О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Добрич,
11 май 2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Добрич, пети състав, в закрито
заседание на единадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело №201 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е жалба от Я.Ж.В. ***, против
Решение № 203-МИ/23.04.2020 г. на ОИК-Добричка, с което е отказано
прекратяването на пълномощията на общинския съветник Д.А.Й-Г., обявена за
избрана за общински съветник с Решение № 158-МИ/28.10.2019
г. на ОИК-Добричка. Решението се оспорва с доводи за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Счита, че се установява несъвместимост по
отношение на избрания за общински съветник Д.А.Й-Г.. Сочи се, че лицето в
качеството си на общински съветник едновременно представлява търговско
дружество и има сключен договор за наем от 01.07.2017 г. с Община Добричка.
Твърди се, че е нарушена императивната
разпоредба на чл.34, ал.5 от ЗМСМА, като не е спазена т.3. Моли за отмяна на решението и
прекратяване на пълномощията на общински съветник на д-р Даниела Атанасова
Йорданова – Георгиева, общ. Съветник в Добрички общински съвет от листата на КП
БСП за България.
Съдът след като се запозна с
представените доказателства и като
извърши проверка на допустимостта на жалбата, за което е длъжен да следи
служебно, прие следното от фактическа и правна страна:
С Решение №158-МИ/28.10.2019 г. на ОИК-Добричка, Д.А.Й-Г.
е избрана за общински съветник в Добрички общински съвет, гр. Добрич за мандат
2019 г.- 2023 г.
На 11.02.2020 г. в ОИК Добричка е постъпил сигнал от
Я.Ж.В. ***-01-295. Със същия се уведомява ОИК Добричка, че Д.А.Й-Г., като
едноличен търговец има сключен договор за наем за помещение в с. П. с община
Добричка. В сигнала се сочи, че по
отношение на това лице има несъвместимост за заемането на длъжността общински
съветник на основание чл.34,ал.5,т.3 от ЗМСМА.
От ОИК-Добричка е изискана информация от РЗИ Добрич,
РЗОК Добрич, Общински съвет Добричка, Агенция по вписвания относно твърденията в сигнала и е уведомен
общинския съветник с предоставяне на възможност за писмени възражения. На
06.03.2020 г. в ОИК Добричка е получено Възражение от Д.А.Й-Г от с. П..
Събрани са и всички други относими доказателства,
изискани от институциите.
На заседание на ОИК-Добричка, документирано с
Протокол № 42/23.04.2020 г., е прието Решение № 203-МИ/23.04.20202 г., с което
комисията е отказала да прекрати пълномощията на общинския съветник Д.А.Й-Г.,
обявена за избран за общински съветник с Решение № 158-МИ/28.11.2019 г.
Предвид установеното от фактическа
страна, по отношение допустимостта на жалбата, съдът намира следното:
Правоотношенията във връзка с предсрочното
прекратяване на пълномощията на общинските съветници са уредени от материално
правна и процедурна страна в нормата на чл. 30 ЗМСМА. С
разпоредбата на чл.34, ал.5, т.3 от ЗМСМА е въведена забрана за общинския
съветник да бъде едноличен търговец, съдружник, акционер, член
на управителен, надзорен или контролен съвет на търговско дружество, което има
сключени договори с общината, в която е общински съветник, както и с търговски
дружества с общинско участие или с общински предприятия.
Производството по проверка по сигнали , обезпечаване
на участието на засегнатия общински съветник, сроковете и правомощията на ОИК
са регламентирани в ал. 6 на чл. 30 от
ЗМСМА. Към тях спада и правомощието, респ. задължението й след прекратяване
пълномощията на общинския съветник, да обяви за избран за общински съветник
следващия в листата кандидат. С разпоредбата на чл.30,ал.8 от ЗМСМА е
предвидена възможност за оспорване на решенията и отказите, определени
са легитимираните да ги оспорват лица, уреден е процесуалният ред
за оспорване, като законодателят е използвал техниката на препращане
към реда по чл. 459 Изборния кодекс / ИК/. С
разпоредбата са определени трите категории правни субекти, на които
законодателят е предоставил правната възможност да оспорват решенията и
отказите: На първо място това са заинтересуваните лица. На второ място са
централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава. На трето
място са ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за
образуване на коалиция, които са представени в общинския съвет. И в трите
случая е допустимо оспорването да се провежда от упълномощени от тях лица.
Основният спорен въпрос по делото е дали
жалбоподателката попада в някоя от трите категории правни субекти, легитимирани
да оспорват акта на ОИК. В самата жалба е вписано, че се подава от Я.Ж.В. в
личното й качество. В същото си качество, тя е подала и сигнала до ОИК-Добричка,
въз основа на който е започнато производството пред ОИК, като в същия е
упоменато, че същата е била общински съветник в Добрички общински съвет през
мандат 2015-2019 г.. За разлика от централните ръководства на партиите и на
ръководствата на коалициите, на които законодателят в чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА директно
е признал право на оспорване, то по отношение на жалбоподателката подлежи
на изследване въпросът дали имат качеството на заинтересовано лице в
конкретното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК -
право да оспорват административните актове имат гражданите, чиито права,
свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които
той поражда задължения. Преценени на тази плоскост физическо лице, което не
е адресат на оспореното решение на ОИК не попада в обхвата на
цитираната разпоредба. Обстоятелството, че Я.В. е подала сигнал пред ОИК, не я
прави участник в административното производство. Видно от разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА,
комисията е задължена да образува производство при получаване на документи
по ал. 4, т. 10 от закона - т. е.
това производство не е обвързано с направено нарочно уведомление или искане.
Дори на това основание, уведомителят не може да се легитимира, като
страна в административното производство и не би могло да му се признае право на
оспорване.
Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите
лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен
изрично посочените със закон. Според решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к. д. №
18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие е
обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова
"засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен
интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по
смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани
и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни
интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или
законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание
за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове и
легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на
административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права
или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на
административния акт, дали и доколко с него се засягат права и интереси на
жалбоподателя. Правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се
свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати
права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теорията винаги
са били трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и
непосредствен.
С решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС
по к. д. № 11/2006 г. Конституционният съд на РБ изрично посочва, че
легитимация, без да се обосновава правен интерес и без нарушаване или
застрашаване на лични права на жалбоподателя, би могла да има нежелан ефект по
отношение на различни правни субекти, затова заинтересоваността следва да е
правомерна, лична и обоснована. Но не може всеки правен субект да оспорва всеки
акт на ОИК, дори и да е със значим обществен интерес. Допустимо е обжалване
само на този индивидуален административен акт, който засяга правната
сфера на жалбоподателя като правен субект.
Участието в административното производство по
издаване на оспореното решение чрез подаването на сигнал също не може да
обоснове правен интерес от обжалване. Не фактическото участие, а засягането на
права, свободи и законни интереси предопределя възможността за подаване на
жалба пред съда срещу индивидуален, общ или нормативен административен акт.
След като не изпълнява критериите
по чл. 147, ал. 1 АПК, жалбоподателят
не може да се счита за заинтересовано лице и не доказва законово
защитен правен интерес от оспорване на решението на ОИК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
счита, че жалбата на Я.Ж.В. ***, против Решение № 203-МИ/23.04.2020 г. на
ОИК-Добричка, с което е отказано прекратяването на пълномощията на общинския
съветник Д.А.Й-Г., обявена за избрана за общински съветник с Решение № 158-МИ/28.10.2019
г. на ОИК-Добричка е недопустима, предявена при липса на правен интерес от
оспорването.
Поради изложеното и на основание чл.159,т.4 от АПК
съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Я.Ж.В. ***, против Решение № 203-МИ/23.04.2020 г. на ОИК-Добричка.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 201/2020 г. по описа на Административен съд-Добрич.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: