Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина
Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 688/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е
Наказателно постановление №…………. на началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция, с което на А.Б.Д., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 3000 лв.
на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 139,
ал. 5 от ЗДвП, както и глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 20лв.
на основание чл. 185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП.
Твърди се, че НП
е незаконосъобразно, тъй като са нарушени законовите разпоредби.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се представлява от адв. А.,
който поддържа жалбата и излага съображения за приложимост на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна
не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Като подадена в
срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по
реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по
същество, същата е частично основателна
по следните съображения:
На 14.06.2018 г.
около 00,50 ч. на територията на Община Костенец на път АМ Тракия, 54км в
посока гр. Пловдив, жалбоподателят управлявал товарен автомобил- …… с рег. №….,
категория N-3, с технически допустима маса
19000кг., собственост на „ВИВЕНСА“ ЕООД, ЕИК ………… Жалбоподателят бил спрян от
контролни органи по ЗДвП. При проверката на документите на водача и автомобила,
служителите на ОД МВР София, установили че за МПС не е заплатена винетна такса,
както и че СУМПС е с изтекъл срок на валидност, както и че водачът носи връчено
наказателно постановление за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок на плащане.
Посочените
обстоятелства били отразени от
актосъставителя в съставения от него АУАН. Поведението на жалбоподателя
било квалифицирано, като нарушение на чл.
139, ал. 5 от ЗДвП, чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и чл. 157, ал. 8 от ЗДвП.. Актът
бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Въз основа на
акта, на 14.09.2018 г. административнонаказващият орган издал и атакуваното НП,
в което за виновно нарушена посочил нормата на чл. 139 ал.5 от ЗДвП и ангажирал
отговорността на жалбоподателя с налагане на административно наказание “глоба”
в размер на 3000 лв. на основание чл. 179 ал.3 т.1 от ЗДвП. , както и за
виновно нарушена посочил нормата на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и ангажирал
отговорността на жалбоподателя с налагане на административно наказание „глоба“
в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, както и за виновно нарушена
посочил нормата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП и ангажирал отговорността на
жалбоподателя с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 20лв.
на основание чл. 185 от ЗДвП.
В хода на
производството, като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по
акта, които с показанията си установяват идентични с отразените в акта
обстоятелства. Свидетелите заявяват, че са спрели за проверка управлявания от
жалбоподателя автомобил и са установили, че същият е без заплатена винетна
такса, като водачът не е представил касова бележка, стикер или нещо друго, с
което да установи, че има заплатена винетна такса и дори не е твърдял, че е
заплатил таксата. Свидетелите заявяват, че допустимата максимална маса на
товарния автомобил са я констатирали от талона на МПС, както и че видно от
СУМПС същото е било с изтекъл срок на валидност и след справка е установено, че
водачът имал и неплатени глоби.
Като издадено от
компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона,
атакуваното постановление се явява законосъобразно от формална страна.
По отношение
на нарушението на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП:
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на определените в Закона за
пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след
заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата.
Разпоредбата на
чл. 11 от Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на
пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни
съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските
пътища или на части от тях, предвижда, че винетната такса се заплаща от всяко
българско или чуждестранно физическо лице или юридическо лице - собственик или
ползвател на пътно превозно средство, което за определен период ще ползва
републиканските пътища или техни участъци. В този смисъл е ирелевантно чия
собственост е автомобила, като задължението за заплащане на винетната такса е
за водача.
В чл. 3, ал. 2 от
Закона за пътищата /ЗП/ е указано, че републиканските пътища са
автомагистралите и пътищата от І, ІІ и ІІІ клас, които осигуряват транспортните
връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа.
Въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП, тъй като се установи, че водачът не е
заплатил винетна такса, поради което е осъществил състава на твърдяното
административно нарушение.
Съгласно
редакцията на чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП към момента на извършване на
нарушението (14.06.2018г.) водач, който управлява пътно превозно средство по
републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер
с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, при
управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на
състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл.
10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които
имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона -
3000 лв..
Съобразно обаче действащата
към настоящия момент разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в сила от 16.08.2019
г. по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона водач, който управлява пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с
глоба в размер 300 лв..
Съгласно чл. 3,
ал. 1 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от горното обаче е
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по - благоприятна за нарушителя.
Настоящият състав счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 3, ал. 2
от ЗАНН – след извършване на нарушението и преди влизане на НП в сила е последвало изменение в закона,
вследствие на което е налице по- благоприятна за нарушителя законова разпоредба.
Ето
защо наложеното административно наказание на жалбоподателя- „Глоба” в размер на
3000 лв., следва да бъде намалено на „Глоба” в размер от 300 лв..
По отношение
на нарушението на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл.
150А, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както
и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
В случая
актосъставителят и АНО са приели, че към дата на проверката – 14.06.2018г.
жалбоподателят е притежавал СУМПС № *********, чийто срок на валидност е
изтекъл на 19.04.2018 г., поради което и е извършил нарушение по чл. 150а, ал.
1 ЗДвП. Видно от приложената справка за водач (л. 24) се установява, че след
като срокът на СУМПС № ********* е изтекъл, жалбоподателят не го е подновявал
преди датата на нарушението. Това означава, че към дата 14.06.2018 г.
жалбоподателят не е имал СУМПС в срок на валидност, поради което и правилно е
била ангажирана отговорността му за това нарушение. Поради тази причина НП
досежно нарушението по
чл. 150а, ал. 1 ЗДвП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение
на нарушението на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП:
Посочената като
нарушена разпоредба на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП не кореспондира с описанието на нарушението. Видно от съдържанието на НП, жалбоподателят
е санкциониран, защото "носи връчено НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл
срок за плащане", с което е нарушил чл. 157, ал. 8 от ЗАНН. Последната
гласи, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един
месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда
при обжалване. Видно е, че не е налице задължение за участниците в движението
по пътищата, неизпълнението на което да бъде санкционирано с налагане на
административно наказание. Констатираното процесуално нарушение е съществено и
годно да обоснове отмяна на НП в частта му относно санкционираното нарушение по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП (В този смисъл Решение
№ 389 от 15.03.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 52/2019 г.). С
оглед гореизложеното НП следва да
бъде отменено в тази част.
Воден от
изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №…………….. на началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, в частта, в която на А.Б.Д., ЕГН **********,
е наложена глоба в размер на 3000 лв. на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, като на основание чл. 3 ал.2 от
ЗАНН НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание –
„Глоба” на 300 лева,
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-1204-002815/14.09.2018г. на началник група към ОДМВР София,
с-р Пътна полиция, в частта, в която
на А.Б.Д., ЕГН **********, е
наложена глоба в размер на 20лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №18-1204-002815/14.09.2018г. на началник група към ОДМВР София,
с-р Пътна полиция, в частта, в която
на А.Б.Д., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл.
185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: