Присъда по дело №1194/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 1
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 8 февруари 2021 г.)
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20202230201194
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Сливен , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Свилена С. Давчева
при участието на секретаря Марияна С. Семкова
и прокурора Елена Христова Панайотова (РП-Сливен)
като разгледа докладваното от Свилена С. Давчева Наказателно дело от общ
характер № 20202230201194 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ю. Ю. Ч. – роден на 22.05.1958 г. в гр. Сливен,
постоянен адрес: гр. Сливен, ул. "Крали Марко" № ** и живущ на същия
адрес, българин, български гражданин, с начално образование, неграмотен,
вдовец, не работи, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На
05.05.2020 год., в гр. Сливен, нарушил мерки, издадени против
разпространяването и появяването на заразна болест по хората, въведени със
Заповед № РД-01- 183/06.04.2020 год. на Министъра на здравеопазването на
Република България издадена на основание чл. 61 ал. 2 и чл. 63 от Закона за
здравето, чл. 73 от АПК и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 год. за реда за
регистрация, съобщаване и отчетна заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната, като лице по т.II.7 от Заповедта —
като контактно лице на потвърден случай на COV1D-19, поставено под
карантина с „Предписание за поставяне под карантина изх. № ЗП-02-
961/27.04.2020 год. ( COV 20-1665) издадено от Регионална здравна
инспекция - Сливен за срок от 14 дни, считано от 27.04.2020 г. до 10.05.2020
1
г., не е изпълнил задължението си по т. II.8 от Заповедта да не напуска дома
си за посочения в предписанието срок, като е излязъл от дома си на адрес: гр.
Сливен, ул. „Крали Марко’ № ** и деянието е извършено по време на
епидемия, пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
обявено на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България
извънредно положение, с Решение от 13 март 2020г. на 44-то Народно
събрание на Република България, обн. ДВ бр.22/13.03.2020год. и Решение от
03.04.2020год. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение,
прието от 44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ
бр.33/07.04.2020год. - престъпление по чл. 355, ал.2,вр. ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 355, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 55, ал.1,т.2, б. „б“ .от НК
му НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните
пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: гр. Сливен,
ул. "Крали Марко" № **, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА като подсъдимият
следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено
от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.55, ал.3 от НК съдът НЕ НАЛАГА кумулативно
предвиденото наказание „ГЛОБА”.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СлОС.


Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Подсъдимият Ю. Ю. Ч. е предаден на съд за извършено от него престъпление по чл. 355,
ал.2, вр. ал1. от НК.
В хода на производството подсъдимият не е намерен на известните му по делото адреси,
установено е, че същият е извън пределите на Република България, същевременно на Ч. е
назначен служебен защитник. Производството се разглежда в отсъствието на подсъдимия
при наличие предпоставките на чл. **9, ал.3 от НПК.
Представителят на РП Сливен в с.з. пледира за осъдителна присъда, като предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание за извършеното от него престъпление при
условията на чл. 55 от НК, като предлага на съда да му бъде определено наказание
„пробация“ с включване на двете задължителни мерки за срок от 6 месеца и на основание
чл. 55, ал.3 от НК на подсъдимия да не бъде налагано наказание „глоба“.
Служебният защитник на подсъдимия, пледира за оправдателна присъда.
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна.
Подсъдимият Ю.Ч. е роден на 22.05.1958 г. в гр. Сливен, с постоянен адрес: гр. Сливен, ул.
"Крали Марко" № **, български гражданин, с начално образование, неграмотен, вдовец, не
работи, осъждан. През
месец май 2020г. подсъдимият живеел в гр.Сливен, кв. „Надежда“, ул. „Крали Марко“ № **,
заедно със съпругата си Пенка Ч.а, която починала на 17.08.2020 год. Към този момент –
месец май 2020 год., на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България по
предложение на Министерския съвет, поради разрастващата се пандемия от COVID-19,
съгласно Решение от 13 март 2020г. на 44-то Народно събрание на Република България, обн.
ДВ бр.22/13.03.2020год. било въведено извънредно положение, чийто срок бил удължен с
Решение от 03.04.2020год., прието от 44-то Народно събрание на Република България, обн.
ДВ бр.33/07.04.2020год. В тази връзка, по повод на усложняващата се епидемиологична
обстановка със Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
Република България била въведена задължителна карантина за всички контактни лица на
потвърден случай на COVID-19.
В изпълнение на предприетите гореизложени мерки, на 27.04.2020 год. св. П. Х. –
полицейски служители при РУ Сливен, връчил на подсъдимия Предписание за поставяне
под карантина от 27.04.2020 год., с което подсъдимият, поради обстоятелството, че е
контактен на заразено лице, бил поставен под карантина за периода 27.04.2020 год. до
10.05.2020 год. вкл. Подсъдимият отказал да подпише предписанието, като на отказа
свидетел станал полицейския служител – св. Д.Д.. Свидетелите Д. и Х. обяснили на
подсъдимия, че въпреки че е отказал да се подпише, това не го освобождава от спазването
на предписанието и че четиринадесет дни не трябва да напуска дома си. Въпреки това, на
05.05.2020 год. подсъдимият напуснал дома си, за да отиде до аптеката и купи на съпругата
си лекарства. Тогава бил спрян за проверка от полицейските служители свидетелите Р. и Х..
След направена проверка в предоставения им списък с лица, поставени под карантина те
установили, че подс. Ч. фигурира в този списък. На полицейските служители Ч. обяснил, че
е наясно, че не трябва да излиза от къщи, но се наложило да отиде до аптеката.
По случая било образувано досъдебно производство. Разпитан в хода на досъдебното
производство подсъдимият се признал за виновен.
Изложеното, като факти и обстоятелства, се подкрепя събраните гласни доказателствени
1
средства – показанията на свидетелите Х., Д. и Х., които дадени непосредствено пред
съдебния състав, както и тези прочетени по реда на чл. 281 от НПК, а тези на св. Р.
единствено прочетени по реда на чл. 281, ал.5 от НПК, съдът кредитира изцяло, като
последователни,непротиворечиви, взаимносвързани и подкрепящи се от събрания в хода на
делото писмен доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от събрания по делото писмен
доказателствен материал, който съдът кредитира като относим към предмета на доказване,
взаимносвързан и подкрепен от събраните гласни доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира че с деянието си
подсъдимият Ч. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал1 от НК, за което следва да бъде признат за виновен и
да носи наказателна отговорност.
С деянието си подсъдимият Ч. е осъществил от обективна страна състава на престъплението
по чл.355, ал.2, вр. ал1 от НК, тъй като на 05.05.2020 год. безспорно е нарушил
предписанието за поставянето му под карантина и е напуснал дома си в гр. Сливен, ул.
„Крали Марко“ № **. Видно от периода на поставянето под карантина, отразен в издаденото
предписание, а именно 27.04.2020 – 10.05.2020 год. вкл. към 05.05.2020 год. подсъдимият е
следвало да не напуска дома си.
Съдът намира, че издаденото предписание за карантина, отговаря на нормативните
изисквания - издадено е от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия в условията
на създаденото в страната извънредно положиние, поради пандемията от коронавирус.
Видно от раздел. II, т.7 от приложената по делото Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, всички близки контактни на болен се поставят под
карантина с предписание на регионалните здравни инспекции. Процесното предписание е
издадено от инспектор при РЗИ Сливен спрямо подсъдимия, като контактен на заразено
лице. Съдът намира, че въпреки че в Закона за здравето не е било формулирано понятието
„карантина“, а „задължителна изолация“, то подсъдимият е бил наясно, че следва да не
напуска дома си в продължение на 14 дни, което не само му е било разяснено от
полицейските служители при връчването на процесното предписание, но и самият той е
заявил на св. Х., че е наясно, че не е трябвало да излиза от къщи.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил престъплението при пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния му характер, разбирал е и е целял настъпването на
общественоопасните му последици. – подсъдимият е знаел, че не трябва да напуска дома си,
но въпреки това го е направил.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като с
криминализирането на процесното деяние се цели да се защити най-висшата ценност –
човешкия живот и всякога поставянето му в опасност чрез неспазване на въведените
законови правила разкрива висока степен на обществена опасност. Съдът отчита като
смекчаващо обстоятелство мотивите подтикнали подсъдимия да наруши издаденото
предписание, но в случая обществения интерес и запазване здравето и живота на широк
кръг лица е с превес над личния интерес.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът при съвкупната преценка на
обстоятелствата, обуславящи отговорността на подсъдимия, съдът определи наказание на
подсъдимия при условията на чл. 55 от НК, въпреки факта на осъждането на подсъдимия,
при наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства. Като такива съдът определи
мотивът за извършване на деянието, съдействието, което подсъдимият е оказал на
2
разследващите органи в хода на досъдебното производство, не лошите характеристични
данни, критичността към извършеното.
Ето защо, съдът наложи на подсъдимия наказание „пробация”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: гр. Сливен,
ул. "Крали Марко" № **, за срок от шест месеца като подсъдимият следва да се явява и
подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест
месеца. На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно предвиденото
наказание „глоба”.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо на
целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще
допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства
възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.


3
Съобщи за изтекли лични данни