СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ти СЪСТАВ
Гр.д.№ 5037/2016 г.
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София,
02.05.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 3-ти с-в, в
закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в срока за произнасяне констатира следното:.
Настоящото производство е образувано
по предявен иск от И.И.В.,***, ЕГН ********** против „Л. - А.-Д.”
ЕООД, седалище и адрес на управление:***, ж.к.*******, ул. ********, Г.И.С.,***
и Ш.И., гражданин на Япония, чрез служебен защитник адв.
А.Т.,***, кантора 101, с правно
основание чл.135 от ЗЗД за признаване за относително недействителен
по отношение на ищеца договор за покупко-продажба на недвижим имот от
11.03.2005 г., сключен с нотариален акт №193, т. I, рег.№7562, нот.дело №193/2005 г. на нотариус с рег.№310 на НК, по силата на който „Л. - А.-Д.” ЕООД продава на Н. И.И., ЕГН ********** /починала
на 01.09.2012 г./, по време на брака й с Ш.И. следния свой собствен недвижим
имот: поземлен имот с площ от 1964 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ
от 1995 кв.м., находящ се в гр.София, м.”Студентски
град”, представляващ поземлен имот №>1722 от кв.101 по плана на гр.София.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че дружеството – първи ответник „Л. – А.-Д.“, ООД било регистрирано
с Решение № 1 от 14.11.2001 г. по фирмено дело №11066/2001 г. по описа на СГС
със съдружници ищецът И.И.В.
и втората ответница Г.И.С..
С Решение № 2 от 11.12.2004 г., постановено по същото
фирмено дело, било вписано решение от 10.12.2004 г., на Общото събрание на съдружниците в дружеството за изключването на ищеца като
съдружник. По фирменото дело били приложени предупреждение за изключване,
връчено на ищеца при отказ чрез нотариална покана на 22.11.2004 г., и покана за
провеждане на Общо събрание на съдружниците, също
връчена по същия ред на 02.12.2004 г.
Ищецът заявява, че на проведеното на 10.12.2004 г.
Общо събрание на съдружниците в „Л. – А.-Д.“, ООД, на
което той не е присъствал, били взети решения за изключването му и за уреждане
на имуществените последици от това въз основа на счетоводен баланс на
дружеството към края на м. декември 2004 г., но до завеждане на настоящото
дело, въпреки възникналото в негова полза вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ,
имуществените му отношения с първия ответник не са уредени.
Твърди също така, че, непосредствено след вземане на
решението за изключването му, управителят на ответното дружество и негов вече
едноличен собственик продал на първоначално конституираната като ответница и
починала в хода на производството Н. И.И. процесния недвижим имот и така е лишил дружеството от
собственото му имущество, което е можело да удовлетвори вземането му по чл.125, ал.З от ТЗ.
Според В. извършената сделка била насочена към увреждане
на неговия интерес като кредитор с вземане, възникнало преди нея, а, пред вид
факта, че управителят на дружеството - продавач
Г.С. и купувачът Н. И. са сестри, с оглед законовата презумпция по
чл.135, ал.2 от ЗЗД, следва да се приеме наличието на знание у страните по
сделката за увреждането му като кредитора.
По тези съображения ищецът моли съда за постановяване
на решение, с което да се обяви за недействителен спрямо него процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот от
11.03.2005 г., сключен между ответника „Л.-А.-Д.” ЕООД и Н. И.И. за относително недействителен, съобразно нормата на чл.
135 ЗЗД.
В хода на производството ответницата Н. И. е починала
и неин наследник е съпругът й – ответникът Ш.И..
Това обстоятелство е установено в производството пред
САС и с определение от 30.07.2015 г. на САС, 8-ми с-в, постановено по гр.д. №
1745/2015 г., образувано по жалба срещу решението, постановено при
първоначалното гледане на делото по гр.д. № 19457/2014 г. на СГС, 7 – ми с-в,
като ответници по делото, след смъртта на ответницата
Н. И., са съпругът й Ш.И. и сестра й Г.С. – управител на ответника „Л. – А.-Д.“,
ЕООД и настоящият съдебен състав, съобразявайки се с указанията на въззивната инстанция, е разгледал делото с участието на
посочените страни.
Решението, постановено по гр.д. № 19457/2014 г. на
СГС, 7 – ми с-в е обезсилено с решение
от 11.02.2016 г. по гр.д. № 1745/2015 г. на САС, 8-ми с-в и делото е върнато за ново разглеждане и е
образувано настоящото дело.
При новото разглеждане на делото, въз основа на
подадена от ищцовата страна молба от 03.10.2016 г., в
съдебно заседание, проведено на 30.01.2017 г. е допуснато уточнение на исковата
молба в нейната обстоятелствена част, като ищецът твърди, че е кредитор на
ответното дружество с вземане, произтичащо от качеството му на съдружник с
възстановени права в него и такова, произтичащо от разноски.
Първите двама ответници са
възразили по допускане на уточнението на исковата молба, а съдът е постановил,
че по това тяхно възражение ще се произнесе по съществото на спора.
Ответниците „Л.А.Д.“ ЕООД и
Г.И.С. оспорват иска като недопустим и неоснователен.
Според
отразеното в представено от тях писмено становище, ищецът претендира
обявяване на сделката за относително недействителна спрямо него, пред
вид вземанията, които евентуално той ще има при евентуално бъдещо вземане за
ликвидационен дял, без да е налице обявяване на дружеството в ликвидация, а времевият период е обуславящо
обстоятелство, имащо значение за пораждане, изпълнение или прекратяване на
правните последици, свързани с иска.
Твърдят, че с изменението
на предявения иск се заявяват и претенции за уреждане на имуществени последици
по отношение на ликвидационен дял на съдружник, свързани със събитието
ликвидация на дружеството – ответник, което не е настъпило към датата на
уточняване на исковата претенция - 03. 10. 2016 г., поради което правният
интерес на ищеца не е налице. Тези
обстоятелства водят до недопустимост на исковата претенция и тя трябва да бъде
оставена без разглеждане.
Представили са становище и по съществото на
делото.
Поискали са
отмяна на допуснато в хода на делото обезпечение.
Претендират
сторените разноски.
Ответникът Ш.И., чрез служебен защитник адв.
А.Т., САК, намира иска за
неоснователен и моли съда да го отхвърли с подробни съображения по съществото
на делото.
В хода
на производството ответниците поддържаха
тезата за недопустимост на предявения иск, респ. искаха от съда
прекратяване производството по делото, пред вид факта, че ответното дружество,
съгласно нормата на пар. 5, ал. 2 ПЗР е търговец, за
който не е направено искане за пререгистриране в срока по пар.
4, ал. 1 пред Агенцията по вписванията, поради което дейността му се счита
прекратена от 01.01.2012 г., а нормата на пар. 5, ал. 4 ПЗР на ЗТР разпорежда, че такова дружество
следва да се смята за заличено. Според ответниците
заличаването на търговеца има за правна последица загубата от негова страна на правосубектност, без възможността той да бъде заместено от
правоприемник, респ. е невъзможно образуването или продължаването на исково
производство против него.
Съдът намира, че не следва да се
произнася по съществото на делото, а първоначално дължи разглеждане на
възражението на ответниците „Л.А.Д.“ ЕООД и
Г.И.С. за
недопустимост на иска.
По
делото не се спори, че ищецът И.В. и втората ответница Г.С. са били съдружници в ответното дружество – тогава с фирма „Л. А.-Д.“,
ООД, регистрирано с решение № 1/14.11.2001 г. по ф.д. № 11066/2001 г.
Не
се спори и относно факта на закупуване от страна на първия ответник с Нотариален акт №73, т. IV, per.
№ 9662, дело № 608/ 2001 г. на нотариус Р.Р., на
следния недвижим имот: Поземлен имот, с площ от 1964 кв.м. по скица, находящ
се в гр. София, м. Студентски град, представляващ поземлен имот № 1722 от квартал 101 по плана на гр. София, м.
Студентски град, при съседи по нотариален акт: М.С., П.С., Драгалевска муша.
Не
се спори и че с нотариален акт №193, т.
I, рег.№7562, нот.дело №193/2005 г. на нотариус с
рег.№310 на НК, ответникът „Л. - А.-Д.” ЕООД е продал на Н. И.И., ЕГН ********** /починала
на 01.09.2012 г./, процесния и придобит от
дружеството с описания по – горе нотариален акт имот.
Както бе посочено по – горе, купувачът по сделката –
починалата ответница Н. И.И. е съпруга на ответника Ш.И.
и сестра на ответницата Г.С..
В
исковата молба се твърди, че с решение № 2 от 11.02.2004 г. по ф.д. №
11066/2001 г. ищецът е бил изключен като съдружник от дружеството, както и че
след това изключване отношенията между него и дружеството във връзка с
прекратяване участието му в юридическото лице, е следвало да се уредят
съобразно нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ,
за което ОС на съдружниците е взело решение,
препращайки към баланса от 2004 г. Приложени са доказателства за проведените
Общи събрания и постановените съдебни решения по цитираното по – горе фирмено
дело.
В
хода на настоящото производство от ищцовата страна
бяха представени и приети от съда и доказателства – съдебно решение № 2180/11.11.2015 г. на САС по в.т.д. № 385/2013 г., с което по
съдебен ред е отменено решението на Общото събрание на съдружниците
в дружеството – ответник от 11.02.2004 г. за изключване на ищеца и,
респективно, той е възстановен като съдружник в дружеството.
Установено
бе и обстоятелството, че за ответното дружество „Л. - А.-Д.“, ЕООД, в
качеството му на търговец, не е направено искане в срока по пар.
4 от ПЗР на ЗТР за пререгистрация пред Агенция по вписванията, поради което,
считано от 01.01.2012 г., дейността му се счита за
прекратена, което, съобразно пар. 5, ал. 4 ПЗР на
ЗНР, води до заличаването му.
С
оглед представените от ищеца съдебни решения, описани по – горе, за
възстановяването му като съдружник в ответното дружество, респ. позоваването на
тях, от негова страна бе поискано и допуснато уточнение на обстоятелствената
част на исковата молба в смисъл, че ищецът следва да се счита кредитор на
дружеството с право на ликвидационен дял, който следва да възникне вследствие
ликвидацията на юридическото лице, както и поради наличие на вземане срещу
ответното дружество по изп. лист от 25.05.2016 г. на
СГС VІ-13 с-в по гр.д. № 2408/2009 г. за сумата 15340 лв. разноски в
производството.
Съдът, разглеждайки делото и
преценявайки доводите на страните и представените писмени доказателства, намира
проведеното производство за недопустимо.
Разпоредбата
на чл. 135 ЗЗД предвижда правната възможност един кредитор с изискуемо и
ликвидно вземане да атакува извършени от неговия длъжник действия на
разпореждане, водещи и насочени към увреждането му, респ. към лишаване от
възможността да удовлетвори вземането си.
Безспорно
е, че първоначално делото е образувано по искова молба от 27.12.2005 г.,
подадена от ищеца против дружеството – ответник и починалата Н. И. с правно
основание чл. 135 ЗЗД, по която е образувано гр.д. № 12268/2005 г. на СРС28-ми
с-в. С определение на състава от 30.12.2005 г. производството по делото е
прекратено и то е изпратено на СГС.
Делото
пред СГС е продължило на същото основание, при същата фактическа обстановка,
като е образувано под № 119/2006 г. на СГС, І-7 с-в. По него е постановено
решение на 30.12.2014 г., с което искът е отхвърлен, като съдът е обсъдил
фактическите обстоятелства по делото, визирани в исковата молба от ищеца.
Цитираното решение, както бе посочено по – горе, е обезсилено от въззивната инстанция на процесуално основание, като са
конституирани и други ответници – съпругът на
починалата Н. И. и нейната сестра Г.С..
При
повторното разглеждане на делото съдът, по искане на ищеца е допуснал уточнение
на исковата молба, като, пред вид факта, че производството се развива по
отменения ГПК, намира, че може да се произнесе по допустимостта на тези
уточнения с настоящия съдебен акт – след даване ход на устните състезания и в
отговор на възраженията на тримата ответници.
Установява
се, че ищецът първоначално твърди – и поддържа този довод до момента на
повторното разглеждане на делото, че е изключен от дружеството съдружник, а,
впоследствие пред настоящия съдебен състав – че е съдружник с възстановени
права и притежаващ 50 % от него, а, отделно от това – и кредитор с вземане за
присъдени деловодни разноски. При всички хипотези заявява, че по отношение на
него е налице увреждане в резултат на извършената сделка на разпореждане с процесния имот, пред вид наличието на вземане по отношение
на дружеството и качеството му на негов кредитор.
Съдът
приема, че при двете хипотези – хипотезата на бъдещо, очаквано вземане от
съдружник с прекратено участие в дружеството, съобразно чл. 125 ТЗ и при
хипотезата на полагащ му се ликвидационен дял от бъдеща ликвидация на
дружеството – ответник, в качеството му на възстановен в него съдружник,
предявеният в настоящото производство иск е недопустим.
Абсолютна предпоставка за предявяване на Павловия иск по чл. 135 ЗЗД, е
наличието на правен интерес у ищеца за воденето му, а този правен интерес е обусловен
изцяло от качеството на кредитор, което той следва да притежава спрямо своя
длъжник. В настоящия случай, след като ищецът твърди, че неговият длъжник е
дружеството – ответник /тук съдът дори не се произнася по направените
възражения, свързани с пар. 4 от ПЗР на ЗТР и липсата
на пререгистрация на юридическото лице/, той, при предявяване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД следваше да докаже
наличието на вземане срещу него, а такова на посочените основания, очевидно,
както към момента на предявяване на претенцията – 2005 г., така и към настоящия
момент липсва.
На
следващо място, вземането на ищцовата страна следва
да се преценява към момента на завеждане на делото, тъй като към този момент
съдът следва да отчита качеството на кредитор, даващо му правото да предяви
Павловия иск срещу извършени действия на разпореждане с цел увреждане между
неговия длъжник и трети лица. С оглед на това съдът намира, че неправилно е
допуснал уточнение на обстоятелствената част на исковата молба, касаещо присъдени на ищеца разноски през 2016 г., тъй като
такова вземане не е съществувало към момента на завеждане на делото, и съдът не
би могъл нито да се позове на него, нито да го разгледа.
Отделно
от това, в хода на производството бе установено, че понастоящем дружеството ответник
„Л. – А.-Д.“, ЕООД, пред вид неподаване искане за пререгистрация по съответния
ред и изтеклите всякакви възможни срокове за това, е заличено и, като такова,
не би могло да бъде правен субект, упражняващ процесуални права и задължения,
поради което по отношение на него производството следва да бъде прекратено,
като недопустимо.
По
тези съображения съдът приема, че предявеният от ищеца иск е недопустим и,
след, отмяна на дадения ход по съществото на делото, производството по него
следва да се прекрати, като на ответната страна следва да се присъдят разноски
в размер 2 060 лв.
Що
се касае до искането на първите двама ответници за
отмяна на допуснато в хода на производството обезпечение на предявения иск,
съдът намира, че, пред вид факта, че такова обезпечение не е допускано в хода
на съдебното производство, това искане следва да бъде оставено без разглеждане,
като недопустимо.
Водим
от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ОТМЕНЯВА
дадения ход по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 5037/2016 г. на СГС, І – 3 с-в, като НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ
без уважение искането на Л. - А.-Д.”
ЕООД, седалище и адрес на управление:***, ж.к.*******, ул. ********, Г.И.С.,***
за отмяна на допуснато по гр.д. № 5037/2016 г. на СГС, І – 3
с-в обезпечение на предявения иск, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА
И.И.В.,***, ЕГН ********** да
заплати на „Л. - А.-Д.” ЕООД, седалище и адрес на управление:***, ж.к.*******,
ул. ********, Г.И.С.,***, разноски по делото в размер 2 060 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: