Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, ……………г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично
заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Светлана Стоянова, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
административно дело № 1802 по описа на съда за 2018 г., като за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от „** **“ ЕООД с ЕИК ******, представлявано от П.Г.Г.,
срещу Заповед № 251 от 14.06.2018 г., издадена от Кмета на район „Приморски“
при Община Варна, с която е разпоредено премахването на обект:
„Съоръжение/постройка на етап дървена конструкция със завършен двускатен покрив
и подиум, монтирана върху дървена скара“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор
10135.2572.204 по КККР на гр. Варна, Морски плаж „Кабакум – централен“, гр.
Варна, реализиран от оспорващото дружество.
С жалбата се настоява, че оспорената заповед е
постановена при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
депозираното възражение срещу констативния акт не е разгледано и обсъдено.
Изтъква се, че става въпрос за ползване на обект – изключителна държавна
собственост, съгласно Договор № Т-СД-35-13 от 21.05.2018 г., според който
договор върху активната плажна площ на морския плаж е договорено поставянето на
преместваеми обекти по смисъла на чл. 10, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство
на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Поддържа се, че в изпълнение на чл. 56, ал.
2 от ЗУТ е изработена схема, одобрена от Министерство на туризма, приета с
решение на ОбЕСУТ по Протокол № 20/29.05.2018 г., одобрена и от главния
архитект на Община Варна на 30.05.2018 г. Доколкото констативният акт е
съставен на 23.05.2018 г., то според оспорващия Кметът на Община Варна е имал
задължение в 7-дневен срок да издаде заповед за премахване на обекта, което не
е спазено и това води до извод, че не са констатирани твърдените нарушения. На
следващо място се поддържа, че съгласно Наредбата на Общински съвет Варна за
реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ,
чл. 70, ал. 3 от същата компетентен да издава заповед за премахване на обекта е
Кмета на Община Варна, като не е предвидено упълномощаване на други лица,
поради което оспорената заповед е нищожна. В хода по същество на делото адв. М.Л.,
процесуален представител на оспорващия, поддържа изложеното писмено становище,
с което се сочи и следното: Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУЧК нарушенията на
този закон се установяват от длъжностни лица от съответните общински
администрации, определени от кмета на общината; Съгласно § 2 от ДР на ЗУЧК
разпоредбите на ЗУТ се прилагат само в случаите, неуредени в глава Трета,
Четвърта и Пета въпроси, какъвто не е конкретният случай; Позоваването на
Заповед № 4794 от 25.11.2015 г. е необосновано, тъй като в цитираната заповед
не се предоставят правомощия по ЗУЧК; Иска се от съда да прогласи нищожността
на оспорената заповед или да я отмени, като се претендира и присъждане на
направените в производството разноски за платената държавна такса и адвокатски
хонорар.
Ответникът - Кметът на район „Приморски“ при Община
Варна, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Ц.Ц, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че същата е издадена от
компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и приложимия
материален закон, като излага подробни доводи в писмено становище по делото. Настоява
се, че Кметът на район „Приморски“ е надлежно упълномощен със Заповед № 4794 от
25.11.2015 г. на Кмета на Община Варна, от където произхождат делегираните
процесни правомощия да постановява оспорената заповед. Изтъква се, че
разпоредбата на чл. 13 от ЗУЧК препраща относно процедурата по премахване към
ЗУТ и по специално към чл. 57 и в тази връзка са спазени разпоредбите на
закона. Твърди се, че обектът е поставен без издадено разрешение и без одобрена
схема за разполагане, като подаденото заявление от оспорващия е много след
датата на констатациите за поставяне на обекта. Искането е да бъде оставена без
уважение жалбата. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на администрацията.
Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Подадена е от заинтересовано лице –
адресат на заповедта, посочен в заповедта като реализирал обекта. Жалбата е
подадена в 14-дневния срок, регламентиран в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ (заповедта е съобщена
на оспорващия на 14.06.2018 г., видно от изрично изписаното след текста на
заповедта от представляващия оспорващото дружество – л. 6, гръб от делото, а
жалбата е с входящ номер в районната администрация от 19.06.2018 г. – л. 4 от
делото). По аргумент на чл. 214, т. 2 от ЗУТ актовете за премахване на
поставяеми обекти са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен
за оспорване акт.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по
делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената Заповед № 251 от 14.06.2018 г. е издадена от Кмета
на район „Приморски“ при Община Варна, като с нея на основание чл. 57а, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат обект: „Съоръжение/постройка на
етап дървена конструкция със завършен двускатен покрив и подиум, монтирана
върху дървена скара“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор
10135.2572.204 по КККР на гр. Варна, Морски плаж „Кабакум – централен“, гр.
Варна, реализиран от „** **“ ЕООД. Със заповедта е определен 30-дневен срок за
доброволно премахване на обекта, считано от датата на уведомяване за издадената
заповед, като в случай на неизпълнение е разпоредено принудително премахване на
обекта по възлагане от Община Варна за сметка на дружеството на основание чл.
70, ал. 7 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла
на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на Община Варна.
Съгласно мотивите на обжалваната заповед, при проверка на
място и по документи, на 23.05.2018 г. длъжностни лица от Дирекция „Обществен
ред и контрол“ от район „Приморски“ при Община Варна са установили, че в
посочения поземлен имот е реализиран преместваем обект - съоръжение,
обособяващо постройка с подиум от дървена конструкция, монтиран върху дървена
скара/платформа, върху пясъчната ивица на морски плаж „Кабакум – централен“, гр.
Варна. Контролните органи са установили, че съоръжението е изградено на етап
дървена конструкция от колони и греди с напълно завършен двускатен покрив с
покритие от керемиди, като северната и южната част на обекта са затворени с
профилна конструкция и са обшити с гипсокартон. Посочено е, че обектът е с
приблизителна площ от 275 кв.м, а височината от нивото на платформата в
различните участъци е приблизително около 2,20 м до 4 м, като не е трайно
прикрепен към пясъчната ивица. Установено е, че поземленият имот е изключителна
държавна собственост, а обектът е реализиран от наемателя „** **“ ЕООД. Констатирано
е, че за обекта няма надлежно издадено разрешение за поставяне от главния
архитект на Община Варна, както и схема за разполагане, одобрена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК.
Установено е, че до съставянето на констативния акт, с който е сложено началото
на административното производството за премахване по чл. 57а от ЗУТ, не е подавано
заявление за издаване на разрешение за поставяне на обекта. Административният
орган е квалифицирал липсата на разрешение и на схема за поставяне като
нарушение по чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК, което е основание за премахването му по чл.
57а от ЗУТ, вр. чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК.
Установеното от контролните органи е обективирано в Констативен
акт № 17/23.05.2018 г., съставен от длъжностни лица „Контрол на строителството“
при район „Приморски“, в който са отразени посочените по-горе факти относно
собствеността на имота, реализирания обект и липсата на разрешение за поставяне
от главния архитект на Община Варна и схема за разполагане, и е указано, че
актът е съставен на основание чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ във връзка със започване на
административно производство за премахване на обекта по чл. 57а от ЗУТ. От
отбелязването върху акта се установява, че същият е връчен на представляващия
дружеството-жалбоподател на 30.05.2018 г. Още на 30.05.2018 г. „** **“ ЕООД е
внесло в район „Приморски“ писмено възражение с рег. № УСКОР18001205ПР, с което
е посочено, че се възразява по констативния акт и че дружеството ще обжалва. На
05.06.2018 г. (след изтичане на 3-дневения срок за възражения) е подадено второ
възражение срещу констативния акт, в което е посочено следното: Актът е съставен
от лица без правомощия съгласно Наредбата на ОбС Варна за реда за поставяне на
преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ; Съгласно договора за
ползване на обекта-изключителна държавна собственост е договорено поставянето
на преместваеми обекти по смисъла на чл. 10, ал. 7 и 8 от ЗУЧК; Налице е изработена
схема, одобрена от Министерството на туризма, приета с решение на ЕСУТ и
одобрена от главния архитект на общината.
Оспорващият представя по делото документи във връзка с
ползването на имота, който е изключителна държавна собственост - заповед за
определяне на „** **“ ЕООД за спечелило проведен търг с тайно наддаване за
отдаване под наем на обекта „Морски плаж „Кабакум – централен“ и договор от
21.05.2018 г. за отдаване под наем на обекта, сключен между държавата чрез
министъра на туризма и „** **“ ЕООД. Представена е и схема за разполагане на
преместваеми обекти и съоръжения, включително допълнителни търговски площи и
зони за свободно разполагане на плажни принадлежности на Морски плаж
„Кабакум-Централен“, община Варна за сезон 2018 г., одобрена на 22.05.2018 г.
от министъра на туризма, приета с Протокол № 20/29.05.2018 г. от ЕСУТ и
проверена от архитект при Община Варна на 30.05.2018 г.
Настоящият състав на съда намира жалбата за
неоснователна.
Съображенията за
некомпетентност на длъжностните лица, съставили констативния акт, въз основа на
който е образувано производството по чл. 57а от ЗУТ, са неоснователни. По
аргумент от чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК преместваемите обекти и съоръжения на
територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона "А"
и зона "Б", които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 (т.е. такива
без разрешение за поставяне на преместваем обект, издадено от главния архитект
на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма) се премахват
по реда на чл. 57а от ЗУТ. В този смисъл неоснователно оспорващият поддържа, че
ЗУТ е неприложим в случая.
Съгласно чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ наличието
на обстоятелства, водещи до премахване, се установява с констативен
акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Разпоредбата на
чл. 223, ал. 2 от ЗУТ определя като компетентни да съставят такъв акт
служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община или
район. Както се установява от самия констативен акт от 23.05.2018 г., с който е
поставено началото на производството за премахване по чл. 57а от ЗУТ, същият е
съставен от двама старши инспектори по контрол на строителството при район
„Приморски“ и от инспектор „Екология и контролни дейности“. В длъжностната
характеристика както на инспекторите по контрол на строителството, така и на инспектора
„Екология и контролни дейности“ в т. 5.4 изрично е предвидено съставянето на
констативни актове по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Компетентността е винаги
законоустановена. В случая ЗУТ определя като компетентни да установят наличието
на обстоятелства, водещи до премахване, че се установява с констативен акт,
съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка
община или район. По аргумент от чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове
не следва да се прилага въведеното допълнително
условие за упълномощаване на служителите от Кмета на Община Варна с
подзаконовия акт - Наредбата на ОбС Варна за реда за поставяне на преместваеми
обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, доколкото същото противоречи на
регламентацията на тези правоотношения с нормативен акт от по-висока степен.
Неприложима е
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУЧК, доколкото със същата законодателят
определя компетентността във връзка със съставянето на актове за установяване
на административни нарушения по ЗУЧК, т.е. относима е към образуването на
административнонаказателно производство, каквото настоящото не е, поради което е
несъстоятелно възражението на оспорващия в този аспект.
Неоснователни са и
твърденията за некомпетентност на кмета на района за издаване на обжалваната
заповед. ЗУЧК се явява специален закон, приложим по отношение на територията, в
която е изпълнен обектът-предмет на обжалваната заповед. В ЗУЧК не се съдържат
нарочни правила, регламентиращи компетентността на конкретни органи за издаване
на заповеди за премахване на обекти, поставени в нарушение на чл. 13, ал. 3 от
ЗУЧК, като не се съдържат и специални процесуални норми. Както се посочи, по
силата на препращащата норма на чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК, приложим за определяне на реда за премахване
на обекти, които не отговарят на условията по чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК е чл. 57а
от ЗУТ. Ето защо компетентността за издаване на заповеди за премахване на
обекти, поставени в нарушение на чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК, следва да се определи
по правилата на общата компетентност за издаване на актове за премахване по чл.
57а от ЗУТ, приложими съобразно естеството на обекта. Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, заповедите за
премахване на обектите по чл. 57, ал. 1 от ЗУТ се издават от
кмета на общината, който обаче може да предостави свои функции по този закон на заместниците
си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската
(районната) администрация на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Със Заповед №
4794/25.11.2015 г., издадена на това правно основание, кметът на Община Варна е
предоставил на кметовете на райони функциите за издаване на мотивирани заповеди
по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ за обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ при
констатирани нарушения по чл. 57а, ал. 1, т. 1-7 от ЗУТ. Друга различна
компетентност е недопустимо да бъде предвиждана с нормативен акт от по-ниска
степен, каквато е местната на наредба по чл. 56 от ЗУТ. Предвид това, съдът
счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Спазена е
изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като
заповедта съдържа ясно изложение на фактическите и правни основания за
премахване, което позволява осъществяването на съдебния контрол за
законосъобразност. Обектът е индивидуализиран в достатъчна степен посредством
местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен адресатът и
наложените му със заповедта задължения. От посочените фактически и правни
основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от
него публично субективно право.
Не се установяват
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.
Констативният акт, с който е започнало производството, е редовно съставен от
компетентни длъжностни лица, и е надлежно връчен на представляващия
дружеството-жалбоподател на 30.05.2018 г., като е указана възможността да се
подаде възражение в 3-дневен срок от връчването на констативния акт.
Дружеството е упражнило тази възможност двукратно, на 30.05.2018 г. и след
изтичане на срока, на 05.06.2018 г. Първото възражение, което съдържа само
изявлението, че дружеството възразява срещу акта и ще обжалва в законовия срок,
е обсъдено в обжалваната заповед, и не е взето под внимание, тъй като в него
няма никакви фактически или правни доводи. Второто, подадено след срока възражение,
не е коментирано, но това не може да бъде прието като процесуално нарушение на
органа, още по-малко съществено. Част от изложените обстоятелства – за това, че
обектът е поставен в имот - изключителна държавна собственост и е договорено
поставяне на преместваеми обекти, не променят изводите по фактите, релевантни
за спора. Другото твърдение, за наличие на одобрена от министъра на туризма
схема, се отнася само до изпълнението на едно от изискванията по чл. 13, ал. 3
от ЗУЧК, и евентуалното му обсъждане не би могло да доведе до различен по
съдържание акт. Издаването на оспорената заповед не в 7-дневен срок от
връчването на констативния акт, както е разписано в чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не може да се
определи като постановяване на акт, извън времевата компетентност на органа,
тъй като определеният 7-дневен срок е инструктивен и цели дисциплиниране на
административния орган.
Съдът намира, че
заповедта е обоснована от установените с констативния акт обстоятелства и
събраните в производството доказателства, като е и издадена при правилно
приложение на материалния закон.
Няма спор по
фактите, установени с констативния акт, и предвидени като фактическо основание
за издаване на оспорената заповед. Обектът има характер на преместваем по
смисъла на § 1, т. 80 от ДР на ЗУТ. Безспорно
се установява, че в случая е налице реализиран преместваем обект върху
пясъчната ивица на Морски плаж „Кабакум-Централен“, гр. Варна без да е налице
издадено разрешение по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК за
поставяне на процесния преместваем обект, което разрешение да е въз основа на
одобрена от министъра на туризма схема. Фактът, че на 22.05.2018 г. от
министъра на туризма е одобрена схема за разполагането на преместваемите обекти
и съоръжения за територията на Морски плаж „Кабакум – Централен“ за сезон 2018
г., не влече друг извод, доколкото разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК
изисква за поставянето на преместваеми обекти да е налице разрешение на главния
архитект на общината, което разрешение да е въз основа на одобрена схема от
министъра на туризма.
От страна на
жалбоподателя не са и наведени твърдения, че към датата на констатираното
поставяне на обекта, 23.05.2018 г., изискуемото разрешение за поставяне да е
било издадено. Както се посочи, представената от оспорващия схема е одобрена на
22.05.2018 г., приета е по протокол на ЕСУТ на 29.05.2018 г. и е проверена от
главния архитект на Община Варна на 30.05.2018 година. Разрешение за поставяне на
процесния обект и до момента на приключване на устните състезания по настоящото
дело не е представено. Действително съдът е установил, че по жалба на „** **“
ЕООД срещу мълчалив отказ за издаване на такова разрешение е образувано адм.д.
№ 1945/2018 г. на АдмС – Варна, но оспореният отказ е по заявление от
06.06.2018 г., т.е. по подадено заявление много след като контролните органи са
констатирали на 23.05.2018 г. поставянето на преместваемия обект. Предвид това,
съдът приема за безспорно установени фактите, въз основа на които е издадена
обжалваната заповед.
Следва да се
посочи, че от приложените по делото констативни протоколи (2 бр. от 15.05.2018
г. и един от 17.05.2018 г.), съставени от служители по контрол на
строителството при район Приморски се установява, че органите са констатирали действия
по поставяне на преместваеми обекти на Морски плаж „Кабакум“, като след като е
установено лицето-наемател на плажа на 23.05.2018 г. е съставен констативният
акт, с който е сложено началото на административното производство по издаване
на оспорената в настоящото производство заповед. По делото не се оспорва
приетото от контролните органи, че именно оспорващото дружество е извършило
процесното поставяне на преместваемия обект по оспорената заповед. Същността на
подадените възражения срещу констативния акт не сочат на друг извод за
поставянето на обекта от друго лице.
С оглед установяването
по делото на наличието на материалноправните предпоставки за премахване на
обекта по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, вр. чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК, оспорената
заповед се явява законосъобразна. Жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли, доколкото съдът не установява оспорената заповед да страда от твърдените
от „** **“ ЕООД пороци.
При този изход от
производството и с оглед направеното искане, в полза на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100
лева.
Предвид
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „** **“ ЕООД с ЕИК ******, срещу Заповед №
251 от 14.06.2018 г., издадена от Кмета на район „Приморски“ при Община Варна,
с която е разпоредено премахването на обект: „Съоръжение/постройка на етап
дървена конструкция със завършен двускатен покрив и подиум, монтирана върху
дървена скара“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 10135.2572.204 по
КККР на гр. Варна, Морски плаж „Кабакум – централен“, гр. Варна, реализиран от
оспорващото дружество.
ОСЪЖДА „** **“ ЕООД с ЕИК ****** да
заплати на Община Варна сумата в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: