РЕШЕНИЕ№94
02.09.2019
г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, II гражданско отделение, въззивен граждански състав, в открито заседание
на двадесет и седми август две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА
при
секретаря Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова въззивно гражданско дело №
1218 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН.
Образувано
е по въззивната жалба на М.П.К., ЕГН
**********, и Т.К.К., ЕГН **********,
двете с адрес: ***, чрез адвокат И.М.К. – с пълномощно по делото (л. 34 – л.
35), съдебен адрес:***, срещу Решение № 1687 от 02.07.2019 г. по гр. д. №
1232/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което са наложени мерки за защита на Т.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу осъществявано спрямо нея домашно насилие от М.П.К., ЕГН ********** и Т.К.К.,
ЕГН **********, като същите са задължени
да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо Т.Т.И., отстранени са от съвместно обитаваното с Т.Т.И. жилище с
адрес: *** за срок от дванадесет месеца, считано от 02.07.2019 г., забранено им
е да приближават жилището на адрес: с. Веселие, общ. Созопол, ул. „Хан Крум“ №
1 и местата за социални контакти и отдих на Т.Т.И. на разстояние по-малко от 50
метра за срок от дванадесет месеца, считано от 02.07.2019 г., наложени са им
глоби в размер на 200 (двеста) лева за всяка от тях и са осъдени да заплатят по
сметката на Бургаски районен съд дължимата в производството държавна такса в
размер на 25 лева (двадесет и пет лева).
Въззивниците
изразяват недоволство от постановеното решение с оплаквания, че същото е
неправилно и немотивирано. Считат, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, които да оборят доказателствената стойност на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Във връзка с това твърдят, че в решението си съдът не е взел
предвид и не е обсъдил всички събрани и приети по делото доказателства в
тяхната съвкупност. Излагат доводи, че съдът неправилно е кредитирал
показанията на свидетеля Кирил Жеков, като не е взел предвид, че той е с
влошени взаимоотношения с въззивниците. Излагат съображения, че съдът
неправилно е приел, че в показанията си свидетелите Николов и Николова не сочат
релевантни за спора факти. Въз основа на доказателствен анализ поддържат, че по
делото не се е установило по безспорен и несъмнен начин, че на 13.01.2019 г. на
молителката са били нанесени удари и че е имала множество рани на главата.
Посочват, че съдът не е взел предвид и не е обсъдил здравословното състояние на
молителката, която страда от сенилна деменция. Изложени са подробни
обстоятелства относно събития, осъществили се след постановяване на решението.
Направено е доказателствено искане – за допускане до разпит при режим на
довеждане на Николай Костов Костов (син на въззивницата М.К. и брат на въззивницата
Т.К.), който да даде показания за описаните във въззивната жалба обстоятелства,
настъпили след постановяване на първоинстанционното решение. Въззивниците молят
съда да отмени изцяло първоинстанционното решение. Евентуално молят за изменение
на решението в частта, с която са наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т.
2 и т. 3 ЗЗДН. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците
поддържа жалбата. Ангажира доказателства чрез разпит на свидетеля Николай
Костов Костов.
На
30.07.2019 г. препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата Т.Т.И. чрез
адвокат Г.К. – назначен за неин процесуален представител с определение № 2662
от 28.03.2019 г. по гр. д. № 1232/2019 г. на Районен съд – Бургас въз основа на
протоколно определение от 21.03.2019 г., с което съдът й е предоставил правна
помощ. В съобщението изрично е указана възможността за подаване на писмен
отговор в тридневен срок. По делото е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба на 07.08.2019 г. – т. е. извън законовия срок по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН,
поради което и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК това процесуално действие не
следва да се взема предвид от съда като възражение по смисъла на чл. 17, ал. 4 ЗЗДН. Същото следва да се цени от съда като писмено становище по делото. В
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Не ангажира доказателства.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по
делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирани лица и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по подадена на 08.02.2019 г. молба на Т.Т.И. против М.П.К. и Т.К.К.. В нея се
твърди, че Т. е дъщеря на молителката, а Т. – нейна внучка. От повече от една
година двете заживели в къщата на молителката в с. Веселие, като от самото
начало я тормозили и упражнявали насилие над нея. На 13.01.2019 г. около 16
часа молителката отишла за хляб и като се върнала, внучка й я хванала и
започнала да я удря по главата, след което и Т. започнала да я удря. Двете я
съборили на стълбището и продължили да й нанасят удари. Т. казвала, че ще я
убие като куче. Като спрели да я удрят, молителката стояла на земята и не
можела да стане, едвам стигнала до стаята си. Имала множество рани по главата.
Подала сигнал в полицията за инцидента. Дъщеря й Т. и внучка й Т. постоянно
пускали молба до прокуратурата за принудителното й лечение, обвинявайки я, че е
психично болна. На 08.02.2019 г., след прокурорско постановление с вх. №
1020/2019, полицейски служители от РУ Приморско я завели в Психодиспансера в
Бургас отново на преглед, където д-р Грънчаров установил за пореден път, че е
психично здрава. Молителката заявява, че се страхува от М. и Т., защото те я
тормозели постоянно, упражнявали психически и физическо насилие над нея.
Заплашвали, че ще я убият, като смятала, че са способни да изпълнят заканите
си. Моли съда да издаде заповед за защита срещу осъществено спрямо нея домашно
насилие от М.П.К. и Т.К.К., с която да задължи извършителите да се въздържат от
домашно насилие, да отстрани извършителите от съвместнообитаваното им жилище,
да забрани на извършителите да приближават жилището и местата за социални контакти
и отдих на молителката при условия и срок определени от съда. Прави искане за
издаване на заповед за незабавна защита при условията на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН.
Представя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, чието съдържание е напълно идентично
с изложеното в молбата. В хода на процеса
молбата се поддържа с уточнението, че навсякъде в
молбата и декларацията като лица, срещу които се води производството, се имат
предвид М.П.К. и Т.К.К., които са съответно дъщеря и внучка на молителката Т.Т.И..
Процесуалният представител на молителката въвежда твърдения, че след побоя
молителката е нямала сили, едвам е станал от земята и се е „дотътрила“ до
стаята си. На следващия ден е събрала сили да излезе от тях и е споделила на
свидетеля Кирил Жеков какво се е случило. Тя дори не му споделила в началото,
но той като я видял цялата насинена и в рани, я питал какво е станало и тя му е
казала първоначално, че е паднала по стълбите, но той я питал къде и как и тя
тогава се разплакала и разказала цялата случка. След инцидента молителката посетила
личния си лекар. Ангажирани са доказателства.
Ответниците отричат да са упражнили
домашно насилие спрямо молителката, за която полагат грижи. Поддържат, че Т.И.
страда от деменция, което я прави опасна за себе си и за околните. Ангажирани
са доказателства.
Не
се спори между страните, че ответницата М.П.К. е дъщеря на молителката Т.Т.И.,
а ответницата Т.К.К. е дъщеря на М. и внучка на Т..
По
делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Кирил Жеков
– зет на молителката, женен за по-голямата й дъщеря, живее на другия край на с.
Веселие. Заявява, че е с влошени отношения с ответниците откакто баба Т.
започнала да му се оплаква, че те щели да я убият, заколят и унищожат. Разказва,
че на тормоз между страните никога не е присъствал лично. Не му е известно баба
Т. да страда от деменция. Всичко, което знае за процесния акт на домашно
насилие, му е разказно от баба Т. – той не е присъствал на побоя. Тя му е
разказала всичко на следващия ден, когато дошла в дома му. Свидетелят се обадил
от своя телефон на дежурния в гр. Приморско, но било след 17:00 ч. и тогава се
обадил на телефон 112.
По
делото е постъпило писмо от Районен център 112 – гр. Бургас, от което се
установява, че на 15.01.2019 г. в 17:26 ч. е регистрирано повикване от телефон
********** от лице, което се е представило с имената Кирил Пенков Жеков. По
делото е извършен оглед на веществено доказателство – оптичен носител,
представен от Районен център 112 – гр. Бургас. В съдебно заседание съдът е
констатирал, че приложеният файл съдържа звукозапис – обаждане от лице, което
се представя за Кирил Пенков Жеков. То
прави изявление, че по отношение на Т.И.Т., на 88 – 89 години от с. Веселие е
упражнен психически тормоз от дъщеря й и внучката й предния ден, който е
продължил и на същата сутрин, в която е обаждането, като са я удряли и
блъскали. Жеков заявява, че има и подадена жалба за упражнен психически тормоз
спрямо Т.Т.И. от страна на М.К. – дъщеря на молителката, и Т.К. – нейна внучка.
По
делото е представено медицинско направление № 000843 от 20.10.2018 г. за
психиатрия за пациент Т.Т.И. от изпращащ лекар д-р Красимир Иванов с диагноза
„деменция, неуточнена“. Представено е още медицинско направление № 000102 от
17.01.2019 г. за нервни болести за пациент Т.Т.И. от изпращащ лекар д-р Красимир
Иванов с диагноза „последици от други и неуточнени мозъчно-съдови болести“.
По
делото е разпитан свидетелят Красимир Кунев Иванов – личен лекар на
молителката. Заявява, че баба Т. идва при него сама всеки месец за изписване на
лекарства по Здравната каса. В началото на 2019 г. издал талон № 3 на Т. за
специалист – психиатър по искане на нейните дъщеря и внучка , които твърдели,
че в къщата си баба Т. се държи много неадекватно с тях и неориентирано. Не си
спомня дали другото направление го е издал по искане на близките й. Той не си
спомня Т. да е идвала при него през м. януари 2019 г. и следващите месеци с
травми по себе си. Не си спомня и да е имала травматични увреждания по тялото.
Тя не му се е оплаквала, че има някакви наранявания по себе си, нито се
събличала, за да види някакво травматично увреждане по торса. По лицето и
главата не е имала травматични увреждания. По дланите и ръцете на Т. също не е
виждал травматични увреждания. Заявява, че всеки месец, като идвала при него за
лекарства, Т. се държала адекватно и нормално, никога не е проявявала агресия и
не се е оплакала от никого. Твърди, че не може да установи дали жената има
психични проблеми, защото когато тя идва при него се държи нормално, а той не е
специалист – психиатър. Заявява, че е дал на ответниците направление за такъв,
но те не са му носили документи от извършен преглед.
По
делото е представено постановление за отказ за прилагане на мерки за временно
физическо ограничаване на лице от 30.10.2018 г., издадено от М. Калудова –
прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас по преписка № 9263/2018 г. по
описа на РП – Бургас, образувана по заявление от М.П.К.. В заявлението и снетото писмено сведение на
жалбоподателката са били изложени данни, че майка й Т.Т.И. е опасна за себе си
и за близките си, тъй като поведението й било враждебно и неадекватно, като на
20.10.2018 г. било издадено медицинско направление от д-р Красимир Иванов за
преглед в психиатрия, но Т. категорично отказвала доброволно лечение. С
постановление на БРП от 23.10.2018 г. било разпоредено извършването на проверка
на ръководителя на ЦПЗ – гр. Бургас, при която да се прецени налице ли са
основанията на чл. 150 – чл. 154 ЗЗ за прилагане на мерки за временно физическо
ограничаване по отношение на Т.Т.И., родена на *** г., с настоящ адрес: ***.
Установява се, че в писмо с рег. № 1296/26.10.2018 г. на ЦПЗ „Проф. д-р Иван
Темков“ ЕООД, гр. Бургас, подписано от д-р Г. Гребенаров, е посочено, че след
проведения преглед на Т.И. няма данни за психоза. Има начални прояви на
деменция, но те не подлежат на лечение в специализирано психиатрично заведение.
Попълнени са критерии за първоначална оценка на риска при обслужване на
пациенти с рисково поведение – общ резултат 9 точки. Предложено е лечение в
амбулаторни условия и е изписана рецепта за донепезил и хлорпотиксен.
По
делото са разпитани и свидетелите Койка Петрова Николова и Тодор Андреев
Николов – съседи на ответниците и молителката, живеят в една къща, женени са.
Свидетелката Николова твърди, че страхува от баба Т.. Заявява, че жената изобщо
не е добре. Виждала я е пияна. Разказва, че М. и Т. се грижели за баба Т., а тя
приказвала, че двете я бият и тормозят. Не е виждала баба Т. със синини или
рани по главата. Свидетелства за влошените отношения между свидетеля Жеков и
въззивниците. Свидетелят Николов знае, че бабата е тероризирала внучката и
дъщеря си. Вижда баба Т. почти всеки ден, но със синини и рани не я виждал.
Разказва, че баба Т. е с влошени взаимоотношения с всички съседи, а него го е
набедила, че й е крал дървата, бидон с ракия, дрехи, ножове, като на два пъти
се опитала да го вкара в затвора. Разказва, че преди да бъдат отстранени от
къщата М. и Т. се грижели за баба Т..
Пред
въззивната инстанция е разпитан и свидетелят Николай Костов – внук на баба Т.,
син на М. и брат на Т.. Свидетелят разказва, че след постановяване на
първоинстанционното решение е посетил къщата в с. Веселие заедно с
процесуалните представители на страните. Разказва, че при срещата с баба Т. тя
го гледала с блуждаещ поглед и не могла да се сети кой е той. Свидетелят й
припомнил, че той е неин внук – сина на М., при което баба Т. започнала да му
разказва, че в четири часа я били. Свидетелят попитал баба си кой я е бил, а тя
отговорила – „брат ти“. Свидетелят й обяснил, че той няма брат, а има сестра.
Баба Т. казала „тоя другия беше“. Провели някакъв объркан диалог. Свидетелят
заявил на баба си, че не вярва майка му да я е докоснала с пръст. Баба Т.
заявила, че против М. няма нищо против. Свидетелят я запитал „как да нямаш,
като в момента я съдиш“, а тя започнала отново да гледа с неразбиране.
Разказвала за някаква мина, но всичко било много несвързано.
За да уважи молбата на молителката
за издаване на заповед за защита и за налагане на исканите мерки за защита,
първоинстанционният съд е приел, че представената по делото декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН се подкрепя от показанията на
свидетелите Жеков и Иванов. Прието е, че свидетелите Николова и Николов
не установяват релевантни факти по делото – посочили са общо, че не са виждали
баба Тодора със синини и рани, като оставало неизяснено кога точно са я видели,
и освен това твърдели, че избягвали близък контакт с нея, което обективно би
попречило да възприемат нараняванията й. Отбелязано е, че в молбата и
декларацията е посочено, че от нанесените удари молителката е имала множество
рани по главата, като липсвали твърдения същите да са по лицето или други
видими части на тялото. Съдът е достигнал до извода, че при така събраните
доказателства по делото се установява несъмнено и непротиворечиво, че спрямо Т.Т.И.
на 13.01.2019 г. е упражнено физическо и
психическо насилие от М.П.К. и Т.К.К.. Според съда ангажираните от ответниците
доказателства не опровергават твърденията на молителката, изложени в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, поради което следва да бъде зачетена нейната
презумптивна доказателствена сила.
Настоящият съдебен състав не споделя
доказателствените изводи на първоинстанционния съд. Свидетелят Жеков заявява
пред съда, че е във влошени отношения с ответниците, което налага внимателна
преценка за достоверността на неговите показания. Същият разказва,
че на тормоз между страните никога не е присъствал лично, като всичко, което
знае за процесния акт на домашно насилие, му е разказно от баба Т. – той не е
присъствал на побоя. Същевременно свидетелят не излага пред съда никакви
показания относно наличието на множество рани по главата на молителката – така
както тя е заявила в молбата и приложената към нея декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Нещо повече,
чрез процесуалния си представител молителката е въвела твърдения, че след побоя е нямала сили,
едвам е станал от земята и се е „дотътрила“ до стаята си, като на следващия ден
е събрала сили да излезе от тях и да стигне до дома свидетеля Кирил Жеков, на
когото е споделила за случилото се – тя
дори не му споделила в началото, но той като я видял цялата насинена и в рани,
я питал какво е станало. От извършения по делото оглед на
веществено доказателство действително се установява, че на 15.01.2019 г. след
17:00 ч. свидетелят Жеков се е обадил от своя телефон на център за спешни
повиквания 112. Свидетелят е заявил, че по отношение молителката е упражнен
психически тормоз от дъщеря й и внучката й предния ден, който е продължил и на
същата сутрин, в която е обаждането, като са я удряли и блъскали (за
осъществено в този ден насилие липсват наведени твърдения от страна на
молителката). Липсват данни свидетелят да е съобщил за наличието на твърдените
от молителката множество рани по главата й, за които се твърди и че са били
непосредствено възприети от него.
Чрез
процесуалния си представител молителката е заявила, че след инцидента е посетила
личния си лекар. Свидетелят Иванов – личен лекар на
молителката, не си спомня Т. да е идвала при него през м. януари 2019 г. и
следващите месеци с травми по себе си. Не си спомня и да е имала травматични
увреждания по тялото. Тя не му се е оплаквала, че има някакви наранявания по
себе си, нито се събличала, за да види някакво травматично увреждане по торса.
По лицето и главата не е имала травматични увреждания. По дланите и ръцете на Т.
също не е виждал травматични увреждания. Това поставя под съмнение заявеното от
молителката, че е имала множество рани по главата, за които вече бе отбелязано,
че са били видими, доколкото се твърди, че свидетелят Жеков „я видял цялата насинена и в
рани“. Ето защо съдът не споделя доказателствения
извод на първата инстанция, че изложените в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
твърдения се подкрепят от показанията на свидетелите Жеков и Иванов.
Неправилно
съдът е приел, че свидетелите Николов и Николова не установяват релевантни
факти по делото. Свидетелката Николова заявява, че не е виждала баба Т. със
синини или рани по главата. Свидетелят Николов твърди, че вижда баба Т. почти
всеки ден, но със синини и рани не я виждал. Неправилно съдът е приел, че е
останало неизяснено кога точно са я видели, че избягват близък контакт с нея,
което обективно би попречило да възприемат нараняванията й, както и че липсвали
твърдения раните по главата й да са по лицето или други видими части на тялото Свидетелят
Николов заявява, че вижда баба Т. почти всеки ден, когато минава покрай тях, но
не се обажда, за да няма разправии с нея. Доколкото по делото се навеждат
твърдения, че свидетелят Жеков видял молителката „цялата насинена и в рани“, то
не може да се изключи възможността на свидетелите да възприемат наличието на
твърдените от нея „множество рани по главата“.
По
делото остава неизяснен въпросът дали здравословното състояние на молителката й
позволява да възпроизвежда правдиво и адекватно факти и събития от обективната
действителност. Въпросът дали молителката страда от деменция е извън предмета
на настоящото дело, но има косвено значение за преценката на достоверността на
изложените в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН обстоятелства, доколкото
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН предвижда, че при липса на други
доказателства съдът издава заповед за защита само на основание тази декларация.
По делото е приложен официален писмен документ (постановление за отказ за
прилагане на мерки за временно физическо ограничаване на лице от 30.10.2018 г.,
издадено от М. Калудова – прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас по
преписка № 9263/2018 г. по описа на РП – Бургас), от който се установява, че
съгласно писмо с рег. № 1296/26.10.2018 г. на ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ ЕООД,
гр. Бургас, подписано от д-р Г. Гребенаров, след проведения преглед на Т.И.
няма данни за психоза, но има начални прояви на деменция, като е предложено лечение
в амбулаторни условия и е изписана рецепта за донепезил и хлорпотиксен. Тези
обстоятелства намират подкрепа и в показанията на свидетеля Николай Костов,
който свидетелства за неадекватното поведение на баба Т.. Във връзка с това
възникват обосновани съмнения относно годността на молителката с оглед нейното
психическо състояние да възприема правилно фактите от обективната
действителност и да излага достоверни обстоятелства в молбата за защита и
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. Тази
декларация се ползва със специфична доказателствена сила за разлика от
останалите частни свидетелстващи документи, които имат формална доказателствена
сила съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК. При оспорване на истинността на
фактите, изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, доказателствената тежест е за лицето, което я
оспорва. По аргумент от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма
по-голяма доказателствена тежест при конкуренция с останалите доказателства, поради
което следва да бъде ценена в съвкупност с всички доказателства по делото. Ето защо при наличието на други доказателства,
които я опровергават, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма задължителна за
съда материална доказателствена сила. В
тази връзка настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства
опровергават доказателствената сила на представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Макар и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН да
съставлява самостоятелно доказателствено средство за изложените в нея обстоятелствата, сама по себе си тя не
може да обоснове извод за доказаност на изложените в нея твърдения при наличието на
доказателства, които я опровергават.
Ето защо съдът намира, че по делото
не се установява, че на 13.01.2019 г. спрямо Т.Т.И. е упражнено домашно насилие
от М.П.К. и Т.К.К.. С оглед на това първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата за защита да
бъде отхвърлена, а издадената заповед за защита – отменена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1687 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 1232/2019
г. на Районен съд – Бургас, с което са наложени мерки за защита на Т.Т.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу осъществявано спрямо нея на 13.01.2019 г. домашно насилие
от М.П.К., ЕГН ********** и Т.К.К., ЕГН **********, като същите са задължени да се въздържат от
извършване на домашно насилие спрямо Т.Т.И., отстранени са от съвместно обитаваното с Т.Т.И. жилище с
адрес: *** за срок от дванадесет месеца, считано от 02.07.2019 г., забранено им
е да приближават жилището на адрес: с. Веселие, общ. Созопол, ул. „Хан Крум“ №
1 и местата за социални контакти и отдих на Т.Т.И. на разстояние по-малко от 50
метра за срок от дванадесет месеца, считано от 02.07.2019 г., наложени са им
глоби в размер на 200 (двеста) лева за всяка от тях и са осъдени да заплатят по
сметката на Бургаски районен съд дължимата в производството държавна такса в
размер на 25 лева (двадесет и пет лева), като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ молбата
на Т.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***
за налагане на мерки за защита от домашно насилие, осъществено спрямо нея на
13.01.2019 г. от дъщеря й М.П.К., ЕГН ********** и внучка й Т.К.К., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ заповед за защита № 107 от
02.07.2019 г. на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.