Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.10.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3224 по описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищците Т.К.Й. (съпруг), К.Т.Й. и Н.Т.Й.
(деца) твърдят, че тяхната блиЗ.а Р.Ц.Й. загинала при ПТП, настъпило на
15.01.2014 г. в гр. Копривщица, на бул. ************, пред имот № 112, по вина
на С.П.С., водач на л.а. Опел Астра, рег. № ******, който нарушил правилата за
движение (чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 116 ЗДвП) и причинил смъртта на Й..
По случая била постановена влязла в сила присъда. Ищците сочат, че неочакваната
загубата на тяхната блиЗ.а им причинила неимуществени вреди, тъй като били с
нея в нормални човешки отношения. Претендират ответникът, при когото е налична
валидна застраховка „Гражданска отговорност” относно виновния водач, да им
изплати обезщетение в размер на по 100 000 лв. на всеки от тях, както и лихва
от датата на ПТП и разноските по делото.
Ответникът ЗК „Л.И.” АД оспорва иска
досежно механизма, като поддържа, че е
налице съпричиняване поради поведението на самата пострадал, която се движела в
тъмната чат на денонощието по платното за движение на МПС. Оспорва отношенията
на близост, както и наличието на силен стрес от загубата на родственицата на
ищците. Твърди, че ищецът Т.Й. макар и да присъствал на инцидента не оказал
помощ на пострадалата, а се прибрал в къщи и си легнал. Оспорва размера и
поддържа, че е налице изтекла погасителна давност за лихвата. Възразява срещу
разноските на ищците.
Третото лице помагач на страната на
ответника - С.П.С., оспорва иска, като подчертава, че е недоказан по отношение
на търпените от ищците вреди, както и че е налице съпричиняване в много голяма
степен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищците Т.К.Й., К.Т.Й. и Н.Т.Й.,
съгласно удостоверение от 22.01.2014 г. за наследници, са съответно съпруг, син
и дъщеря на Р.Ц.Й., която е починала на 15.01.2014 г. Видно от влязла в сила на
15.01.2015 г. присъда по НОХД № 681/15 г., СОС, виновен за смъртта на Й. е С.П.С.,
който при управление на МПС нарушил правилата за движение и така по
непредпазливост извършил престъпление по ч. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б“ НК.
По делото е приета САТЕ.
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.
300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед сочената норма и предвид влязлата в сила присъда следва да се
приеме за установено, че водачът С.П.С. е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинила смъртта на родственицата на ищците – Р.Й..
Ищците, в
качеството им на съпруг, син и дъщеря на пострадалата, са от категорията на
материално-правно легитимираните лица да претендират и получат обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди. Последните обаче, следва да бъдат
доказани по пътя на пълното и главно доказване, така както е указано в доклада
на съда в първото по делото заседание. От ищцовата страна е било поискано и
съдът е допуснал събиране на гласни доказателства в тази насока, но ищците не
са проявили процесуално активно поведение и не са осигурили попълването на
делото с посочения доказателствен материал. Липсва правна възможност съдът да
основе решението си за присъждане на обезщетение на предположението, че само и
едИ.твено поради наличието на родствената връзка между починалата и ищците,
последните са претърпели болки и страдания от загубата й. Такова решение би
могло да бъде постановено в хипотеза, в която ответникът не оспорва наличието
на такива неимуществени вреди, но в настоящият случай аргументирано възражение
в тази насока е направено както от застрахователя, така и от третото лице
помагач. В тежест на ищците е било да установят пълният обем на търпените от
тях негативни емоции като докажат наличието на добри отношения със загиналата,
близост, разбирателство и пр., съвместно съжителство към датата на смъртта й,
сегашното съС.ие на ищците след инцидента и т.н. Липсата на каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба, водят до
извод, че предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид
изхода на спора на ответната страна се следват разноски в размер на 400 лв. за
САТЕ и 450 лв. за юрисконсултска защита.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), предявени от Т.К.Й., К.Т.Й. и Н.Т.Й. срещу ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК *******, за присъждане на всеки от тях на сума в размер на по
100 000 лв., като обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на Р.Ц.Й.
като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Т.К.Й., ЕГН **********, К.Т.Й.,
ЕГН **********, и Н.Т.Й., ЕГН **********, да заплатят на ЗК „Л. И.“ АД сумата
от 850 лв. на основание чл. 78, ал.
3 и чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението е постановено при участие
в производството на трето лице помагача на страната на ответника – С. П. С..
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: