№ 57
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Шкодрова
Членове:Калинка Георгиева
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000601032 по описа за 2022 година
С Присъда №17/15.06.2022год., постановена по НОХД № 527/2020год. по описа на СОС,
НО, 7-ми състав е призната подсъдимата С. Т. С., с ЕГН:********** за ВИНОВНА в това,
че на 06.06.2017год., около 14,00часа, на кръстовището образувано между републикански
път №I-6 /Перник-София-Бургас/ и републикански път III-105 /I-1-Елешница-Елин Пелин-
Нови хан/, в зоната на километър 142+356 м от републикански път № I-6, при управление
на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел 609 с рег.
№******* – собственост на „Том и Рос“ ЕООД, в посока от гр.Пирдоп към гр.София, е
нарушила правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, а именно:
Чл.21, ал.2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“ и чл.47, ал.3, предл.26-то
от ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отмяна на въведена забрана имат
следните изображения и наименования:….В26: „Забранено е движение със скорост по –
висока от означената“, като в зоната на действие на пътен знак „В26“ с надпис на него „60“,
т.с. забранено е движение със скорост по – висока от 60км/ч, се е движела със скорост от 80
км/ч, в резултат на което по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване
с водача на л.а. „Пежо“, модел 106, с рег.№******** Л. С. С., с ЕГН:********** от
гр.София, е причинила смъртта му и средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2
от НК на Б. П. С. на 66 год., изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния
1
долен крайник за срок по – голям от тридесет дни, предвид на което и на основание чл.343,
ал.4, във вр. ал.3, б.“б“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“в“, вв вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.55 от
НК я е осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от две години, като я е признал за
НЕВИНОВНА в това, че при избиране на скоростта на движение не се е съобразила с
конкретните условия на видимост, която е имала от 150метра преди мястото на сблъсъка и с
директна видимост от 51 метра, която е имала към момента на навлизане на челната част на
л.а. „Пежо“ модел 106 с рег.№******** в лентата за движение на т.а. „Мерцедес“ с рег.
№*******, за да реагира с аварийно спиране и да спре преди непредвидимото препятствие –
л.а. „Пежо“ модел 106, с рег.№********, както и в това че не е намалила скоростта на
движение на управлявания от нея автомобил, въпреки необходимостта от спиране, поради
възникнала опасност за движението от прекичащ л.а „Пежо“ 106, с рег.№********, в посока
от с.Столетник към гр.Елин Пелин, като я Е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение да е
нарушила чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП.
На осн. чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила,
като на осн. чл.343г и чл.37, т.7 от НК подс.С. е лишена и от право да управлява МПС за
срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата, ОС-София се е произнесъл и относно веществените доказателства, а с оглед
изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подс.С. да заплати и направените по
делото разноски, които са в размер на 1 944,84лв. в полза на ОСлО при ОП-София е в
размер на 8 272лв. в полза на бюджета на съдебната власт – ОС-София.
Против така постановената присъда е подаден протест от ОП-София и по изложените в него
и допълнението към него съображения, се иска от въззивната инстанция да измени
присъдата в частта й относно размера на наказанието „Лишаване от свобода“ и „Лишаване
от право“ да се управлява МПС, като размерът на същите да бъдат увеличени с оглед
постигане на „справедливост и баланс между възложените му от закона цели“. В случай, че
след проверка на присъдата, въззивната инстанция установи че квалификацията на
нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК е неправилна, с протеста се
иска да се измени присъдата и в тази й част, като се даде правилна квалификация на
допуснатите нарушения по ЗДвП или алтернативно да бъде отменена присъдата в частта й, с
която подс.С. е била оправдана по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според представителя на ОП-
София, определеното наказание не е справедливо и няма да постигне целите на закона, тъй
като не е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, не е съобразено в
достатъчна степен с отегчаващите вината обстоятелства /многобройните нарушения на
ЗДвП от подсъдимата/ и е определен размерът на наказанието единствено и само с
позоваване на смекчаващите вината обстоятелства – обаждането на тел.112, добра
професионална реализация, добри характеристични данни, чисто съдебно минало. В
протеста се прави анализ на индивидуалната и генералната превенция на целите на
наказанието, като се подчертава че в случая следва да се отчете както настъпилата смърт на
едно лице, така и получената телесна повреда на друго лице в резултат на реализираното от
2
подсъдимата ПТП и предвиденото в този случай наказание по чл.343, ал.4 ат НК – от три до
петнадесет години лишаване от свобода, както и широката негативна обществена оценка на
този вид деяния. Въз основа на всичко това, в протеста се прави извод, че е налице по –
висока степен на обществена опасност на деянието и съответно се обосновава
необходимостта от по –високо наказание както по чл.343, ал.4 от НК, така и по чл.343г от
НК. Според изложеното в протеста, са налице и достатъчно доказателства за нарушаване от
страна на подсъдимата и на правилата за движение по чл.20 от ЗДвП, които са в пряка
причинна връзка с оглед настъпилия вредоносен резултат.
Против така постановената присъда, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, е подадена жалба и от
адв. М., в качеството му на договорен защитник на подс.С.. В същата се заявява
недоволството от присъдата, тъй като при правилен прочит на доказателствата по делото по
безспорен начин се установява, че подс.С. не е осъществила както от обективна, така и от
субективна страна деянието по чл.343, ал.4, във вр. ал.3, пр.2, б.“б“, пр.1, във вр. ал.1, б.“в“
от НК във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Според жалбоподателя, постановената присъда
почива на предположения и деянието за което е била осъдена С. не е доказано по несъмнен
начин. На второ място, в жалбата, се изтъква че първоинстанционният съд е допуснал
процесуални нарушения, тъй като превратно е тълкувал събраните в производството
доказателства, с игнориране на доказателствен материал, който не сочи за виновно
поведение от страна на подсъдимата. В предвид на изложеното, в тази част на жалбата, се
иска въззивната инстанция да уважи искането за прилагане на разпоредбата на чл.334, т.2
във вр. чл.336, ал.1 ,т.3 от НПК. Алтернативно се прави искане за прилагане на разпоредбата
на чл.337, ал.1, т.1 от НПК, в случай че въззивната инстанция приеме присъдата за правилна
и законосъобразна, след като направи преценка на всички обстоятелства във връзка с
справедливостта на наказанието, да приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и да бъде
отменена присъдата в частта, с която на подсъдимата е наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС и да не й бъде налагано такова.
Против така постъпилият протест и жалба, не са били направени възражения от ответните
страни, включително и от частната обвинителка Б. С. и нейния повереник – адв.О..
В съдебно заседание, представителят на АП-София поддържа протеста и искането да бъде
коригирана присъдата с оглед изложените в същия съображения, като бъде изменен
съдебния акт, а жалбата на подсъдимата да бъде оставена без уважение, тъй като
първоинстанционният съд е изследвал фактическата обстановка.
Защитата на подсъдимата изразява становище, че протеста е немотивиран, тъй като не е
направен обстоятелствен анализ на доказателствата, въз основа на които следва да бъде
завишено определеното наказание от първата инстанция. По отношение на подадената
жалба, се поддържа същата по изложените съображения. Според адв.М., от доказателствата
събрани в наказателното производство, не може да се направи категоричен извод, че
подсъдимата на инкриминараната дата е управлявала автомобила с 80км/ч при допустими
разрешени 60км/ч, както и че при по – ниска скорост е нямало да настъпи ПТП, а от тук и
наличие на виновно поведение от нейна страна. Правят се възражения и относно приетата от
3
окръжния съд степен на съпричиняване от страна на пострадалия водач и обстоятелството,
че не е отчетено поведението на подсъдимата, във връзка с опита й да направи всичко
възможно да предотврати удара между двата автомобила.
Подсъдимата се солидаризира с казаното от нейния защитник. В последната си дума моли за
отмяна на присъдата, в частта, с която е лишена от право да управлява МПС.
Повереникът на частната обвинителка - адв. О. и частната обвинителка, са били редовно
призовани за съдебно заседание, не са се явили, не са изразили становище по подадения
протест и жалба.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна
проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, прие
следното:
Окръжен съд-София, НО, 7-ми състав е установил вярно фактическата обстановка,
въз основа на която е изложил правните си изводи, които според настоящия въззивен състав
са правилни и законосъобразни, подкрепени от събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е установено, че на 06.06.2017год., около 14,00 подсъдимата
С. е управлявала товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел 609 с рег.№ *******,
движейки се към кръстовището, образувано от пресичащите се под прав ъгъл републикански
път I-6 /Перник-София-Бургас/ и републикански път III-105 /с.Елешница-Елин Пелин-
с.Нови хан/, в зоната на км 142+356 метра от републикански път I-6 в посока от Пирдоп
към София. Подсъдимата се движела със скорост от 80км/ч, а автомобилът бил натоварен с
празни газови бутилки, с общо тегло на автомобила и товара 4,9тона. В същото време, но по
Републикански път III-105, в посока от с.Столетник към гр.Елин Пелин, към въпросното
кръстовище, се е движел лек автомобил „Пежо“ модел 106, с рег.№********, управляван от
пострадалия Л. С. С.. В автомобила, на предна дясна седалка се е возела и съпругата му –
пострадалата свидетелка Б. П. С.. При пристигане на кръстовището, пострадалият водач С.
спрял за момент на линията на знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещия се по пътя с
предимство“, след което предприел придвижване на автомобила с още два метра в посока
към кръстовището, последвано от ново спиране на автомобила и потегляне, с навлизане в
кръстовището - в платното за движение на Републикански път I-6, насочвайки се към
гр.Елин Пелин. В този момент автомобилът на пострадалият С., се е движел със скорост от
14км/ч.
Двата пътя, образуващи въпросното кръстовище били двупосочни.
Пътното платно на Републикански път I-6 /Перник-София-Бургас/, в района на
кръстовището, било съставено от по три ленти за движение. Имало по една пътна лента за
движение за преминаващите в противоположните посоки през кръстовището, всяка с
ширина 4,80м, като между тях била разположена лентата, предназначена за пътуващите по
Републикански път I-6 и извършващи ляв завой в зоната на кръстовището, с ширина на
лентата 2,80м. Така описаните ленти, са били обозначени с хоризонтална маркировка – бяла
непрекъсната линия „М1“ и в зоната на всяка лента имало обозначение „М10“ – стрелки,
4
указващи посоката на движение по съответната лента. В дясно на лентата, по която се е
движела подсъдимата, в зоната на кръстовището и на 50метра преди кръстовището е
започвало асфалтово уширение с ширина 3,00метра. Лентите за движение на ниво до 96,40м
преди мерната линия, са били две, разделени с непрекъсната разделителна линия и ширина
на лентите 4,80м. От това ниво, средната линия преминава в разделителен остров, като се
оформя средната лента, описана по – горе и предназначена за извършване на маневра завой
в ляво. Преди кръстовището, на 180 метра, в дясно на лентата, по която се е движела
подсъдимата имало монтирана секция /група/ от пътни знаци – знак „А26“ - „Кръстовище с
път без предимство“, знак „В26“ – „Забранено е движението със скорост по – висока от
означената“, с надпис на него 60км/ч.
Пътното платно на Републикански път III-105 /с.Елешница-Елин Пелин-с.Нови хан/,
спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Пежо“ имало две ленти за движение,
разделени с прекъсната линия, която преди кръстовището преминавала в непрекъсната, с
оформен на средата разделителен остров, издигнат над нивото на платното с бордюри. В
началото на разделителния остров, в посока пътя с предимство, имало монтиран знак „Г9“ –
„Премини отдясно на знака“. На нивото на разделителния остров имало нанесена стоп
линия, отстояща на 2,6м от дясната граница на дясната лента на пътя с предимство. В дясно
спрямо посоката на движение на л.а. „Пежо“, към зоната на кръстовището, отстоящ на
9,8метра преди лентата за движение на пътя с предимство, е имало монтиран знак „Стоп“.
Подсъдимата С. би трябвало да забележи лекия автомобил „Пежо“ модел 106 в зоната на
кръстовището своевременно и от достатъчно разстояние. Според петорната КСАТЕ
взаимното възприемане на двамата водачи на МПС е била не по – малко от около 100-
130метра., макар че видимостта на двамата водачи е била ограничена в по – ранен момент на
разположение на двата автомобила, от растителността в района, но същата е била
достатъчна да се възприемат своевременно. Тези констатации се базират и на направения
допълнителен оглед на местопроизшествието, при което вещите лица са установили, че
платното за движение от гр.Бургас за гр.София в дясно се разширява непосредствено преди
кръстовището на 68 м преди мерната линия на ориентира.
Пострадалият С. е имал техническа възможност да възприеме автомобила на подсъдимата
и да предотврати ПТП като изчака на нивото на дясната граница на платното за движение.
От своя страна, подсъдимата е предприела технически неправилна маневра – завой наляво,
като в случай че не беше направено и същата бе запазила движението на автомобила си в
нейната лента за движение, то автомобилите биха се разминали без удар.
При така изложеното, подсъдимата управлявайки автомобила със скорост 80км/ч би
следвало и тя да възприеме лекия автомобил „Пежо“ модел 106 в зоната на кръстовището
своевременно и от достатъчно разстояние. Въпреки това, подсъдимата е възприела лекия
автомобил на пострадалите като опасност за движението си едва след като същият е
навлязъл на 0,4м от дясната граница на платното й навътре в кръстовището, когато е
задействала и спирачната система на автомобила си, предприемайки изменение на посоката
на движение с навлизане в лявата лента, предназначена за движение на МПС в
5
противоположна посока. В този момент управлявания от подсъдимата т.а.“Мерцедес“ е
отстоял на разстояние от 63м от мястото на удара, при на опасната зона за спиране при
скорост от 80км/ч, от около 76м е , т.с. към този момент л.а. „Пежо 106“ навлязал в опасната
зона за спиране на т.а „Мерцедес 609“. Преди потеглянето на л.а., същият е отстоял от
автомобила на подсъдимата на 78 м , т.с. не е попадал в опасната му зона на спиране.
Опасната зона за спиране на л.а. „Мерцедес“ при нормативно разрешената скорост от 60км/ч
е около 49 м. Това според КСАТЕ означава, че при същите действия на водача на л.а.
„Пежо“ – пострадалия С. и при скорост на движение на л.а. „Мерцедес“ от 60км/ч, удар не
би настъпил при запазване на направлението в дясната пътна лента или при предприето
спиране от подсъдимата със същите маневри за двамата водачи.
Последвалият ударът между двата автомобила, е съпроводен със значителни деформации в
предната челна част на автомобил „Мерцедес 609“ предимно в дясната част и страничната
лява част на „Пежо 106“ в областта на предна лява врата. Вещите лица по петорната КСАТЕ
са приели като показател за мястото на удара разположението на автомобилите следи на
ПТП, наличните деформации по двата автомобила и тяхното направление на движение, при
което са приели че зоната на удара спрямо платното за движение, е в лявата пътна лента и
на ниво 1,1 – 2,3м вдясно от лявата граница на лявата лента на пътя по който се е движел
т.а. „Мерцедес 609“. Така посочената зона е изцяло в лявата лента за движение, като в
момента на удара т.а. „Мерцедес 609“ е бил изцяло в насрещната лента, а л.а.“Пежо 106“
напречно на нея. Вещите лица са дали заключение, че скоростта на т.а.“Мерцедес 609“
преди ПТП е около 80км/ч, а към момента на удара около 44км/ч. По отношение на
скоростта на л.а.“Пежо 106“, в заключението се приема, че скоростта на движение към
момента на удара е около 14км/ч.
В следствие на удара, водачът на л.а. „Пежо 106“ с Л. С. С. е получил тежка съчетана
шийна, гръдна и коремна травма, изпаднал е в кома още на мястото на ПТП-то и в
последствие е починал още същия ден – 06.06.2017год. в 17,30ч. в УБАЛ „Св.Анна“ АД-
София, където е бил транспортиран. Според приетото заключение на СМЕ №401/2017год.
констатираните увреждания при огледа и аутопсията на пострадалия С., смъртта е била
неизбежна в предвид характера и морфологията на травматичните увреждания. Същите са се
дължали на удари с много голяма енергия и или върху твърди тъпи предмети, съчетани с
притискане между такива, които добре отговарят да са получени при ПТП. Пострадалият С.
не е бил употребил алкохол и други упойващи вещества /СХЕ №А-371/09.06.2017год./
Св.Б. С., която се е возела на предна дясна седалка в л.а.“Пежо 106“, също е получила
травматични увреждания в резултат на реализираното ПТП. Едно от тях е контузия на
дясното коляно, съпроводена с изкълчване на дясна колянна капачка, което увреждане й е
причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок по – голям
от 30 дни и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Така описаната фактическа обстановка, по същество е идентична с приетата и от
първостепенния съд. Същата се очертава от цялостния анализ на събраните по делото
доказателства и по-конкретно от съдържащите се частично в обясненията на подсъдимата
6
/л.149 на НОХД №527 на СОС, Справка картон на водач за подсъдимата /л.122 от НОХД
527/20 на СОС/, Справка картон на водач за пострадалия С. /л.304 от НОХД 527/20 на СОС/,
от заключенията на приетите в хода на първоинстанционното съдебно производство двете
съдебно-медицински /л.7, т.3 от ДП и л.18, т.3 от ДП/, от заключението на съдебно
химическата експертиза №А-371817/л.13, т.3 от ДП/, от заключението на автотехническата
експертиза / л.70, т.3 от ДП/, от заключението на Комплексната съдебно автотехническа
експертиза /л.257-272 от НОХД №527/20 на СОС/, справка от от Дирекция „НС112“ – МВР
/л.177-178 от НОХД №527/20 на СОС/ и разпита на вещите лица В. П., С. А., И. И., Х. У. и
С. К. в с.з. на 20.04.2022год., показанията на св.Б. С. и дадените в ДП на л.32,т.1 ,
приобщени по реда на чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.1 от НПК, показанията на св.Н. Б. Г. и
дадените в ДП на л.17,т.1 и л.5, т.4, приобщени по реда на чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.1 от
НПК и на л.9, т.4 от ДП, дадени по реда на чл.223 от НПК и приобщени на основание
чл.281, ал.1 от НПК, показанията на св.Д. К. Н.,на св.Н. Р. К., на св.Т. К. М., показанията на
св.М. С. М. и дадените в ДП на л.167,т.4 , приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр. ал.1,
т.2 от НПК, показанията на св.Н. С. Д. и дадените в ДП л.169,т.4 , приобщени по реда на
чл.281, ал.5 във вр. ал.1, т.2 от НПК, протокол от извършения оглед на
местопроизшествието, както и от събраните и приобщени писмени доказателства, с
прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Правилно първоинстанционният съд е ценил показанията на свидетелите очевидци –
пострадалата свидетелка Б. С. и св.Н. Г., както и обясненията на подс.С. с резерви, като
недостоверни в отделни изолирани части – видимостта в района на кръстовището и
скоростта на движение на л.а. „Мерцедес“, които противоречат на останалите доказателства
по делото – заключението на КСАТЕ. Във връзка с този свои извод, съдът е изложил
подробни мотиви, които се споделят и от настоящия въззивен съдебен състав.
С оглед на възприетата фактическа обстановка и доказателствата по делото,
законосъобразно е прието, че допуснатото нарушения на чл.21 ЗДвП /управлението на
автомобила от подсъдимата със скорост от 80 км/ч. при разрешени 60км/ч./ е в пряка
причинно - следствена връзка със съставомерния резултат. По безспорен начин е доказано,
че подсъдимата е управлявала автомобила със скорост над максимално разрешената, като
това обстоятелство е причината за пътното произшествие, от което са настъпили
съставомерните последици. Въпреки отнемането на предимство от страна на пострадалия
С., с неправомерното му навлизането в лентата за движение на подсъдимата, последната ако
се е движела с нормативно разрешената скорост от 60км/ч, удар не би настъпил. Разяснения
в тази насока са дадени и при разпита на вещите лица, където в.л. К. е заявил, че при
дадените обективни находки, ако подсъдимата се бе съобразила със знака, ограничаващ
скоростта на движение до 60 км/ч, който отстои на 173метра от кръстовището, то л.а.
„Пежо“ дори и отнемайки предимството й, би отминал пътната й лента и в резултат на това
е нямало да настъпи ПТП. Същата е следвало да предприеме аварийно спиране и при
движение с нормативно разрешената скорост е щяла да спре преди траекторията на л.а.
„Пежо“. При проведения разпит в.л.К. е заявил, че предприетата спасителна маневра от
7
подсъдимата с отклонение наляво и навлизане в насрещната лента за движение, също е
технически неправилно.
Съдебната практика е категорична в подобни ситуации, при колизия между
допуснати от водачите на МПС нарушения по чл.20 от ЗДП, отнасящи се до управление с
несъобразена скорост и чл.21 от ЗДП, отнасящи се до нормативно неразрешена скорост на
движение, въпросът се решава в полза на нормативно неразрешената скорост. При така
изложеното, подс. С. законосъобразно е оправдана от окръжния съд по обвинението,
извършеното от нея престъпление да е в резултат на нарушение разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДвП, посочена в обвинителния акт, като нарушение от страна на подсъдимата, довело
до настъпването на вредоносния резултат по чл.343 от НК. Скоростта на движение на
подсъдимата е била съобразена с конкретните атмосферни условия. Възникването на
опасността за движението по отношение на подсъдимата, е в момента на навлизане на
автомобила на пострадалите в лентата й на движение, като до този момент не са налице
никакви доказателства, въз основа на които да се приеме, че пострадалият С. е нямало да
осигури предимство на автомобила на подсъдимата. В обвинителния акт няма нито едно
фактическо твърдение, което да бъде отнесено до несъобразяване на скоростта на
подсъдимата с атмосферните условия, състоянието на пътя, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост - мрачно време, валеж, заснежена и мокра
пътна настилка, ограничена видимост. Съгласно Тълкувателно решение № 28 от
28.XI.1984г. по н. д. № 10/84 г. ОСНК е прието, че чл. 20, ал. 2 от ЗДвП създава основно
правило за скоростта на движение по пътищата, с посочване общо на факторите на пътната
обстановка, с които водачът на пътното превозно средство е длъжен да се съобразява, за да
избере съобразена скорост за движение като във всеки конкретен случай те имат различно
фактическо съдържание. От водачите се изисква да намаляват скоростта на движението във
всички случаи, когато възникне опасност за движението, което е направено от подсъдимата
след навлизане на лекия автомобил на пострадалите в нейната лента за движене – на 0,4
метра от дясната граница на платното навътре в кръстовището, когато нейния автомобил е
отстоял на разстояние 63 метра от мястото на удара, т.с. отнемането на предимството на
лекия автомобил, управляван от подсъдимата, от страна на пострадалия С.. В този момент
подсъдимата е намалила скоростта на движение на автомобила си и е предприела изменение
на посоката си на движение, с навлизане в лявата лента, предназначена за движение на МПС
в противоположна посока. Събраните по делото доказателства налагат единствено
възможния извод, че при конкретната фактическа обстановка, подсъдимата не е допуснала
нарушение на правилата за движение и по чл.20,ал.2 ЗДП.
Във въззивната жалба, от страна на защитата на подсъдимата на първо място се
твърди, че осъдителната присъда се основава на предположения и деянието, за което е
осъдена подсъдимата, не е доказано по несъмнен начин. Според жалбоподателите,
първоинстанционният съд неправилно е обсъдил доказателствата, заложил е на
предположения, игнорирал е безспорния доказателствен материал, който не сочи за виновно
поведение от страна на подсъдимата. Тези възражения, поддържайки се в съдебно
8
заседание, се свеждат до следните факти и обстоятелства: навлизането на автомобила на
пострадалия С. в кръстовището, с последвало спиране на автомобила, тръгване и отнемане
предимството на подсъдимата, както и с възрастта пострадалия. Оспорва се изводът на съда,
изграден въз основа на съдебно-автотехническите експертизи, че при по – ниска от страна на
подсъдимата скорост на движение, е нямало да настъпи ПТП. В тази връзка се твърди, че не
е взето в предвид товара на автомобила, управляван от подсъдимата и как той е повлиял на
спирането. Прави се анализ и на подсъдимата във връзка с отклонение на автомобила в
лявата лента за движение, като действие което е целяло предотвратяване удара. Оспорва се и
приетата от съда скорост на движение на автомобила, управляван от подсъдимата - 80 км/ч.
Същите са неоснователи, тъй като решаващият съд е положил необходимите усилия
за събиране по надлежния ред и за проверка на достъпните и необходими за правилното
решаване на делото доказателства, като след внимателен и задълбочен анализ на същите и
на приетите експертни заключения е достигнал до обосновани констатации по фактите и
правото. По предвидения в НПК ред са изяснени основните правнозначими въпроси,
свързани с времето, мястото, пътната обстановка, при която е възникнало
автопроизшествието и механизма на същото. Обстоятелството, че автомобилът на
пострадалия С. е навлязъл в кръстовището и последвалото спиране от страна на пострадалия
малко след стоп линията, но преди да навлезе в лентата за движение на подсъдимата и
отнемането на предимството на подсъдимата, е било взето в предвид от
първоинстанционният съд като независимо съпричиняване за настъпилото ПТП от страна на
С. и е дало отражение при определяне размера на наказанието на подсъдимата. При
проведения разпит на вещите лица във връзка с приемането на заключението на КСАТЕ, в
с.з. на 20.04.2022г. /л.284 НОХД №527/2020год. по описа на ОС-София, в.л. К. е отговорил,
че са взели в предвид и са отчели масата на автомобилите и товара по средно статистически
данни, като по отношение на т.а. „Мерцедес“, управляван от подс.С., това е 4, 9 тона, ведно
с товара. Във връзка с това е последвало и разясняване относно как би повлияла маса,
различна от приетата от вещите лица относно т.а. Мерцедес върху скоростта, инерционната
сила, ударния импулс, получените увреждания. Изводите на вещите лица по посочената
КСАТЕ, че при по – ниска от страна на подсъдимата скорост на движение, е нямало да
настъпи ПТП, са аргументирани с обективните находки, отразени в протокола за оглед на
местопроизшествие и отстояването на знака ограничаващ скоростта на движение в лентата
на подсъдимата на 60км/ч. Отстоянието на знака е на 173м от кръстовището, при което ако
подсъдимата е управлявала т.а. „Мерцедес“ със законоразрешената скорост до 60 км/ч, то
л.а. „Пежо“, управляван от пострадалия би преминал лентата й за движение и е нямало да
настъпи ПТП. Предприемайки отклонение на посоката на движение на автомобила, в лявата
й лента за движение, подсъдимата е постъпила технически неправилно, тъй като при
възникнала опасност водачът е длъжен да предприеме аварийно спиране, без да напуска
своята пътна лента за движение. Въпреки това, при положение, че подсъдимата се е движела
със скорост до 60км/ч, то с предприемане на аварийно спиране от нейна страна, също ударът
е бил предотвратим. При определяне скоростта на движение на т.а. „Мерцедес“, вещите
лица са взели в предвид и отразеното на тахошайбата на товарния автомобил - преди ПТП
9
скоростта е била по – висока от 80км/ч /при ограничение от 60км/ч/, след което е налице
плавно намаляване на скоростта и последвало аварийно спиране.
По отношение на размерът на наложеното наказание, окръжният съд е преценил
смекчаващите /обаждането на тел.112 и оказаната помощ, както и поведението й
непосредствено след деянието/ и отегчаващите вината обстоятелства /наличието на
административни наказания във връзка с нарушаване правилата за движение/, данните за
личността на подсъдимата /чисто съдебно минало, добрите характеристични данни,
трудовата ангажираност/, поради което подсъдимата се явява личност с ниска степен на
обществена опасност. Преценени са причините и условията, способствали за
осъществяването на деянието, както и съпричиняването от страна на пострадалия С.. Не на
последно място е и обстоятелството, че не се касае за прекомерно превишаване на
разрешената скорост. Всичко това, въззивната инстанция приема като обстоятелства,
характеризиращи по – ниска степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с
други такива деяния, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционниият съд
е приел, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати при определяне на наказанието
под предвиденият минимален такъв в разпоредбата на чл.343, ал.4, във вр. ал.3, б.“б“, пр.1
от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на
две години. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че са
налице всички законови изисквания за прилагане института на условното осъждане по чл.66
от НК, при което изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ е било отложено за
срок от четири години.
По отношение на приложението от първоинстанционния съд разпоредба на чл.343г
от НК, на основание на която подсъдимата С. е била лишена от право да управлява МПС за
срок от две години, настоящата съдебна инстанция приема, че на осн. чл.55, ал.3 от НК, това
кумулативно наказание не следва да бъде налагано, като присъдата в тази й част следва да
бъде отменена. На първо място, следва да се отбележи, макар и да са налице
административни наказания по отношение на подсъдимата за нарушаване по ЗДП, то
последното такова наказание е била през далечната 2012 год. за нарушение по чл.185 от
ЗДвП / „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“/, извършено
през 2011год. Предходните административни наказания са за деяния по чл.183-неправилно
паркиране и използване на мобилен телефон по време на шофиране. Посочените нарушения
не касаят грубо и системно нарушаване на правилата за движение по пътищата, тъй като
констатираните административни нарушения са малобройни и леки, с отдалеченост от шест
години от датата на деянието, предмет на настоящото производство. Същите не са
аналогични на процесното – управление на МПС с незаконосъобразна скорост. Ниската
степен на обществена опасност на дееца е съчетана и със сравнително нисък интензитет на
обществената опасност на деянието, което не разкрива драстично или грубо незачитане на
пътната дисциплина, доколкото се касае за шофиране със незаконосъобразна скорост от 80
км/ч при разрешена 60 км/ч и съпричинителството от страна на пострадалия С.. САС отчете
10
и трудовата ангажираност на подс.С., свързана с управление на МПС, на плоскостта на
всичко изложено по – горе.
В тази връзка, настоящата съдебна инстанция приема, че са неоснователни
исканията на държавното обвинение въззивната инстанция да измени присъдата в частта й
относно размера на наказанието „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право“ да се
управлява МПС, като размерът на същите да бъдат увеличени с оглед постигане на
„справедливост и баланс между възложените му от закона цели“. Както бе отразено по горе,
налице са многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което и най- ниското,
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Мотивите в
допълнението към протеста, че следва да бъде отчетено при определяне на по-високо
наказание както настъпилата смърт на едно лице, така и причинената средна телесна
повреда на друго лице, не могат да послужат като основание за това, тъй като представляват
част от квалификацията на деянието по ал.4 на чл.343 от НК. Определянето на изпитателен
срок по чл.66 от НК над предвидения минимум, а именно четири години, е начинът по който
окръжният съд е преценил на тази плоскост постигане на специалната и генерална
превенция на наказанието, което се споделя и от въззивната инстанция. По отношение
искането в протеста, в случай, че след проверка на присъдата въззивният съд установи, че
квалификацията на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК е
неправилна, то да се измени присъдата и в тази й част, като даде правилна такава, същото не
може да бъде уважено. По отношение на подс.С. е повдигнато обвинение, чийто рамки са
поставени с внесения за разглеждане в съда обвинителен акт. В обстоятелствената част на
същия не са изложени каквато и да било факти, въз основа на които да се приеме, че
подсъдимата е осъществила и друго нарушение на правилата за движение, извън чл.20 и
чл.21 от ЗДвП, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, срещу което да се
защитава. Маркирането в обвинителния акт, че подсъдимата е предприела изменение на
посоката на движение на автомобила, в ляво, само по себе си не навежда на извод, че се
касае за някакво неправомерно поведение.
В частта за разноските и веществените доказателства, присъдата следва да бъде
потвърдена.
С оглед на изложеното, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда на
ОС-София следва да бъде изменена в частта на наказанието , като на осн. чл.55, ал.3 от НК
не се налага наказанието по чл.343г от НК.
При цялостната проверка на оспорената присъда не се констатират основания,
налагащи отмяната й, с постановяване на оправдателна присъда или отмяната й на
процесуално основание и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав.
Водим от изложеното и на осн. чл. 334, т.3 във вр. чл.337, ал.1, т.2 във вр. чл.338
НПК, Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав
11
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 17 от 15.06.2022г. на ОС-София, НО, 7-ми състав, постановена по
НОХД № 527/2020г., като на осн. чл.55, ал.3 от НК не налага на подсъдимата С. Т. С.
наказанието по чл.343г във вр. чл.37, т.7 от НК – лишаване от право да управлява моторно
превозно средство.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12