№ 6111
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110100934 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на *** срещу Д. К. Х., с която са предявени по реда на
чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: сумата от 1204,44 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 199,92 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 27.06.2024 г., сумата 45,07 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.07.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 11,21 лв., представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2021 г. до 27.06.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение, всички претендирани за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
****, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 40823/2024 г. по описа
на Софийски районен съд, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане,
възникнало с оглед качеството на ответницата на собственик на процесния имот през
исковия период. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
до имота на ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е заплатила дължимата
цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите
1
общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторила това, ответницата е
изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в
посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай
услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „*** на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за наличието на
предпоставките на чл. 38 ЗАдв. за присъждане на разноски на ответната страна.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата
оспорва исковете. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, вкл. да е вещен ползвател
на имота. Оспорва иска за лихва, като оспорва да е изпаднала в забава за заплащане на
процесните вземания. Оспорва претенцията за дялово разпределение с доводи, че услугата
се извършва от трето лице и ищецът няма право да получава възнаграждение за нея.
Възразява за погасяване на сумите по давност. Изрично заявява, че не оспорва доставката на
топлинна енергия и нейното количество. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане
на разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
плащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
2
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в
забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се
извършва услуга топлинно счетоводство от ****.
Спорно е обстоятелството дали ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
3
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че
ответницата е била през процесния период потребител на топлинна енергия, доставяна до
имота, в качеството си на негов собственик. Посочените обстоятелства се установяват от
приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том I, рег. № **, дело
№ * от *** г., с който **** е продала на Д. К. Х. процесния апартамент № 6, находящ се в гр.
София, ****, на трети етаж, със застроена площ около 80 кв. м., състоящ се от две стаи,
кухня, хол, баня-клозет и входно антре, заедно със зимнично помещение с площ от 3 кв. м.,
заедно с таванско помещение с площ от 2 кв. м. и заедно с 8,3/100 идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена
сградата, съставляващо УПИ V-9 от квартал 342 по плана на гр. София, местността „Буката“,
с площ от 323 кв. м. Предвид изложеното, съдът приема, че ответницата в качеството си на
собственик на имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от
ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, при липса на данни правото на
собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота
на друго лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с *** с трето за спора лице за
продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика
- решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
4
общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед качеството на ответницата на
собственик на имота през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, е отделено за безспорно на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, а и се установява от представените писмени
доказателства от третото лице - помагач, че през исковия период до имота е доставяна и
потребявана топлинна енергия (за отопление на имот, за БГВ и за сградна инсталация) на
стойност исковата сума – 1204,44 лв. (доставката и количеството топлинна енергия са
признати от ответницата), която сума е изчислена съобразно действащите през периода цени
и в съответствие с нормативната уредба, като в отговора на исковата молба не са заявени
възражения относно начина на начисляване на същата. Поради изложеното, искът за
главница за топлинна енергия е доказан по основание.
Във връзка с изложените от ответницата с молба от 21.03.2025 г. доводи за
незаконосъобразно начисляване на топлинната енергия за сградна инсталация за исковия
период съдът приема, че с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. по описа на
ВАС, 5-членен състав е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021
г. по описа на ВАС, 3-членен състав, с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката, Приложение
към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и §
3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката.
Доколкото обаче решението за отмяната има действие от влизането му в сила - 10.02.2025 г.,
съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се
след влизане в сила на решението, какъвто настоящият случай не е, то ирелевантна за
основателността на процесните претенции е отмяната на посочените разпоредби от Методиката за
дялово разпределение, още повече, че ответницата е признала доставката и стойността на
топлинната енергия. При тези съображения и при липсата на оспорване от страна на ответницата
на доставената топлинна енергия до имота през процесния период, съдът приема за доказана
доставката на топлинна енергия на стойност 1204,44 лв.
От ответницата своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
5
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяването на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от *** от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй
като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 05.07.2024 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в случая от
05.07.2024 г. давността е прекъсната, като периодът, за който се претендират вземанията е
след отпадане на действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което същият не следва да се прилага –
тъй като изискуемостта на вземането за м. 05.2021 г. е настъпила на 15.07.2021 г., т. е. след
отмяна на извънредното положение. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 05.07.2021 г., са погасени по давност.
В случая изискуемостта на най-ранното вземане – това за м. 05.2021 г. е настъпила на
15.07.2021 г., т. е. след 05.07.2021 г., поради което няма вземания, които да са погасени по
давност.
Поради това искът за главница за топлинна енергия е основателен в пълен размер за
сумата от 1204,44 лв. и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.07.2024 г.
до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена
на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
6
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството, в какъвто смисъл
са твърденията на ответницата. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. С оглед изложеното, за главните
вземания за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. (за сумата от 1204,44 лв.) в полза на
ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се начислява за периода от
15.09.2022 г. до 27.06.2024 г. (за вземането по общата фактура от 31.07.2022 г. - за периода от
15.09.2022 г. до 27.06.2024 г. и за вземането по общата фактура от 31.07.2023 г. - за периода
от 15.09.2023 г. до 27.06.2024 г.) и е в размер на 200,34 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК
и чрез използване на лихвен калкулатор, като съобразно диспозитивното начало в процеса –
чл. 6 ГПК, искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 199,92 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - *** стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи
7
условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на *** и при наличните
доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния период
действително е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, е
установен по основание.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, на основание чл. 114, ал. 2
ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е възникнало, тоест давността
за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено – от
първото число на следващия месец. Предвид началото на периода, за който се претендира
цена на услуга за дялово разпределение - м. 05.2021 г., погасени по давност са вземанията за
м. 05.2021 г. и за м. 06.2021 г., съответно непогасени по давност са вземанията за периода от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. Предвид факта, че ответницата не оспорва размера на цената за
услугата за дялово разпределение, както и че същата се установява от извлечението от
сметка на ищеца – по 1,80 лв. месечно, съответно 1,97 лв. месечно, то същата е в размер на
общо 45,07 лв. и за непогасения по давност период е в размер на 41,47 лв., до който размер
искът за цена на услуга за дялово разпределение следва да бъде уважен, съответно
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 45,07 лв. и за м. 05.2021 г. и м. 06.2021
г.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.07.2024 г.
до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 127,90 лв. – от общо 129,21 лв. (29,21 лв. – държавна такса и 100
лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП,
8
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на
материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на
същото процесуални действия от пълномощника на страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 78,40 лв. – от общо 79,21 лв. (29,21 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на уважената част от
исковете.
От ответницата се претендират разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. за безплатна правна помощ в заповедното производство в размер на 400 лв., за което
са представени договор за правна защита и съдействие от 20.08.2024 г., декларация, че
ответницата е материално затруднено лице и пълномощно от 20.08.2024 г., както и за
безплатна правна помощ в исковото производство в размер от 400 лв., за което са
представени договор за правна защита и съдействие от 30.01.2025 г., декларация, че
ответницата е материално затруднено лице и пълномощно от 30.01.2025 г.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. предвижда, че в случаите на оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер, не по - нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 (Наредба № 1/09.07.2004 г.) и осъжда другата страна да го заплати.
В случая са претендирани разноски за осъществена безплатна правна помощ при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за което са представени договори за правна защита и
съдействие. Съгласно формираната трайна практика на ВКС - определение № 163/13.06.2016
г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. по описа на ВКС, I г. о., определение № 400/15.10.2020 г. по ч. т.
д. № 1826/2020 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 253/19.06.2020 г. по ч. гр. д. №
1154/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., преценката за наличие на материална затрудненост
при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото. При липса на
спор между страните достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл.
38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления
на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или
нейният процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в
производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото
разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване
на безплатна правна помощ, като носи тежестта да установи, че предпоставките за
предоставяне на безплатна правна помощ. Посочената практика е възприета и в определение
№ 50050/21.03.2023 г. по т. д. № 2662/2021 г. по описа на ВКС, II т. о., с което е прието, че
когато по делото са налични доказателства, изрично и категорично опровергаващи
посоченото основание, респективно установяващи, че лицето, на което е оказана безплатна
правна помощ, не е материално затруднено, в задължение на съда е да вземе предвид тези
доказателства и без да е направено възражение от другата страна в тази насока.
9
*** е оспорило наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за заплащане
на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на процесуалния
представител на длъжника - ответник, но въпреки изрично указаната тежест да докаже, че не
са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ (с
определение от 04.03.2025 г.) ищецът не е ангажирал доказателства в тази връзка. По делото
не са налични данни, изрично и категорично опровергаващи посоченото основание за
присъждане на разноски за безплатна правна помощ, поради което в полза на адв. С. К. се
дължи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер, определен
от съда.
За определяне размера на възнаграждението за безплатна правна помощ за
заповедното производство, изчерпваща се с депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, което
не е необходимо да бъде мотивирано, съдът съобразява разрешенията, дадени с решение от
25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС и с решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-
427/16 и C-428/16 на СЕС, задължителни за прилагане от националните съдилища,
актуалната съдебна практика на ВКС (определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г.
по описа на ВКС, II т. о. и др.), разпоредбите на чл. 26 – чл. 27 НЗПП, като приема, че в
случая липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на делото, доколкото са
претендирани вземания в нисък размер. При отчитане на посочените обстоятелства,
релевантната съдебна практика и разпоредбите на закона, предвид, че разписаното
в Наредба № 1/09.07.2004 г. не е задължително за съда при произнасянето по отговорността
за разноските, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението в полза на адвокат
К. следва да се определи в общ размер на 100 лв., от която сума съразмерно на отхвърлената
част от исковете й се дължи сумата от 1,01 лв., която следва да се възложи в тежест на
ищеца.
За исковото производство на адв. С. К. следва да се присъди възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер от 4,05 лв. (от общо 400 лв.), съгласно
изложените по-горе съображения, при съобразяване, че производството е протекло в
разумни срокове – в едно открито съдебно заседание, в което не се е явил представител на
ответницата, но от адвокат К. е депозирана молба по хода на делото и по съществото на
спора, и съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, срещу Д. К. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, община „*** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. К. Х. дължи на *** следните суми: сумата от 1204,44
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
10
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.07.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 199,92 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 27.06.2024 г., сумата 41,47 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането, за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 40823/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ***, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ***, срещу Д. К. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, община „*** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на цена на услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за сумата над 41,47 лв. до сумата от 45,07 лв. и за периода от 01.05.2021 г.
до 30.06.2021 г., и на мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия в размер на 11,21 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 27.06.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 40823/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 48 състав.
ОСЪЖДА Д. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, община „*** да заплати на
***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК, сумата от 78,40 лв. - разноски за ч. гр. д. № 40823/2024 г. по описа на СРС, 48
състав, и сумата от 127,90 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, да
заплати на адв. С. К. К. от САК, със съдебен адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 1,01 лв. - разноски за ч. гр. д. №
40823/2024 г. по описа на СРС, 48 състав и сумата от 4,05 лв. – разноски за исковото
производство, за оказана безплатна правна помощ на ответницата Д. К. Х., ЕГН **********,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ****, като трето лице - помагач на страната на ищеца ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11