М О Т И В И
РП Пловдив е внесла Постановление с вх. № 20419 от
25.04.2017 г., с което се предлага на настоящата инстанция да освободи обв. И.М.А. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по досъдебно производство №
19/201 г. по описа на РУ Стамболийски - ОДМВР Пловдив и прокурорска преписка №
9193/2016 г. по описа на РП Пловдив, за престъпление по чл. чл. 191, ал. 1 НК,
на основание чл. 78а от НК.
РП Пловдив е обвинила И.М.А. в това, че от 05.10.2015 г. до
13.02.2017 г. в село ..., обл. Пловдив, като
пълнолетен, без да е сключил брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Т.Ц.А., ЕГН: ********** ***
К. – престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание РП Пловдив поддържа обвинението, като
счита, че същото е доказано по несъмнен начин и предлага при определяне на
наказанието съдът да наложи минималното такова по реда на чл. 78а от НК.
Обвиняемият А. се признава за виновен. Заявява, че има
осеммесечно бебе, за което трябва да се грижи. Съжалява за стореното.
Служебният защитник от досъдебното производство - адв. П. счита, че са налице предпоставките за приложението
на чл. 78а от НК, доколкото обв. А. е осъществил от
фактическа страна състава на чл. 191, ал. 1 НК, като моли за наказание в
минимален размер.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
в цялост и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна
следното:
Свидетелката Т.Ц.А. и обв. И.М.А.
*** и се познавали от деца, като и двамата се харесвали помежду си. От месец
септември 2015 г. двамата излизали заедно на срещи. След като свид. А. навършила 14 години обв.
А., който бил пълнолетен, й предложил да заживее с него на съпружески начала,
въпреки, че знаел, че свид. А. не е навършила 16
години. Свидетелката А. се съгласила и на 05.10.2015 г. двамата с обв. А. заживели заедно в дома на обвиняемия, намиращ се в
с. ..., общ. С., ул. „...” № като
съпрузи, без да са сключили граждански брак. Обвиняемият А. знаел, че свид. А. не е навършила 16 години, но въпреки това заживял
с нея на съпружески начала. Майката на свид. А. –
свидетелката Ц.Й. А. отначало не била съгласна с това непълнолетната й дъщеря
да заживее на съпружески начала с обв. А., но тъй
като свидетелката А. много настоявала тя се примирила със случилото се.
На 22.09.2016 г. свидетелката А. родила дете от женски пол.
Видно от разпитите на всички свидетели по случая свидетелката А. и обв. А. живеят на семейни начала в дома на обв. А., като семейството се подпомага от майката на свид. А. и от родителите на обв. А.
– свидетелката Искра Иванова А. и свидетеля М.Й.А..
Горната фактическа обстановка се извежда от събраните и
приобщени в настоящата инстанция гласни и писмени доказателствени източници.
Гласните са тези на свидетелите – М.Й.А., И.Й.А., Ц.Й. А., Т.Ц. А.. Писмените
са: Социален доклад, както и обясненията на обвиняемия, справка за лице – АИС
„БДС”, характеристична справка и свидетелство за съдимост.
При анализа на тези гласни доказателствени източници съдът
намира, че безспорно и несъмнено от фактическа страна е установено, че обв. А., който се познавал с Т.А. от дете са се харесали
помежду си и от месец септември 2015 г. излизали заедно на срещи. От
показанията на свид. А. се установява, че след като е
навършила 14 години обв. А., който бил пълнолетен, й
предложил да заживее с него на съпружески начала. За целта решили една вечер да
избягат заедно и да се скрият от родителите си в дома на сестрата на обв. А., която е женена в с. Говедаре.
Тези показания се потвърждават от обясненията на обв.
А., който заявява, че много обичал Т.Ц.А. и че решили да се оженят.
Свидетелката Т. А. не била принудена да избяга с обв.
А. и като отишли в къщата на сестрата на обвиняемия в с. Говедаре
преспали заедно там, като и Т. искала това и тя не била насилвана или
принуждавана.
През 2015 г., месец октомври, бил направен годеж със
семейството на свид. Т. А., за което свидетелстват Т.Ц.А.,
А.А.К., Ц.Й. А.. След годежа свид. Т. А. забременяла,
като била направена сватба по ромските обичаи на 21.07.2016 г. На 22.09.2016 г.
свидетелката Т. А. родила момиченце.
Всички свидетелски показания са еднопосочни,
непротиворечиви, съдът ги възприема като достоверни, като всеки от свидетелите
потвърждава, че в инкриминирания период обв. А. е
заживял на съпружески начала със свид. Т. А., която
не е била навършила 14-годишна възраст.
От правна страна съдът установява, че обв.
А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 191, ал. 1 от НК, за това, че от 05.10.2015 г. до 13.02.2017 г. в село ...,
обл. Пловдив, като пълнолетен, без да е сключил брак
е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст – Т.Ц.А., ЕГН: ********** *** К. – престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
Обвиняемият А. е пълнолетно лице, същият не е сключил
граждански брак по смисъла на Семейния кодекс. Заживял е на съпружески начала
със свидетелката Т.Ц.А., която не е навършила 16 години в едно домакинство, при
спазване съдържанието на една брачна връзка, която възниква със сключването на
граждански брак. Деянието е извършено съзнателно от наказателно отговорно и
вменяемо лице. Обвиняемият И.М.А. е знаел, че свид. Т.
А. е ненавършила 16 години и въпреки това е целял да
заживее с нея, включително като я е забременил и тя е
родила дете. Неприложим е чл. 191, ал. 4 от НК, доколкото до приключване на
съдебното следствие пред настоящата инстанция не е последвал брак между обв. А. и свид. А.. Обвинението е
доказано по един несъмнен и категоричен начин, поради което и на основание чл.
191, ал. 1 НК съдът е признал за виновен обв. И.М.А.
в извършване на престъплението, за което е предаден на съд.
По наказанието: Приложим е чл. 78а от НК, доколкото обв. И.А. е неосъждано лице, за
престъплението по чл. 191, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода”
до две години или „пробация”, както и обществено порицание. Спрямо дееца не е
бил прилаган институтът на освобождаването му от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание и от престъплението не са причинени имуществени
вреди. Отсъстват хипотезите на ал. 7 на чл. 78а НК. Ето защо, Съдът е длъжен да
освободи от наказателна отговорност обв. А. и да му
наложи административно наказание „глоба”.
При определяне на наказанието „глоба” Съдът отчете като
смекчаващи обстоятелства – признаването на вина, съжалението, липсата на
постоянен трудов доход и имущество, наличието на малолетно дете – осем месечно
бебе на обвиняемия, за което същият следва отглежда и да се грижи. Отегчаващи
обстоятелства не се установиха. Ето защо и наказание „глоба” в минимален размер
е справедливо за извършеното от обв. А. престъпление.
Тази глоба в минимален размер би поправила обвиняемия и би
въздействала предупредително върху останалите членове на обществото, с което би
се постигнала генералната превенция в Закона, визирана в чл. 36 от НК. По-висок
размер на глобата би бил неоснователна репресия спрямо обв.
А. за извършеното от него деяние и не би била съобразена с имущественото му
състояние.
По делото няма разноски и веществени доказателства, поради
което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивите за извършване на престъплението са незачитане на
законите и ниската правна култура на обв. А. относно
предпоставките за сключване на граждански брак.
По изложените съображения съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК