№ 1340
гр. Пазарджик, 28.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20235220101054 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът В. И. П. - редовно уведомен по реда на чл.56 ал.2 от ГПК, не се
явява лично в съдебната зала. За него се явява адв. А. Д., редовно
упълномощена да го представлява с пълномощно приложено по делото.
Ответникът Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София,
редовно уведомени по реда на чл.56 ал.2 от ГПК. За тях се явява юрк. Р. Р.,
редовно упълномощен да ги представлява с пълномощно приложено по
делото.
Вещото лице Л. С. Ц. – редовно призован, явява се лично в съдебната
зала.
АДВ.Д.: Уважаеми господин Председател, моля да се даде ход на делото.
ЮРК.Р.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка,
моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва на страните депозираното заключение по извършената
съдебно – икономическа експертиза от вещото лице Л. С. Ц. с вх. №16302 от
25.06.2024г.
1
Заключението не е постъпило в законоустановеният срок съгласно
изискванията на чл.199 от ГПК.
АДВ.Д.: Уважаеми господин Председател, аз съм запозната с
експертизата и нямам възражения относно срока на депозирането й.
ЮРК.Р.: Уважаеми господин Председател, нямам възражения относно
срока на представяне на заключението от вещото лице, запознат съм с него.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО – ИКОНОМИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. С. Ц. – на 62 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с висше образование, без родство и без служебни отношения със
страните по делото.
Вещото лице е предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Ц.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося. Уважаеми
господин Председател, представил съм писмено заключение, което
поддържам. Дал съм заключение в два варианта, така както ми беше поставена
задачата в предишното съдебно заседание, при наряд от 24 часа и при наряд от
24 часа и 30 минути, и съответно 12 часа и 12 часа и 30 минути.
Представеното заключение от 13.02.2024г. не го поддържам. Поддържам
заключението, което съм представил за днешното съдебно заседание. Появиха
се различия при изготвянето на първоначалното заключение, в изчислението
на нарядите, редовните смени както и в часовете в наряд. Във второто
заключение съм изследвал всички тези въпроси. Поддържам това заключение,
представено на 25.06.2024г.
По въпрос номер две съм разработил два варианта на изчисление. При
сумарно изчисляване на работното време се взима предвид целият положен
труд, в случая тези 2 по 15 минути съм ги взел предвид като отработено време
и съм ги включил в сумарно отработеното време. Ако тези часове над 12 часа
и над 24 часа се приемат за извънреден труд, тези 2 по 15 минути, следва да се
умножат по броя на нарядите и съответно по тарифната ставка и тогава да се
получи това, което искате да се признае като извънреден труд. В момента не
мога да направя такива изчисления. Първо трябва да се направи сумирано
2
изчисляване на работното време и да се установи дали има разлика между
положеният труд в наряд, в редовна смяна, в занятия, и всичко това да се
сравни с нормативно полагащите се часове. Като се направи сравнението
между едното и другото, да се изчисли дали им в повече положен извънреден
труд или в по-малко.
По принцип сумарното изчисляване на работното време се отчита по този
начин. В затвора в гр.Пазарджик го изчисляват също по този начин. В случай,
че се приеме, че ищецът е полагал един час извънреден труд общо за всеки
наряд, в таблицата за положените наряди – той е положил 162 наряда на 24
часа и 38 наряда на 12:30 часа. Общо стават 200 наряда, които съответно
трябва да се сметнат по 1 час, и представляват 200 часа извънреден труд и
трябва да се умножат по тарифната ставка за всяко тримесечие.
Единствено по тези дела, които са водени срещу ГДИН, по тях съм изчислявал
по-малко от един час извънреден труд. Това дали в България най-малката
единица за отчитане на време за труд е един час е правен въпрос.
За последното тримесечие, за този ответник, ако наистина има един наряд по-
малко, общо отработените часовете трябва да се намалят от 28 на 16 часа.
Исковия период е до 24.03.2023г., за месец март 2023г. при определянето на
норматива съм взел 17 дни, колкото са работните дни до 24.03.2023г. След
24.03.2023г. има още 5 работни дни, които не съм ги включил в норматива и
съответно не съм ги взел предвид при отработеното време. Ако тези 5 дни се
добавят към нормативно полагащите се часове, норматива следва да се
увеличи с 40 часа, и той ще стане от 360 часа на 400 часа за тримесечието. При
това положение, ако служителя не е давал наряди, за останалото време, за тези
5 работни дни, то той е изпълнил отработени 388 часа, т.е ще излезе с 12 часа
на минус.
ЮРК.Р.: Уважаеми господин Съдия, тъй като самата хипотеза на закона е
изчислението да е сумарно, на тримесечие, а ние не можем да го препокрием
това нещо, в крайна сметка изчислението на последното тримесечие не може
да бъде точно.
АДВ.Д.: Уважаеми господин Председател, с цялото ми уважение към
усилията, които са положени по изготвеното заключение, считам, че може би
дали по наша вина, че не е обяснено правилно, вещото лице не е успяло да
разбере с точност формулираният конкретен въпрос, а именно въпрос номер
3
две поставен към експертизата – „Колко часа извънреден труд е положил
ищецът през всеки отчетен период /тримесечен/ през исковия период, като
приеме, че положеният извънреден труд за всяко едно от дежурствата е 30
минути и съответно заплатен ли му е ? Ако не е заплатен, каква сума му се
дължи?“. Поради тази причина считам, че заключението в тази му част е
неправилно и като такова не следва да се приеме. Нито в първият, нито във
вторият разработен вариант имаме изчисления за извънреден труд, а именно
това е същината на спора между страните. Моля вещото лице да изготви
повторно заключение, в тази му част, като приеме, че за всеки наряд ищецът е
полагал общо около един час извънреден труд, 30-те минути, които са си по
заповед, които са безспорни между страните и допълнително 15 минути
преди началото на работното време и 15 минути след края на работното
време. Или по друг начин казано, в случай, че се приеме, че ищецът е положил
един час извънреден труд за всеки наряд, какъв ще е размерът на сумата за
доплащане и размерът на лихвите? Такива изчисления за единица време са
ни необходими с оглед факта, че според българското законодателство, а и до
колкото ми е известно в законодателството в цял свят, най-малката мерна
единица за труд е един час. Така, че считам, че би било редно да има
изчисления и в този вид, а вече Вие ще прецените, чисто правно,
анализирайки всички доказателства по делото, дали има извънреден труд или
това е отработено време, но при всички положения трябва да има двата
варианта. Считам, че не трябва да приемаме заключението му само в тази му
част – относно въпрос номер две. Да назначим повторна експертиза само по
този втори въпрос. Сега конкретно го формулирах въпроса. Във всички
останали изчисления, относно броя на нарядите и всичко друго, което е
изчислил вещото лице, смятам, че е правилно анализирано, съгласно
предоставените му доказателства, но само по въпрос номер две, считам, че
още в началното формулиране на въпроса в експертизата е заложено
понятието извънреден труд, а такова в самите изчисления на практика на този
етап липсва.
ЮРК.Р.: Уважаеми господин Председател, оспорвам искането на
колегата, тъй като считам, че това искане за изчисление и отчитане на всеки
наряд по един час извънреден труд е само при положение, че работното време
е изчислявано по хипотезите заложени в КТ. В случая ние тук имаме ЗИНЗС и
ППЗИНС, които ясно сочат изчислението какво трябва да бъде и тъй като
4
ЗИНЗС се явява специален закон и той делегира общия, и това означава, че ще
се наложи да правим нещо по което няма да се работи изобщо и ще бъде
отхвърлено. С цел процесуална икономия, моля да не се допусне такава
експертиза, по този въпрос. Не съм съгласен и със заключението на
колегата, че не е отчетен извънреден труд, защото на края с добавените 30
минути има графа разлика, която е извънредния труд де факто, ако се признае,
че има 30 минути допълнително. Ако не се признае, то тази графа ще отпадне.
Това са моите съображения да не се допусне допълнителна експертиза.
АДВ.Д.: Аз в никакъв случай не искам да бъдат заобиколени или
пренебрегнати разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНС, просто в тях липсва
конкретна правна норма, която да дава конкретен алгоритъм за начина на
изчисление на положените часове труд. И считам, че се касае за празнота в
закона, която следва да бъде попълнена с постановяване на съдебните
решения.
В.Л. Ц.: Изчисленията съм направил съгласно закона за МВР, сумарно
изчисляване на работното време. При него се установява дали има извънреден
труд като се сравни отработеното време с норматива. За този един час дали е
изработено време, над норматива, не мога да кажа.
ЮРК.Р.: Аз считам, че не е налице празнота по отношение на отчитането
на работното време, защото чл.16Д и чл.16Е, ясно посочват как да се отчита
работното време. Процедурата е да се отчита сумарно, на тримесечие.
СЪДЪТ след като се запозна със становищата на страните и направеното
от ищцовата страна искане съобрази следното: На първо място съдът счита, че
следва да приеме представеното експертно заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза с вх.№16302 от 25.06.2024г. Вещото лице
Ц. бе изслушано от съда в настоящето съдебно заседание, като страните по
делото изрично заявиха, че са запознати с това експертно заключение, нямат
възражения по отношение на изслушването му в настоящето съдебно
заседание и поставиха въпроси към вещото лице на които то отговори днес. С
оглед на изявлението на вещото лице, че неподдържа представеното
предходно заключение с вх.№ 3863 от 13.02.2024г., съдът счита, че не следва
да приема това експертно заключение по делото, тъй като същото не се
поддържа от вещото лице. Както бе посочено и от самото вещо лице, в
следствие на новонастъпили обстоятелства по делото, заключението и
5
отговора на част от въпросите се е променил, поради което и по делото следва
да бъде прието актуализираното заключение с вх.№16302 от 25.06.2024г., а не
заключението с вх.№ 3863 от 13.02.2024г.
По отношение искането на ищцовата страна за допускането по делото на
допълнителна експертиза, съдът счита, че това искане е допустимо и
основателно и като такова следва да бъде уважено. Съображенията на съда за
това са следните: Със свое протоколно определение от 08.12.2023г. съдът е
назначил изготвяне на заключение по допусната съдебно-икономическа
експертиза и е конкретизирал въпросите на които вещото лице е следвало да
отговори в изготвеното от него заключение. Съдът изрично е формулирал
въпрос номер две към вещото лице, който въпрос е „Колко часа извънреден
труд е положил ищецът през всеки отчетен период /тримесечен/ през
исковия период, като приеме, че положеният извънреден труд за всяко едно
от дежурствата е 30 минути? Съответно заплатен ли му е ? Ако не е
заплатен, каква сума се дължи на ищецът?“.
Съдът след като се запозна подробно с експертното заключение счита, че
вещото лице не е отговорил изцяло на поставения 2 въпрос към експертизата
поради което са налице предпоставките и на чл. 201 изр.1 от ГПК, съгласно
която разпоредба допълнително заключение се възлага когато заключението
не е достатъчно пълно. В конкретният случай съдът приема, че е налице
непълнота в представеното експертно заключение по отношение отговора на
вещото лице по поставеният въпрос номер две, която непълнота следва да
бъде отстранена чрез изготвяне по делото на допълнително заключение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвеното заключение по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза с вх.№16302 от 25.06.2024г.
НЕ ПРИЕМА представеното от вещото лице предходно заключение по
съдебно-икономическа експертиза с вх.№ 3863 от 13.02.2024г. и връща това
заключение на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице Л. С. Ц. да се изплати възнаграждение в
размер на 250лв., 200лв. от които да се изплатят първоначално от бюджета на
съда и 50лв. да се изплатят от внесеният от ответната страна депозит.
ДОПУСКА изслушване на допълнителна съдебно – икономическа
6
експертиза в хода на която вещото лице следва да отговори на въпрос номер
две от поставените му от съда въпроси както и на въпросите, които бяха
поставени от процесуалният представител на ищцовата страна в настоящето
съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по допусната
допълнителна съдебно-икономическа експертиза в размер на 100лв., които да
се осигурят първоначално от бюджета на съда.
АДВ.Д.: Уважаеми господин Председател, нямам други искания. Няма
да соча други доказателства.
ЮРК.Р.: Уважаеми господин Председател, нямам други искания. Няма
да соча други доказателства.
СЪДЪТ счита, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 27.09.2024г. от 10:00 часа, за която
дата и час страните следва да се считат за уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Ц..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:29 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7