Р Е Ш Е Н И Е
№ 37………/07.02.2020г. гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, на втори декември две хиляди и деветнадесетата година в открито
заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар:
В.БОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия
СЕРАФИМОВА гр.д.№825 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са субективно и обективно съединени искове
с правно основание чл.59 от ЗЗД и
чл. 86 ал.1 от ЗЗД .
Производството
по настоящето дело е образувано по искова молба, подадена от „ЕКО – ПРОСПЕРИТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Видин, „П.К.Яворов" № 1, ет. 3 и от „ЕКО - ПРОСПЕРИТИ – 1“ ЕООД, ЕИК 20
3409876,
със седалище и адрес па управление - гр. Видин, „П.К.Яворов" № 1, ет. 3,
представлявани по пълномощие от адв. П.А.,***- Велинград, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Велинград, бул. „Хан
Аспарух“ № 35, представлявана от кмета.
Иска се
постановяване на решение, с което да се осъди ответника на основание чл.59 ЗЗД, да
заплати на първия ищец сумата от 86 642, 96 лв., а в полза на втория - сумата
от 21 660, 74 лв., с които те са се обеднили, а ответника се е обогатил без
основание, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на
предявяване на иска до окончателното им изплащане.
В
исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди
се, че на 20.02.2015 г. ищците обединили дейността си под формата на гражданско
дружество - консорциум „ЕКО-ХИТ“.
На
15.09.2017 г., от общата банкова сметка ***, представляващия консорциума
извършил плащане в размер на исковата сума в полза на „ЕКО ТИТАН“ ЕООД, ЕИК
*********, която сума представлявала дължимото от Община – В. възнаграждение по
фактура № 1114/30.12.2015 г. Посочената фактура била издадена в изпълнение на
договор за възлагане на обществена поръчка, по силата на който „ЕKO ТИТАН“
ЕООД, се задължил ежемесечно да извършва, сметосъбиране, сметоизвозване на
твърди битови отпадъци на територията на Община В., поддържане чистотата на
всички територии за обществено почистване, включително нерегламентираните
сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване; почистване на тротоари и
улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни
условия, опесъчаване и лугиране; срещу задължението на Общината да заплаща
възнаграждението, определено в чл.9 и в ценова оферта, неразделна част от
договора. Предвидена била ориентировъчната обща стойност на услугите по договора
на месечна база в размер на 117 492, 57 лв. без ДДС (или 140 990, 40 лв. с
ДДС), от които 90 253, 08 лв. без ДДС (или 108 303, 70 лв. с ДДС) за извършване
на работата по част „чистота“.
Заплащането
на тези дейности ставало след отчитане
на действително извършените видове и количества работи с двустранно подписани
протоколи между страните, като за действително извършени се считали само тези
от тях, отразени в двустранни протоколи. Срокът за плащане бил 30-дневен от
представяне на акта за действително извършените работи за съответния месец и
фактура. В чл.10, ал.4 и ал.5 били установени месечни коефициенти за изпълнение
задълженията на „ЕКО ТИТАН“ ЕООД.
Твърди
се, че през месец декември 2015 г. „ЕКО ТИТАН“ ЕООД извършил услугите, предмет
на договора, при спазване на най-високите коефициенти, установени с него за
което е подписан акт за действително извършените видове и количества работи в
част „чистота“ към 30.12.2015 г. на 100 % без възражения от ответната община за
неточно изпълнение в качествено или количествено отношение. Актът бил депозиран
в общината и въз основа на него издадена фактура №1114/30.12.2015 г. за сумата
от 108 303,70 лв., която била подписана и от двете страни по договора.
Твърде
се, че ищците са погасили задължението на ответника към „ЕКО ТИТАН“ ЕООД при
условията на чл.73 ЗЗД с извършване на банков превод от общата им банкова
сметка, ***, а ответника се обогатил без основание, спестявайки разноски - било
погасено негово задължение към трето лице, като между обедняването и
обогатяването съществувала връзка, произтичаща от факта на плащането. Съобразно
чл.11 от сключения между ищците договор за гражданско дружество, в резултат на
извършеното плащане, първият ищец придобил вземане срещу ответника в размер па
80 % от исковата сума или 86 6642,96 лв., а
вторият 20 % от нея или вземане за сумата от 21 660,74 лв., които и досега не
били платени от ответника.
Сочат
се доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответната община, чрез пълномощника адв. Х.Л. (САК), е
постъпил писмен отговор, в който изразеното становище е, че така предявени
исковете са допустими, но по същество са неоснователни и като такива следва да
се отхвърлят.
Възразява
се на първо място, че посоченият от ищците договор № 31/16.02.2009г., на
основание, на който била издадена процесната фактура, е нищожен, тъй като бил
сключен без провеждане на процедура по обществена поръчка - чл. 120а, ал.2, т.1
от ЗОП (изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) и тъй като
сключен преди изтичане на срока за обжалване на решението за определяне на
изпълнител - чл.120а, ал.2, т.2 от ЗОП. (изм. ДВ, бр.94 от 2008 г., в сила от
01.01.2009 г.). Развиват се подробни съображения в този смисъл.
При
условие, че оспореният договор бъде приет за валиден, евентуално се възразява и
че не са налице предвидените основания за изплащане на търсените суми. Твърди
се, че дейностите по фактура №
1114/20.12.15 г. не били приемани от ответника съгласно чл.10 от договора,
респ. не била настъпила изискуемостта за плащане на сумите според изискванията
на договора. Липсата на приемане на работата не можела да се презумира от
представения с исковата молба Акт за оценка на извършената работа. Този акт бил
различен от протокола по чл.10, ал.2 от договора, в който следвало да се опишат
и приемат действително извършените работи - по вид и количество. Поради
обстоятелството, че ответникът не е приемал дейностите по фактурата, респ. липсвали доказателства, че такива
са изпълнявани, Общината не извършила плащането.
При
сочената липса на протокол по чл.10, ал.2 от договора по отношение процесното
вземане, ответникът възразява още и за неизпълнение на договора от „ЕКО-ТИТАН“
ЕООД за фактурираните дейности, като оспорва същите да са били извършвани.
Сочат
се доказателства.
В
съдебно заседание страните в процеса подържат изцяло наведените от тях доводи и
възражения. Претендират сторените от тях разноски
Съдът
като съобрази наведените от страните доводи и събраните в процеса доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа и правна страна :
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че Договор №31 от
16.02.2009 г. за възлагане на обществено поръчка е сключен между Общината – В.
и „ЕКО Титан“ ЕООД въз основа на Решение № 1929/17.12.2008г. на кмета на Община
В. за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП
и във връзка с Решение № 159/16.02.2009г. за класиране на участниците и
обявяване на изпълнител на обществената поръчка.
Пак от
писмените доказателства се установява, че с Решение №452/12.05.2009г. на КЗК,
потвърдено с Решение №2779/02.03.2010г. на ВАС, са обявени за нищожни Решение №
1929/17.12.2008г. на кмета на Община В. за откриване на процедура по възлагане
на обществена поръчка по реда на ЗОП, както и Решение № 159/16.02.2009г. за
класиране на участниците и обявяване на изпълнител на обществената поръчка,
поради допуснати нарушения на ЗОП от възложителя при откриване на процедурата
по обявяване на обществената поръчка, както и допуснати от същия нарушения по
чл.41, ал.3 и чл.120, ал.2 от ЗОП /отм./ при сключване на договора за
обществена поръчка.
Във
връзка с изпълнение на договорните задължения от страна на ЕКО ТИТАН ЕООД и
издаването от последното на процесната фактура, от СИЕ се установява, че в счетоводните регистри на Община В. е
осчетоводено задължение към „ЕКО-ТИТАН" ЕООД в размер на 108 303.70лв. по
договор от 16.12.2009г. и въз основа на фактура №**********/30.12.2015г., която
е включена в справка декларацията и дневник на покупките по ЗДДС за месец декември
2015г. от Община В. Документалната обоснованост на счетоводното записване е и
представеният АКТ за оценка на
извършената работа по Договор №31/16.02.2009г. в частта „ЧИСТОТА" за месец
декември 2015г. Последният в копие е приет в настоящето производство и е видно,
че работата е приета като изпълнена на 100% съгласно чл.10 ал.4 от Договора,
без забележки от страна на възложителя Общината В.
Пак от писмените доказателства се установява, че с
договор за консорциум от 16.02.2015г. ищцовите дружества „ЕКО – ПРОСПЕРИТИ“
ЕООД, ЕИК ********* и „ЕКО - ПРОСПЕРИТИ – 1“ ЕООД, ЕИК ********* са постигнали
съгласие за обединяване при условията на чл.275 и чл.276 от ТЗ във връзка с
чл.357-364 от ЗЗД в гражданско дружество за постигане на определената в
договора цел. В чл.6 от договора е уговорено наименованието на дружеството да е
ЕКО-ХИТ КОНСОРЦИУМ.
От приетото по делото копие на платежно нареждане
за кредитен превод от 15.09.2015г. се установява, че ЕКО-Хит е превело на ЕКИ
ТИТАН ЕООД сумата 108 303,70 лева за погасяване на задължението на Общината
В. по фактура №**********/30.12.2015г.
При
тези безспорно установени факти се налагат следните правни изводи:
Съдът
съобразявайки наведените от ищците факти и обстоятелства в исковата молба
приема, че при липса на твърдения за наличието на правен интерес от изпълнение
на чуждото задължение поради възможност за настъпване на неблагоприятни
имуществени последици за третото лице – изпълняващия чуждото задължение и то
във връзка с кредитора по първоначалното вземане, предявеният главен иск намира
правното си основание в чл.59 от ЗЗД.
За да бъде уважен
иск по чл. 59 от ЗЗД,
трябва да е налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице и да липсва друга възможност за правната защита на
обеднелия, като е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтича от един и същ факт или от обща група факти. При това
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, но само до размера на обедняването.
В случаят
наличието на посочените предпоставки е налице.
Относно релевираните от ответната страна възражения за
нищожност на договора за обществена поръчка съществени в случая са два от доводите
на ищците, които съдът приема за основателни. На първо място нищожност на договор за обществена поръчка не
може да се предяви чрез възражение във висящо исково производство по заплащане
на дължимото възнаграждение по договора
предвид разпореденото в чл. 120а ал. 1 от ЗОП. Цитираната законова норма
предвижда нищожността да се предяви само по исков ред, но не и чрез възражение,
а предвид характера й намира предимство пред общите правила на ЗЗД за
недействителност на правните сделки. Освен това, с оглед процесуалния й
характер, е въведена за урегулиране правната стабилност в отношенията между
публично – правни и частно правни субекти, особено, когато са дългосрочни, както
е в случая.
На второ място от значение е, че ответната община в
качеството й на възложител не е процесуално легитимирана да релевира нищожност
на договора за обществена поръчка. В
този смисъл следва да се има предвид разпореденото в чл. 120а ал. 1 от ЗОП във връзка параграф
1 т. 6 на ДР на ЗОП според които
заинтересовано е всяко лице , което е
имало или има интерес от получаването на обществена поръчка и на което е
нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение . От това
следва, че качеството на „заинтересовано лице“ по смисъла на посочената правна
норма нямат както възложителя, така и изпълнителя по договора. Такова качество
има лице, което е участвало в процедурата по възлагане на обществена поръчка и
не е обявено за изпълнител на поръчката, поради твърдян от него порок на договора за обществена
поръчка. В подкрепа на този извод е визираната в чл. 120а ал. 1 от ЗОП възможност
да се претендира от заинтересованото лице обезщетение за вреди, претърпени в
резултат на нарушения на закона при провеждането на обществена поръчка, по реда
на ГПК. Очевидно е, че нито възложителя, нито изпълнителя имат правен интерес да претендират такова
обезщетение.
По тези съображения съдът не разглежда по същество възражението
на ответната страна за нищожност на договора за възлагане на обществена
поръчка.
Съобразно установеното в процеса от фактическа
страна и изложените до тук съображения съдът приема, че възникналото между
ответната община и ЕКО ТИТАН ЕООД облигационно отношение е валидно и е
действало към релевантния момент, поради което в полза на „ЕКО - ТИНАН"
ЕООД, е съществувало вземане към ответника по фактура № 1114/31.12.2015 г.
издадена по договор за обществена поръчка от 16.02.2009 г. Предвид този извод
на съда ще следва да се обсъди и другото възражение на ответната община, а
именно, че дейностите, фактурирани в процесната фактура №1114/20.12.2015 г. не
са приемани от ответника по реда на чл.10 от договора от 16.02.2009 г., респективно
не е настъпила изискуемост за плащане на претендираната сума. Съгласно чл.264 ал.1 от ЗЗД едно от основните
задължения на възложителя по договор за изработка (услуга), какъвто е характера
на процесния договор, е да “приеме“ извършената работа. Приемането представлява
сложен фактически състав и включва фактическото получаване на изработеното и
волеизявление, че то съответства на договореното или на обикновеното
предназначение на вещта. Следователно, възложителя не може да откаже
фактическото получаване на вещта за
да упражни следващите си права – правото
да прегледа вещта и да направи възражение за недостатъци на изработеното ( чл.
264 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД ) и правата по чл. 265 от ЗЗД при недостатъци на вещта.
След прегледа на вещта, възложителя може да откаже да приеме вещта, ако тя има
недостатъци.
В случаят, съгласно уговореното в чл.10 ал. 1 от
договора за обществена поръчка, извършените работи се приемат ежемесечно от възложителя въз основа на протокол за
действително извършените видове и количества работи, подписан и от двете
страни. В този смисъл в процеса е приет акт за оценка на извършваната работа
през м. декември 2015 г. в частта „Чистота" по договора за възлагане на
обществена поръчка. Същият е подписан от ответника и изпълнителят „ЕКО
ТИТАН" ЕООД. В същият е отразено, че през м. декември изпълнителят е
получил най — високия коефициент в съответствие с чл. 10, ал. 4 от договора за
100 % почистени съдове. Това
обстоятелство се установява и от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на св. М. Последният установява, че дейността по почистване на
територията на общината от сняг и битови отпадъци от „ЕКО - ТИТАН" ЕООД е
била извършвана ежедневно и съобразно седмични графици през м. 12.2015 г.,
както и че е осъществяван ежедневен контрол от страна на общината върху
извършваната работа чрез нарочни инспектори. От своя страна ответната община не
установи да е правила възражения по изпълнението в качествено или количествено
отношение след съставяне на акта за оценка на извършената работа.
Наред с това се установи, че процесната фактура е
осчетоводена при ответника и при „ЕКО ТИТАН" ЕООД, включена е в дневниците
на покупките и на продажбите по ЗДДС, както и че последното дружество е внесло
дължимия по нея ДДС. Това на практика означава, че общината е признала
задължението си по фактурата, а от там и че е приела работата по договора на
основание чл. 264, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 303а, ал. 4 от ТЗ и в какъвто
смисъл е и практиката на ВКС.
Безспорно е, че вземането по процесната фактура е
станало изискуемо с изтичане на 30 дни от извършване на работата за месеца, а
именно на 01.02.2016 г., както и че ищците са престирали задължението по нея
чрез банков превод в полза на ЕКО ТИТАН ЕООД.
Следователно с извършеното плащане ищците са се
обеднили, а общината обогатила, спестявайки разноски, които е дължала на трето
лице, въз основа на сключен с него договор, под формата на възнаграждение.
Налице е и връзка между обедняването и обогатяването, която се установява от
факта на извършеното плащане. Ето защо съдът приема, че е налице осъществен
фактическия състав на неоснователното обогатяване и предявените искове по чл.59
от ЗЗД като основателни ще следва да се уважат изцяло в размер определен при
спазване правата на съдружниците в консорциума, а именно: на първия ищец сумата
от 86 642, 96 лв. – представляваща 80% от цялото вземане, а в полза на втория -
сумата от 21 660, 74 лв. – представляваща 20% от цялото вземане.
Предвид горният извод за основателност на главните
искове, основателна и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава на плащането, представляващо законната лихва върху всяка от сумите от
датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане така, както е
поискано от ищците.
При
този изход на спора, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищците на
основание чл.78 ал.1 от ГПК и представен списък на разноските по чл.80 от ГПК
общо сумата от 9 060,15 лева, представляваща сторени по делото разноски – платена
държавна такса, платен адвокатски хонорар и платено възнаграждение на вещо лице.
Воден
от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА – В., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Велинград, бул.
„Хан Аспарух“ № 35, представлявана
от кмета К. К. да
заплати на „ЕКО – ПРОСПЕРИТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Видин, „П.К.Яворов" № 1, ет. 3 и на „ЕКО - ПРОСПЕРИТИ – 1“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес па управление - гр. Видин,
„П.К.Яворов" № 1, ет. 3, съдружници в консорциум ЕКО ХИТ, учреден с
договор от 16.02.2015г., на основание
чл.59 от ЗЗД сумата от 86 642, 96 лева
в полза на „ЕКО – ПРОСПЕРИТИ“ ЕООД, ЕИК *********, и сумата от 21 660, 74 лева
в полза на „ЕКО - ПРОСПЕРИТИ – 1“ ЕООД, ЕИК *********, с които те са се обеднили като са платили възнаграждение
по фактура №**********/30.12.2015г.,
изд. от ЕКО ТИТАН ЕООД на основание договор за обществена поръчка от 16.02.2009
г., а ответника се е обогатил без основание, ведно със законната лихва
върху всяка от сумите от датата на предявяване на иска – 18.12.2018г. до окончателното
изплащане на главниците и общо сумата
9060,15 лева, представляваща сторени по делото разноски – платена държавна
такса, платен адвокатски хонорар и платено възнаграждение на вещо лице.
Решението
е неокончателно и подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: