№ 54
гр. Варна, 10.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900228 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от С. Й. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ул.“И.“ №**, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Парижка
комуна“ №2, чрез адв.Б. Б., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов, действащи чрез адв.М. Г., с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 150000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание от смъртта на майка й К. Т. С., починала в следствие от ПТП настъпило на
30.10.2020г. на 7-8 км по път II-29 В.-Д. по вина на водача на лек автомобил марка “М.“,
модел “ЦЛК 200 К.“, с рег.№ТХ **** XT, който към датата на инцидента е бил застрахован
при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ и сумата от
622лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент,
изразяващи се в направата на разходи за погребението на починалата, ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането-30.10.2020г. до
окончателното им изплащане.
Сочи се банкова сметка, по която евентуално доброволно да бъде преведено
претендираното обезщетение, а имено сметка с IBAN BG57FINV91501115530528.
Претендират се деловодни разноски.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответниците.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
поддържа становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
1
оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова
молба, с който поддържа вече изложените си съображения за неоснователност на
претенцията.
По допустимостта на предявеният иск:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството по делото, следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
Искането на ответника за конституиране в процеса като трето лице помагач на “ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, в качеството му на застраховател по ГО на
л.а.“Р. К.“, с рег.№В **** НС, следва да се остави без уважение, поради липса на правен
интерес. Обратно на твърдяното от ответника за него не е налице интерес да привлече “ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, да го подпомага, тъй като правните им позиции са
противоположни-първият има за цел да установи вина на водача на л.а.“Р. К.“, с рег.№В
**** НС, а вторият, че това не е така. В този смисъл липсва обща цел на защитата,
респективно липсва интерес от привличане на третото лице да подпомага ответника. На
следващо място дори да се приеме, че ответника разполага с регресни права по отношение
на третото лице, то липсва интерес от участието на застрахователя на водача на лек
автомобил “Р. К.“, доколкото в границите на настоящото производство няма да се изследва
въпроса за съизвършителство и съвина между застрахованият при ответника водач и водача
на л.а.“Р. К.“, защото ищецът избира от кое от солидарно отговорните лица да търси
претендираното обезщетение. Ето защо изходът от настоящият процес е без значение за
евентуалните спорове на застрахователя с третите лица. За пълнота следва да се посочи, че
дори в хипотеза на съизвършителството, за ищеца също не е налице интерес от
конституирането на трето лице, а на допълнителен ответник, който е солидарно отговорен
за пълният размер на претендираното обезщетение.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищцата, писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Следва да се допуснат поисканите от страните комплексна автотехническа и съдебно
медицинска експертизи, тъй като отговорите на формулираните от тях въпроси ще послужат
за изясняване на спора от фактическа страна. За процесуална икономия и предвид
общността на обследваният предмет, вещото лице инженер от състава на комплексната
експертиза следва да отговори и на задачите формулирани от ответника като такива към
самостоятелна САТЕ. Освен това предвид факта, че формулираната от ищцата задача за
2
оценка на влиянието на инцидента върху психоемоционалното състояние на пострадалата,
са от компетентността на психолог, а не на психиатър /доколкото не се твърди наличие или
отключване на психиатрично заболяване/, поисканата от ищцата експертиза, следва да се
назначи като психологична, а не като психиатрична.
Искането ищцата за събирането на гласни доказателства посредством разпит на
двама свидетели, за установяване на претърпените неимуществени вреди, следва да се
уважи, тъй като с гласните доказателства ще се установяват релевантни за спора факти.
Следва да е изиска и НОХД №746/2022г. по описа на Окръжен съд Варна, тъй като с
материалите по същото съдържат релевантни за настоящия спор факти.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за конституирането като трето лице
помагач на ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, в качеството му на
застраховател по “ГО“ на участвалият в процесното ПТП л.а.“Р. К.“, с рег.№В **** НС, като
неоснователно.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от С. Й. К., с ЕГН **********, против ЗД “Бул Инс“ АД, с
ЕИК *********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на майка й К. Т. С., починала в
следствие от ПТП настъпило на 30.10.2020г. на 7-8 км по път II-29 В.-Д. по вина на водача
на лек автомобил марка “М.“, модел “ЦЛК 200 К.“, с рег.№ТХ **** XT, който към датата на
инцидента е бил застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и сумата от 622лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в
резултат от същия инцидент, изразяващи се в направата на разходи за погребението на
починалата, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
увреждането-30.10.2020г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.10.2020г. ищцата пътувала с лек автомобил “Р.
3
К.“, с рег.№В **** НС заедно със семейството си в посока от село Полковник Дяково към
гр.Варна, като нейният брат управлявал автомобила, а майка ми К. Т. С. стояла на задната
седалка в ляво. Твърди се, че всички пътници в автомобила били с поставени предпазни
колани. Сочи се, че около 17:00 часа в участъка 7-8 км по път II-29 В.-Д., до пътен възел
“Аксаковска панорама“ било реализирано ПТП между автомобила, в който пътувала ищцата
и насрещно движещият се л.а.“М. ЦЛК 200 К.“, с рег.№ТХ **** XT. Сочи се, че в резултат
от удара между автомобилите, пострадали всички пътуващи в л.а.“Р. К.“, с рег.№В **** НС
и в частност, че майката на ищцата е починала. Твърди се, че с Присъда №50 от 13.09.2022г.
по НОХД №746/2022г. на Окръжен съд Варна, която е потвърдена с Решение №4 от
11.01.2023г. по ВНОХД №318/2022г. на Апелативен съд Варна, е постановено, че вината за
гореописаното ПТП се носи от водача на л.а.“М. ЦЛК 200 К.“, с рег.№ТХ **** XT, както и
че същият е причинил по непредпазливост смърт на К. Т. С.. Поддържа се, че към датата на
процесното ПТП за л.а.“М. ЦЛК 200 К.“, с рег.№ТХ **** XT, с ответника е имало сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с начална дата на покритие-
14.01.2020г. и крайна дата на покритие-13.01.2021г. Твърди се, че предвид пряката причинна
връзка между виновното поведение на водача на л.а. с рег.№ТХ **** XT и настъпилите
общественоопасни последици-смъртта на майката на ищцата и с оглед наличието
застрахователно покритие от страна на ответника, последният отговоря за причинени от
застрахованото лице имуществени и неимуществени вреди на ищцата. Сочи се, че в
следствие от процесното ПТП ищцата е загубила своята майка и в тази връзка е преживяла
изключително големи страдания. Твърди се, че наред с травматичните увреждания, които са
й нанесени при инцидента, ищцата е трябвало да организира погребението на своята майка.
Поддържа се, че кончината на нейната майка, се отразява изключително негативно на
психичното състояние на ищцата. Твърди се, че ищцата винаги е разчитала на помощ от
майка си, каквато и е била оказвана в продължение на много години при отглеждане на
двете й деца, в домакинството и на непрекъснатата физическа близост, разговорите и
съветите който й е давала. Твърди се, че с оглед здравословното състояние на починалата,
тази връзка би продължила още много години, от което ищцата е лишена поради
неправомерното поведение на застрахованото при ответника лице. Поддържа се и че и
понастоящем, повече от три години след инцидента, ищцата не може да преживее загубата
на своята майка и по предписание на психиатър приема “Лексотан“, “Дианксид“ и мента,
глог и валериана. Поддържа се още, че предвид претърпените вреди в полза на ищцата се
дължи справедливо обезщетение в размер от 150000лв., ведно с лихвите за забава от деня на
деликта. Твърди се, че при определяне на обезщетението следва да се отчете, че ищцата
няма принос за настъпване на ПТП, т.е. че не е налице съпричиняване, съответно че няма
основание за намаляване на обезщетението по реда на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Също така следва
да се съобрази и разпоредбата на чл.492, ал.1 от КЗ регламентираща лимитите на ЗГО, а
именно че при две или повече лица, сумата за обезщетението е 10000000 лева, като се сочи
относима съдебна практика. На следващо място се твърди, че ищцата е претърпяла и
имуществени вреди в размер на 622лв., представляващи ½ от направените разходи за
погребението на майка й, които също подлежат на обезщетяване от застрахователя. Сочи се,
4
че във връзка с доброволното уреждане на отношенията с ответника, на 10.05.2022г. било
изпратено уведомление-претенцията към застрахователя, като до този момент няма отговор,
въпреки че тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне по претенцията е изтекъл.
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на
застрахователен договор покриващ отговорността на водача на лек автомобил “М. ЦЛК
200 К.“, с рег.№ТХ **** XT към датата на инцидента. Не се оспорва настъпването на ПТП
в резултат от което е настъпила смъртта на К. Т. С., противоправността на Д.ието и
виновността на дееца-водача на л.а. с рег.№ТХ **** XT. Оспорва се дължимостта и размера
на претендираното от ищцата обезщетение и механизмът на ПТП, като се поддържа
възражение за съпричиняване на вредоносният резултат, тъй като пострадалата не е била с
поставен обезопасителен колан в момента на пътнотранспортното произшествие, с което
същата е допринесла за настъпването на вредите. Оспорват се и претенция за заплащане на
лихва за забава от претендираната от ищцата дата. Поддържа се, че липсват доказателства за
родствена връзка между починалата и ищцата, в резултат от което не е доказана
легитимацията на последната да получи обезщетение. На следващо място се поддържа, че
претенцията на ищцата не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата,
като размера на търсеното обезщетение се явява прекомерен. Развити са подробни
съображения за приложението на критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД при определяне
на размера на обезщетението, като се сочи относима съдебната практика. По отношение на
възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата К. Т. С., се поддържа, че
ако тя бе с поставен предпазен колан, като пътник на задна седалка в л.а.“Р.“, с рег.№В ****
НС, е щяло да се избегнат или ограничат травмите й до степен неопасна за живота. На
следващо място се прави възражение за съизвършителство по смисъла на чл.53 от ЗЗД, тъй
като към момента на процесното ПТП водача на л.а.“Р.“, с рег.№В **** НС се е движил със
скорост от 74 км/час при максимално разрешената скорост в пътния участък, в който е
реализирано ПТП от 60 км/час. Ето защо се поддържа, че водачите на двата катастрофирали
автомобила, в условията на независимо съизвършителство причиняват смъртта на К. С..
Твърди се, че при съизвършителство е наличие на солидарност, като отговорността по
законова презумпция е по равно, респективно приложимо е правилото на чл.499, ал.7 от КЗ
съответно отговорен се явява и застрахователя по застраховка ГО на автомобилистите на
другия съизвършител като отговорността му е солидарна. Сочи се, към датата на процесното
ПТП за л.а.“Р.“, с рег.№В **** НС е имало валидна застраховка “ГО на автомобилистите“
със Застрахователно акционерно дружество “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Твърди се още,
че при наличие на солидарна отговорност между застрахователите, поради извършен деликт
в условията на съизвършителство по смисъла на чл.53 от ЗЗД, отговорността за вредите
следва да се разпредели по равно, както между деликвентите, така и между застрахователите
им. На последно място се поддържа, че претенцията за лихва за забава считано от датата на
деликта, е неоснователна и не е съобразена с разпоредбите на чл.380 от КЗ и чл.497 от КЗ.
Развити са подробни съображения за приложимата нормативна уредба, като се поддържа, че
5
в случая застрахователят не дължи законната лихва за забава. Твърди се, че макар и да е бил
сезиран с претенция по реда на чл.380 от КЗ, то лихва не се дължи на основание чл.497, ал.1
от КЗ, защото не са му били представени изисканите от него на 18.08.2022г. допълнителни
документи от увреденото лице по реда на чл.106. ал.3 от КЗ.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват изложените в
отговора на исковата молба възраженията на ответника и се развиват насрещни такива за
дължимост, и справедливост на претендираното обезщетение, като се сочи относима
практика. Относно доводите за съпричиняване се поддържа, че починалата е седяла в ляво
на задната седалка в автомобила с поставен предпазен колан и по никакъв начин с
поведението си не би могла да спомогне за собственото си увреждане или да допринесе за
настъпилите вреди. Оспорва се възражението за съизвършителство по смисъла на чл.53 от
ЗЗД, като се сочи, че скоростта на движение на лек автомобил “Р. К.“ в момента на удара е
54-55 км.ч., т.е. под максимално разрешената скорост в пътния участък. Освен това за
водача на автомобила “Р. К.“ не е съществувала техническа възможност да предотврати
произшествието.
С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа вече
изложените оспорвания и съображения за неоснователност на претенциите, като доразвива
съображенията си за съпричиняване на вредоносният резултат и за съизвършителство на
Д.ието.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 вр. чл.493,
ал.1, т.1, т.4 и т.5, чл.429, ал.1, т.1 и ал.3 вр. ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, СЪДЪТ ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП-30.10.2020г., с ответното
дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “М. ЦЛК 200 К.“, с рег.№ТХ ****
XT, със срок на покритие от 14.01.2020г. до 13.01.2021г. Също така, че застрахователят е
сезиран с претенция по реда на чл.380 от КЗ о т ищцата, по която няма произнасяне за
плащане на обезщетение.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. В конкретния случай ищецът следва да установи, че е пострадал в
резултат на противоправно поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал
причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на
претърпените вреди, а ответникът обстоятелствата изключващи отговорността на водача,
причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно,
както обстоятелства редуциращи размера на отговорността му-наличие на съпричиняване от
страна на пострадалият.
Страните са ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си. Ответникът не
6
сочи доказателства в подкрепа на възражението си за съпричиняване.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищецът писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА Комплексна съдебно медицинска и автотехническата експертиза ,
вещите лица, по която да отговорят на въпросите формулирани от ответника в отговора на
исковата молба, като вещото лице инженер от състава на експертизата, следва да отговори и
на задачите формулирани като такива към самостоятелна САТЕ.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Д. А. Д. и инж.Й. Л. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лице в размер на 400лв. за
вещото лице медик и 700лв. за вещото лице инженер, или общо 1100лв., вносими от
ответника в едноседмичен срок от съобщаването, за което следва да се представят
доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит от ответника, да се съобщи
задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
НАЗНАЧАВА Съдебно-психологическа експертиза , вещото лице по която да
отговори на въпросите формулиран от ищецът в исковата му молба като задача на
психиатрична експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Р. С. Г..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350лв.,
платими от бюджета на съда.
ДА се съобщи задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
ДА се изиска НОХД №746/2022г. по описа на Окръжен съд Варна, за послужване.
ДАВА възможност на ищецът да се ползва от показанията на двама свидетели, при
режим на водене, за установяване на претърпените неимуществени вреди.
НАСРОЧВА производството по т.д.№228/2023г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 08.02.2024г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
7
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВАп.С в едноседмичен срок от
съобщаването му, само в частта, с която са оставени без уважение възражението на
ответника за местна неподсъдност на спора и искането му за конституиране на трети лица
помагачи.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8