МОТИВИ по присъда №
29 по НЧХД № 308/2018 година по описа на СОФИЙСКИ ВОЕНЕН СЪД.
Съдът установи
следната фактическа и правна обстановка:
НЧХД № 308/2018 г. по
описа на СВС е образувано по частна тъжба вх. № 1263/11.10.2018 г. по описа на
СВС от Й. К. Х. /бивша съпруга на
подсъдимия/. Делото е разгледано и решено по частната тъжба срещу подсъдимия
полковник Д. Х. Х., командир на в.ф. ххх, за престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК, по чл. 170, ал. 1 от НК и по чл. 170, ал. 4 от НК. Първоначално в частната
си тъжба Х. обвинява бившия си съпруг в извършване на престъпления по чл. 130,
чл. 323, чл. 170 и чл. 216 от НК. В обстоятелствената част на частната си тъжба
посочва, че между 21.00 часа и 22.00 часа на 12.05.2018 г., се е
противопоставила малолетното им дете М.-Н. да гледа филм с кървави сцени и
жестоки убийства, но детето, подкрепяно от баща си, не сменило канала на
телевизията и продължило да го гледа. Пред очите на децата им, при спречкването
им, Х. я сграбчил за косата, с удар я повалил на пода и теглейки я за косата, я
повлачил по пода през антрето към изхода на апартамента. Захвърлил я на
стълбищната площадка и заключил вратата на апартамента. Останала навън леко
облечена, без документи и пари. Потърсила помощ от комшиите си и Х. отворил
вратата, и така влязла в дома си. Поискала помощ на тел. 112 и дошла полиция,
която задържала Х. за няколко часа. Тези му действия й причинили интензивни
болки и страдания. На 09 и 10 юни 2018 г. й заявил, да опразва жилището, взел и
нахвърлял вещите й в едната му част и демонстративно зазидал прехода между
двете части на жилището. До другата част, тя нямала достъп. Тя останала в
кухнята на жилището, а в другата част били Х. и децата им. При нея останал
аквариума с рибките на децата. Същият извършил самоуправство, за което счита,
че следва да понесе отговорност. На 21.06.2018 г., след опит на малката им
дъщеря да нахрани рибките, Х. я изтласкал от вратата й, без нейно съгласие,
грабнал тежкия аквариум, изпуснал го и той се разбил. Всичко потънало във вода
и помещението станало необитаемо. Вместо да ограничи вредите Х. се прибрал в
своето жилище. Същият противозаконно унищожил аквариума и множество нейни вещи.
По случаите са образувани две прокурорски преписки, но те са прекратени, тъй
като се касае за престъпления от частен характер. Същата предявява и граждански
иск за обезщетение от 10 000 /десет хиляди/ лева за неимуществените си вреди. В
съдебно заседание с определение съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявените два граждански иска от частната тъжителка Й. К.
Х., срещу подсъдимия полковник Д. Х. Х., за сумата от по 5000 /пет хиляди/ лева
за обезщетения на претърпените неимуществени вреди от престъпленията по чл. 130
и чл. 170 от НК, ведно със законната лихва от датите на деянията - 12.05.2018 г. и 21.06.2018 г., до
окончателното им изплащане и конституира частната тъжителка Й. К. Х., като
граждански ищец по делото, която да бъде представлявана в наказателния процес
от повереника си адвокат Сибила Метанова от САК. В уточнение по частната си
тъжба, частната тъжителка Х., твърди нови факти и обстоятелства. Станалото на
12.05.2018 г., било пред малката им дъщеря, а голямата им дъщеря е била в
своята стая. Косата й била на опашка на темето й, и Х. я бил хванал за
опашката. Не сочи удар от негова страна. Х. бил казал на М.-Н.: „Тате, майка ти
ако те бие да ми кажеш“. Същият насила взел от нея ключа й за ап. №20 и й
хвърлил двата ключа за ап. №21. Описва подробности за случая на 21.06.2018 г.,
когато тя се е възпротивила на два пъти да влиза в жилището й, и да го напусне,
но тай я изблъсквал, взел аквариума и се стигнало да счупването му. Твърди, че
бравата и ключалката на вратата й били счупени и трябва да се подменят, което й
казал извикания от нея ключар. В последваща трета молба, повереникът й -
адвокат Сибинов, освен уточненията на частната тъжителка, които повереникът
доуточнява, че представляват обстоятелствена част на тъжбата й /фактическото
обвинение/, същият допълва тъжбата й със
следния диспозитив и доуточнения на фактическото обвинение:
около 20.30 часа, на 12.05.2018 г., в град
ххх, ул. „ххх, във всекидневната на апартаменти № 20 и № 21, причинил на бившата си съпруга Й. К. Х. лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство
на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Повереникът
посочва, че подсъдимият сграбчил тъжителката за опашката на косата й, натискал
я надолу, привел я в безпомощно положение.
Въпреки виковете й от болка и страдание, продължавал да я натиска към пода.
Впоследствие я повлякъл към входната врата, влачейки я по пода на хола през
антрето. След като отворил външната врата я изхвърлил пред площадката на
апартамента, държейки я за косата и приведена надолу. Причинил й болки и страдания
в областта на скалпа и силна уплаха и
унижение.
около 19.30 часа, на
21.06.2018 г., в град ххх, ул. „ххх, в апартамент № 21, влезнал в чуждо жилище,
като употребил за това сила - престъпление по чл. 170, ал. 1, пр. 1 от НК.
Повереникът посочва, че подсъдимият разбил бравата и ключалката на входната
врата на апартамента.
около 19.30 часа, на
21.06.2018 г., в град хх, ул. ххх, в апартамент № 21, противозаконно останал в
чуждо жилище, въпреки изричната покана да го напусне - престъпление по чл. 170,
ал. 4 от НК. Повереникът посочва, че първо тъжителката не е била съгласна
подсъдимият да влезне, второ – възпротивила се е и му препречила пътя, трето –
помолила го да напусне и четвърто – след повторното му идване, отново го
поканила да напусне. Повереникът от името на частната тъжителка и от свое име
декларират, че обвиняват подсъдимия единствено и само в престъпленията,
посочени в тази му молба.
От доказателствата по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият полковник
Д. Х. Х., командир на в.ф. ххх, е роден на ххх г. в гр. ххх, жител и живущ в
град ххх, българин, български гражданин, с висше образование, разведен,
неосъждан, ЕГН хххх. Същият е с висше образование „магистър“, специалност „Стратегическо
ръководство на отбраната и въоръжените сили“, с л.к. № хххх, издадена на хххх
г. от МВР – ххх, с настоящ адрес: гр. ххх, ул. ххх. Подсъдимият полковник Д. Х.
Х. е на служба в Българската армия от 1992 година. Със Заповед № КВ –
320/18.07.2018 г. на министъра на отбраната е назначен, считано от 06.07.2018
г. за командир на в.ф. ххх /мобилна комуникационна и информационна система/. По
време на службата си в БА, изпълнява поставените му задачи самостоятелно, в
пълен обем и в заповяданите срокове. При преодоляване на трудности е
съобразителен, решителен и настойчив. Притежава способност за продължителна и
ефективна работа при значителни натоварвания и условия на стрес. Дисциплиниран,
отговорен, уравновесен и умеещ да работи в екип. Ползва се с изключителен
авторитет пред своите началници и
подчинени. Успешно прилага в дейността си регламентиращите документи на НАТО по
отношение на КИС. Притежава сертификати за достъп до класифицирана информация
/освен български / на НАТО и Европейският съюз - строго секретно. По време на
службата си е награждаван 11 пъти. Няма непогасени с давност наложени
дисциплинарни наказания. Разведен. Упражнява родителски права над двете си
ненавършили пълнолетие дъщери. Неосъждан. Подсъдимият полковник Х. на
10.06.2001 г. сключил граждански брак с частната тъжителка по делото Й. К. П.,
която приела фамилното име на съпруга си
Х.. От брака си съпрузите Х. имат две деца: 17 годишната Х. Д. Х.
и 8 годишната М.-Н. Д.Х..
Семейството през 2017 г. живеело в гр. ххх, кв. ххх, в два съседни апартамента
- апартамент № 20 и апартамент № 21, обединени като един, чрез избиване на
врата в стената помежду им. Тъй като отношенията между съпрузите се влошили
през 2017 г., подсъдимият Х. завел иск за развод по гражданско дело № ххх г. на
СРС, 3-то гражданско отделение. С Решение № ххх г. на СРС, 3-то гражданско
отделение, 139-ти състав, влязло в сила на 01.05.2018 г., бракът между Х. бил
прекратен по брачна вина на съпругата Й. Х., а упражняването на родителските
права по отношение на двете деца били предоставени на бащата Д. Х.. След
развода, семейното жилище отново било разделено на два отделни апартаменти,
като в единия живеел подсъдимият Х. с дъщерите си Х. и М.-Н., а в другият
частната тъжителка Й. Х.. През месец октомври 2017 г., цялото семейство живеело
във все още обединените апартаменти, въпреки заведеното, но неприключило дело
за развод. На 09 и 10 юни 2018 г., подсъдимият изградил преградна стена между
двата апартамента – Х. останала в апартамент № 21, а подсъдимият Х. с двете си
дъщери останали в апартамент № 20.
Частният тъжител и
граждански ищец Й. К.Х. е родена на ххх г., в град ххх, българка, българска
гражданка, с висше образование,
разведена, неосъждана, л.к. № ххх, издадена на 05.07.2016 г. от МВР - ххх, ЕГН
ххх, с постоянен адрес: гр. хххх, ул. хххх. Същата е юрисконсулт в хххх. Има
втора магистратура „Право на Европейския съюз“, на длъжност е началник Отдел
„Законодателство на Европейския съюз“.
От 01.05.2018 г., с
решение на Районен съд – град София, двамата съпрузи са разведени поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, по брачна вина на съпругата.
Апартаментите им отново са разделени като те са съсобственост на двамата –
бившата съпруга ползва и живее в 21-ви апартамент, а съпругът и двете им дъщери - 20-ти апартамент. Избитата преди
това врата е зазидана с тухли. Всеки от тях си влизал през вратата на
апартамента си от стълбището на блока. На 21.12.2017 г., разбрали за невлязлото
в сила бракоразводното решение на съда, но все още живеели заедно в двата
обединени апартамента, и от този момент нататък съпругата започнала психически
да тормози съпруга си. Заявявала му, като думите й дословно били: „Аз ще те
съсипя, ще те унищожа, всичко ще ти взема, ще те накарам да се молиш!“. На
12.05.2018 г., частната тъжителка се прибрала към 21.00 часа. До това време
подсъдимият с двете деца вече били вечеряли. След вечерята голямата дъщеря Х.
отишла в своята детска стая. В хола останали подсъдимият с малката си дъщеря
М.-Н.. Били пред телевизора и се занимавали, общували си и си играели. По
телевизията давали някакъв екшън филм. Тъжителката около 21.15 часа дошла в
стаята им и ходейки напред-назад попитала дъщеря си М.-Н., какви са тези
неподходящи за нея филми, да отиде с нея в детската стая, за да си играят на
неща, подходящи за възрастта й. Бащата замълчал и те двете отишли в детската
стая на М.-Н.. След около 2 минути, детето се върнало при баща си плачейки и
обяснявайки, че майка й я блъснала в гърба и я ударила. Дошла и тъжителката и
след разговор между тях, подсъдимият й казал, че детето не й е отдушник и това,
че каквото се случва между тях за развода, то си е между двамата. Ако има нещо
към него, то е към него и да престане да си го изкарва на детето, и да го бие.
Тъжителката се прибрала в стаята си, от където започнала да крещи: „Тези деца
са мои, аз мога да правя с тях каквото си искам. Ако искам ще ги бия, ако искам
ще ги удрям. Ти не си биологичен баща на децата. Ти си само този, който ги
отглежда и затова нямаш никакви права“. Бащата обяснил на М.-Н., че казаното от
майка й са глупости и да не ги вярва. Тъжителката, вбесена, че подсъдимият не й
обръща внимание, отишла при тях и му зашлевила шамар. След което започнала да
крещи: „Помощ, убиват ме!“, „Помощ, убиват ме!“. Малката М.-Н. започнала
истерично да плаче, разтреперила се и изпаднала в криза. Свидетел на това била
голямата сестра Х., която излязла от стаята си. Свидетелката Х. отворила врата
на стаята си. Майка им крещяла, че ще прави с децата си каквото си иска, че
баща им не им е баща и такива неща. Сестра й отишла в коридора при
свидетелката, била стъписана, треперела и й казала, че майка й ударила на баща
й шамар. Казала й, че майка й ударила и нея, което не се случвало за първи път.
Бащата успокоявайки детето, казал на тъжителката: „Престани да крещиш, виж какво
й причини“, но тя не преставала. Тогава подсъдимият я хванал, дръпнал я и с
ръце я избутал на около 8 метра, докато тъжителката излезе от вратата на
апартамента, и подсъдимият заключил след нея входната му врата. Подсъдимият
нито я повалял на земята с удар, нито по плочките в коридора я влачил за
косата, не е й накланял главата към земята, както е описано в частната тъжба и
уточненията й. След това дошъл домоуправителят да ги помирява. Тъжителката през
това време се е обадила на телефон
112, като разговорът бил следният: Първо обаждане на телефон 112 на 12.05.2018
г. - запис от Център 112 – /2 минути21 секунди/: - Център 112 слушам Ви!
/оператор/- Добър ден, на „ххх, ап. 20,
мъжът ми ме бие, моля Ви…. /Й. Х./- За какво става дума? От къде звъните
госпожо, от кой град? /оператор/- От
ххх. /Й. Х./ - Кой квартал, казахте?
/оператор/- ххх. Може ли веднага да
дойдете? /Й. Х./ - ул. ххх ли госпожо казахте? /оператор/- Да. /Й. Х./- Вход кой? /оператор/- Той е единствен. /Й. Х./ - Единствен вход.
Етаж? ……./пауза/ Етаж, госпожо? /оператор/-
Етаж 3-ти, но аз ще сляза или домоуправителят да Ви отвори. /Й. Х./ -
Апартамент кой сте? /оператор/- 20-ти.
/Й. Х./- 20-ти. Той, долу е заключено, така ли ми казвате? /оператор/- Ами да….. с чип се влиза. Ще помоля домоуправителя,
той е на нашия етаж и аз съм…… /Й. Х./- Добре. Дайте ми Вашата фамилия
/оператор/- Й. Х. /Й. Х./- Госпожо Х., съпругът казвате, че Ви бие. Употребил
ли е алкохол той? /оператор/- Не, не.
/Й. Х./- Не е употребил алкохол. В момента е при Вас на адреса. Нали така?
/оператор/- Да, да. /Й. Х./- Секунда
така, да говорим със 06-то районно. Не ми затваряйте. Няма да ме чувате за
мъничко. /оператор/ - Добре. /Й. Х./
Запис със служител от 06-то РУ- /86 секунди/ …………чува се сигнал „свободно“…………
- 06-то районно. /служител/ - Ало, 06-то здравейте! Обаждане от една госпожа,
за семеен скандал, мъжът й я бие. Съобщава в ….. /оператор/- Само секунда
колега. /служител/- Добре. /оператор/-
Ние освен, че приемаме сигналите, ръководим и силите. хххх“... /служител/- О да, номер, блок 3, вход един. /оператор/-
Блок 3, да. /служител/- Да, етаж 3, ап.
20. Ще гледат да отворят входа, защото е с чип по принцип, но госпожата каза,
че ще отворят входа. /оператор/- Как се казва госпожата? /служител/- Х.. Телефон искаш ли?/оператор/ - Да.
/служител/- хххх 71/оператор/- Добре.
/служител/- Добре. Благодаря ти, чао! Лека! /оператор/ затваря телефона…………чува
се сигнал ………… Продължава разговора на оператора с Й. Х. - Госпожо! /оператор/-
Да. /Й. Х./- Приет Ви е сигнала. Ще дойде екип на полицията. Само наблюдавайте
за…… екипа, като дойде, за да може да му отворите, защото нали казахте, че е
затворено долу./оператор/- Да. /Й. Х./-
Добре. Всичко добро! /оператор//2 минути и 15 секунди/. След около 15-на
минути, дошли полицаи, които взели сведения и обяснения на двама им. Впоследствие дошли и двама военни
полицаи. Разпитвали и по-голямата им дъщеря Х.. Другият полицай, който трябвало
да вземе обяснения попитал отново, какво да правят с подсъдимия по обвиненията
от страна на Й. и завеждане на официално дело. В последствие подсъдимият
разбрал, че Й. си е извадила ограничителна заповед, показала я на военния
полицай и при тази ситуация, те го завели в 06-то районно управление, за да
даде обяснения. Задържали го в ареста, в по-голямата част от денонощието и се
прибрал вкъщи по ранните часове. Подсъдимият разбрал, че всичко е една
скалъпена ситуация и търсил начин да раздели двата апартамента, за да може
всеки да живее самостоятелно и да не се получават такива ексцеси. На 09.06.2018
г. /събота/, зазидал преградна страна, като седмица преди това бил предупредил тъжителката за тази дата,
която му заявила: „Не ме интересува, трябва решение на съда, ако можеш изгони
ме“. След зазидването на вратата между апартаментите, тя си взела вещите в апартамент № 21. Единствено
аквариума с рибките на децата останал при нея. Двете деца искали да си вземат аквариума с рибките, за да ги
гледат, тъй като майка им често отсъствала от къщи. Подсъдимият им казал да
разговарят с майка си и ако тя разреши, той ще отиде да го вземе. На 21.06.2018
г., около 17.20 часа, двете деца, след обядване в ресторант с майка си, М.-Н.
поискала да си вземе рибките и аквариума. Майката се съгласила да пусне бащата
в апартамента си, за да вземе аквариума. Казали на баща си, че майката е
съгласна, той да вземе аквариума. Той казал на Х. да отиде с него и да стои
като свидетел през цялото време, защото знае какво се случило на 12.05.2018 г.
Съответно вратите на двата апартамента били отворени. Влезнали с Х. в
апартамента на майката, като подсъдимият нито е разбивал бравата и ключалката
на входната врата, нито е употребявал сила по отношение на тъжителката.
Действията му били с нейно съгласие, предадено му чрез децата. Аквариумът бил с
80 литра вода, тежък е, подсъдимият
започнал да източва водата му. Тъжителката натяквала да бързат, тъй като имала
среща. Подсъдимият вдигнал аквариума с 20-на литри вода, но се спънал в нейни
вещи на пода и го изпуснал, и той се счупил, а той си ударил главата в стената
и му прилошало. Тъжителката казала на Х.: „Кажи му на баща ти да легне, да не
се налага да викаме „Бърза помощ“. През това време тя се обадила на 112, като
разговорът е както следва: Второ обаждане на телефон 112 на 21.06.2018 година -
запис от Център 112 – /3 минути/:- Център 112 слушам Ви! /оператор/- Може ли наааа…, от ххх се обаждам на хххх.
Съпругът ми влезе в апартамента ми /бивш съпруг ми е/ и тука ми нанесе щети,
вреди ..мери ме и така. /Й. Х./- Там ли е все още той? /оператор/- Да. /Й. Х./-
Как се казва? /оператор/- Д. Х.. /Й. Х./- Само да ми кажете целия адрес: хххх –
това е в „хххх“ – нали. /оператор/- Да. /Й. Х./- № 3, вход, етаж и апартамент?
/оператор/- Ами един вход е, 3-ти етаж, апартамент 21. /Й. Х./ - Етажа? 3-ти ли
казахте? /оператор/- Да. /Й. Х./- Вашите имена само да ми кажете. /оператор/-
Й. Х.. /Й. Х./- Секунда само да предадем на колегите от полицията. Не
затваряйте! /оператор/ Запис със служител от 06-то РУ…………чува се сигнал
„свободно“………… - Ало! /служител/- Здравейте 06-то! Х. ми е на линия от „хххх.
Бившият й съпруг е в момента в жилището й - чупи, заплашва със саморазправа,
към момента на място. /оператор/- От къде е като адрес? /служител/- ххх.
/оператор/- Квартал? /служител/- „ххх“. /оператор/- „ххх“ хх. /служител/- Вход
един, /оператор/- Да. /служител/- етаж 3, апартамент 21. /оператор/- А кой чупи
там? /служител/- Бившият й съпруг Д. Х.. /оператор/- Ограничителна заповед има
ли? /служител/- Не съм питал колега. /оператор/…../пауза/…Да, да… Ами да, сега
трябва да насочиме Майстор Алексиев или Алекси – /разговаря с колега/- Как се
казва сигналистката? /служител/- Й. Х.. /оператор/- Нужда от медицинска помощ?
/служител/- Не. /оператор/- Телефон? /служител/- хххх. /оператор/- Добре
/затваря телефона/. /служител/Продължава разговора на оператора с Х.- Ало,
госпожо Х.! /оператор/- Да. /Й. Х./- Предадено на колегите от полицията. Към
момента само да ми уточните - нужда от лекар - има ли нужда? /оператор/- Ами от
лекар не, но наистина има счупени аквариум, стъкла, всичко е наводнено, дрехите
ми са разхвърляни навсякъде, но лекар – не, ъъъъъ. /Й. Х./- Добре, а той
ограничителна заповед има ли – да не доближава жилището Ви? /оператор/- Ами….и
аз имам и той има. И двамата имаме един срещу друг издадени. /Й. Х./- Ясно.
Добре, предадено е на колегите от 06-то районно. Насочват авто-патрул към Вас.
Приет Ви е сигнала. /оператор/- Благодаря Ви! Благодаря! /Й. Х./. След 15-на
минути дошли отново полицаи, които отново искали обяснения, за това какво се е
случило. Казали, че нямат основания от това, което тъжителката твърди, да вземат
някакви мерки и си отишли. Подсъдимият твърди, че написаното в последната
молба-уточнение, че той е влезнал с взлом, като е счупил бравата и ключалката,
че това са поредните лъжи на Й. Х. и поредните фалшиви документи, които тя е
представила. Смяната на бравата станала седмица по-рано, тъй като имало някакъв
проблем с нея. По делото е представена фактура от 21.06.2019 г. от ключар,
който е извършил съответната поправка. Това са реваншистки действия от нейна
страна, заради развода, по нейна брачна вина и тя непрекъснато се стремяла да
провокира скандали, за да може да предизвика насилие от негова страна и намеса
на полицейски органи срещу него.
Горната фактическа
обстановка се доказа от кредитираните от съда, събрани по делото гласни
доказателства – обясненията на подсъдимия и показанията на посочените от него
свидетели, заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото лице доктор
Г. и разпитите му в съдебно заседание и писмените доказателства по делото. Има
противоречия в събраните доказателствени материали, които условно могат да се
разделят в две групи – първа условна група са кредитирани от съда доказателства
и втора условна група – показанията на свидетелите, посочени от частния
тъжител. Съдът не допусна като свидетел по делото малолетната дъщеря на
страните по делото. Съдът прецени, че всяко дете има право и нужда от стабилна
връзка и с двамата си родители. Затова при раздяла в семейството, детето трябва
да продължи пълноценния си контакт и с майката и с бащата. Изключително вредно
за психиката на детето е да се иска от него да определи кой от родителите е
лош, кой е добър, като бъде принудено да свидетелства в това дело. За същите
факти и обстоятелства свидетелства по-голямата й сестра и свидетелите, посочени
от защитата.
Първа група:
Подсъдимият заяви, че
желае да даде обяснения и разбира в какво го обвинява бившата му съпруга. Дава
обяснения, че от 01.05.2018 г. с решение на Районен съд са разведени.
Апартаментите са разделени. Официално те са съсобственост и на двамата, но тя
живее в 21-ви апартамент. Между двата апартамента вече е запушена вратата,
преградена е и са два самостоятелни апартамента. Избитата преди това врата е
запушена с тухли. Всеки си влиза във вратата на апартамента си от стълбището на
блока. На 21.12.2017 г. разбрал за бракоразводното решение на съда. От този
момент нататък Й. започнала психически да го тормози. Тя абдикирала от
задълженията си на майка, не се прибирала навреме, нито внасяла хранителни
продукти за децата. Заявявала му, като думите й дословно били: „Аз ще те
съсипя, ще те унищожа, всичко ще ти взема, ще те накарам да се молиш!“. И на
12.05.2018 г. било първото нейно действие да си изпълни заканите. Частната
тъжителка се прибрала към 21.00 часа. До това време подсъдимият с двете деца
били приключили с подготовката за вечерята и вече били вечеряли. След вечерята
голямата дъщеря Х. отишла в стаята си. В хола останали подсъдимият с малката
дъщеря М.-Н.. Били пред телевизора и се занимавали, играели нещо. Тъжителката
около 21.15 часа дошла в стаята им и ходейки напред-назад казала на М.-Н.,
какви са тези неща, да отиде с нея в детската стая, за да си играят на неща,
подходящи за възрастта й. Бащата замълчал и те двете отишли в детската стая.
След 3 минути детето дошло в при баща си плачейки и обяснявайки, чек майка й я
блъснала в гърба и я ударила. Дошла и тъжителката и след разговор между нея и
подсъдимият й казал, че детето не й е отдушник и това, че каквото се случва
между тях, то си е между двамата. Ако има нещо към него, то е към него и да
престане да си го изкарва на детето и да го бие. Тъжителката се прибрала в
стаята си, от където започнала да крещи: „Тези деца са мои, аз мога да правя с
тях каквото си искам. Ако искам ще ги бия, ако искам ще ги удрям. Ти не си
биологичен баща на децата. Ти си само този, който ги отглежда и затова нямаш
никакви права“. Бащата обяснил на М.-Н., че това са глупости и да не ги вярва.
Тъжителката, вбесена, че подсъдимият не й обръща внимание, отишла при тях и му
зашлевила шамар. След което започнала да крещи: „Помощ, убиват ме!“, „Помощ,
убиват ме!“. Малката М.-Н. започнала истерично да плаче, разтреперила се и
изпаднала в някаква криза. Бащата, успокоявайки детето, казал на тъжителката:
„Престани да крещиш, виж какво й причини“, но тя не преставала. Тогава
подсъдимият я хванал, дръпнал я и с ръце я избутал на около 8 метра, докато
тъжителката излезе от вратата на апартамента. Подсъдимият обяснява, че нито я
повалял на земята, нито по плочките в коридора, не е й накланял главата към
земята, както е написано в двете й жалби. След това дошъл домоуправителят да ги
помирява. Тъжителката през това време се е обадила на телефон 112 и след около
15-на минути, дошли полицаи, които взели сведения и обяснения на двама им.
Впоследствие дошли и двама военни полицаи. Разпитвали и по-голямата им дъщеря
Х.. Другият полицай, който трябвало да вземе обяснения, попитал отново, какво
да правят с подсъдимия по обвиненията от страна на Й. и завеждане на официално
дело. В последствие подсъдимият разбрал, че Й. си е извадила ограничителна
заповед, показала я на военния полицай и при тази ситуация, те го завели в
06-то районно управление, за да даде обяснения. Задържали го в ареста в
по-голямата част от денонощието и се прибрал вкъщи по ранните часове.
