на осн. чл.86,ал.1,т.1 от
НК, считано от 04.06.2005г.
2.С влязло в сила на 31.03.2021г. определение за одобрение на
споразумение по НОХД №803/2021г. на Районен съд-Варна за извършено
престъпление по чл.343б,ал.1 от НК е наложено наказание “лишаване от
свобода“ за три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три
години. По отношение на това осъждане не е настъпила реабилитация по
чл.88а от НК, няма данни и за съдебна реабилитация. Реабилитация по право
не може да настъпи съгласно чл.86,ал.2 от НК.
От горното се установява, че към датата на извършване на
престъплението-12.10.2024г. обв.Д. е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 промила, установено по надлежния ред, след като е
бил осъден за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК по НОХД№803/2021г. по
описа на РС Варна, последиците от което не са били заличени-престъпление
по чл.343б,ал.2 от НК.
Данните за съдимост на осъденото лице са били известни на съда,
одобрил споразумението. От същите е следвало да се направи извод, че
представеното в съдебно заседание споразумение противоречи на
материалния закон, налагащо съдът да упражни правомощията си по
чл.382,ал.7 от НПК като откаже да го одобри. По-тежката квалификация има
за последица и други параметри при индивидуализацията на наказание. Ето
защо, като е одобрил споразумението, с което е приложил по-лека
квалификация, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и
нарушение на материалния закон при неговата квалификация и определяне на
наказанието.
На следващо място, наказанието по чл.343г от НК е било определено
при допуснато нарушение на материалния закон и конкретно с оглед
обвързващата съдебна практика– ПП 1/1983г. ВС на Република България,
съгласно която наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ може
да бъде наложено само на лице, което притежава такова право. Видно от
данните по делото, обвиняемия няма издадено българско свидетелство за
правоуправление, като са изложени твърдения от негова страна за притежание
на немско такова, което не е било представено на органите на МВР.
От изложеното следва, че данните за правоспособност на обв.Д. не са
били изяснени по надлежния ред, въпреки което съдът е одобрил
споразумение, с което обвиняемия е бил лишен от право за управлява МПС.
Действително за допуснатите нарушения принос има и прокурорът, тъй
като същия е орган който формулира обвинението и на него са били известни
както данните за съдимостта на обвиняемия, така и неизяснените
3
обстоятелство по отношение на неговата правоспособност при изготвяне на
споразумението и внасяне на същото в съда за одобрение. Това не
освобождава съда от отговорност да следи за правилното приложение на
закона в процедурата по глава 29 от НПК.
По изложените съображения настоящия състав приема, че съдът
постановил атакуваното определение е допуснал съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 и т.3
от НПК, което дава основание приключеното наказателно производство да
бъде възобновено.
Неправилното приложение на закона може да бъде преодоляно чрез
отмяна на определението, с което е одобрено споразумението, по реда на
възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Ето защо и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр. чл.422,ал.1,т.5 вр.
чл.348,ал.1,т.1,2 и 3 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по НОХД№4138/2024г. по
описа на Районен съд-Варна.
ОТМЕНЯ определение №801 от 31.10.2024г. по НОХД№4138/2024г. на
Районен съд-Варна, като
ВРЪЩА делото на РС-Варна за ново разглеждане от друг състав, от
стадия на съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4