№ 194
гр. София , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Даниела Иванова Попова (Апелативна
специализирана прокуратура)
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600367 по описа за 2021 година
С присъда на КОС постановена по н.о.х.д. 171/2020 год. подсъдимият В. В. А. е признат за
виновен и осъден за престъпление по чл.354а,ал.1 НК, за това, че на 19.06.2019 г. в гараж,
находящ се в гр.***, ул. “***“ № 2, в пластмасова кутийка с надпис „Mentos” без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- кокаин
с нето тегло 6,06 гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент- 74,67% на
стойност 1333,20 лв.,поради което и на основание чл.354а,ал.1 и чл.54 НК го осъдил на
наказание от три години лишаване от свобода,което на основание чл.66,ал.1 НК отложил за
срок от пет години и глоба в размер на пет хиляди лева. Със същата присъда подсъдимият
бил признат за невиновен и оправдан по първоначално възведеното му обвинение по
чл.278,ал.6 от НК,за това на 19.06.2019 г. в стая, обособена като спалня на втори етаж от
къща, находя ща се в гр. ***, ул. "***“ №2, в дървена кутия, поставена в гардероб в същата
стая, е държал археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗКН както следва: 1
бр.монета на Гордиаи III (238-244 г.), бронз, с размери 37/38 мм, 22,52 гр. и 1 бр. Монета на
Лициний II (317-324 г.), бронз, с размери 19/19 мм, 2.76 гр., които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред на Глава 6, Раздел II, чл.96-чл.Ю7 от ЗКН и Наредба №Н-3
от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на
движими културни ценности, издадена от министъра на културата.
С присъдата съдът се произнесъл и по веществените доказателства ,като на основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимият бил осъден да заплати направените по делото разноски ,
1
Срещу присъдата са депозирани протест от окръжна прокуратура в оправдателната
част на присъдата по чл.278,ал.6 НК, с доводи за липсата на малозначителност, както и
жалба от защитника на подсъдимия, с релевирани доводи за неправилно приложение на
материалния закон. В протеста е заявено искане за постановяване на нова присъда ,с която
подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по първоначално възведеното му
обвинение. В жалбата на подсъдимия е направено искане за преквалификация на деянието
по чл.354а,ал.3 НК и определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.
На основание чл.327 от НПК след проведено разпоредително заседание делото е
насрочено за разглеждане.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят от Апелативна
прокуратура поддържа протеста, моли да бъде постановена нова осъдителна присъда, а
жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Защитникът на подсъдимия
поддържа доводите в писмената жалба, взема становище по протеста и моли да бъде оставен
без уважение.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид протеста и депозираната
жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на
основание чл.313 и чл.314 ал.1 НПК законността, обосноваността и справедливостта на
присъдата, намери за установено следното:
По протеста :
Възраженията в протеста се свеждат до твърденията, че е осъществен състава на
инкриминираното с обвинението деяние по чл.278,ал.6 от НК и не са налице
основанията на чл.9,ал.2 от НК. Развити са съображения, че фактическата обстановка е
установена точно, но е налице неправилна оценка на деянието, като малозначително
т.е. касае се за нарушение на материалния закон.
Развитите от прокуратурата доводи в протеста не са нови, били са поставени пред
първата инстанция разгледала делото и са получили правилно разрешение в изготвените
мотиви. При събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са
допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем
процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в
процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е
или не престъпление от подсъдимия, е анализирана подробно доказателствената
съвкупност.Основните фактически констатации на първата инстанция са правилно
установени, изведени при липса на нарушения на процесуалните правила. Анализът на
цялостния доказателствен материал не налага по-различни изводи относно фактите, които
решаващият съд е приел за установени, като настоящата инстанция намира, че не следва да
2
внася изменения относно установената от КОС фактология относно следното:
Подсъдимият В. В. А. е роден на *** г. в гр.***, живее в с.гр., на ул.“***" №2, ет.2,
българин е , български гражданин, със средно образование е, неженен-с прекратено
фактическо съжителство със св. Е. Г., работещ, неосъждан, с ЕГН **********. Подсъдимият
е собственик на част от къща и гараж, както и от имота, в който са построени.
За времето от 2000 до 2008 г. подсъдимият живял в Италия. След това живеел и в
България и в Италия. От 2010 г. до м.04. 2019 г. имал фактическо съжителство със св. Г. , от
което през 2013 г. им се родило дете. Него и детето от предишното си съжителство
свидетелката отглеждала в къщата на подсъдимия в гр.***, като рядко, за седмица-две,
отивала с подсъдимия в Италия. Той живеел при тях в гр.***, когато бил в България.
През 2010 г. подсъдимият за първи път употребил „кокаин". От тогава, при тежки за
него моменти, употребявал кокаин. Понякога, когато сам не можел да се възпре да
употребява кокаин, подсъдимият посещавал психолог, с цел съдействие за преустановяване
на приема му. На седмична терапия при психолог, за ограничаване употребата на кокаин,
подсъдимият бил за 2-3 месеца през 2020 г. Терапията подсъдимият прекратил доброволно
през м.09.2020 г., като според психолога му-в.л. Д.И., тя приключила с подобрение.
През м.04.2019 г. св.Г. напуснала къщата на подсъдимия, предала ключовете на св.А.
и с двете си деца се установила да живее при майка й в гр.***. Така решила, защото
подсъдимият се държал лошо и неуважително с нея. Не се грижел за семейството им,
излизал с приятели, прибирал се късно сам или с приятелите си, които водел на гости на
таванския етаж, пиел, а понякога взимал и наркотици, което водело до промяна в
обичайното му поведение.
Към 19.06.2019 г., подсъдимият живеел на първия етаж от къщата. Ползвал
таванския й етаж и гаража. При него била отседнала и майка му, след пристигането й от
САЩ. На приземния етаж от къщата живеел баща му -св.В. А..
В гардероба на спалнята си подсъдимият държал монети, две от които подлежали на
идентифициране и регистриране по надлежния ред, за което подсъдимият не бил подавал
документи.
На 19.06.2019 г. св.В. С., в качеството си на полицай в група „Противодействие на
тежката престъпност“ при РУ на МВР-гр. Дупница, по телефона получил оперативна
информация от познато му лице (информатор), че подсъдимият държи с цел
разпространение (продажба) кокаин в къщата си в гр.***, на ул.“***“ №2, което има
намерение да укрие. Информаторът му го уведомил и че вечер се събират на последния етаж
в къщата на подсъдимия, „правят партита и шмъркат кокаин". С цел проверка на
информацията и незабавното изземване на наркотичното вещество, къщата на подсъдимия
била посетена от св.С. и колегите му св.Г. Ц., св.Б. Г. и А. В. . В нея били
подсъдимия и неговата майка. Било организирано и започнало в 12,55 ч. на 19.06.2019 г.
претърсване на втория жилищен етаж на къщата на подс.А., гаража и др. места от имота. По
време на претърсването подс. А. видимо бил напрегнат, изнервен, непрекъснато питал, дали
действията на полицаите са законни, не спирал да говори и се опитвал да ги разсейва.В
резултат на извършваното процесуално следствено действие, в гардероб в спалнята му, А. В.
намерил дървена кутия с размери 17/10 см. в затворено положение. В нея имало монети- 1
бр.монета с кръгла форма с диаметър 4 см със сив цвят, от едната страна с изобразен
човешки лик и надписи, а от другата изображения и надписи(обозначена като обект №1 в
протокола за претърсване); 1 бр.монета с диаметър 2 см, с кафеникав цвят, леко отчупена в
единия край, от двете страни с гравирани изображения и надписи ( обозначена като обект
3
№2 в Протокола за претърсване) и 1бр. брой монета с диаметър 3,8 см с кафеникав цвят, от
едната страна, изобразена корона, под нея надпис „TORNESI DIPSI 1839”, а от другата
страна- изображение на човешки лик и надписи (обозначена като обект №3 в протокола за
претърсване).
Претърсването продължило в гаража. В него, на маса с разхвърляни инструменти,
св. Ц. намерил бяла пластмасова кутийка с капаче, с надпис „Mentos". В нея имало бял
полиетиленов плик с бяло прахообразно вещество, което при извършения полеви наркотест
реагирало на кокаин.
Монетите и кокаина били иззети и описани в Протокол за претърсване и изземване.
Те били обект на експертно изследване.
Според Протокол №326/26.06.2019 г. на НТЛ-ОД-МВР гр.Кюстендил за извършена
физикохимическа експертиза, предоставеното бяло прахообразно вещество по
морфологични белези и химичен състав представлява кокаин с нето тегло преди анализите
6,06 грама, с нето- остатък след анализите 6,019 грама и със съдържание на активен
наркотично действащ компонент- 74,67%. Изчислено било, съгласно Приложение №2 към
Постановление №23 на Министерския съвет от 29.01.1998 г., че стойността за нуждите на
съдопроизводството на наркотичното вещество- кокаин с нето тегло преди анализите 6,06
грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент 74,67%, е в размер на
1333,20 лв. От заключението на Експертиза №Н-179/18,07.2019 г. на СНТЛ-ОД МВР
Благоевград е видно, че от 6,06 гр.кокаин биха могли да се получат 12 бр.“дози“ за употреба
по 0,5 гр.или 6 бр.“дози“ от 1,0 гр., свързани с разпространението на наркотични вещества.
Горепосочените три монети били огледани, описани и оценени от в.л. д-р Ф.. В
изготвената от нея съдебна нумизматично- археологическа експертиза е посочила, че:
1/ обект №1 представлява монета на Гордиан III (238-244 г.), сечена в Ефес, римска
провинция Йония, Мала Азия;от едната страна съдържа изображение бюст с лавров венец,
ризница и мантия надясно, а от другата страна- култовата статуя на Артемида Ефеска вляво,
а от двете й страни -фигури на елени, вдясно- Серапис седи насреща, държи Цербер и
скиптър. В.л. е посочило, че монетата е изработена от бронз, 37/38 мм, 22.52 грама, и е в
добро състояние.
Стойността й е оценена на 150 лв.
2/ Обект №2, представлява МОНЕТА на Лициний II (317-324 г.), изработена от
бронз, 19/19 мм, 2,76 гр., в средно състояние, с изобразени: от едната страна - бюст с шлем и
ризница наляво, а от другата-Юпитер прав, държи Виктория върху глобус, вдясно-
коленичил пленник, вляво- орел.
Стойността й е оценена на 5 лв.
Според в.л.двете монети са културна ценност и археологически обекти по смисъла
на Закона за културното наследство. Автентични са, с научна и художествена стойност,
подлежат на идентификация и регистрация, без качества на национално богатство, като не
са регистрирани в Регионален исторически музей-Кюстендил.
З/Обект №3, МОНЕТА на Двете Сицилии, сечена 1839 г., изработена от мед, 37/37
мм, 31,23 гр., с изобразени от едната страна- глава на Фердинанд II наляво, а от другата-
корона, в добро състояние. Според в.л. тази монета не отговаря на критериите за културна
ценност и археологически обект по смисъла на Закона за културното наследство, не
подлежи на идентификация и регистрация и е без качества на национално богатство.
Стойността й е оценена на 30 лв.
4
Според Комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изг. от д-р
П. и психолога Д. И.,подсъдимият е с нормален интелект; не страда от душевно заболяване,
в смисъл на психоза; не страда от синдром на зависимост към психоактивни вещества
(кокаин), а същото употребява с удоволствен характер; не е налице някакъв тип качествено
разстройство на съзнанието, което да го е лишавало към датата на деянието или след това
(вкл. до 21.09.2020 г.-датата на изслушване на в.л. от съда) от психологическа годност, в
резултат на наркотична зависимост.
За да приеме тази фактическа обстановка, съдът е събрал множество
доказателства,които прецизно е посочил и анализирал: гласни доказателства-свидетелски
показания, дадени пред съда и на ДП, Б. Г. /л.88-89, том I/, В. С. /л.90, том I/, Г. Ц. /л.91, том
I/, отчасти от показанията на св.В.А., дадени пред съда на л.43г и 44, св. Е. Г., св.В. В. и
обясненията на подсъдимия; писмени доказателствени средства- протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, ведно със снимков
материал /л. 15-20, том I/, ПРОТОКОЛ за извършване на полеви наркотест /л.21, том I/,
протокол за мерене на открит наркотик /л.22, том 1/, ПРОТОКОЛ за оглед на веществени
доказателства, ведно със снимков материал /л.23-28, том I/; писмени доказателства- писма:
рег.№РД-43-45/17.02.2020г. на директора на Националния исторически музей; от 23.12.2019
г. на председателя на Нумизматично дружество „Филипопол“ и изх.№5/29.02.2020 г на
председателя на УС на Сдружение „Съюз на нумизматичните дружества в България“-
Велико Търново, според които подсъдимият не е подавал заявления за идентификация и
регистрация на движими археологически обекти /културни ценности/ по §.5, ал.1 и §.6 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, нито на основание чл.97, ал.З и 4 от ЗКН,
СПРАВКА за съдимост;експертизи -Протокол №326/26.06.2019г. на НТЛ-ОД-МВР-
гр.Кюстендил за извършена физикохимическа експертиза /л.94-95, том I/, Протокол
№327/26.06.2019 г, на НТЛ-ОД-МВР-гр.Кюстендил за извършена оценителна експертиза
/л.9б, том I/, Експертиза №Н- 179/18.07.2019 г. на СНТЛ-ОД МВР-гр.Благоевград и
Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, изг. от д-р П. и психолога Д.
И. (л.72-77 отсъд.п-во).
В изпълнение на своите задължения, след като обсъдил доказателствата, съдът
мотивирано е обосновал, че деянието по чл.278,ал.6 НК не съставлява престъпление, тъй
като същото се явява малозначително по смисъла на чл.9,ал.2 НК. Затова и възражението, че
не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. Изложени са подробни
съображения в тази връзка, обсъдени са били всички аргументи на прокуратурата и точно е
посочено защо са отхвърлени. че е налице административно нарушение по чл.107 от ЗКН вр.
с чл. 10 и чл. 11 от Наредба №Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и
за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от министъра на
културата. За да обоснове този свой извод, съдът е посочил , че в принципен план
предметът на престъплението по чл.278, ал.6 от НК е археологически обект, за който не са
изпълнени законовите изисквания за идентификация и регистрация, регламентирани в Глава
6, раздел II от Закона за културното наследство и в раздел II на Наредба №Н-3 от
03.12.2009г . за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими
културни ценности, издадена от министъра на културата. В конкретния случай предметът
на престъплението са 2 бр. монети /два археологически обекта/- монета на Гордиан III,
оценена на стойност 150 лв. и монета на Лициний II, оценена на стойност 5 лв. Същите са
археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство,
съгласно .който „Археологически обекти са всички движими и недвижими материални
следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове,
на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са
теренните проучвания“. Те са и културна ценност по смисъла на ЗКН, автентични, с научна
и художествена стойност.
5
Безспорно е, че тези обекти подлежат на идентификация и регистрация, / редът за
регистрацията е указан в Наредба №Н-3 от 03,12.2009г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности и , всяко
физическо или юридическо лице може да поиска от съответния по тематичен обхват музей
идентификация на притежавана от него движима вещ или вещи, като подаде заявление по
образец. При тази обстановка съобразявайки стойността и вида на археолоическите обекти
/обстоятелството, че се касае за два броя монети/ , съдът е приел от правна страна, че
обществената опасност на деянието е незначителна и по своята същност то не е
престъпление, а представлява административно нарушение. Настоящият състав възприема
изцяло приетите за установени от окръжния съд фактически положения и намира,че
материалният закон е приложен правилно. Решаващият съд при установяване на правно-
релевантните факти, не е възприел превратно доказателствата. Изводите за приложение
разпоредбата на чл.304 от НПК и чл.9,ал.2 от НК са изцяло подкрепени от подробния анализ
на доказателствата по делото. По принцип количествените показатели /които безспорно са
важни/ не следва да бъдат абсолютизирани и е необходимо да бъдат обсъждани в
съвкупност с всички установени по делото данни за деянието и дееца, за да може да се даде
реална оценка на обществената опасност на извършеното. Към кръга на значимите
обстоятелства, очертаващи извършеното деяние като такова с незначителна обществена
опасност, правилно са отнесени малкото им количество/ общо 2 броя монети. Приложението
на чл.9,ал.2 НК е било съобразено и с личността на извършителя, сравнително млад човек,с
чисто съдебно минало,трудово и социално ангажиран, баща на едно дете. Наистина
последните обстоятелства имат отношение преди всичко към степента на обществена
опасност на дееца, но те рефлектират и върху обществената опасност на самото деяние и не
могат да бъдат игнорирани при преценката за наличието на предпоставките на чл.9,ал.2 от
НК. Всички обсъдени от съда обстоятелства сочат, че конкретното деяние е с несравнимо
по-малка степен на обществена опасност в сравнение с типичните престъпни прояви от този
род.
При така установените факти настоящата инстанция споделя изводите на
решаващия съд, относно постановяване на оправдателна присъда касателно обвинението по
чл.278,ал.6 от НК. Счита, че мотивите на първата съдебна инстанция в нейна подкрепа,
представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и
същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В
този смисъл правилна е преценката на съда, че се касае за административно нарушение и на
основание чл.228 в ЗКН ангажирайки административно наказателна отговорност, съдът е
наложил административно наказание„глоба“ в размер на 300 лв.,който правилно е бил
определен. По изложените съображения, настоящият състав остави протеста без уважение.
По жалбата на подсъдимия:
Основните възражения касаят неправилното приложение на материалния закон ,като са
развити доводи за преквалификация на деянието по чл.354а,ал.3 от НК и определяне на
наказанието при условията на чл.55 от НК.
В мотивите си решаващият съд е отразил коректно какви факти са установени, като
въззивната инстанция не съзира каквато и да е противоречивост в аргументацията на съда
относно доказаността и авторството на извършеното престъпление по чл.354а НК.
Анализът на цялостния доказателствен материал обаче налага по-различни изводи
относно правната страна на престъплението по чл.354а от НК, като настоящият състав
6
намира, че деянието следва да се преквалифицира по чл.354а,ал.3 от НК и се солидализира
изцяло с позицията на председателя на състава разгледал делото и особеното му мнение .
Събраните доказателствени източници не дават основание да се направят изводи в
подкрепа на обвинителната теза за осъществено престъпление по чл.354а,ал.1 НК, като в
действителност специалната цел - за разпространение не е доказана по безспорен и
категоричен начин, тъй като наличието на „оперативни данни“ е недостатъчно за
ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия по посочената квалификация.
Настоящият въззивен състав намира за правилни изводите в особеното мнение на
председателя на състава , че в съответствие с доказателствата по делото от правна страна
деянието се субсумира по чл.354а, ал.3 НК. В конкретния случай във фактическа власт на
подсъдимия се е намирало инкриминираното количество наркотично вещество, при което
той е имал възможност да осъществява тази власт свободно и необезпокоявано, да се
разпорежда фактически и юридически с наркотика,като в съзнанието му са били оформени
ясни представи,както относно естеството на държаното от него количество вещество, така и
относно неговата запретеност. Държането на инкриминираното високорисково
наркотично вещество с немалка стойност, на място, непозволяващо незабавната му
визуализация, не сочат за инцидентност на извършеното, а на трайно отношение към
това и не определят настоящото деяние като отличаващо се с по-ниска степен на
обществена опасност от други престъпления от същия вид. По своята същност кокаина
е високорисково наркотично вещество,което е определено като такова съгласно
приложение №1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, и
за него е наложена пълна забрана, както за производство,така и за всички останали
форми на изпълнителното деяние-преработка,разпространение,превозване,пренасяне,
като дори обикновеното държане е въздигнато в престъпление (какъвто е настоящият
случай),
От субективна страна и въззивният състав приема,че деянието е извършено при пряк
умисъл, при който подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпване на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.В случая умисълът на подсъдимия е бил обективиран от неговите действия. При
безспорно установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че извършеното
от подсъдимия е съставомерно по чл. 354а,ал.3 НК , поради което деянието следва да се
преквалифицира .
По отношение на наказанието, задълбочената преценка на всички обстоятелства,
имащи относимост към индивидуализацията на санкцията на подсъдимия налагат извода, че
същото следва да бъде определено при условията на чл.54 и на чл.66,ал.1 НК. В
конкретния случай отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
многобройни, нито пък някое от тях има характера на изключително, за да обоснове
индивидуализацията на наказанието при условията на чл.55 НК. Липсва и втората
материалноправна предпоставка за приложението на цитираната норма (чл.55 НК) – и най-
лекото,предвидено по закон наказание да се окаже несъразмерно тежко. За това
престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест
години и глоба от 2 000 до 10 000 лева. Настоящият състав намира, че за извършеното
7
престъпление на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на една година
лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок и глоба в размер на 2 000 лв.,тъй като
в конкретния случай е налице значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия,характеристичните му данни,
трудовата му и семейна ангажираност, критичното отношение към извършеното. Всички
тези обстоятелства рефлектират върху неговата степен на обществена опасност ,която е
ниска. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се посочи високата степен на
обществена опасност на деянието.
Определеното наказание от една година лишаване от свобода, с три годишен
изпитателен срок и глоба в размер на две хиляди лева са справедливи и в рамките на
закона. Не е налице явно и очевидно несъответствие между наложените наказания и
обществената опасност на деянието и дееца. До момента подсъдимият е живеел в нормална
социална среда, с чисто съдебно минало , упражнявал е определена професия,баща на едно
дете и с оглед сравнително младата му възраст и възможностите за поправително
възпитателното въздействие на наказанието настоящият състав намира ,че целите на чл.36
НК могат да бъдат постигнати с посочения вид наказания. Изложеното налага преценката, че
целите не само на индивидуалната, но и на генералната превенция могат успешно да бъдат
изпълнени с посочения вид наказание.
По изложените съображения и като не намери основания за отменяване, а само за
изменение на постановената присъда, на основание чл.337,ал.1,т.1,т.2, чл.338 НПК
Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Изменя присъда на ОС- Кюстендил постановена по НОХД 171/2020 год. в частта
относно правната квалификация на деянието ,като го преквалифицира по чл.354а, ал.3 от
НК и на основание чл.304 от НПК оправдава подсъдимия по първоначално възведеното
обвинение по чл.354а,ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 дневен срок от
узнаване от страните за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9