РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. гр.Мадан, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100161 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от А. А. К. – П. против
ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
Договор за потребителски кредит от 20.02.2023г., сключен между ищеца и
ответното дружество е нищожен като противоречащ на принципа на добрите
нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 20.02.2023г. ищецът сключил с
ответното дружество Договор за потребителски кредит, по силата на който му
е отпуснат кредит в размер на 5000 лв., при лихвен процент по заема 26,53 % и
годишен процент на разходите - 29,72 % със срок за погасяване от 36 месеца.
По договора била предвидена застраховка БАНК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) +
СМЕТКА в размер на 1313,99 лв., както и застраховка БАНК ПАКЕТ 3
СМЕТКА (bill) в размер на 359,65 лв., като и двата разхода се финансират от
кредитодателя. Така общо размера на кредита става в размер на 6673,64 лв.,
върху която сума се прилагала посочената лихва в размер на 26,53 % за
периода на договора, но реално предадената и усвоена сума от ищеца била в
размер на само 5000 лв. Ищецът твърди, че Договор за потребителски кредит
е нищожен и на осн. чл. 23 ЗПК се дължи само главницата по него, без да
дължи други разходи. Сочи, че не е спазена разпоредбата на чл., 11, ал. 1, т. 7 и
т. 9 от ЗПК. Позовава се на практика на Съда на ЕС. Сочи, че в предоставената
сума по договора била включена застраховка БАНК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill)
+ СМЕТКА в размер на 1313,99 лв., както и застраховка БАНК ПАКЕТ 3
СМЕТКА (bill) в размер на 359,65 лв, като посочената лихва в размер на 26,53
1
% била приложена именно върху сумата от 6673,64 лева. Така в нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК ищецът не бил в състояние да прецени начина, по
който се прилага посочения в договора лихвен процент. Сочи, че не е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. ГПР по договора бил посочен само
цифрово, без да се уточни какви разходи са включени в него. Сочи, че реално
приложения ГПР на договора не отговаря на посочените 29,72 % в него, тъй
като при изчисляването му, ответното дружество не е включило застраховката
BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) + СМЕТКА в размер на 1313,99 лв., както и
застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) в размер на 359,65 лв. Клаузите
за застраховка били сключени с цел да заобиколят материално-правните
изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит, без потребителя да има реален избор дали да сключи застраховките
или не. В чл. 7 от договора е посочено, че условие за усвояване на кредита е
заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит,
тоест за да се усвои кредита било необходимо размерът на същия да се
увеличи със застрахователните вноски, които следва да се; заплащат по
договора за кредит. Поради невключването на предвидената застраховка
BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) + СМЕТКА, както и застраховка BANK
ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) в посочения в потребителския договор за кредит
размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. По изложените съображения моли
за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът счита за
неоснователно възражението, че липсва яснота относно годишния лихвен
процент, съобразно чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, като се позовава на §1 т.4 от ДР на
ЗПК- лихвения процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения
кредит. Сочи, че законът не изисква размера на възнаградителната лихва да се
посочва като сума в лева, а същата следва да се посочва в проценти. Счита за
неоснователни доводите на ищцовата страна, че процесният договор не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от
потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети
предвид и допусканията, което изискване е спазено и написано в Договора:
ГПР - 29.72 % и обща дължима сума 9 747.40 лева. Допускания: ГПР е
изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за
изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът
ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните
изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360
дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е
високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита
(такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния
първоначален размер. В случаите, в които ГПР надвишава установеният в
закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл.
19, ал. 5 ЗПК, която указва че това води до недействителност на самата клауза
в договора. Как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването
2
му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК. Тази информация е
налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я предоставя на
потребителя - първо защото няма такова изискване и второ, защото тази
информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя
начин, което е задължително изискване за валидността на договора за
потребителски кредит. Начинът на изчисляване на ГПР е посочен в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. За конкретния договор за кредит
ГПР е правилно изчислен и е този посочен в договора за кредит - 29.72 %. За
целите на поставените от ищеца въпроси, при изчисляването на ГПР с
включването на застраховката като разход, резултатът бил 62.57 %, който
обаче ответникът счита за ирелевантен, поради факта, че застрахователната
премия не следва да бъде включена при изчислението на ГПР. Счита за
неоснователни изложените от ищеца твърдения, че в заем му е предоставена
сума в размер на 5 000, а не описаната в договора сума в размер на 6 673.64 лв.
Сочи, че на 20.02.2023 г. по сметката на клиента като кредит е постъпила
сумата в размер на 6 673.64 лв. Част от въпросната сума (1 673.64 лв.)
впоследствие е удържана за заплащането на доброволно сключения от ищеца
Договор за застраховка. Съгласието на потребителя за сключването на
застраховка е обективирано чрез Сертификат № 1**********2023. Обща
дължима сума по застрахователна програма “Защита на кредита” за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“,
предоставена от MediGuide International: Застрахованото лице заплаща
еднократно при отпускане на кредита 0,730% от размера на ПРК, умножен по
продължителността на кредита в месеци. В Общата дължима сума са
включени- дължимата еднократна застрахователна премия в размер на 0,676%
от ПРК, данък върху застрахователната премия в размер на 0,004% и размерът
на еднократната такса за ползване на медицинска услуга „Второ медицинско
мнение“, предоставяна от MediGuide International. Застрахователна премия по
застрахователна програма „Защита на сметките“: Застрахователната премия е
в размер на 9,99 лв. месечно, като в нея е включен данък върху
застрахователната премия в размер на 0,08 лв. Премията се заплаща
еднократно при отпускане на кредита като месечният й размер се умножава
по продължителността на кредита в месеци. Еднократна застрахователна
премия за застрахователни програми "Защита на кредита” и "Защита на
сметките", заедно с еднократна такса „Второ медицинско мнение": 1663.56 лв.
Застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, изрично избрана
от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит, защото сключването на
застраховка не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за
да получи желания кредит. Това е уговорено изрично между страните в чл. 19
от договора за кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между А. А. К. – потребител и Ти Би Ай Банк ЕАД –
кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от
3
20.02.2023г г., по силата на който на ищцата е бил предоставен потребителски
паричен кредит в размер на 5000 лева, като било уговорено и заплащане на
застрахователни премии в общ размер на 1673,64лева, от които по застраховка
BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА в размер на 359,65 лева по застраховка BANK
ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА в размер на 1313,99 лева. Като общ размер на
кредита е посочен 6673,64 лева. Срокът на договора за кредит е посочен в чл.
6 – а именно до 25.02.2026 г. Съгласно чл. 9 годишния лихвен процент по
договора е в размер на 26,53 %, а ГПР 29,72 %. Общата дължима сума от
потребителя възлиза на 6673,64 лева. Видно от погасителния план към
договора за кредит, същият е платим на 36 бр. месечни вноски в размер на
270,76 лева всяка, включващи лихва и главница.
Сключеният между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД и ищеца договор има
характер на договор за потребителски кредит. Заемодателят е банкова
финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Същевременно, ищецът е
физическо лице, което му придава качеството на потребител на финансова
услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на
Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените
правила на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит.
Прочитът на съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит налага разбирането, че същият е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според
която договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин
На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че кредиторът
неправилно отразява в чл. 7.1 от договора, че общият размер на кредита,
усвоен от потребителя е в размер от 6673,64 лева. С оглед съдържанието на
представения договор за потребителски кредит не се установява на ответника
да е отпуснат кредит в размер на 6673,64 лева. Напротив, предоставената сума
е в размер на 5000 лв., а разликата до сумата от 6639 лева се състои от
начислени застрахователни премии по 2 бр. застраховки в общ размер на
1673,64 лева. Тази сума от 1673,64 лева обаче не е част от главницата - заетата
сума, а са разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази
връзка те могат да се претендират въз основа на договора за кредит, доколкото
са начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и
премии, съгласно основанието, за което се дължат. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
4
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая се
установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили
задължение за покупка на застраховка, като дължимостта на
застрахователната премия е определена към момента на сключване на
договора. Същата е включена в размера на погасителните вноски като част от
главницата, както и в общият размер на задълженията по кредита.
Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна
премия е установено към момента на сключване на договора и формира
общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде
съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита. В
случая при определяне на годишния процент на разходите по кредита, посочен
в размер от 29,72 %, не е взета предвид дължимата застрахователна премия.
Служебно изчислен от съда посредством онлайн калкулатор при следните
параметри: размер на кредита 5000 лева, платим на 36 месечни погасителни
вноски в размер на 27,76 лева всяка, включваща главница, лихва и
застрахователна премия, при общ размер на всички плащания 9747,40 лева, то
реално приложимият ГПР по процесния договор е 63.31%. Ето защо размерът
на действително приложеният ГПР по процесния договор надхвърля
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което към датата на сключване
на договора е 59,10 %. С оглед изложеното е нарушена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото посочения в договора ГПР не отговаря на
действителния такъв. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне
на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона, поради
което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направени по делото разноски в размер на 200 лева за държавна такса.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че ищецът се представлява безплатно от ЕАД Е. И. на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото следва да бъде
определено в минималния предвиден размер по дела с определен материален
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдс от 480
5
лева с вкл. ДДС. Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между А. А. К., ЕГН
**********, с адрес: ********** и ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: *, че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит № ********** от 20.02.2023г е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: * да заплати на А. А. К., ЕГН **********, с адрес: **********
сумата от 200 лева (двеста лева) направени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: * да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. БУЛСТАТ
*с адрес: *, представлявано от Е. Г. И., сумата от 480 лева (четиристотин и
осемдесет лева) с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6