№ 1306
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110160385 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Н. Н Х., ЕГН: ********** с постоянен адрес
АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу
„ФИРМА“ АД c ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, за която съдът
констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2024 г.
от 11.25 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Н. Н Х., ЕГН: ********** с
постоянен адрес АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“ срещу „ФИРМА“ АД c ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,с
която се иска:
-да бъде прогласена нищожността на клаузата предвидена в чл. 27 от
Договор за паричен заем № *******/11.04.2022 г., предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден и
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева,
частична претенция от пълния размер от 953.71 лева, представляваща недължимо
платени суми по Договор за паричен заем № *******/11.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 11.04.2022 г. е сключил договор за потребителски кредит
от разстояние № *******. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер от
1
1200.00 лева, срокът за погасяване па кредита - 10 месеца, като видът на вноската е месечна.
Размерът па годишната лихва е посочен в размер на 36%, размерът на годишния процент на
разходите е 42.58%, а размерът па общата сума, която следва да върне Н. Хараламппев е
1438.23 лева.
Поддържа се, че в чл. 17, ал. 1 от договора било уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени
в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.В чл. 27
страните са уговорили, че в случай па неизпълнение на задължението си но чл. 17 от
договора, заемателят дължи па заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на
усвоения кредит, която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски. Сочи се, че била начислена неустойка в общ размер на 953.71 лева, тъй като ищецът
не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение.
Изложени са доводи за нищожност не целия договор на основание чл. 10, ал. 1 вр.
чл. 22 от ЗПК, тьй като не е спазена предвидената от закона форма/ шрифт не по-малак от
12/, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тьй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по
кредита. Поддържа се, че е грешно посочен размера па ГПР, а действителният такъв е в
размер многократно на допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Изложени са доводи, че във връзка с възникване на неустойка в почти двойно по-
голям размер от главницата, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения
погасителен план е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова
кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в
договора -нищожност па договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Сочи се, че
неустойката накърнява добрите прави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Поддържа се, чее налице заобикаляне на закона по
смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от 311К предвижда, че при
забава па потребител, кредиторът има право само па лихва върху неплатената в срок сума за
времето па забава. Излагат се съображения, че вместо по чл. 71 от ЗЗД кредиторът да
санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва
заедно с периодичните вноски.
Прави се извод,ч е посочването в договора на размер па ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска
практика по смисъла па чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и води до недействителност на
договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК.
Поддържа се, че дори и целият договор да не е нищожен, то нищожна е клаузата,
с която на е начислена процесната неустойка, в размер па 0.9%.
Сочи се, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност па кредита, по пе дължи лихва
или други разходи по кредита.
2
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъде задължено ответното дружество да представи справка от
счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за
погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги, по Договор за
паричен заем № *******, включително да предостави копие от договора за паричен заем,
погасителен план и СЕФ
Иска се да бъде допуснато изслушването па Съдебна Счетоводна Експертиза, по
която вещото лице — счетоводител, след представяне па изисканите от ответното дружество
доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. Каква е общата
сума, която потребителят е изплатил на ответното дружество по Договор за паричен заем №
*******, включително и чрез рефинансиране на заема? 2.Вещото лице да посочи размера,
датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения па
всяко извършено плащане към ответника по Договор за паричен заем № *******.
3.Вземайки предвид размера па отпуснатия кредит и общо изплатената сума по кредита и
използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от 31IK,
вещото лице да посочи какъв е действителният размер па ГПР по Договор за паричен заем
№ *******, като вещото лице включи в изчисления та си и начислената неустойка?
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
с който исковете се оспорват като неоснователни.
Не се спори, че е сключен процесния договор за кредит, по силата на който
кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1200 лв. при спазване на
изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. В настоящият случай сключването на договора е
инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на
дружеството. След одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК - КРЕДИТ“ АД за
отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са
изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия
сключен от разстояние № ******* от 11.04.2022 г. с приложение № 2 Погасителен план към
него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните
документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният
кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на
приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към
него бяха посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и
размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР,
изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка
с кредита на 11.04.2022 година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е
изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора.
Сочи се, че неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, но въреки
това тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото
законодателство. Сочи се, че неустойката представлява самостоятелен договор по смисъла
на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД. Поддържа се, че тя е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни
способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора
изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката
се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде
изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Твърди се, че така
договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в
3
размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече
изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92
от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Изложени са доводи и е
цитирана съдебна практика за това, че неустойката отговаря на присъщите и функции и не
следва да бъде прогласявана за нищожна.
Представени са писмени доказателства.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. чл. 124., ал.1 от
ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние №
******* от 11.04.2022 г.
-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е
изпълнил задълженията си точно /в т.ч. реалното предоставяне на паричната сума/.
Ищецът следва да установи заплащането на сумата от 953.71 лева. Ответникът
при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че имущественото
разместване е с валидно възникнало правно основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 300 лева, платим от
ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, с оглед
4
отделените за безспорни факти и обстоятелства и допуснатата ССЕ.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5