Подсъдимият твърди, че всичко е една скалъпена ситуация и търсил начин да
отдели двата апартамента, за да може всеки да живее самостоятелно. На
09.06.2018 г. /събота/, зазидал преградна страна, като седмица преди това бил
предупредил тъжителката за тази дата, която му заявила: „Не ме интересува,
трябва решение на съда, ако можеш изгони ме“.След зазидването на апартамента тя
си взела вещите в апартамент № 21. Единствено аквариума с рибките останал при
нея. Двете деца искали да си вземат аквариума с рибките, за да ги гледат, тъй
като майка им я нямало в къщи. Подсъдимият им казал да разговарят с майка си и
ако тя разреши, той ще отиде да го вземе. На 21.06.2018 г., около 17.20 часа,
двете деца, след обядване в ресторант с майка си, казали на баща си, че тя е
съгласна да вземе аквариума. Той казал на Х. да дойде с него и да стои като
свидетел през цялото време, защото знае какво се случило на 12.05.2018 г.
Съответно вратите на двата апартамента били отворени. Влезнали с Х. в
апартамента на майката, като подсъдимият обяснява, че нито е разбивал бравата и
ключалката, нито е употребявал сила. Аквариумът бил с 80 литра вода, тежък е,
подсъдимият започнал да източва водата му. Тъжителката натяквала да бързат, тъй
като имала среща. Подсъдимият вдигнал аквариума с 20-на литри вода, но се
спънал в нейни вещи на пода и го изпуснал и той се счупил, а той си ударил главата в стената и му
прилошало.Тъжителката казала на Х.: „Кажи му на баща ти да легне, да не се
налага да викаме „Бърза помощ“. През това време тя се обадила на 112 и след
15-на минути дошли отново полицаи, които отново искали обяснения, за това какво
се е случило. Казали, че нямат основания за това, което твърди, да вземат
някакви мерки и си отишли. Подсъдимият
твърди, че написаното в последната жалба, че той е влезнал с взлом, като е
счупил бравата и ключалката, това са поредните лъжи на Й. Х. и поредните
фалшиви документи, които тя е представила. Смяната на бравата станала седмица
по-рано, тъй като имало някакъв проблем с нея. По делото е представена фактура
от 21.06.2019 г. от ключар, който е извършил съответната подмяна. Това са
реваншистки действия от нейна страна, заради развода, по нейна брачна вина и тя
непрекъснато се стремяла да провокира скандали, за да може да предизвика
насилие от негова страна.
Свидетелката Х. Д.
Х., ученичка в 10-ти клас, дъщеря на страните
по делото, дава показания, които съдът кредитира. Същата е свидетел-очевидец на
случилото се между нейните родители. Спомня си за инцидента вкъщи, когато баща
й бил задържан за известно време. Вечерта, майка й я нямало още, а тя с баща си
и сестра си вечеряли. След това тя се прибрала в стаята си, а баща й и сестра й
били на дивана в хола. Майка й се прибрала и след около 15-на минути чула
скандал и после стъпки в коридора, като майка й и сестра й отиват в стаята на
сестра й. Около 2 минути по-късно, сестра й разплакана излезнала от стаята си.
Отишла да каже на баща им защо плаче. След малко излязла и майка им. Започнала
да крещи, което се случвало редовно. Свидетелката отворила врата на стаята си.
Майка им крещяла, че ще прави с децата си каквото си иска, че баща им не им е
баща и такива неща. Сестра й отишла в коридора при свидетелката, била
стъписана, треперела и й казала, че майка й, ударила на баща й шамар. Казала й,
че майка й ударила и нея, което не се случвало за първи път. Скандалът
продължил. Баща им избутал майка им с две ръце в коридора и от там на
стълбището пред апартамента и заключил вратата. След 2 минути й казал да
отключи вратата, за да влезе тя, но нея я нямало вече на стълбището. Дошъл
съседът им, а по-късно полицаи и се оказало, че баща й е с ограничителна
заповед и го отвели в районното управление на МВР, от където се върнал около
03.00 часа през нощта. Свидетелката е категорична, че не е имало удар от страна
на баща й, с който да е повалил майка й на пода. Сигурна е, защото тя била в
коридора и той я избутал пред външната врата на апартамента. Свидетелката дава
показания за случая с аквариума. След като апартаментът бил разделен на две,
аквариумът останал в частта, която обитава майка й. Сестра й искала да си вземе
рибките и аквариума, при което баща й казал да се разбере с майка си. Един ден
били на вечеря свидетелката, сестра й и майка й, и при разговор с нея, тя се
съгласи да пусне бащата в апартамента си, за да вземе аквариума. След като се
върнали от вечерята извикали баща си, той отишъл в апартамента и започнал да
източва водата от аквариума, за да може да го пренесе, но майка й го препирала
постоянно и му казвала, че бърза да излиза. При което, той спрял да източва
вода, за да може по-бързо да изнесе аквариума. По земята имало много вещи и
торби, при което той се спънал, ударил се и изпуснал аквариума, който се счупил
и всичко станало във вода. Майка й, първо й казала да звънна на телефон 112 за
баща си, да не се е ударил лошо и да си легне, но по-късно дошли пак полицаи.
Баща й се прибрал и легнал. Той почти бил изнесъл аквариума от апартамента, но
се спънал в някоя от разпилените вещи в коридора и тогава аквариумът паднал и
се счупил. Когато разговаряли за вземането на аквариума и когато бащата отишъл,
за да влезе и да вземе аквариума, не е имало скандал между родителите й. Не е
имало никакви избутвания от страна на бащата. Той не е избутвал майка й, за да
влезе в апартамента й.
Свидетелят Д. М. М. е
приятел на бившето семейство Х.. Познава Д. Х. Х. от 1976 г., заедно израснали.
Никога не са прекъсвали контактите си. Познава и госпожа Х. от момента, в който
за първи път дошла в гр. Нова Загора. Познава и родителите й, и поддържали
приятелски взаимоотношения с тях. За случая знае от разказ от полковник Х..
Разбрал, че предната или по-предната седмица е имало пореден инцидент, в който
той си е играл на дивана с малкото дете М.-Н., след което майка му – Й., го е
извикала в другата стая. Имало караница между двете, между майката Й. и малката
дъщеря. Доколкото разбрал, Й. се е карала с М.-Н., защото искала да я възпитава
по подходящ начин, тъй като тя счита, че бащата не възпитава детето по подходящ
начин, защото са вървели някакви реплики по телевизора. Сега не си спомня точно
дали са били цинични или не, но те са си играели на дивана и не са гледали
телевизия. След разговора в другата стая между майката и малката дъщеря М.-Н.,
детето е изпищяло, разревало се и се върнало при баща си, за да търси закрила
от него. След което между двамата родители, между Д. Х. и Й. Х., е възникнал
скандал, спор по този повод, т.е. как да се възпитава детето. След което е
имало остри реплики, след което Й. Х. е ударила М.-Н. пред господин Х.. Когато
свидетелят говорил с М.-Н., тя му казала, че е ударена по тялото, но тъй като
детето се разчувствало много, свидетелят прекратил разговора и не стигнали до
подробностите за този удар. След това, като са започнали да спорят двамата
родители и е започнало да има удари върху М.-Н. разбрал, че господин Х. е
избутал жена си в коридора, за да прекрати агресията й върху детето. Това е
което, той му разказал. Това потвърдила и малката дъщеря, като му казала: „Той
изкара мама в коридора“. Когато господин Х. ми разказал това нещо, били на
заведение, в кафене. Полковник Х. му е казвал и му се е оплаквал, че съпругата
му и друг път е посягала и то на двете деца. Свидетелят е виждал как Й. е
удряла голямата дъщеря Х.. Пътували от хххх за гр. Нова Загора и в колата й
ударила два шамара, защото според нея детето не слушало и вдигало врява. Имало
ограничителна заповед срещу Х. и се инсценирали скандали, за да бъде отстранен
от жилището. До разрива и развода между тях се стигнало, поради извънбрачни
връзки от страна на госпожа Й. Х..
Свидетелят Н. С. Н. с
полк. Х. се познава от 1992 г., станали и семейни приятели със съпрузите Х.. Знае,
че вече са разведени и че разводът е протекъл тежко. За случая с аквариума знае
единствено от разказа на полковник Х. По неговия разказ, за да може да влезе
вътре в този апартамент, където е бил аквариума, е имал съдействието на малката
си дъщеря, чрез уговорка с майка си, да го допусне да влезе и да си вземат
домашните любимци. Разказвал му, че има счупен аквариум на 21.06.2018 г.
Станало му ясно целия случай. На същата дата, той отишъл да вземе семейния
аквариум с рибките, за да удовлетвори желанието на дъщерите си и особено на
малката, и да го занесе в другия апартамент, защото дъщерите им живеят при
него. След което започнал да източва водата, защото аквариумът е много голям и
доста тежък. След като източил водата решил, че вече може да го пренесе сам.
След което, той грабнал аквариума да го пренесе сам, но се спънал в някакви
разхвърляни дрехи на земята или найлонови торби, ударил си главата, изтървал
аквариума и той се счупил. След което, по неговите думи, той си легнал, защото
му прилошало. След това Й. се обадила за „Спешна помощ“, но пристигнали полицаи
и са започнали да вземат показания от тях двамата и от децата, за това как е
протекло цялото събитие.
Съдът прецени
гореописаните гласни доказателства от първата условна група – обясненията на подсъдимия
и показанията на свидетелите, посочени от защитата, и им даде вяра. Според съда
показанията на тези свидетели са обективни, безпристрастни, непротиворечиви,
логични и последователни, като същевременно не са налице никакви основания,
които да опорочават тези свидетелски показания, да внасят някакви съмнения в
тяхната обективност и достоверност и по този начин да ги превръщат в негодни
доказателствени средства. Съдът, изцяло кредитира обясненията на подсъдимия
полк. Х. и показанията на дъщеря му свидетелката-очевидец Х. Х., тъй като
същите са непротиворечиви и се подкрепят от събраните доказателства по делото –
заключението на съдебно-медицинската експертиза, разпита на вещото лице д-р Г.
пред съда, писмените и веществени доказателства. Показанията на дъщерята на
двете страни св. Х. Х. са независими, не се опровергават от събраните
доказателства по делото. Същата беше разпитана устно и непосредствено пред съда
и свободно, спокойно и житейски логично даде показания, които съдът прецени
като истинни и обективни.
Втора група:
Свидетелката С. Н. Х.
познава само частната тъжителка Й. Х., а бившия й съпруг Д. Х. не го познава. С
Й. Х. са в приятелски отношения. Единственият източник на информация за
случаите й е Й. Х. и какъвто и да е друг
източник на информация за техните взаимоотношения няма. Знае, че между бившите
съпрузи Х. има и друго наказателно частен характер дело, пред Софийския военен
съд, по което също е свидетелствала, но за друг случай, не за случая по който е
допусната като свидетел по настоящото дело. Задочен свидетел е на семейните им
проблеми, в не много дълъг период от време, но характерни със своята
сериозност, тежест и непоправимото разстройство на взаимоотношенията им като
съпрузи, в рамките на последните две години, естествено приключени с развод.
Близки са и си споделят и всичко случващо се. Началото на месец май 2018 г., в
първата десетдневка, като категорично не може да посочи конкретна дата,
вероятно от порядъка на 12, 13, 14, било събота срещу неделя. Срещнали се между
11.00 и 12.00 ч. и тя била изключително разстроена и разказала поредната
ситуация, случила се в дома й. Четиримата живеели в съединените два
апартамента. Станал конфликт вечерта в събота между нея и съпруга й, по повод
битови неща и децата. Бащата казал на малкото дете: „Ако майка ти ти посяга или
се държи грубо с теб – уведоми ме“. И след нейната реакция или възпротивяване
на думите на бащата, я бил хванал за косата изключително силно, при което
хващане я е завъртял в къщи и я поставил в легнало положение на земята. Тя била
изключително обидена, притеснена и унизена. Свидетелката я посъветвала да отиде
на съдебен лекар, след като й се оплакала през месец май, че бившият й съпруг я
бил издърпал много силно за косата. Не
може да отговори защо, не е отишла. Тя винаги и всеки съветва, когато се налага
да се консултира със съдебен лекар. Може би защото и естеството на действието,
т.е. случаят едва ли би дал белези, които биха могли да бъдат удостоверени от
съответния медик. На тази тема не са говорили. В случая – обидата, унижението,
усещането и психическото й състояние били много по-тежко и сериозно, отколкото
наличието на конкретно физическото увреждане. Впоследствие двата апартаменти
били разделени. При среща в сладкарница тъжителката й споделила, че е имало
поредна реакция от страна на вече бившия й съпруг. Тя спешно е трябвало да
излезе. В обособената част от жилището имало голям аквариум и бившият й съпруг
при опита си да вдигне 80 кг. аквариум, неволно е изпуснал същия. Може би
афектиран от нейна реакция е решил да пренесе аквариума в своята част на
апартамента и при вдигането на този огромен аквариум, пълен с вода и с риби,
аквариумът се е приплъзнал и е паднал на земята и се счупил. Не коментирали как
бившия й съпруг е влязъл в нейната част на жилището.
Свидетелят Н. И. Г.
се познава с Й. Х. от почти 3 години и тя е приятелка със съпругата му.
Миналата година на 13-ти май им се обадила Й.
и се видели в заведение. Разказала им за случилото се - вечерта на
въпросната дата съпругът й я е хванал за врата и за косата, натиснал я към
земята и я изхвърлил от вкъщи. Заключил вратата и я оставил в коридора. Всичко
това го е направил пред децата. Й. звъннала на някакъв комшия, за да може да се
обади на телефон 112. След което, вече са дошли полицаите и е успяла да влезе
вкъщи. Била много разстроена, плакала и треперила. Помагал й когато се бил
счупил аквариума в тях. Тогава му се обадила и му казала, че бившият й съпруг я
е избутал, влезнал е тях и там вдигнал и бутнал аквариума, но той бил паднал на
земята. Всичко било в пясък и аранжировки. Всичките й дрехи, обувки, всичко
било залято с вода. Тогава също тя била много разстроена. Разказвала им е, че е
имало и други случаи на насилие, в предишни периоди. Мисли, че даже подсъдимият
бил й чупил носа. След тези случаи била потисната, променила се коренно,
затворила се в себе си. Физически наранявания от случаите не е забелязал, но
докато ни разказвала била психически разстроена. Очите й били подути от плач,
ръцете й треперели.
Свидетелят И. В. Й.
работи във фирма SOS, която се занимава с ключарска дейност. Не познава
страните по делото и не помни за адреса и случая. За предявената му бланка за
заявка за ключарски услуги с дата 21.06.2018 г., пореден № 001262, на която е
записано „SOS уоксмит“ Данни за клиента: Й. К., адрес на заявката: ул. „ххх
Предмет на заявката: отваряне. Изпълнител на заявката: И. Й.. Свидетелят дава
показания, че е написано от него и това е услуга за отключване на врата. В
случая само е отключил, съдейки по цената и по документа, който издал. Ако е
извършил поправка на бравата, щял да го опише в документа и щял да взема повече
пари. Не е възможно тази повреда да се получи при по-силен натиск или удар
върху самата брава. Става износване на един или няколко елемента, като ключът
превърта, но не отключва.
Съдът прецени гореописаните
гласни доказателства от втората условна група – свидетелските показания на С.
Х. и Г. и приема, че свидетелите, посочени от частната тъжителка, са
добросъвестни и дават верни показания за казаното им от тъжителката веднага
след случаите. Същевременно съдът прецени и следното: Тези свидетели имат
информация за случаите единствено и само от разказаното им от частната
тъжителка. Свидетелката С. Х. обстойно, вярно, точно и житейски правдиво дава
показания за казаното й от частната тъжителка. Неясно защо тъжителката не е
споделила с тази свидетелка, която е и прокурор, за нанесен й удар при случая
около 20.30 часа, на 12.05.2018 година, в град хх, ул. ххх, ет. 3, във
всекидневната на апартаменти № 20 и №
21. Свидетелката е посъветвала тъжителката да се освидетелства при съдебен
лекар, което последната не е сторила. В заключението си и в разпита си вещото
лице пише: „…. Само теоретично може да
се посочи, че след травма от лек по сила удар по-малък от 150 – 200 N (15 – 20
кгс), е възможно да не се позитивира кръвонасядане - трайно обективиращо
увреждането, но при подобно на описаното действие със събаряне на пострадалата
и теглене за косата й на терен, би следвало да има и изявени трайни
обективиращи травмата морфологични признаци - прекъсвания на различни нива на
косми, травматичен оток в зоната подложена на най-голямо ексцентрично
въздействие и др.“ Тоест, ако са верни твърденията на тъжителката, то биха
обективно се установили прекъсвания на косми и кръвонасядания по скалпа й и
следи от удара. Тъжителката не се е освидетелствала, а й не е показвала
твърдените от нея свои наранявания на свидетелката Х.. Отново житейски
нелогично е за случая около 19.30 часа, на 21.06.2018 г., в град ххх, ул. ххх,
в апартамент № 21, тъжителката да не сподели с прокурор Х., че съпругът й със
сила е влязъл в жилището й, че е счупил ключалката и бравата на входната врата.
Свидетелските показания на ключаря И. Й., който не познава страните по делото и
не помни случая, съдът възприе като верни и обективни, кредитира ги изцяло и те
категорично опровергават обвинителната теза на тъжителката, че съпругът й е
разбил входната брава и ключалка. От предявения му документ с оглед цената и
съдържанието му, свидетелят е категоричен, че е извършил поправка, а не ремонт
на разбита брава и счупена ключалка. Поради изложеното съдът прецени, че
обвинителната теза на частната тъжителка не се доказа, а даже напротив –
опровергава се както от първата група доказателства, така й от показанията на
свидетелите, посочени от самата нея.
Съдът намери, че
събраните доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
изцяло основа на нея и правните си изводи.
Съдът прецени и веществените
доказателства по делото и писмените доказателства по делото, които са: л. 2 –
платежно нареждане, л. 3-5 - частна тъжба, л. 6-8 – Решение № 300928/21.12.2017
г. на СРС, л. 16 - договор, л. 17 – Определение № 509835/18.10.2018 г. на СРС,
л. 18 – писмо от СРС, л. 19-22 – насрещен иск до СРС, л. 23 – декларация, л.
24-26 – Решение № 300928/21.12.2017 г. на СРС, л. 27 – фотокопие на лична карта
на Й.Х., л. 28 – фотокопие на лична карта на Д.Х., л. 29 – фотокопие на визитка
на адв. Ирина Алексова, л. 38 – молба уточнение, л. 41 – пълномощно на
повереник, л. 57 – писмо от Дирекция „Национална система 112“ – МВР, л. 59 –
фотокопие от свидетелство за съдимост на Д. Х., л. 60-63 – фотокопие от
постановление за отказ да се образува наказателно производство, 64-65 –
фотокопие от служебна характеристика, л. 66 - 67 – фотокопие от кадрова
справка, л. 68-69 – фотокопие от служебен картон, л. 70 – писмо, л. 71 - /плик/
- фотокопия от материалите по преписка вх. № 888/2018 г., състояща се от 41 листа, л. 72-73 – заверено фотокопие от
нотариален акт по дело хх/2006 г., л. 74-75 – заверено фотокопие от нотариален
акт по дело хх/2015 г., л. 76-77 - заверено фотокопие от определение от
17.01.2019 г. на СГС, л. 78 – фотокопие от фискални бонове, л. 90 – справка, л.
105 – фотокопие на платежно нареждане – депозит за вещо лице,л. 107-108 –
съдебномедицинска експертиза П-118/2019 г., л. 111 – 124 – експертна
психологична консултация от Л. Б., л. 125 – /джоб/ - изваден в писмен вид на
звукозапис от център 112 на дата 21.06.2018 г., л. 135 – фотокопие на платежно
нареждане – депозит за вещо лице, л. 137 - 141 – уточнения по частна тъжба, л.
142-143 - характеристика на Й. Х., л. 144 – фотокопие на бланка за ключарски
услуги, л. 145 – фотокопие от рецепта, л. 147-148 – допълнителна
съдебномедицинска експертиза П-146/2019 г., л. 150 – писмо от Дирекция
„Национална система 112“ – МВР, л. 154 – /джоб/ - изваден в писмен вид на
звукозапис от център 112 на дата 12.05.2018 г., л. 161-162 – молба – уточнение,
л. 163 - пълномощно на повереник и л. 164 - договор за защита, за допълнително
възнаграждение. Същите са косвени доказателства по предмета на доказване по
делото, касаещи трите престъпления, твърдени от частната тъжителка. Подкрепят
приетата от съда фактическа обстановка, която води до правните изводи, че
подсъдимият е невинен по трите обвинения срещу него.
На основание чл. 284
от НПК съдът в съдебно заседание предяви веществените доказателства на
страните: диск /CD-R/, приложен в джоб на л. 58 и диск /CD-R/, приложен в джоб
на л. 151 по НЧХД № 308/2018 г. по описа на СВС. От изслушването на същите
съдът установи съдържанието им както е посочено в установената от съда
фактическа обстановка. От непосредственото им възприемане съдът прецени, че Х.
говори със спокоен тон, не плаче и не е разстроена, обратното на твърденията й
в частната й тъжба.
Съдът назначи
съдебномедицинска експертиза, която да отговори на въпросите: Какъв е характера
и степента на нанесените телесни
увреждания на частната тъжителка Й. Х., какъв е механизма на причиняването им и
могат ли те да бъдат получени по начин
и време съобщени от пострадалата. Вещо лице д-р Г. дава писменото си заключение
в съдебномедицинска експертиза П-118/2019 г. Позовава се на данни от делото,
които са от значение за експертизата: От тъжба от Й. К. Х.: „... на 12.05.18 г.
между 21.00 и 22.00 ч… Х. ме сграбчи за косата, с удар ме повали на пода и…
теглейки ме за косата ме повлече по пода през антрето към изхода. Извлече ме
извън жилището, захвърли ме на стълбищна площадка… На 21 юни 2018 г… Х.…
грабна… аквариум… изпусна го и той се разби…”. От протокол от СЗ от 22.02.2019
г.: „… св.С. Х.: … в началото на месец май 2018 г… не съм пряк свидетел… знам,
че я беше хванал за косата… при което хващане я е завъртял в къщи и я е
поставил в легнало положение на земята… друг случай… 2018 г… бившия й съпруг…
аквариум, неволно го е изпуснал… св. Д.М.: … Х. е избутал жена си в коридора,
за да прекрати агресията й… малката дъщеря… ми каза: „Той изкара мама в
коридора.”. От протокол от СЗ от
09.04.2019 г.: „… св. Н. Г.: … на 12 май
… Й.… ни разказа… съпругът й… я е хванал
за врата и за косата, натиснал я към земята и я изхвърлил от къщи… св. Х. Х.:
/дъщеря/ … баща ми избута майка ми с две ръце в коридора… Не е имало удар от
страна на тате, с който да е повалил майка ми на пода…”. В заключение вещото
лице отговаря: Сред материалите по делото липсва медицинска документация за
регистрирани при Й. К. Х. телесни увреждания. Същевременно в свидетелски
показания включително и в тъжбата й не се описва получени от нея травми, за
които да е отразен морфологичен вид, локализация и др. Липсват и данни за
интензитет и продължителност на неприятни физически изживявания от твърдените
травматични въздействия. При липса на каквито и да било медицински данни за
травми, включително и на 12.05.2018 г. и
на 21.06.2018 г., то само ако се приеме за достоверно твърдяното от Х.,
от медицинска гледна точка, не може да се изключи подобно травматично
въздействие да е съпроводено временно от болка, т.е. такава травма би било с
характер да реализира критерии на медико-биологичен признак болка или страдания
(по смисъла на чл. 130 ал. 2 НК). За травматично въздействие от удар и дърпане
на коса на 12.05.2018 г., в делото няма никакви обективни описания за
морфология на увреждания (вид, форма, размер, локализация), които да позволят
да се определи давност на нанасяне, механизъм на травматично въздействие и др.,
респективно не е възможно въз основа на обективни данни за се изведе
причинно-следствена връзка с твърдяното деяние. Само теоретично може да се
посочи, че след травма от лек по сила удар, по-малък от 150 – 200 N (15 – 20
кгс), е възможно да не се позитивира кръвонасядане - трайно обективиращо
увреждането, но при подобно на описаното действие със събаряне на пострадалата
и теглене за косата й на терен, би следвало да има и изявени трайни
обективиращи травмата морфологични признаци - прекъсвания на различни нива на
косми, травматичен оток в зоната подложена на най-голямо ексцентрично
въздействие и др. По съдебномедицинска експертиза П-118/2019 г. на л. 107-108
от НЧХД № 308/2018 г. по описа на СВС, експертът д-р Г. поддържа изготвената
експертиза и няма основание за изменение и допълнение. Същият не цитира
сведения от преписки, тъй като те нямат доказателствена стойност, за което по
други дела са му правили забележки. Не ги взел предвид за заключението, тъй
като те не са доказателство по делото. Не се описва някаква травма в тези
обяснения. Хващане за косата, може да има различен интензитет, такова, което да
причини болка. Видими данни за травма не са описани и не са констатирани в
доказателствата по делото. Включително и в сведенията няма описани данни за
травма. Травматичното увреждане ще се локализира в място, където е имало
ексцентрично теглене на теменната област на главата. Там, където е хванат
кичура коса и където е силата на опъването. Там трябва да са най-интензивни
болките по скалпа. Обичайните болки са тези, които в практиката се приема - не
предизвикват екстремни, болезнени изживявания. Екстремните, болезнени
изживявания са свързани с травмиране в зона, където има богата инервация. Съдът намери, че заключението на вещото лице
е обективно и вярно, изцяло кореспондира с гласните и писмени доказателства по
делото и подкрепя фактическата обстановка, приета от съда, която води до правните изводи, че подсъдимият е изцяло невинен по
обвиненията срещу него.
Съдът намери, че
събраните доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно,
категорично установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на нея и
правните си изводи, както следва:
В наказателното
производство подлежат на доказване: 1. извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него; 2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;
3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия,
включително и относно семейното и имущественото му положение. Тежестта да се
докаже обвинението по дела от общ характер, лежи върху прокурора и
разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху
частния тъжител. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен и не може да
се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва
да даде обяснения или не е доказал възраженията си. Присъдата не може да почива
на несигурност, на предположения и колебливи изводи относно обективните и
субективни признаци на престъпното деяние и участието на извършителя в него.
Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато
обвинителната теза е безспорно доказана. Съдът признава подсъдимия за невинен,
когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия
или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява
престъпление. В съответствие с приетата за доказана пред съда фактология са и
приетите правни изводи на настоящия съд, че подсъдимият е невинен и по трите
обвинения на частния тъжител - не се установи, че деянията са извършени. Настоящият съд отхвърля свидетелските
показания на посочените от частната тъжителка свидетели, тъй като те не са
очевидци, а дават показания единствено и само за информацията, съобщена им от
частната тъжителка. Съдът прие за истина обясненията на подсъдимия, като
извърши анализ на тяхната достоверност. Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия и показанията на посочените от него свидетели, тъй като те се
подкрепят от събраните по делото всички други доказателствени материали.
Обясненията му са напълно последователни, непротиворечиви, логични и обективни.
По тези съображения, се налага решаващият извод на настоящия съд, че в случая
инкриминираното поведение на подсъдимия от обективна и субективна страна не е
съставомерно по обвиненията и за трите престъпления от НК.
Повереникът адвокат
Сибинов посочва, че подсъдимият е предаден на съд от частния тъжител Й. Х. за
извършени три престъпления на две дати - на 12 май 2018 г. за престъпление по
чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК и на 21 юни 2018 г. за две престъпления по чл.
170, ал. 1, пр. 1 и по чл. 170, ал. 4 от
НК. Счита, че в хода на съдебното дирене са събрани множество доказателства за
вината на подсъдимия. На първо място са свидетелите С. Н. Х. и Н. И. Г.,
посочени от тъжителката. Те са дали подробни показания за това, което се е
случило и каквото им е разказала частната тъжителка за двете инкриминирани
дати. Повереникът ги преценя като логични, последователни и безпротиворечиви.
Свидетелите, посочени от подсъдимия Х., не следва да се дава вяра на
показанията им. Свидетелят Д. М. живее на повече от 200 км. от ххх и няма как
да има някакви възприятия за това, какво се е случило на двете дати. Свидетелят
Н. Н. дава най-общи показания, без яснота за фактите. Повереникът намира, че не
свидетелските показания са основните доказателства по това дело. По-скоро
всички други доказателства, събрани и приобщени по делото са значимите. На първо
място е медицинската експертиза на д-р Г. и допълнителна такава. Експертът
заключава, че ако се приеме за вярно твърдяното от тъжителката, не може да се
изключи твърдяното от нея травматично увреждане да е съпроводено с болка,
нанесена ѝ е травма и да е изпълнен състава на чл. 130, ал. 2.
Тъжителката е гражданско лице и тя не си е извадила своевременно медицинско
освидетелстване, поради незнание или немарливост. Вещото лице дава заключение,
че травматичните увреждания са налице и състава на чл. 130, ал. 2 е изпълнен.
По делото присъства и експертна психологична консултация на д-р Б., която е
магистър – психолог и е експерт към СГС и няма причина да не бъде дадена вяра
на нейното заключение. Експертът към СГС д-р Б. в заключението си казва:
„развила е адаптационно разстройство причинено от стрес и се налага
медикаментозно лечение. Заболяването е в пряка връзка с описаните събития,
доколкото преди това консултираната не е имала такива оплаквания“. По делото е
приложена прокурорска преписка № 808/2018 г., както и две постановления на
прокурор от ВОП и от прокурор при СРП за отказ за образуване на досъдебно
производство. В обясненията дадени по тази прокурорска преписка лично
подсъдимият си признава за актовете на оказано насилие към частната тъжителка в
настоящото производство. Той лично заявява: „хванах я за косата и я изкарах в
коридора“. По тези преписки в актовете на прокуратурата присъстват решения на
съда от 02 май 2018 г. Това е заповед за незабавна защита на тъжителката от
подсъдимия по гр. д. № 27611/2018 г. От тази дата 02 май 2018 г., точно 20 дни
преди първото престъпление, извършено от подсъдимия. От тази дата 02 май,
подсъдимият има издадена заповед за незабавна защита. Районен съд е приел, че
той е насилник. Още тогава, 20 дни преди инкриминираната първа дата, но въпреки
всичко, той продължава със своите деяния. Подсъдимият заявява, че има четири
съдебни решения, по които той бил осъдил частната тъжителка, но това не е вярно и е негова защитна теза. Има едно
единствено, невлязло в сила решение и то не е влязло в сила към датата
15.07.2019 г. Обясненията на подсъдимия са негова защитна версия и той не
пожелал да отговаря на въпросите на повереника. Дори тези му обяснения, ако
бъдат приети, те не оборват по никакъв начин обвинителната теза. Справките от
тел. 112 са още едно косвено доказателство за извършеното от подсъдимия
престъпление. Подсъдимият изпълнява съставите на чл. 170, ал. 1 на дата
21.06.2018 г. Тъжителката поне два пъти, първо не го е пускала, а след това го
е помолила да напусне апартамента, в който са се развили всички тези неща. Той
два пъти, изпълвайки състава на чл. 170, ал. 4, влиза в апартамента против
нейната воля, излиза. Втори път се връща, втори път е помолен да напусне и
тогава вече чупи аквариума. Повереникът счита, че от всичките доказателства по
делото се установява, че подсъдимият е автор на така описаните три престъпления
на двете инкриминирани дати. От експертизите се установява, че тъжителката
следва да получи обезщетение и да бъде уважен предявения и приет за съвместно
разглеждане в производството граждански
иск в поискания от нея размер. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по
така повдигнатите му обвинения и да му определите наказания в размер около
средния предвиден от законодателя за тези престъпления. Заради домашното
насилие последните промени в НК са за завишаване на наказанието за телесни
повреди при актове на домашно насилие. Моли съда да уважите гражданския иск в
размера, в който е предявен, както и претендира разноските.
Защитникът адвокат
Алексова първоначално репликира
повереника, който заявява, че неговата довереничка е такова лице, което
не знае, че следва да бъде освидетелствана, а това не е така. Свидетелката Х.,
която е прокурор при СГП, е посъветвала тъжителката да се освидетелства. Същата
по друго НЧХД в СВС се е освидетелствала, което показва, че тя знае
процедурите. Изявленията на подсъдимия по преписките нямат доказателствена
стойност и не следва да се обсъждат. За Заповед за незабавна защита е ноторно
известно, че тя се издава въз основа на декларация и има действие по отношение
на човека, срещу когото е издадена, само след нейното надлежно връчване, което
не е станало към датата 12.05.2018 г. Защитникът посочва следната фактическа
обстановка:
Д.
Х. и Й. Х. са бивши съпрузи, не живеят заедно от близо година и са със силно
влошени отношения. За това говорят и многобройните дала помежду им, като само в
СВС има две заведени от тъжителката
дела, а по делото е приложена и преписка по нейна жалба пред ВОП - София. На
12.05.2018 г., подсъдимият и тъжителката са били с двете си деца в семейното им
жилище. Въпросната вечер Х. е бил на дивана във всекидневната и си е играел с
малката си дъщеря. Влязла е съпругата му и грубо им направила забележка, че
репликите от филма не са подходящи за деца и отвела М.-Н. в другата стая. След
по-малко от 5 мин. детето се върнало разплакано при баща си и обяснило, че
майка му го е набила. Майката също дошла в хола и започнала да крещи, че Х. не
е биологичния баща на детето, че е будала да го гледа и ще прави каквото си иска.
Ударила шамар на подсъдимия и започнала високо да крещи: „Помощ!“. Това довело
до стъписване на детето и то изпаднало в нервна криза. Тази ситуация не се е
случвала за пръв път и подсъдимият избутал жена си на стълбищната площадка,
където да се успокоява. Тя се обадила на тел. 112 и на място пристигнали
полицаи. Едва тогава се установило, че тъжителката се е снабдила с незабавна
заповед за защита, което наложило задържането на подсъдимия за няколко часа в
районното управление. След станалото на жилището бил върнат предишния вид по
документи и съборената стена между двете жилища била възстановена. Тъжителката
обитавала ап. 21 на адреса, като в нейното жилище останал големия около 80 л.
аквариум на децата. Тъй като децата тъгували за тях, малката дъщеря помолила
майка си да преместят аквариума в другото жилище, където живеели те с баща си.
На 21.06.2018 г., съгласно уговорката Х. и двете деца отишли в жилището на
майката. Той започнал да източва водата от аквариума и след като преценил, че
може да го вдигне, го взел на ръце и тръгнал към другото жилище, но се спънал и
паднал, като лошо ударил главата си. На него му прилошало и отишъл да си легне,
като след известно време на вратата позвънил полицейски патрул, защото Х.
отново се обадила на тел. 112. Горното се доказва от събраните писмени и устни
доказателства. Защитникът иска от съда частично да кредитира показанията на
свидетелката С. Х.. Нейните показания изцяло почиват на споделеното от частната
тъжителка, но въпреки това, те са в противоречие с обстоятелствата, твърдени в
частната тъжба. Според свидетелката Х., подсъдимият е хванал тъжителката за
косата, завъртял я е и я поставил в легнало положение. Според частната тъжбата
с удари я е повалил на земята и теглейки я за косата, я повлякъл по пода през антрето
към изхода. Според Х., за да вземе моят подзащитен аквариума с рибките,
тъжителката сама е отворила вратата на съпруга си, а според подадената тъжба,
той я изтласкал от вратата. Моли съда, да кредитира показанията на Д. М., тъй
като те освен, че са част от разказаното от подсъдимия, той прави преразказ на
споделеното от него, свидетелят обаче има и преки впечатления от разказаното от
малката дъщеря на страните. Неговите показания са вътрешно непротиворечиви и се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Моли, да се кредитират и
показанията на свидетеля Н., тъй като те освен, че са непротиворечиви и
кореспондират с обясненията на подсъдимия, те съвпадат с показанията на Х. Х.
относно начина, по който Х. е влязъл в жилището, обитавано от тъжителката. Моля
да се даде вяра на обясненията на подсъдимия, защото те са житейски логични и
съвпадат с показанията на свидетелите разпитани по делото. Моли, да не се
кредитират показанията на свидетеля Г., защото те освен че представляват
опосредстван преразказ на споделеното от тъжителката, те в по-голямата си част
са и преразказ на приятелката на Г., на която от своя страна ѝ е
разказала частната тъжителка. Не става ясно, защо именно на приятелката на
частната тъжителка не бе поискан разпит, а на нейния приятел, който не поддържа
близки връзки с Х.. Моли, да се кредитира приетата СМЕ и допълнителната такава.
От тях става ясно, че по делото не съществуват никакви обективни данни, които
да установяват получени от тъжителката наранявания или преживени страдания, свързани
с тях. Вещото лице е посочило в експертизата си, че ако е бил изпълнен
механизма описан в тъжбата, в частта за събаряне и влачене за косата, то би
следвало да има трайни обективиращи травми и морфологични признаци. В разпита
си свидетелката С. Х. заяви, че е посъветвала Х. да се освидетелства. Няма
никакво обяснение от Х. в тъжбата, защо не е направила това, поради което
защитата счита единствено логичен извод, че изложеното в тъжбата не отговаря на
истината. Приложените и изслушани записи до тел. 112 поставят под съмнение
изложеното в частната тъжба, тъй като от тях единственото, което прави
впечатление е, че тъжителката с равен и спокоен глас съобщава за току-що
извършено върху нея насилие. Това е в остро противоречие между съобщените от
нея преживени в тъжбата и допълнителното уточнение интензивни болки и
страдания. Моли, да не се кредитират представената от тъжителката експертна
психологична консултация, защото от една страна, тя не е направена по реда на
НПК и няма доказателствена сила. От друга страна е направена, една година след
случилото се. В експертизата е засегнат основно проблемът на Х., във връзка с
бракоразводното дело и налице ли е или не синдрома на родителско отчуждение –
обстоятелства, които нямат никаква връзка с предмета на настоящото
производство. Защитникът моли съда, да кредитира показанията на свидетелката Х.
Х.. Тя е единствения очевидец на случилото се. Въпреки ненавършеното
пълнолетие, от повереника на частната тъжителка бяха й зададени многобройни и
объркващи дори за възрастен човек въпроси, на които свидетелката Х. Х. отговори
пълно, точно житейски достоверно и непротиворечиво. Счита, че по отношението на
обвинението по чл. 130, ал. 2 НК по делото не се събраха никакви писмени
доказателства, а единствените устни доказателства в тази насока са показанията
на свидетелите Х. и Г., които само и единствено преразказват твърдяното от
тъжителката и въпреки това в някои части от показанията им, те опровергават
посоченото в частната тъжба. Техните показания се опровергават от показанията
на свидетелите Х. Х., М. и Н., които си кореспондират и са непротиворечиви. По
отношение на твърдението за извършено престъпление по чл. 170 НК то е
опровергано, както от обясненията на подсъдимия, така и от свидетелските
показания на М. и Х. Х., като е единствената очевидка на станалото. Те са
единодушни, че достъп до жилището е осигурила именно тъжителката по
предварителна уговорка извършена с децата. За да е налице съставомерност по чл.
170, деецът следва да влезе със сила, заплашване, хитрост, злоупотреба с власт
или други технически средства, което не се доказва по делото. Противоречиви са
твърденията на тъжителката, изложени в първоначалната ѝ тъжба,
уточненията на тъжбата и депозираната от последния ѝ повереник молба. В
нито един момент тъжителката не твърди и не сочи обстоятелства, свързани с
разбиване на брава и ключалка с цел влизане в жилището, обитавано от нея. В
последващото уточнение на първоначалната си тъжба, тя въвежда като ново
обстоятелство, че се опитала след излизането на подсъдимия и децата да затвори
вратата, и след като не успяла, извикала ключар, който ѝ казал, че
бравата и ключалката са счупени. В първоначалната тъжба е написано: „След опит
на малката ми дъщеря да нахрани рибките, без мое съгласие Х. връхлетя в
обитаваната от мен част от жилището“. А в уточнението е записано: „Не бях
заключила входната врата на апартамента, чух стъпки и Д. отвори вратата“. Ето
защо счита, че по делото не се събраха никакви доказателства, установяващи вина
на подсъдимия за деянията, в които е обвинен, поради което моли да бъде
оправдан и да се отхвърли предявения срещу него граждански иск. Моли съда, да
му присъди направените по делото съдебни разноски. Подсъдимият в защитата си
твърди, че на базата на всички доказателства от негова страна, следва да бъде
оневинен по обвиненията, които му е отправила Й.Х.. В последната си дума моли
да бъде оневинен.
Съдът обсъди
защитната теза и обвинителната теза и отхвърли последната, тъй като тя не
намира опора в доказателствата по делото, установената от съда фактическа
обстановка и закона.
Съдът възприема
защитната теза и се съгласява с посочената в нея фактическа обстановка и правни
изводи. Те се основават на кредитираните от съда доказателства и необоримо
водят до правния извод, че подсъдимият е невинен и по трите обвинения срещу
него. Поради това съдът с присъдата си призна подсъдимия полковник Д. Х. Х.
командир на в.ф. хххх, за невинен в това, че около 20.30 часа, на 12.05.2018
година, в град ххх, ул. хххх, във всекидневната на апартаменти № 20 и № 21, причинил на бившата си съпруга Й. К. Х. лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето, поради което на основание чл. 304 от НПК, изцяло
го оправдава по обвинението, да е
извършил престъплението по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за невинен това, че
около 19.30 часа, на 21.06.2018 г., в град ххх, ул. ххх, в апартамент № 21,
влезнал в чуждо жилище, като употребил за това сила, поради което и на
основание чл. 304 от НПК, изцяло го оправдава по обвинението, да е извършил
престъплението по чл. 170, ал. 1, пр. 1 от НК и за невинен в това, че около
19.30 часа, на 21.06.2018 г., в град ххх, ул. хххх, в апартамент № 21,
противозаконно останал в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне,
поради което и на основание чл. 304 от НПК изцяло го оправдава по обвинението
да е извършил престъплението по чл. 170, ал. 4 от НК.
Съдът обсъди и
обвинителната теза на повереника и не я възприе по следните съображения: На
първо място, обвинителната теза се основава на анализ на доказателствата, който
съдът не възприема. По-горе в мотивите си съдът посочи свидетелските показания
на Х. и Г. и изложи, защо от тях не следва фактическия и правен извод, че
подсъдимият е извършил трите деяния,
твърдени от частната тъжителка. Същите са достоверни свидетели, но показанията
им са единствено и само по информация на тъжителката. Обвинителната й теза в
процеса еволюира – първоначално твърди за удар, от който е паднала на пода, а
впоследствие не твърди това фактическа обвинение. За да се съобрази със
заключението на вещото лице, което сочи неминуемо обективиране на телесни
увреждания на скалпа й заради теглене по пода за косата й, впоследствие вече
твърди, че косата й била на опашка на темето й, тоест е възможно да няма
кръвонасядания и скъсани косми заради опашката. От показанията на свидетеля
ключар, категорично се опровергава и фактическото й обвинение за разбити и
счупени брава и ключалка. Свидетелските показания на собствената й дъщеря,
очевидец и на трите случая, котегорично опровергават обвиненията й като
неверни. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен и не може да се
правят изводи, във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да
даде обяснения или не е доказал възраженията си. Поради това съдът отхвърля и обвинителната
теза на повереника и в тази й част. Повереникът неправилно анализира и
заключението на вещото лице. То не подкрепя, а напротив – опровергава
обвинителната теза. Заключението на д-р Б. е неотносимо към трите случая и
основния предмет на доказване на делото. Това е частен документ, касаещ
тъжителката и психическото й състояние, с оглед развода им. Тъжителката е с
юридическо образование, а е водила и друго НЧХД пред СВС, по което се е
освидетелствала, тоест на същата е известна процедурата и в случая, ако е имала
твърдените от нея наранявания и травми, е щяла да се прегледа при съдебен
лекар. Прокурорските преписки по случаите установяват, че липсва престъпление
от общ характер, а материалите по тях, не са доказателства по настоящото дело.
Съдът изцяло оправда
подсъдимия и поради това, отхвърли изцяло гражданския иск от частната тъжителка
Й. К. Х., срещу подсъдимия полковник Д. Х. Х. за сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева, за обезщетение на претърпените неимуществени вреди от престъплението по
чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното й изплащане и разноските й по делото, като
неоснователен и недоказан.
Съдът изцяло оправда
подсъдимия и поради това, отхвърли изцяло гражданския иск от частната тъжителка
Й. К. Х. срещу подсъдимия полковник Д. Х. Х. за сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева, за обезщетение на претърпените неимуществени вреди от престъплението по
чл. 170, ал. 1, пр. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане и разноските й
по делото, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 190,
ал. 1 от НПК, съдът осъди частния тъжител и граждански ищец Й. К. Х., да
заплати направените от подсъдимият Д. Х. Х. разноски, за адвокатска защита по
делото в размер на 700 /седемстотин/ лева.
На основание чл. 189,
ал. 1 и чл. 190, ал.1 от НПК, съдът осъди частният тъжител и граждански ищец Й.
К. Х., да заплати в полза на държавата бюджета на съдебната власт по сметка на
СВС съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 20 /двадесет/ лева.
По тези мотиви съдът
постанови присъдата си.
град
София
23.08.2019
г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: