Решение по дело №155/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна жалба,подадена от В. С. Г. против решение №2134 от 15.03.2011г.,постановено по гр.д.№884/2010 по описа на РС Б.,с което жалбоподателят е осъден да заплати на И. К. сумата от 2000лв.,представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деликт,законната лихва върху тази сума,считано от деня на увреждането 23.06.2007г.,както и направени от нея разноски.В жалбата са изтъкнати оплаквания за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт,както и че решението е необосновано и противоречи на материалния закон.Развити са доводи,че при изготвяне на доклада съдът не е изтъкнал всички обстоятелства по делото,не е дал правна квалификация на възраженията на ответника, не е разпределена доказателствената тежест, докладът не съдържа указания по чл.146 ал.3 и чл.238 ал.1 ГПК.Също така счита за процесуално нарушение,че съдът не е указал на ищцата на основание чл.101 ал.1 ГПК да посочи какви обстоятелства ще установява с представените писмени доказателства.Според жалбоподателя решението е необосновано тъй като неправилно са обсъдени показанията на свидетелите,които РС Б. е разпитал и не е съзрял противоречията с показанията дадени в развилото се,но прекратено наказателно производство.Счита,че не са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД и най-вече авторството на деянието.Исковата молба счита за нередовна.В жалбата е направено оплакване,че съдът не е уважил възражението му за изтекла погасителна давност за претендирани лихви върху главницата,както и че не е отчел,че по н. ч. х. д.№ 1091/07 на РС Б. вече е постановено заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата.Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се отхвърли предявения иск.

Въззиваемата оспорва така подадената жалба.Моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

От събраните при разглеждане на делото в РС Б. доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното :

На 31.03.2010г. ищцата К. е подала искова молба против В. Г.,в която е изложила обстоятелства,че на 23.06.2007г. вечерта с бившия си съпруг са имали скандал и неочаквано той се е засилил и с глава в областта на носа й е нанесъл удар,в резултат на което е понесла неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания от физическата травма и психическо напражение от поведението на ответника.

В отговора си по исковата молба ответникът е възразил,че е нередовна,без конкретно да сочи на какви изисквания на чл. 127 и чл.128 ГПК не отговаря и е отрекъл да е извършвал посочените в исковата молба действия,довели до нараняването на ищцата.

Въззивният съд не намира,че исковата молба е нередовна,както и че докладът страда от пороците,които жалбоподателят изтъква.Единственото възражение на ответника в отговора е по фактите - отрича авторството на соченото деяние.Това не е правно възражение,поради което и не се квалифицира с определена норма от закона.Съдът е указал на ищцата,че следва да установи предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност,а на ответника е указал,че следва да установи възражението си.Обстоятелството,че страните са бивши съпрузи е от значение за делото и правилно РС Б. го е отделил от спорните такива,тъй като ищцата не е посочила доказателства за това обстоятелство.

В исковата молба и в отговора страните са ангажирали доказателства,поради което съдът няма задълженията по чл.146 ал.2 ГПК.С изпращане на исковата молба и полученото от ответника с нея съобщение са му дадени указания във връзка с последиците,визирани в чл.238 ал.1 ГПК.

От представените по приложеното като доказателство н.ч.х.д.№1091/07 на РС Б. два броя медицински удостоверения се установява,че К. е претърпяла травма в областта на носа и устата . Едното медицинско свидетелство е от 24.06.2007г.,а другото от 25.06.2007г.

Св.А.,чичо на ищцата е дал показания,че на 23.07.2007г. вечерта им се е обадила К.,като се е оплакала,че е станал инцидент и бившият й съпруг я е ударил.Със съпругата си са пристигнали веднага и са видели локва кръв на пода,както и че ищцата е била цялата изцапана с кръв.Свидетелят установява и психическото състояние на ищцата,която е била уплашена,разтревожена и разстроена.Състоянието й е налагало да посети центъра за спешна помощ.Същата вечер и св.М. установява,че И. К. се е прибрала от Спешния център,поради получените наранявания,имала е кръв по пижамата и друехите.Била е уплашена,поради което се е наложило свидетелката да остане при нея през ноща.

Ищцата е живеела сама с детето и няма очевидци на инцидента.Всеки един от двамата свидетели сочи,че И. им е съобщила непосредствено след инцидента ,че ответникът Г. й е причинил това,като я е ударил с главата си в областта на носа.В образуваното н.ч.х. д. №1091/07 по описа на РС Б.,страните са се помирили при поставени от ищцата условия,включително ответникът да й заплати 1300 лв.,причинени неимуществени вреди и разноски.Действайки в това дело по този начин,Г. е признал и косвено ,че е извършил инкриминираното в частната тъжба деяние.

Тъй като доказателствата се обсъждат поотделно и в съвкупност,преценявайки ги така, всички тези горепосочени доказателства, макар и косвени по своя характер,сочат на единствения извод,че ответникът Г. е автор на деянието.Няма пречка в гражданския процес и на основание косвени доказателства да се правят изводи относно релевантни за спора факти.

Обратното доказване,проведено от ответника не дава основание да се приеме друго,защото свидетелят Х. установява единствено,че до 21 часа е бил с ответника,като след това няма сведения.Това,че свидетелят В. не познава ответника като груб човек,не изключва възможността да го е направил.Във връзка с конкретния инцидент на 23.06.2007г. вечерта никой от тях не дава показания,които да изключват ответника като причинител на увреждането.

В жалбата са изложени оплаквания за игнориране на показанията на св.Д.,дадени по н.ч.х. д.№1091/07 и че не са съзряни противоречия с показанията на св.А. и М..Доводът е несъстоятелен.Жалбоподателят е следвало да съобрази,че показанията в гражданския процес на свидетели , дадени по друго дело не могат да се ценят,защото в този процес действа приниципа на устност и непосредственост при събиране на гласни доказателства,следващ от разпоредбите на чл.163 и сл ГПК.Съдът няма право и задължение да обсъжда показания на свидетели,дадени по друго дело,а само тези събрани пред него.

По делото са назначени две експертизи-съдебно -психологическа и съдебно медицинска.В първата вещото лице е констатирало,че ищцата има лидерски амбиции,средно ниво на агресивна раздразнителност,но няма симптоми на клинично заболяване,симулиране или лъжа.Към момента на инцидента е претърпяла стрес и неблагоприятни отражения на страх и унижение от физическата травма и поведението на ответника,които към момента на изготвяне на експертизата са отшумяли.

Вещото лице А.,дало заключението по назначената медицинска експертиза е установило от данните в приложените по делото медицински документи , че на ищцата са били причинени травматични увреждания,изразяващи се в кръвотечение от носа, охлузване, кръвонасядане и лек травматичен оток на носа, кръвонасядане на венеца в областта на първите горни резци, засъхнала кръв в носните ходове.Т.е. всички посочени в исковата молба травматични увреждания се установяват от така събраното доказателство.В логична връзка с тези увреждания е,че К. е изпитвала физическа болка в носа, предните зъби, долната челюст, имала е затруднено носно дишане,което е и мнението на експерта.Касае се за лека телесна повреда.В съдебно заседание от 16.02.2011г. Вещото лице А. е пояснило,че уврежданията могат да се получат чрез удар с тъп,или върху тъп предмет и не е изключило възможността увреждането да е чрез удар с глава.Също така в съдебното заседание са дадени разяснения от него,че няма противоречие в удостовереното в двете медицински удостоверения.Според А. видимите увреждания търпят промени във външния си вид с течение на времето.Напълно е възможно след първоначалното охлузване да се появят и кръвонасядания,които са констатирани с уд.от 25.06.2007г.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът намира изводите на първоинстанционния съд за съответни на закона.Квалификацията на иска е чл.45 ЗЗД,който въвежда правилото,че всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму.Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. По силата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в това число и пропуснатите ползи. Поначало, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД), а причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД).

РС Б. е посочил всички предпоставки необходими за уважаване на иск на това правно основание,като е изложил мотиви за всяка една от тях относно установените правопораждащи факти ,при правилно приложение на закона.РС Б. е обсъдил свидетелските показания,обосновал се е защо кредитира ищцовите свидетели.Изводите му са правилни,като въззивният съд също е изложил мотиви по събраните доказателства,установяващи авторството на деянието и защо счита,че тези доказателства установяват,че ответникът е този,който е извършил деликта .Безспорно поведението на Г. е противоправно действие,защото нанасяне на физическо увреждане на друго лице,изразяващо се в причинена лека телесна повреда не се толерира от наказателния закон,а така също и от морала.Налице е причинната връзка между извършеното от Г. действие и получените увреждания на ищцата,сега въззиваема,установена със съдебно-медицинската експертиза.Извършеното действие следва да бъде виновно,а в случая действа презумцията за вина,съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД и същата презумция не е оборена от ответника.

Относно размера на така претърпените вреди-претърпени болки и страдания,както и психологически /душевен/ дисконфорт у ищцата РС Б. е е приел,че претенцията от 2000 лв. е справедливия размер на обезщетението.

ОС Б. намира,че в тази част решението е необосновано и незаконосъобразно,тъй като определения размер е завишен и не съответства на практиката на съдилищата към 2007г.В резултат на така осъществения деликт от ответника, пострадалата ищца е претърпяла болки и страдания, които са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари, затова размерът на следващото се за тях обезщетение, се определя на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имат предвид от въззивния съд при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, както и обеществено-икономическите условия към момента на извършването на деликта през 2007г. ,които и определят практиката на съдилищата към този момент за присъждане на справедливо обезщетение. От вида и характера на причинените от ответника увреждания се налага изводът, че ищцата е претърпяла големи болки и страдания към момента на удара, а след това е чувствала болки и неудобства,които са отзвучали в рамките на две седмици.От деянието са били нанесени вреди и на психологическия й комфорт, защото се е страхувала от повторение на инцидента,като и същевременно и изпитвала чувство за унижение на достойнството й като човек-според данните на съдебно-психологическата експертиза.За така претърпените болки и страдания,обобщени като лека телесна повреда и психологическия дискомфорт,съобразно практиката на съдилищата към 2007г. справедливият размер на обезщетението според настоящия състав е 1000 лв.

Решението на РС Б. над този размер следва да се отмени и се отхвърли иска,като и съобразно уважената част на иска се присъдят и разноските.

Въззивният съд възприема за неоснователни доводите на въззивника,че решението е недопустимо,защото на ищцата е удовлетворена претенцията за обезвреда на неимуществените вреди по н.ч. х. д.№ 1091/07 по описа на РС Б..

Видно от така приложеното наказателно дело,производството по него е прекратено на основание чл. 24 ал.4 т.3 НПК.Съгласно чл.88 ал.3 НПК при прекратяване на наказателното производство гражданския иск не се разглежда,но може да се предяви по гражданския ред.В случая ищцата,тогава частна тъжителка и гражданска ищца е поставила условията за спогодба,с които се е съгласил ответника,но спогодба не е одобрявана от съда.Съгласно чл.88 ал.1 ГПК за гражданския иск в наказателното производство се прилагат правилата на НПК,а когато няма такива-правилата на ГПК.По наказателното дело, относно спогодбата по гражданския иск няма специални правила в НПК и се прилагат правилата на ГПК.Тогава е следвало да се осъществи спогодба между страните по реда на чл.125 ГПК /отм/,а именно да се състави протокол за спогодба,която да се одобри от съда с изрично определение и да носи подписа на страните и съда.Видно от протокола по н.ч. х. д.№ 1091/07 не е осъществена спогодба по начина регламентиран в ГПК,поради което не може да се приеме,че е сключена спогодба,която има и изпълнителна сила и дава възможност за принудително изпълнение.Липсват подписи на страните,както и определение на съда,с която одобрява спогодба след преценка,че не противоречи на закона и добрите нрави.

Неоснователно е и другото възражение на въззивника,че искането за лихви е погасено по давност.Съгласно чл.111 б "в" ЗЗД с изтичане на тригодишен срок се погасяват вземания за лихви.Искът е предявен в тригодишния срок между деня на деликта и подаването на исковата молба.Деликта е на 23.06.2007г.,а исковата молба е подадена на на 31.03.2010г.Съгласно чл.116 б."б" ЗЗД с предявяването на иска се прекъсва давността .Така че с предявяването на иска преди изтичане на тригодишния срок от деликта давността е прекъсната и вземането за лихви не е погасено по давност

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №2134 от 15.03.2011г.,постановено по гр.д.№884/2010 по описа на РС Б. в частта,с която В. С. Г. с адрес: Б., бУ. “Св.Св. Кирил и М.” № 4, .1, е осъден да заплати на И. И. К. с ЕГН * и адрес: Б., У. „. Т.” № 10, .1, обезщетение за претърпени неимуществени вреди над размера от 1000 лв. и в частта на разноските над сумата от 410лв.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И. И. К. против В. С. Г. над размера от 1000 лв. до предявяния от И. И. К. 2000лв. , представляваща обезщетение за претърпени от К. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяна физическа болка в носа, предните зъби, долната челюст, затруднено носно дишане, замайване и загуба на съзнание за кратко време, вследствие причинените й травматични увреждания - кръвотечение от носа, охлузване, кръвонасядане и лек травматичен оток на носа, кръвонасядане на венеца в областта на първите горни резци, засъхнала кръв в носните ходове, както и претърпени страх, обида и унижение от посегателството над личността й, в резултат на непозволено увреждане, извършено от ответника на 23.06.2007 г.;

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове :

.