Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: …260186. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 21.05. 2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 203 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова
молба,подадена от А.М. П. , ЕГН **********,***,против
ОУ“Двайсти април“ гр. Панагюрище , с административен
адрес ул. „Никола Мареков „ № 6 , представлявано от директора на училището Д.В.К.
.
С исковата молба са предявени обективно
съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 ,т. 2 и т. 3 от КТ .
С Решение № 260013 / 29. 01.2021г. на
районен съд Панагюрище, постановено по гр. д. № 716/2020г. по описа на същия
съд ,исковете са отхвърлени , като
неоснователни .
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство А.М.
П. , ЕГН **********, подадена , чрез пълномощника на страната,адвокат Б.А.П. ***. . Във въззивната жалба се излагат съображения
за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон
, необоснованост и нарушение на процесуалните правила . Искането
е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете
инстанции. Във въззивната жалба не се
правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна ,подаден чрез пълномощника на страната , адвокат Ц. А.Ч. *** . В отговора се оспорва въззивната жалба . Моли
съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в
сила . Не прави нови доказателствени искания. Прави се искане за присъждане
на сторените съдебно- деловодни разноски
във въззивното производство .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят
нови доказателствени искания .
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид становището на противната страна, изразено в писмения
отговор по чл. 263ал. 1 от ГПК и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено
следното :
Въззивната жалба е
процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена
в преклузивния двуседмичен срок по чл.259
ал. 1 от ГПК.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна .
От доказателствата
по делото се установява ,че трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено поради наложено дисциплинарно уволнение
със Заповед № 56/13. 11. 2020г. на
директора на училището .С последваща Заповед
№ 57/ 13. 11. 2020г. е констатирано прекратяването на трудовото
правоотношение поради дисциплинарно
уволнение и са уредени имуществените последици от прекратяването . Предмет на
оспорване по съдебен ред , по реда на чл. 344ал. 1 от КТ, са и двете заповеди
на директора на училището . Според съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 135/06. 06. 2012г. по гр. д. № 994/2011г. на ІІІ-то гр.отд. на
ВКС; Р. № 10/04. 07. 2011г. по гр. д. № 533/2010г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС;) в случаите на дисциплинарно
уволнение работодателя е осъществил правото си да прекрати трудовото
правоотношение с работника или служителя, тъй като заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание представлява едновременно и акт за прекратяване на
трудовото правоотношение. По тази причина не е било необходимо да се издава втора нарочна
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 330 ал. 2 т 6 от КТ. Следва
да се отбележи също така ,че двете
заповеди следва да се разгледат от съда
, като единен акт ,тъй като
касаят един и същи правен субект,
имат едни и същи правни последици( прекратяване на
трудовото правоотношение ), и са издадени и връчени на ищцата в
един и същи момент.
Според
задължителната съдебна практика на ВКС ,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК( виж Р. № 665/ 01. 11. 2010г. по гр. д. № 242/ 2009г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС. Р. № 665/ 01. 11. 2010г. по гр. д.
№ 242/ 2009г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), при спор относно
законосъобразността на уволнението по чл. 344 ал. 1т.1 от КТ , съдът , който разглежда спора няма право да
се произнася по основания за незаконосъобразност на уволнението, които не се
посочени , като обстоятелства , на които се основава предявения иск. В
исковата молба ищеца е длъжен да изложи
обстоятелства относно
незаконосъобразността на уволнението , които представляват част от изискването за редовност на исковата молба
по чл.127 ал.1т. 4 от ГПК. Съдът е длъжен да се произнесе само по основанията за
незаконосъобразност на уволнението , които са посочени в исковата молба . Посочените
от ищеца основания могат да бъдат
допълвани след предявяване на иска и в хода на съдебното производство с нови
факти , на които те се основават. Нови
основания за незаконосъобразност на уволнението , които не са посочени в
исковата молба не могат да се правят в хода на производството пред
първоинстанционния съд. Такива основания не могат да се навеждат за първи път във въззивната жалба или в хода
на въззивното производство .
В исковата
молба и допълнителната молба на ищцата
вх. № 260090/08. 01. 2021г. са посочени следните основания за незаконосъобразност на уволнението :
1/ Заповед № 57/ 13. 11. 2020г. не е мотивирана ,според изискването на чл.
195 от КТ;
2/ Заповед № 56/13.11. 2020г. не е връчена на
ищцата ;
Това са
основанията за незаконосъобразност на
уволнението , които следва да се разгледат от съда .
На първо място , следва да се отбележи ,че в
исковата молба ищцата не оспорва нарушението
,за което и е наложено дисциплинарно наказание“уволнение“.
От съдържанието
на Заповед № 56/ 13. 11. 2020г. се
установява ,че на ищцата е наложено дисциплинарно уволнение, на основание чл.
190 ал. 1 т. 2 от КТ , поради неявяване на работа в течение на три
последователни работни дни,на 30. 10. 2020г. , на 03. 11. 2020г. и 04. 11. 2020г. Нарушението е
констатирано от М.С.М. , изпълняваща длъжността ЗАС в ответното училище , която е подала
докладна записка до директора на училището на 05. 11. 2020г.
В съответствие с
изискването на чл. 193 от КТ ,работодателя , с писмо от 05. 11. 2020г., е поканил служителя да
даде писмени обяснения за отсъствието си . Писмото е връчено лично на ищцата на същата дата , 05. 11. 2020г.
Писмени обяснения не са дадени от ищцата ,поради което приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 193 ал. 3 от КТ , като се приеме ,че работодателя е
изпълнил задължението си по чл. 193 от
КТ , а именно – да поиска предварително писмените обясненията на служителя за констатираното
нарушение , да събере и оцени посочените доказателства .
Нарушението на
трудовата дисциплина е “тежко „ по
смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ, тъй
като преди това нарушение ищцата е извършила и други нарушения на трудовата дисциплина
, за които ,със Заповед № 174/ 26. 02. 2020г. и Заповед № 175/ 26. 02. 2020г.
на работодателя
са и наложени дисциплинарни
наказания“забележка „ и „ предупреждение за уволнение“.
Неоснователно е възражението в исковата молба за
това ,че Заповед № 57/ 13. 11. 2020г. , с която е прекратено трудовото
правоотношение не е мотивирана,според изискването на чл. 195 ал. 1 от КТ.
Както бе посочено
по – горе, тази заповед няма самостоятелно значение. С тази заповед
работодателя само е констатирал вече
прекратеното трудово правоотношение по
силата на наложеното дисциплинарно уволнение.
Законът , в текста на чл. 195 ал.
1 от КТ, изисква да бъде мотивирана заповедта , с която се налага
дисциплинарното наказание. Задължение за
мотивиране на последваща издадена
заповед , с която се констатира вече
прекратеното трудово правоотношение
по силата на наложено дисциплинарно уволнение и се уреждат
имуществените последици с работника или служителя от прекратяване на
трудовото правоотношение закона не изисква. Законът изисква мотивиране на
заповедта ,с която се налага дисциплинарното наказание , което в случая е
спазено . В Заповед № 56/ 13. 11. 2020г. е посочен
нарушителя , нарушението , кога е извършено ,наказанието и законния текст,въз
основа на който се налага. Следва да се отбележи ,че в исковата молба няма
възражения относно мотивирането на
заповедта , с която е наложено дисциплинарното уволнение.
Неоснователно е възражението в исковата молба за
това ,че Заповед № 56/ 13. 11. 2020г., с която й е наложено наказанието
„дисциплинарно уволнение“ не е връчена на ищцата.
По делото е представен както оригинала ,така и препис
на тази заповед. От съдържанието на двата документа се установява ,че заповедта
е връчена при отказ на ищцата да я получи . Според съдебната практика на ВКС (виж Определение № 872/ 05. 07. 2011г. по гр. д. № 222/ 2011г. на ІІІ-то гр. отд. на
ВКС; Определение № 783/ 22. 07.
2010г. по гр. д. № 1807/ 2009г. на
ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Определение №
966/ 13. 09. 2010г. по гр. д. № 233/
2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Определение
№ 89/ 25. 02. 2009г. по ч. гр. д.
№ 63/ 2009г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; )заповедта за дисциплинарно уволнение може да бъде връчена
при отказ на работника или служителя да
я получи ,стига отказа да е редовно оформен с подписа на двама свидетели ,
което в случая е сторено. Отказът на ищцата да получи заповедта е оформен с подписа на двама свидетели . Съдебната практика на ВКС приема ,че способите
за връчване на заповедта , които са
посочени в текста на чл. 195 ал. 2 от КТ не са изчерпателно изброени ,
поради което няма законова пречка заповедта , с която се налага дисциплинарното
наказание да се връчи и по друг начин , като единствено релевантен е факта на
узнаването на заповедта от работника или служителя . В допълнителната молба
на ищцата вх. № 260090/08. 01. 2021г.
към исковата молба , ищцата не
оспорва факта,че е узнала за Заповед № 56/ 13. 11. 2020г. , като твърди
обаче,че е узнала за заповедта , когато е получила препис от отговора на исковата молба .
По изложените
съображения и на основание чл. 271 ал. 1
от ГПК ще следва да се потвърди решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл.78 ал. 3 от ГПК ще следва да
се осъди жалбоподателя да заплати в полза на
ответника по въззивната жалба сумата 650 лв. , представляваща
възнаграждение на един адвокат за въззивното производство .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260013 / 29. 01.2021г. на районен съд Панагюрище, постановено по гр. д. № 716/2020г. по описа
на същия съд.
ОСЪЖДА А.М. П.
, ЕГН **********,***, да заплати в полза на ОУ“Двайсти април“ гр. Панагюрище , с административен
адрес ул. „Никола Мареков „ № 6 , представлявано от директора на училището Д.В.К.,
сумата 650 лв. , представляваща възнаграждение на един адвокат за
въззивното производство .
На основание чл. 280 ал.3 т.3 от ГПК
решението по исковете по чл. 344
ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: