РЕШЕНИЕ
№…………../..............12.2014
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
ЖАНА
МАРКОВА
При участието на секретаря Д.Б., като разгледа докладваното от съдията Терзийска възз. т.д. 1751/2014 г. по описа на
ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
както следва:
1/по въззивна жалба с вх.№ 23840/10.09.2013г.
на Д.Й.Ц., чрез адв. К. от ВАК, към която на осн. чл. 265, ал. 1 ГПК се е
присъединил ответника О.О.Г., чрез особен представител адв М. от ВАК против Решение
№ 3815/29.07.2013 г. на ВРС по гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с Решение №3100/12.06.2014г., в частта му, с което въззивниците са осъдени да заплатят по равно на „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР”
АД , ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: град Варна,
бул.Владислав Варненчик №38, представлявано от изп.директор Х.Е.Ч. , следните
суми: сумата от 1855,73
лв./хиляда осемстотин петдесет и пет лева, седемдесет и три ст./, от която 1 760.01лв. , представляваща
неизплатената част от наемната цена към
29.04.2011год. по договор за наем от 01.11.2010год. и 95.74лв./деветдесет и пет
лева , седемдесет и четири ст./ консумативи към наемата цена , дължими към
29.04.2011год. по договора за наем от 01.11.2010год. , ведно със законна лихва
, считано от датата на депозиране исковата молба в съда - 19.10.2011год. до
окончателното изплащане, на основание чл.232,ал.2 от ЗЗД и 231.62лв.
/двеста тридесет и един лева , шестдесет и две ст. / неустойка по договора
за наем от 01.11.2010 год. , на основание чл.92 от ЗЗД, както и по
2/ частна жалба с вх.№19057/17.07.2014г. от същия жалбоподател срещу Определение № 8742/12.06.2014г. на ВРС по гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав, в частта му, в която е отхвърлено искането на Д.Й.Ц. за изменение на Решение № 3815/29.07.2013 г. на ВРС по гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав в частта за разноските за присъждане разликата над присъдените 3.25 лева до претендираните 526.50 лева, отхвърлената част от иска.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Твърди, че решението е постановено в отклонение от установените по делото факти
и без да е отчетена доказателствената стойност на отделните доказателства,
конкретно, че извода относно потребените количества ел. енергия и вода е направен при кредитиране само на
счетоводните регистри на ищеца. Релевира, че съдът е отклонил необосновано
направено искане за назначаване на допълнителна ССЕ, с което е ограничена
възможността на ответника/ сега въззивник/ да докаже претърпени от него вреди,
с което вземане е претендирал прихващане. Въз основа на релевираните оплаквания
моли за отмяна на обжалваното решение, съответно за отхвърляне на иска,
евентуално за уважаване на възражението за прихващане.
Към жалбата се е присъединил и О.О.Г.,
с твърдения, че поддържа същата.
Ответникът по жалбата
„Текстил Лазур” АД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е релевирал писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба. Намира обжалваното решение за правилно
и законосъобразно, постановено при съобразяване на процесуалния закон.
Обосновава, че за ищеца не е съществувало задължение за осигуряване на
самостоятелни измервателни уреди, а разходите за ел. енергия и вода са били
префактутирани на наемателите след отчитане на показанията на отделните
измервателни уреди от съответните доставчици. Върху консумативните разходи е начислявано ДДС, съобразно указания
на приходната агенция, дадени с писмо вх.№91-00-86/21.03.2007г. Оспорва
вземането, с което се претендира прихващане. Счита, че вредите не са доказани,
евентуално оспорва и връзката между намаленото работно време и намалелия оборот
в търговския обект на ДЗЗД „Прогрес”. Възразява срещу допускане на
допълнителната ССЕ. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с
присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
В частната
жалба срещу определението по чл. 248, ал. ГПК се оспорва извода на
първоинстанционния съд за липса на доказателства за заплатен адвокатски
хонорар. Сочи се такива са приложени още с отговора на исковата молба.
Насрещната страна по жалбата не е изразила становище.
В съдебно заседание въззивницата Ц. не се явява, не
се представлява. В писмено становище вх. № 33535/26.11.2014 г. процесуалният
представител на страната поддържа жалбата като моли съдът да съобрази: ищецът
не е доказал законосъобразен, обективен начин на отчитане на изразходвана,
съответно консумирала ел.енергия и вода за търговската площ, наета от Ц. за
търговската й дейност. Установено е, че не е имало отопление, нито ВиК извод.
Възражението за прихващане е доказано до размера от 2000 лева, тъй като
„Текстил лазур” АД е препятствало чрез монтирана СОТ система упражняване на
търговска дейност на ДЗЗД за целия период на договора. Моли за уважаване на
жалбата и определяне на възнаграждение за процесуално представителство по чл.
36 ал.3 от ЗА за настоящата инстанция и присъждане на разноски за първа
инстанция.
Въззивникът О.Г. не се явява.
Особеният представител по същество споделя доводите във въззивната жалба за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна „Текстил лазур”
АД, представлявана в съдебно заседание от процесуален представител, моли за
потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Подчертава
по същество, че дружеството не е поемало ангажимент по договора за наем да
осигурява реклама на ДЗЗД „Прогрес”, клиенти или определено работно време,
различно от това на останалите наематели. Разходите за ел.енергия и вода са
определени в договора за наем като променлива част към наемната цена,
съставляваща размера на припадащата се част от разходите, ползвани от наемателя
за консумативи и дружеството е издавало счетоводни документи при стриктно
спазване клаузите на договора в тази им част. Що се отнася до твърденията на
въззивниците за претърпени вреди от намалено работно време, то въззиваемият
счита, че такова не е установено, но дори и в обратна хипотеза отсъстват
доказателства за връзка между нереализирани приходи от търговска дейност и
работно време. Не е и заявявана от съдружниците в ДЗЗД „Прогрес” претенция към
наемодателя за периода на действие на договора, за промяна в работното време
или корекция на други клаузи от същия. Претендира разноски за настоящата
инстанция.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения
материал по делото и като приема, че е сезиран в редовна и допустима за
разглеждане жалба от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване акта
на ВРС, дава следното разрешение на спора по същество:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което и в рамките на ограничения въззив съдът е обвързан от преценка
приложението на императивни правни норми и доводите в жалбата.
Пред ВРС е предявен осъдителен иск от „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР”
АД за осъждане на О.О.Г. и Д.Й.Ц. – съдружници в ДЗЗД „ПРОГРЕС” да заплатят при условия на солидарност сумата
от 2378.71 лева съставляваща наемни вноски и консумативи, неустойка за
просрочие плащането им. Твърди се, че на 01.11.2010 г. търговско дружество „
Текстил Лазур” АД Варна е сключило наем договор с ДЗЗД „Прогрес” със съдружници
двамата ответници, по силата на който дружеството – наемодател е предоставило
за временно ползване търговски щанд с площ от 20 кв.м. в партера на магазин
”Текстил”, находящ се на бул. „Вл. Варненчик” № 38 срещу задължение за наемна
цена в размер на 360 евро с ДДС и консумативни разходи съответни на припадащата
се част на обекта от общата площ на магазина. За същите наемателят дължи
плащане след съставен първичен счетоводен документ от наемодателя. Според чл.
2.2. от договора наемът е дължим от 3-то до 10-то число на текущия месец, за
който се отнася, а консумативните разходи до 10-то число на месеца следващ
този, за който се отнасят срещу дебитно известие, издадено от наемодателя към
фактурата за наем за съответния месец. В чл. 7.1 е договорена неустойка за
забава плащането на наемната цена в размер на 0.1% от дължимия наем за всеки
просрочен ден. Твърди ищецът, че е изпълнил задължението си за предоставяне на
обекта за ползване, съставял е срочно първичните счетоводни документи за наемна
цена и консумативни разходи. Наемателят от своя страна не е изпълнил
задълженията си за заплащане на наем /или не е заплатил изобщо, или със закъснение,
или частично/ на отделни вноски за периода
01.02.2011 – 30.04.2011 г. /за наем/ и за периода 19.03.2011 –
29.04.2011 г. за консумативи. Поради това претендира и горепосочените суми.
Ответникът О.Г., чрез особен представител оспорва
основателността на иска като твърди, че не е ясно дефиниран размера на наема и
на консумативните разходи /последните не са определени и по пера за ток,
телефон, вода и т.н./, а предвид споразумението между страните от 29.04.2011
година, претенцията за сумата над 2500 лева е и неоснователна по размер.
В депозиран писмен отговор ответникът Д.Ц. е оспорила
иска по основателност. Твърди претендираната сума за недоказана по основание и
размер. Прави възражение за прихващане със сумата от 2000 лева – вреди от
неизпълнен договор от страна на наемодателя, претърпени следствие препятстване
на наемодателя да осъществява търговска дейност за пълно работно време.
Съдът е осъдил ответниците по равно за дължимите суми
и е отхвърлил иска за осъждането им в условията на солидарност, както и
частично исковете по размер.
От доказателствата по делото се установя, че страните
– „Текстил Лазур” АД и ДЗЗД „Прогрес” със съдружници О.Г. и Д.Ц., са в
облигационно правна връзка по договор за наем от 01.11.2010 година.
Наемодателят – търговско дружество е предоставил за временно възмездно ползване
на ДЗЗД търговска площ 20 кв.м. на витрина на партера на магазин „Текстил”,
находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” 38 при наемна цена 360 евро в
левова равностойност с ДДС и съответна, припадаща се част за имота от
консумативните разходи, свързани с ползването му като ел.енергия, телефон, вода
и други, платими срещу фактура, издадена от наемодателя, в съответните срокове
по т.2.2. от договора – текущо наемната цена от 3-то до 10-то число на
съответния месец и в последващ месец до 10-то число консумативните разходи за
предходния. Не е спорно предаване на владението от страна на наемодателя,
поради което и същият е изправна страна по договора. Не е спорно, че на
29.04.2011 година, във връзка с прекратяване договора за наем е подписано между
страните споразумение, по силата на което наемателят се е съгласил с дължимост
на суми по фактури с № № 71709/03.02.2011 година, № 71743/03.03.2011 година и №
71777/03.04.2011 година като е приел изплащането им разсрочено на три равни
вноски. Не е спорно, че сумите не са заплатени. С нарочно писмо от 12.09.2011
година наемателят е уведомен за неплащане на сумите, които към него момент са в
размер на 2455.73 лева, в това число неустойки за забавено плащане като е
поканен да престира. Уведомлението е получено на 26.09.2011 година, плащане не
е постъпило.
От заключението по изслушаната в първата инстанция
ССЕ, което следва да се кредитира като обективно и компетентно дадено се установява
следното: за периода на действие на договора за наем от 01.11.2010 година до
30.04.2011 година /с оглед датата на предизвестието за прекратяване на
облигационно правната връзка/ месечната наемна цена е левовата равностойност на
360 евро с включен ДДС и припадаща се част от ел.енергия,, вода, телефон и
други. След проверка на издадените от „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД към ДЗЗД „ПРОГРЕС”
фактури за наем на месеците 11.2010 г. – 04.2011 година експертизата е
констатирала, че са издадени на трето число от месеца, за който е относим
наема. Към фактурите са издавани на същата дата дебитни известия за ползвани
консумативи през предходния месец. По тази причина за м. 11.2010 г. няма
издадено дебитно известие, а в м. 04.2011 година е издадено такова за
консумативи през предходния период от 15.02.2011 година до 19.03.2011 година за
вода. На 29.04.2011 година е издадено известие за ел.енергия и вода за периода
19.03.2011 година – 29.04.2011 година на стойност 95.72 лева с ДДС. За
ползваните от всички наематели ел.енергия и вода на края на всеки месец
наемодателя е изготвял справка за разпределение на ел.енергия и вода по
наематели, на база на консумираната обща ел.енергия, отчетена от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД и отразена в дебитно известие, издадено от това дружество към
„ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД. Идентично е процедирано и по отношение водата, отчитана от
ВиК. Според експертизата може да се установи връзка и хронологична
последователност между фактурата за наем и дебитното известие за консумативните
разходи на база горепосочените съставяни счетоводни документи. Всички дебитни
известия са включени в дневника за продажбите на „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД за съответните
месеци, през които са издадени и ДДС е платен в срок.
Според експертизата разпределението на разходите за
консумативи между наемателите е на базата на три компонента: отопление,
осветление и вода. В дружеството наемодател е изготвен списък на осветителните
тела, както и светещите реклами и тяхната мощност. На базата на мощността и
времетраенето на осветлението се изчислява колко кв/ч да се отдели за
осветление като остатъка остава за отопление. След изваждане стойността на
показанията на контролните електромери на обектите, които имат такива се
извършва разпределение между наемателите в залата, които ползват общи климатици
като разпределението е пропорционално на наетата площ. Стойността на ел.енергия
за осветление е в зависимост от броя осветителни тела и тяхната мощност, които
се ползват от обекта като се прибавя и пропорционалната част от общото
осветление. Разпределението на ползваната вода се извършва по брой служители
след получаване на фактура от ВиК дружеството.
Експертизата е дала заключение за общо дължими суми
по фактури в размер на 1760.01 лева и по дебитни известия 95.72 лева /за
консумативи през последния месец/. Общата сума в размер на 1855.73 лева е
осчетоводена в предприятието на „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД като незакрито кредитно
салдо по сметка 411100 – клиенти, партида ДЗЗД „ПРОГРЕС”.
Размерът на общо дължимата неустойка за забавено
плащане по всички, издадени в периода на действие на договора за наем, фактури
експертизата е изчислила на 231.62 лева /по 0.1% от дължимата сума за всеки ден
просрочие в плащането/.
При установената фактология съдът счита предявените
искове за доказани по основание и размер.
„ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД е отдало под наем търговска площ в общ за множество
наематели търговски обект. Отсъства спор, че имотът е предоставен и ползван от
наемателя за процесния период на действие на договора, както и че последният е
прекратен с едномесечно предизвестие по желание на наемателя. Фактурите за
наемна цена, както се установи от ССЕ са издавани ежемесечно стриктно на
падежа. Наемателят всъщност и не оспорва неплащане на наемната цена за
претендираните месеци, поради което и сумата се дължи в цялост /по равно от
всеки от съдружниците в ДЗЗД/. Експертизата е установила плащане със закъснение
на месечни вноски, както на процесните, така и в предходни месеци. Съгласно чл.
7.1. от договора при забава плащането се дължи неустойка в размер на 0.1% от
дължимия наем за всеки просрочен ден, поради което доказан по основание и
размер е и искът по чл. 92 от ЗЗД. Неоснователни са доводите в жалбата на Д.Ц.
за нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави и недължимост на
сумата предвид споразумителния протокол от 29.04.2011 година. Размерът на
неустойката, съпоставен с този на главницата е съобразен както с
обезпечителната, така и с обезщетителната, със санкционната природа на
неустойката. Факта, че договорът за наем е сключен в период на икономическа
криза не води до обратен извод след като наемателят е дал изрично съгласие за
тази санкция подписвайки се под договора за наем. Клаузата за неустойка за
забава по търговска сделка би могла да бъде прогласена за нищожна на осн. чл.
26 ал.1 предл.3 от ЗЗД ако в конкретния случай уговорките относно вида на
задължението и неизпълнението, начина и базата за начисляването на неустойката
и други критерии, посочени в договора са определени извън пределите на
нравствената допустимост. Тук това не се констатира. Неустойката е определена в
достатъчно минимален размер, а липсата на уговорка за краен предел като срок за
начисляване не накърнява добрите нрави по смисъла на цитираната разпоредба.
Споразумителният протокол от 29.04.2011 година само дава възможност за
разсрочено плащане на дължими вноски, а не изключва клаузи от договора. Освен
това страните в този протокол са изключили дължимост на неустойка при плащане
на посочените в протокола падежи, което не е факт.
Дължими са и консумативните разходи за м. 04.2011
година доколкото са изчислени по начин, който недвусмислено сочи припадаща се
част за заплащане от наемателя. Доколкото търговският обект не е самостоятелно
обособен, а съставляващ търговска площ от общ търговски обект, то не е
задължително търговската площ да има самостоятелен водомер и електромер, който
да отчита разходвани количества ел. енергия и вода, а и наемодателят не е
доставчик на тези услуги. Съдът счита с оглед и заключението по ССЕ, че взетите
критерии от наемателя при отчитане на консумативите са гаранция за справедливо
разпределение на разходите между всички наематели – вземат се предвид
осветителни тела към търговската площ и тези, общи за търговския обект, наличие
на реклами, тяхна мощност и продължителност на работа, остатъкът ще фактурира
като отопление/охлаждане в зависимост от сезона. Разходваната вода се фактурира
между брой лица.
Възражението за прихващане с недължимо платени суми
за консумативи по посочените съображения е неоснователно. Такова е и другото
възражение за прихващане със сума от 2000 лева пропусната полза от нереализиран
оборот. Какъв оборот би реализирал щанда на наемателя в хипотеза на пълно
работно време не се доказа, а и зависи от клиенто потока, който не е константна
величина. Отсъстват и клаузи в договора, които задължават наемодателя да
осигурява за наемателя конкретно работно време. Неоснователно е твърдението на
въззивника Ц. за нарушение от страна на наемодателя на клаузата от чл. 3.1. от
договора. Владението върху имота е предадено на уговорената дата, а наемателят
е задължен да се съобразява с осигурения от наемодателя съгласно чл. 3.3. от
договора контрол за сигурност посредством охрана със СОТ на целия обект, в
който е разположен и щанда на наемателя.
В контекста на изложеното решението на ВРС в
обжалваната осъдителна част е законосъобразно и правилно и като такова ще бъде
потвърдено.
Частната жалба на Ц. срещу Определение №
8742/12.06.2014г. на ВРС по гр.д.
№15899/2011г., 16-ти състав, в частта му, в която е отхвърлено искането на Д.Й.Ц.
за изменение на Решение № 3815/29.07.2013 г. на ВРС по гр.д. №15899/2011г.,
16-ти състав в частта за
разноските е основателна. С оглед изхода от делото пред първата инстанция на
жалбоподателката се следват припадащи се разноски за експертиза и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 64.52 лева, платими от ищеца. Видно от
доказателствата по делото на ВРС, на лист 75 и 76 от същото е представен
договор за правна защита и съдействие с договорен адвокатски хонорар от 500
лева, за 300 лева съставляващ и разписка за получаването им, а за остатъкът от
200 лева е издаден ПКО от адв.Р. К.. За експертизи е направен разход от 26.50
лева, респективно дължимата сума на база материален интерес в отхвърлителната
част е 64.52 лева. Определението на ВРС ще бъде отменено и присъдени разноски в
полза на Ц..
По разноските в настоящата инстанция. С оглед изхода
от спора такива се следват на въззиваемата страна „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД в размер
на 400 лева за адвокатско възнаграждение, платими по равно от жалбоподателите Ц.
и О.Г.. Жалбоподателката Ц. не прави искане за присъждане на разноски за защита
по частната жалба /отсъства такова в същата и в писмената защита по делото/.
На особения представител адв. М. се следва адвокатско
възнаграждение за защита интересите на жалбоподателя О.Г. в размер на 303 лева,
платими от бюджета на съда, които ще се възложат в тежест на ответника Г..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3815/29.07.2013 г. на ВРС
по гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
Решение №3100/12.06.2014г., в частта
му, с което са осъдени да заплатят по
равно на „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД , ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление: град Варна, бул.Владислав Варненчик №38, представлявано от
изп.директор Х.Е.Ч. , следните суми:
сумата от 1855,73 лв./хиляда осемстотин петдесет и пет лева, седемдесет
и три ст./, от която
1 760.01лв. , представляваща неизплатената част от
наемната цена към 29.04.2011год. по
договор за наем от 01.11.2010год. и 95.74лв./деветдесет и пет лева , седемдесет
и четири ст./ консумативи към наемата цена , дължими към 29.04.2011год. по
договора за наем от 01.11.2010год. , ведно със законна лихва , считано от
датата на депозиране исковата молба в съда - 19.10.2011год. до окончателното
изплащане, на основание чл.232,ал.2 от ЗЗД и
231.62лв. /двеста тридесет и един
лева , шестдесет и две ст. / неустойка по договора за наем от 01.11.2010 год.
, на основание чл.92 от ЗЗД.
В останалата част решението е влязло
в сила като необжалвано.
ОТМЕНЯ Определение
№ 8742/12.06.2014г. на ВРС по
гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав, в частта му, в която е отхвърлено искането
на Д.Й.Ц. за изменение на Решение № 3815/29.07.2013 г. на ВРС по гр.д.
№15899/2011г., 16-ти състав в частта
за разноските.
ОСЪЖДА „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД, ЕИК:********* със седалище град
Варна, да заплати на Д.Й.Ц., ЕГН **********, гр. Добрич сумата от 64.52
/шестдесет и четири и 0.52/ лева разноски в производството пред ВРС за
експертиза и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Й.Ц., ЕГН **********,
гр. Добрич и О.О.Г., ЕГН **********, гр. Варна да заплатят на по равно на „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД,
ЕИК:********* със седалище град Варна, бул.Владислав Варненчик №38 сумата от
400 /четиристотин/ лева разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА О.О.Г., ЕГН **********, гр. Варна да заплати по
сметка държавни такси при ВОС сумата от 303
/триста и три/ лева разноски за особен представител, на осн. чл. 77 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изплати на особения представител адв. М. 303.00
/триста и три/ лева възнаграждение за процесуално представителство за
настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.