МОТИВИ към присъда
№43/18.10.2017г. по НОХД №562/2017г. по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.С.А. *** и същият е
предаден на съд за извършено престъпление
по чл. 194,
ал. 1 от НК, а именно това, че на 01.04.2017г. в с. Милево, обл. Пловдив, е
отнел чужда движима вещ -мобилен телефон, марка „LG G2 Black“, с IMEI
354198060587809, на стойност 230.00 лв. от владението на Д.А.М., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои,
Преди даване ход на делото на
подсъдимия бяха разяснени правата по чл. 371 от НПК и същия се уведоми, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подсъдимият А. се призна за виновен, като изцяло призна фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят
на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато, като счита
същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото
доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид това, че производството се води по реда
на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК, с оглед характеристичните данни на подсъдимия, както и липсата на предишни
осъждания, да му се наложи
наказание при
условията на чл.55 и чл.58а, ал.4 от НК, като същото бъде „Пробация“ включваща
по съвкупност следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от осем месеца и „ задължителни пробационни срещи с пробационен
служитгел“ за срок от осем месеца. Според прокурора по този начин ще се изпълнят целите предвидени в чл.36
от НК, като подс. А. бъде осъден да заплати и направените
по делото разноски.
Сл. защитник на подсъдимия, адв. М.И.,
счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. Не оспорва правната
квалификация относно повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Изтъквайки
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, счита, че спрямо нейния подзащитен
следва да се определи наказание „Пробация“ включваща по съвкупност двете
задължителни пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „
задължителни пробационни срещи с пробационен служител“ за срок от по шест месеца. Във връзка със семейното положение на
подс. А. и факта, че същия не разполага с парични средства и възможност да
пътува до най-близкия Общински център, което увелича риска от неизпъленние на
наложеното наказание „пробация“ прави алтернативно
искане спрямо подс. А. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
минимален размер, чието изпълнение да бъде отложено за определен изпитателен
срок.
Подс. И.С.А. се признава за виновен, съжалява за случилото
се и по същество моли да му бъде наложено условно наказание, а не пробация.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК всички
доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт направено
от страна на подсъдимия направено в
съдебно заседание, дадените от него обяснения на досъдебното производство,
показанията на свидетелите Д.А.М., Г.Я.А., Д.Г.А. и М.А.А., както взе предвид и
заключението на вещото лице М.Г.А.по назначената по делото стоково оценъчна
експертиза и писмените доказателства по делото – характеристична справка (л. 31
от ДП), справки за съдимост ( л.33 от
ДП), и останалите приложени по делото писмени доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.С.А. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование,
безработен, неженен, неосъждан, с адрес
с. Милево, обл. Пловдивска, ул. „12-а” № 6,ЕГН **********.
Подс. И.С.А. призна фактите отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които са следните:
Св. Д.А.М. ***, а родителите на
съпругата му притежават къща находяща се в с.Милево, обл.Пловдивска. На
01.04.2017 г. св. М. се намирал в имота в посоченото село. Там той и родителите
на неговата съпруга извършвали ремонтни дейности в задния двор на къщата. Св. М.
бил оставил мобилния си телефон марка „LG G2 Black“, с IMEI 354198060587809 на
маса в двора към която нямало пряка видимост. На телефона била инсталирана
система за проследяване на дейностите на този, който използва телефона. В
обедните часове на посочената дата покрай имота преминал подс. И.А.. Същият
решил да влезе вътре, за да попита собственика на имота, дали се нуждае от
работник. Влязъл вътре и не видял никой, но забелязал на масата в двора
телефона на св. М. и решил да го открадне и впоследствие да го продаде, като по
този начин да задоволи финансовите си потребности. В изпълнение на замисленото
подс. А. взел телефона, прибрал го в джоба си и напуснал имота. В телефона
имало СИМ карта, която подсъдимия извадил, счупил и изхвърлил. На следващия ден
в района на парка в с.Милево, подс. И.А.
се срещнал със св. Г.Я.А., на който продал
телефона за сумата от 40 лева. Обвиняемият не споделил на св. Г.А., че вещта е
придобита чрез престъпление. Св. Г.А. от своя страна предоставил телефона за ползване
на своята дъщеря – св. Д.Г.А.. Последната поставила в телефона своята СИМ карта
и го използвала няколко дни. Докато го ползвала, тя го изпуснала и телефона се
счупил. Докато използвала телефона св. Д.А. направила няколко снимки с него, като снимала себе си, своя приятел и
свои роднини. Междувременно около 14:00 часа на 01.04.2017 г. св. Д.М. потърсил
телефона си, но не го намерил върху масата, където го бил оставил по-рано. Чрез
друго устройство той прозвънил на собствения си номер, но се оказало , че телефона
бил изключен. Това навело св. М. на мисълта, че телефона най-вероятно е предмет
на кражба. Тъй като телефона бил регистриран от собственика, в приложението за
проследяване на телефона започнали да се появяват направените с нето снимки на
различни лица. Във връзка с установеното св.М. депозирал жалба в РУ на МВР гр.
Асеновград, като приложил и разпечатка на направените снимки. Въз основа на жалбата
било образувано досъдебно производство.
По случая започнал работа св. М.А.А. – Началник Полицейски участък / УП/
гр. Садово при РУ на МВР гр.Асеновград. Същият установил, че телефона се
използва от св. Д.А. и ѝ е предоставен от нейния баща – св. Г.А..
Установил също така, че подс. А. е продал телефона на св. Г.А. срещу сумата от
40.00 лева. Св. М.А. установил извършителя на кражбата и провел беседа с него.
От подс. И.А. били снети писмени обяснения, в които той признал за извършената
кражба и подробно описал механизма на нейното осъществяване. Вещта била
предадена от св. Г.А. с протокол за доброволно предаване и оставена на
съхранение в РУ на МВР гр. Асеновград.
От заключението на назначената по досъдебното производство стоково оценъчна
експертиза / на лист
36 от ДП/ се установява, че равностойността
на откраднатата вещ
възлиза на сумата от 230.00
лева.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното производство,
гласни и писмени доказателства, както и събраните в хода на съкратеното съдебно
следствие писмени доказателства. Тя се подкрепя и направеното от подсъдимия
самопризнание на фактите по обвинителния акт, като същите си кореспондират и с останалите доказателства
събрани по делото, от показанията на свидетелите и писмените доказателства
събрани по делото, както и от изготвената по делото стоково оценъчна експертиза, заключението по която съдът възприема като
обективно, пълни точни и от писмените доказателства, прочетени на основание
чл.283 от НПК, както си кореспондират със събраните по делото и надлежно
приобщените към доказателствения материал – характеристичните справки,
справките за съдимост и др. писмени доказателства.
От правна страна:
Подсъдимият И. С. А. от
обективна и субективна страна е осъществила
състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, а именно това, че на 01.04.2017 г. в с. Милево, обл. Пловдив, е отнел чужда
движима вещ – мобилен телефон, марка „LG G2 Black“, с IMEI 354198060587809, на
стойност 230.00 лв. от владението на Д.А.М., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои
По тази правна квалификация,
съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 01.04.2017г. в с. Милево, обл. Пловдивска, подсъдимия
е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.194 ал.1 от НК, изразяващо се в прекъсване на досегашната
фактическа власт върху вещта, предмет на престъплението и установяване на
трайна такава върху нея от негова страна, като това му е дало възможност да се
ползва от вещта да се разпорежда с нея.
Стойността на отнетата вещ възлиза
на сумата от 230.00лв., като същата се
установява посредством заключението на стоково оценъчната експертиза.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че вещта е била отнета от владението на Д.А.М..
Престъплението
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите обществено опасни последици.
Мотивите на подсъдимия за
извършване на престъплението се коренят в желанието му да се облагодетелствува
по непозволен начин, неговия нисък морал и правна култура, както и в незачитане
на установения в страната правов ред.
По наказанието:
Относно определяне на наказанията
съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид
императивноста на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи наказанието
съобразно правилата визирани в чл.58а от НК.
По
отношение на подс. И.С.А.
, съдът, като взе предвид степента на
обществената опасност престъплението извършено от подсъдимия - висока, с оглед
обществените отношения, които засяга, разпространеността и последиците от
същото, и степента на обществената опасност на извършителя –не толкова ниска,
предвид неговата възраст, като отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства- материалното и семейно положение, липсата на предишни осъждания,
както и отчасти неговото съдействие при документиране на извършеното
престъпление, счете, че на подс. А. следва да се определи първоначално
наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, т.е. при условията
на 54, ал.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” в размер на шест месеца, което вр. чл.58а,
ал.1, от НК, вр. чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371,т.2 от НПК, да бъде
намалено с една трета или на подс. А. следва да се наложи наказание „Лишаване
от свобода” в размер на четири месеца. В случая безспорно са налице смекчаващи
вината обстоятелства, но те не са явяват изключителни и многобройни, поради и
което съдът не определи наказанието при условията на чл.55, ал.1,т.2,б.“б“ от НК и не замени предвиденото от закона
наказание „лишаване от свобода“ за което няма фиксиран минимум с наказание
„Пробация“.
При преценка за начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода”, съдът взе предвид това, че по отношение на подс. А. може да се
приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Няма как да не отчете, че той не е бил осъждан и изразява своето критично
отношение към извършеното, като всичко това не налага неговата изолация и
въдворяване в място за изтърпяване на „наказание лишаване“ от свобода. Съдът
отчита и факта, че целите по чл.36, ал.1 от НК могат успешно да бъдат
постигнати и с отлагане изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като
на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на наложеното наказание с
изпитателен срок от три години.
С оглед
изхода делото, съдът осъди подсъдимия И.С.А. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 52.90 лв., представляваща разноски по водене на делото.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: