№ 1437
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504656 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 87012/14.05.2020 г. по гр. д. № 18890/2017 г. по описа на
СРС, 148 състав „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на „Б. ІІІ“
ООД на основание чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката сумата от 17358,83
лева, представляваща обезщетение за ползване на абонатна станция и
топлопровод за присъединяване на жилищна сграда в гр. София, ул. *******
за периода от 27.03.2012 – 27.03.2017 г., ведно със законната лихва от
27.03.2017 г. до окончателното заплащане на вземането, както и на основание
чл. 78 от ГПК сумата от 2144,35 лева, представляващи разноски пред първата
инстанция.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 5060334/26.05.2020
г. от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения за
неговата неправилност. Въззивникът – ответник в първоинстанционното
производство поддържа, че независимо от разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от
Закона за енергетиката, която предвижда, че топлопреносното дружество
заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от клиентите, то
ищецът би се обогатил неоснователно получавайки претендираната сума.
1
Това било така, тъй като „Б. ІІІ“ ООД не било депозирало необходимите
документи за извършване на процедура по изкупуване в най-кратки срокове,
както и не било подадено заявление за изкупуване на процесните съоръжения.
Поддържа, освен това, че съгласно § 4, ал. 4 а от ПЗР на Закона за
енергетиката, ако в срок от три месеца от покана не е осъществена сделка за
изкупуване или има необоснован отказ на енергийното предприятие, то е
длъжно да плати наем по методика, определена от КЕВР в зависимост от типа
и мощността на съоръжението, но не били ангажирани доказателства, че
такова искане било направено от собствениците. Моли да бъде постановено
решение, с което обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
25016019/12.04.2023 г., подаден от „Б. ІІІ“ ООД, с който заявява, че оспорва
въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира направените разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 18890/2017 г. по описа на СРС, 148 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Б. ІІІ“ ООД против „Топлофикация
София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 от
Закона за енергетиката. Ищецът твърди, че е собственик, като възложител и
изпълнител на присъединителен тръбопровод и абонатна станция, включваща
придъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 70 мм и съответната дължина
по трасе 15 м. и абонатна станция с мощност 200 кWза ОиВ и 100 kW за БГВ
за сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, УПИ VІІ-583, кв.
133, ул. ******* *******, кв. Лозенец Твърди, че владението на процесното
съоръжение било предадено на ответника, като той е открил абонатни номера
на отделните етажни собственици за заплащане на доставяната топлинна
енергия, като се е облагодетелствал от цената за доставяната топлинна
енергия, считано от 17.05.2003 г. Твърди, че до настоящия момент ответникът
не бил изкупил съоръженията, които използва, поради което дължи и цена за
2
ползването им. Поддържа, че стойността на обезщетението за ползване е в
размер на 17358,83 лева за периода от 27.03.2012 – 27.03.2017 г. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, както и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск.
Поддържа, че не дължи заплащане на сумите, тъй като ищецът не бил
изпълнил задължението си да представи необходимите документи и не е
направил искане за изкупуване на процесните съоръжения, както и че сумите
за обезщетение е следвало да бъдат определени по § 4, ал. 4 а от ПЗР на Закон
за енергетиката. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от
които се установява следното:
След извършено предварително проучване за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 344/06.01.2004.,
между „Топлофикация София“ ЕАД и „Б. ІІІ“ ООД е сключен Договор за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди
от 15.12.2004 г. С този договор са уредени отношенията между двете
дружества, свързани с необходимите условия за присъединяване на сграда –
етажна собственост в гр. София, УПИ VІІ-583, кв. 133, ул. ******* *******,
кв. Лозенец към топлопреносната мрежа. В чл. 8 от договора страните са
уговорили, че потребителят е съгласен и се задължава да изгради за своя
сметка строежа, съгласно техническите условия и изисквания, посочени в
становището на дружеството, като до прехвърляне на собствеността на
строежа на „Топлофикация София“ ЕАД, Б. ІІІ ООД е собственик на строежа.
Съгласно чл. 24 от договора топлопреносното дружество се е задължило да
поеме прехвърлянето на собствеността от потребителя при условията на
разсрочено плащане за срок не повече от 8 години, което е предмет на
отделен договор.
На 21.01.2005 г. „Топлофикация София“ АД е дало становище за
присъединяване на топлопровод, абонатна станция и вътрешни инсталации на
новоизграден обект към външните топлофикационни мрежи.
3
В периода от 13.04.2005 г. до 16.04.2005 г. са проведени изпитвания при
експлоатационни условия, при които определената комисия е констатирала,
че външният, вътрешният топлопровод и абонатната станция са изпълнени
съгласно проекта и са спазени дължините и диаметрите на тръбите, няма
отклонения, недопустими по отношение на хигиенните изисквания,
изискванията по безопасност на труда и опазване на околната среда съгласно
стандартизационните документи и са постигнати техническите параметри на
проекта.
Видно от удостоверение № 64/16.05.2005 г. е въведен в експлоатация
строеж „Топлозахраване и абонатна станция на жилищна сграда, находяща се
резиденция Лозенец, кв. 133, м. Лозенец ІІІ – та част по плана на гр. София,
ул. ******* *******
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза
се установява, че стойността на цената за ползване на процесните ДМА,
определена за процесния период е 17358,83 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Закона за енергетиката при
присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова
собственост, но ал. 2 предвижда възможност изграждането на съоръженията
да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното
предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за
ползване на съоръженията, изградени от клиентите. В чл. 137, ал. 3 от Закона
4
за енергетиката е посночено, че собствеността върху съоръженията,
изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията
се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1. Следователно
основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по
делото да се установи, че ищецът е изградил топлопреносно съоръжение и то
е негова собственост, че това съоръжение се ползва от ответното
топлопреносно предпрятие. В тежест на ответника е било да установи, че
след изграждане на съоръжението, собствеността върху него е прехвърлена
съобразно условията на чл. 137, ал. 3 във връзка с чл. 138 от Закона за
енергетиката.
От събраните по делото доказателства се установява, че в гр. София,
УПИ VІІ-583, кв. 133, ул. ******* *******, кв. Лозенец има изградено от „Б.
ІІІ“ ООД съоръжение „Топлозахранване и абонатна станция“, което е
въведено в експлоатация от 16.05.2005 г., както и че то се ползва от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД за снабдяване на сградите с топлинна енергия за
отопление и битово горещо водонсабдяване. По този въпрос между страните
няма спор. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства, като е приел, че е сключен окончателен, а не
предварителен договор за присъединяване, поради което и не са били налице
задължения за представяне на документи и спазване на правилата,
предвидени в чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката относно съгласуване на
проекта, доколкото по делото са представени доказателства, че това е
направено преди сключване на процесния договор.
Неоснователни се явяват доводите на въззивника, че с плащането на
обезщетение за ползване на съоръжението ищецът „Б. ІІІ“ ООД би се
обогатил неоснователно, тъй като не бил изпълнил задължението си да
сключи договор за прехвърляне на собствеността. Правото на собственика на
съоръжението да получи цена за ползване на съоръжението не е поставена в
зависимост от това дали в законоустановения срок е сключен договор за
прехвърляне на собствеността върху съоръжението. В случай, че това
неизпълнение на законовото изискване не е прехвърлено на топлопреносното
предприятие по вина на собственика, то може да се търси неговата
отговорност за това. В конкретния случай, обаче, е направено единствено
общо възражение, че ищецът не бил представил всички необходими
5
документи за това. Този довод е неодоказан, доколкото не е спорно между
страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
съоръжението е въведено в експлоатация, присъединено е към
топлопреносната мрежа, както и че са открити партиди на отделните
собственици на самостоятелни обекти в сградата. Това опровергава
твърдението на ответника, че документи за съоръжението не са предоставени
на ответника. В този смисъл, не е налице основание да се изследва виновно
поведение на ищцовото дружество във връзка с неизпълнение на
задължението за прехвърляне на собствеността върху съоръжението.
Правилни са и изводите на първоинстанционния съд относно
прилагане на правилата по §4, ал. 4а от ПЗР на Закона за енергетиката.
Процесното съоръжение не е било „заварено“, т.е. не е било изградено преди
влизане в сила на закона – 13.12.2003 г., а освен това не намира приложение и
редакцията на нормата към 2018 г., доколкото касае предходен период и
следователно не е била необходима покана за изкупуване като предпоставка
за дължим наем.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 148 състав, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация София“
ЕАД следва да бъде осъдена да заплати на „Б. ІІІ“ ООД сумата от 2100 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, доколкото с оглед предмета на
производството и размера на претенцията, същото съответства на
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата и е справедливо и
обосновано.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 87012/14.05.2020 г. по гр. д. №
18890/2017 г. по описа на СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Топлофикация София“
6
ЕАД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„******* да заплати на „Б. ІІІ“ ООД, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „******* ******* сумата от 2100 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7