№ 339
гр. Пловдив , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330200517 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба, подадена от Б. П. М., срещу Наказателно
постановление № 20 – 1030 – 014657 от 04.01.2021 г., издадено от Началник
Група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя
1/ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/
лева,
2/ за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева,
като на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 14
/четиринадесет/ контролни точки.
С жалбата се релевира възражение за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като е формулирано искане за неговата отмяна.
Алтернативно поддържа се искане за редуциране на наложените
административни санкции. Не се претендират разноски.
1
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а
процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не се претендират разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
От фактическа страна се установява следното:
На 08.12.2020 г., в 11.10 часа в град Пловдив жалбоподателят управлявал
лек автомобил с марка и модел „***“, с рег. № ***. В посочения час,
придвижвайки се с описания автомобил, М. достигнал до кръстовището на
бул. „Цар Борис III Обединител“ с бул. „Шести септември“, като същият
навлезнал и преминал през кръстовището на забранителен сигнал на
светофара /червен/, при работеща в нормален режим на работа
светофарна уредба. Същевременно жалбоподателят управлявал описания по
– горе автомобил без да е поставил обезопасителен колан, с който е
оборудвано моторното превозно средство.
Описаното било възприето от свидетеля А. Т. Т., който по това време,
съвместно с колегата му Ю.Н.Ч. изпълнявал служебните си задължения по
контрол на движението в района на гореописаното кръстовище. Свидетелят Т.
подал съответен сигнал и спрял управлявания от жалбоподателя автомобил.
За така извършените нарушения, свидетелят Т. съставил на жалбоподателя
АУАН Сирия GA № 11375 / 08.12.2020г. г. Посоченият АУАН бил предявен
на жалбоподателя, като последният се запознал със съдържанието му и го
подписал. В графата за „обяснения/възражения“ посочил, че няма
възражения. Такива допълнителни обяснения и/или възражения не
постъпили и в тридневния срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН
Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Т. – актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
2
приобщени към доказателствената съвкупност по делото, вкл. АУАН, справка
за нарушител/ водач, оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г. и
№ 8121з-825/19.07.2019 г.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Т. потвърждава авторството на
АУАН и поддържа изцяло констатациите в същия. Макар и същия да няма
ясен спомен за конкретния случай, изяснява, че с колегата му позиционирали
служебния автомобил преди ул. „Железарска“, преди спирката на „Цар Борис
III Обединител“, така че да се обезпечи безпрепятствената видимост към
процесното кръстовище.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни и непротиворечиви,
напълно съответстващи си с приетите по делото писмени доказателства,
поради което ги кредитира изцяло.
В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая,
доказателства в противен смисъл на посоченото в АУАН не се сочат от
страна на жалбоподателя, последният единствено релевира възражения
за незаконосъобразност на атакуванато НП, без да отрича фактите по
извършване на процесните нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена
в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени
обективните признаци на извършените нарушения и нарушените правни
норми. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършените нарушения – време, час, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.
Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по
съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална и
темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от
така представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з –
825/ 19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи. Процесния АУАН е
съставен в присъствието на очевидец и нарушителя, като последния е имал
3
възможността да направи писмени възражения, които да бъдат отразени
в АУАН, както и да депозира такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, но
въпреки това не го е сторил. В АУАН и в атакуваното НП коректно е
посочена правната квалификация на нарушенията, както и съответните на
същите санкционни норми.
Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове – нарушенията
и нарушителят са установени на 08.12.2020 г., на която дата е съставен и
АУАН, а атакуваното НП на 04.01.2021 г.
На базата на формираната по делото доказателствена съвкупност и
изяснената въз основа на нея фактическа обстановка, съдът намира, че
правилно както актосъставителят, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 6, т. 1
ЗДвП и чл. 137 А, ал. 1 ЗДвП.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 6, т. 1
ЗДвП.
Цитираната разпоредба гласи, че участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Посредством горепосочените способи, до знанието на водачите на МПС
достигат едностранни властнически нареждания, с които правните субекти -
техни адресати, следва да се съобразяват и да привеждат поведението си в
съответствие с тях.
В конкретния случай, макар и жалбоподателят да е възприел подадения от
светофарната уредба червен светлинен сигнал (установяващ забрана за
навлизане в кръстовището), то той е преценил да не се съобрази с него.
Съобразно разяснителната норма на чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП , червена
светлина - означава "Преминаването е забранено", като водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма
такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. В конкретния
случай, след като жалбоподателят е преминал кръстовището на бул. "Цар
Борис III Обединител" с бул „Шести септември“ на забранителен (червен)
сигнал, то с това си поведение, той е консумирал състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва
4
светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото на всеки
участник в движението, и е искал настъпването на последиците като именно е
преминал въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.
Правилно е определена и приложимата санкционна норма, залегнала в
текста на чл. 183, ал.5, т. 1 ЗДвП, който предвижда административна санкция
"глоба" в размер на 100 (сто) лева за извършване на гореописаното
нарушение. Наказващият орган е наложил санкция именно в размер от 100
лева, поради което преценката му се явява законосъобразна. Следва да се
посочи и че размерът на глобата е фиксиран, поради което не подлежи на
каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 137А, ал. 1
ЗДвП.
На следващо място, съвсем законосъобразно административно наказващия
орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.
137А, ал.1 ЗДвП. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние,
което го определя като формално нарушение, на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на
дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е
осъществен. В случая не са изложени твърдения и ангажирани
доказателства за наличие на някои от изключващите отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което следва да
се счете, че жалбоподателят е допуснал визираното нарушение. Така и
Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д. № 1342/2015 г. на
Административен съд – Пловдив.
Приложена е и коректната санкционни норма на чл. 183, ал.4, т.7 за
нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, като предвидената в същата санкция е
в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения
от административнонаказващия орган.
По отношение на отнетите контролни точки на жалбоподателя като водач на
посоченото МПС, съдът съобрази, че се отнемат контролни точки съгласно
чл. 6, ал. 1, т. 12 от Наредба № Iз – 2539 от 17.12. 2012 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
5
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (съкратено Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР).
Съгласно горецитираната разпоредба от Наредбата, за преминаване при
сигнал на светофара, който не разрешава преминаването (чл. 183, ал. 5, т. 1
ЗДвП) се отнемат 8 контролни точки , а според т. 10 на същата за
неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или за носене
на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) – 6 контролни точки.
В случая правомерно са отнети общо 14 контролни точки на М., предвид
обстоятелството, че той е извършил нарушенията по чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл.
137А, ал. 1 ЗДвП, като броя на отнетите точки е съобразен с естеството на
осъществените нарушения. Съобразени са от наказващия орган и
изискванията на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР,
като в НП коректно са отбелязани броя на отнетите и броя на оставащите
контролни точки.
По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
Съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г.
на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
6
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав, при извършена самостоятелна проверка, съдът
счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му
като маловажен. Касае се за типичен случай на несъобразяване със
светлинните сигнали, подадени от светофарна уредба и бездействие по
отношение на задължението за поставяне на обезопасителен колан.
Същевременно, по делото не се наведоха доводи, а и от страна на
жалбоподателя не се ангажираха доказателства, установяващи
наличието на изключителност на ситуацията или неотложна
необходимост, която би оправдала подобно поведение.
Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 1030 – 014657 от
04.01.2021 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“, с което на Б. П. М., ЕГН **********
1/ за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева,
7
2/ за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева,
като на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 14
/четиринадесет/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8