Решение по дело №80/2018 на Районен съд - Търговище

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№  353                                               27.06.2018 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд  - Търговище                                                                         единадесети състав

На седми юни                                                                    две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

 Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 80/2017г. по описа на Районен съд-Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 128 от КТ,чл. 215,ал.1 от КТ; чл. 224,ал.1 от КТ.

          Ищецът Т.Х.А. ***, действащ чрез процесуалния си представител и съдебен адресат а..Р.Д. -ТАК, твърди в исковата си молба, че между него и ответника „СПЕДИЯ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, гр.Търговище, представлявано от управителите Б.П. и А.Я., е било налице валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 11/10.02.2017г., по силата на което ищецът работил на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” с основно месечно трудово възнаграждение от 550лв., като извършвал превози на територията на ЕС. Ищецът твърди, че по време на трудовия договор ответникът не му изплатил никакви суми за трудово възнаграждение и командировъчни(уговорени в размер на 45евро дневно).Излага още, че въпреки проведените разговори с ръководството, при които предупредил, че при неизпълнение на задълженията на работодателя за плащане на дължимото, той ще напусне, такова не последвало, поради което ищецът оставил камиона в базата на фирмата в Белгия, след което започнал работа в друга фирма.Като счита, че ответникът е неизправна страна по трудовото правоотношение, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове а именно- иск с правно основание чл. 128 от КТ за сумата от 1200лв., претендирана като неплатено трудово възнаграждение за периода от 19.02.2017г. до 18.04.2017г.; иск за заплащане на командировъчни за два месеца за периода от 19.02.2017г. до 18.04.2017г. в размер на 3 240лв.(по 45евро дневно) и дневни за същия период в размер на 4 200лв., на осн. чл. 215,ал.1 от КТ; иск за заплащане на сумата 104лв., претендирана като обезщетение за неползван платен годишен отпуск за четири дни за периода на договора; претендира разноските по делото.В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца а..Р.Д.-ТАК поддържа исковете, като пледира за уважаването им, съобразно заключението на вещото лице, с уточнение, че претенциите остават в рамките на срока на трудовото правоотношение, или до 15.04.2017г.

              В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника чрез процесуалния му представител и съдебен адресат а.. Д.Т.-***, исковете се оспорват, като неоснователни.Излага се, че ищецът самоволно е оставил камиона на 11.04.2017г., като е заявил, че си намерил по-добре платена работа и от този ден престанал да се явява на работа, при което трудовият договор е прекратен със Заповед № 7/15.04.2017г. на работодателя; претенцията за трудово възнаграждение се оспорва с довод за изплащането му за м. февруари 2017г. по банков път; относно командировъчните се излага, че е неясно на какво основание се претендират поотделно като командировъчни и дневни, излага се, че е извършено плащане на командировъчни в размер на 855,61лв. по отчета на ищеца за м.февруари 2017г.; отделно от това с РКО на фактическата му съпруга е изплатена сума от 782,33лв.(400евро)аванс от командировъчните за м.март 2017г.; оспорва се и претенцията за обезщетение за неползван отпуск. В съдебно заседание и в писмени бележки възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответника а.. Д.Т.-ВАК, която пледира за отхвърляне на исковете извън признатото вземане за трудово възнаграждение; претендира разноски.

          С протоколно определение от 26.04.2018г., постановено по делото, съдът е прекратил производството по предявения иск с пр. осн. чл. 215,ал.1 от КТ в частта относно претендираната сума 4 200лв.-дневни за периода от 19.02.2017г. до 18.04.2017г., поради оттегляне на тази част от претенцията, на осн. чл. 232 от ГПК.

          След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Страните не спорят за това, че помежду им е било налице валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор с уговорка за изпитване в полза на работодателя № 11/10.02.2017г., по силата на което ищецът работил на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” с основно месечно трудово възнаграждение от 550лв., като извършвал превози на територията на ЕС.В съдебно заседание е прието за безспорно между страните още и обстоятелството, че ответникът дължи на ищеца сумата от 428,97лв. за м.март 2017г. и сумата от 214,48лв. за м.април 2017г., както и обстоятелството, че ищецът, чрез съпругата си е получил сумата от 400евро(782,33лв.), представляваща командировъчни за м.март 2017г.По делото е представена и Заповед № 7/15.04.2017г. на работодателя, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от същата дата, като в заповедта липсва отбелязване същата да е връчена на ищеца.По делото е приложено и гр.д.№ 804/2017г. по описа на РСТ по с идентичен предмет и страни, производството по което е прекратено, на осн. чл. 238,ал.2 от ГПК по искане на ответника, в което също се съдържа посочената уволнителна заповед, при което следва да се приеме, че тя е доведена до знанието на настоящия ищец с връчването на писмения отговор и доказателствата към него в процедурата по чл. 140 от ГПК по посоченото дело, или, видно от съобщението до ищеца по гр.д.№ 804/2017г. – на 04.07.2017г., т.е., че трудовото правоотношение между страните е валидно прекратено, считано от 15.04.2017г., което се установява и от справка от НАП относно актуалното състояние на трудовите договори на ищеца от 22.03.2018г.Спорът е за това дали се дължат суми за командироване и за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като в тази връзка, съдът приема следното: Ищецът е претендирал заплащане на командировъчни, трудово възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск за периода от 19.02.2017г. до 18.04.2017г., като в пледоарията си, процесуалният му представител ограничава претенциите до 15.04.2017г.-датата на прекратяване на трудовото правоотношение и съобразно заключението на вещото лице. Видно от представеното такова по назначената СИЕ, неоспорено от страните, както и от разясненията на вещото лице Е.В. в съдебно заседание, ответникът дължи на ищеца суми както за трудово възнаграждение, така и за командироване, а също и за неползвания платен годишен отпуск. Относно размера на всяка от претенциите, вещото лице е посочило сума от общо 643,45лв. за трудово възнаграждение, или 428,97лв. чисто за м. март 2017г. и 214,48лв. чисто за девет дни от м.април 2017г., а за м.февруари трудовото възнаграждение е изплатено на ищеца.Относно командировъчните, вещото лице посочва дължими суми за м. февруари 2017г. в размер на 855,61лв., която сума е изплатена на ищеца; за м. март-1339,74лв., след приспадане на платените 782,33лв. на съпругата на ищеца и за м. април 2017г. за 17 дни- 1163,71лв., или общо сума от 2503,45лв., които не са изплатени на ищеца. Относно неползвания платен годишен отпуск, вещото лице  посочва сума в размер на 104,76лв. за четири дни, която също не е изплатена.Относно представените по делото докладни от служители на ответника за неявяване на ищеца на работа, съдът, отчитайки обстоятелството, че по делото липсват данни същите да са представени на работодателя преди датата на уволнителната заповед, приема, че не следва да кредитира същите. От приложената командировъчна заповед № 12/01.03.2017г. се установява, че ищецът е бил командирован в страни от ЕС при командировъчни в размер на 35евро на ден, съобразно чл. 31,ал.1 от НКСЧ.Относно представената от ищеца справка от „ВЕНЦИ” ООД –оторизиран сервиз за тахографи, гр.Търговище за извършено разчитане на записани данни от картата на ищеца, съдът приема, че доколкото посочената справка има характер на експертно заключение, което не е назначено от съда, то не следва да кредитира същото.Други относими доказателства по делото, касаещи спорните въпроси, не са събрани.

          При така установените обстоятелства по делото, съдът приема, че трудовото правоотношение между страните е валидно прекратено със заповед на работодателя, считано от 15.04.2017г., като са останали неизплатени суми на ищеца от страна на работодателя за трудово възнаграждение, командировъчни и за обезщетение за неползван отпуск, като относно дължимия размер на всяка от претенциите, съдът приема следното: Относно сумата на дължимо и неизплатено трудово възнаграждение, съобразявайки становищата на страните, както и изявлението на представителя на ищеца за уважаване на иска съобразно заключението на вещото лице и до 15.04.2017г., при липса на своевременно предприето изменение в размера на иска, съдът приема, че дължимата сума за трудово възнаграждение е в размер общо на 643,45лв. за периода от 19.02.2017г. до 15.04.2017г., до който размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва от 11.01.2018г. до изплащане на задължението, като за разликата над 643,45лв. до пълния предявен размер от 1200лв., следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 128 от КТ.Относно командировъчните, съдът приема, че следва да кредитира заключението на вещото лице относно дневната ставка в размер на 35евро и в частта по изчисляване на дължимата сума за м. февруари и март 2017г., доколкото за м. април вещото лице е направила изчисления до 18.04. 2017г., а съдът приема, че такива се дължат до 15.04.2017г.-датата на уволнението, поради което и като счита, че за такова изчисление не са необходими специални знания и след служебно изчисляване на дължимата сума за м.април 2017г за четиринадесет дни по 35евро дневно приема, че дължимата сума за м. април е в размер на 490евро или 958,34лв., респ. общо за периода на трудовото правоотношение дължимата сума за командироване е 2 298,08лв., до който размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва от 11.01.2018г. до изплащане на задължението, като за разликата над 2 298,08лв. и до пълния предявен размер от 3 240лв. следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 215,ал.1 от КТ. Относно претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск, съдът приема, че ответникът не е изплатил на ищеца дължимото обезщетение, като същото е в размер на 104,76лв. за четири дни, съобразно заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира в тази част, поради което претенцията следва да се уважи изцяло до предявения от ищеца размер, а именно-за 104лв., на осн. чл. 225,ал.1 от КТ.

          По разноските: И двете страни са претендирали разноски, като ищецът е направил разноски в размер на 350лв. платено адвокатско възнаграждение, а ответникът е направил разноски в размер на 1500лв. платено адвокатско възнаграждение.по делото няма данни за това каква част е уговорена за защита по всеки от трите иска, за всяка от страните, при което съдът приема, че възнаграждението е уговорено по равно за всеки иск, или по 117лв. за всеки иск от страна на ищеца и по 500лв. за всеки иск от страна на ответника.Ищецът има право на разноски съобразно степента на уважаване на исковете, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, а ответникът-съобразно отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК. Така по първия иск по чл. 128 от КТ , ищецът има право на разноски в размер на 62,74лв., а ответникът- на 232лв.; по втория иск за командировъчни, вкл. и относно  прекратената част, ищецът има право на разноски в размер на 36,14лв., а ответникът- на 350лв. и по третия иск ищецът има право на разноски в размер на 117лв.Така определени по съразмерност, разноските в полза на ищеца са 215,88лв., а тези на ответника- 582лв., при което ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 366,12лв., определени по компенсация, на осн. чл. 78,ал.1-3 от ГПК.Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище държавна такса върху уважената част от исковете, или 50лв. по първия иск, 91,92лв. по втория и 50лв. по третия иск, или общо 191,92лв., както и сумата от 120лв.-депозит за вещо лице, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.

           Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ОСЪЖДА „СПЕДИЯ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Стефан Караджа”, № 4, представлявано от управителите Б.П. и А.Я., съдебен адрес ***, а.. Д.Т.-ВАК, да заплати на Т.Х.А. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, а..Р.Д.-ТАК, сумата от 643,45лв., дължимо трудово възнаграждение за периода от 19.02.2017г. до 15.04.2017г., ведно със законната лихва от 11.01.2018г. до изплащане на задължението, като за разликата над 643,45лв. до пълния предявен размер от 1200лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 128 от КТ.

          ОСЪЖДА „СПЕДИЯ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Стефан Караджа”, № 4, представлявано от управителите Б.П. и А.Я., съдебен адрес ***, а.. Д.Т.-ВАК, да заплати на Т.Х.А. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, а..Р.Д.-ТАК, сумата от 2 298,08лв. дължима за командироване в периода от 19.02.2017г. до 15.04.2017г., ведно със законната лихва от 11.01.2018г. до изплащане на задължението, като за разликата над 2 298,08лв. и до пълния предявен размер от 3 240лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 215,ал.1 от КТ.

          ОСЪЖДА „СПЕДИЯ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Стефан Караджа”, № 4, представлявано от управителите Б.П. и А.Я., съдебен адрес ***, а.. Д.Т.-ВАК, да заплати на Т.Х.А. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, а..Р.Д.-ТАК, сумата от 104лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за четири дни, на осн. чл. 225,ал.1 от КТ.

           ОСЪЖДА Т.Х.А. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, а..Р.Д.-ТАК,  да заплати на „СПЕДИЯ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Стефан Караджа”, № 4, представлявано от управителите Б.П. и А.Я., съдебен адрес ***, а.. Д.Т.-ВАК, разноските по делото в размер на 366,12лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1-3 от ГПК.

           ОСЪЖДА „СПЕДИЯ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Стефан Караджа”, № 4, представлявано от управителите Б.П. и А.Я., съдебен адрес ***, а.. Д.Т.-ВАК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище държавна такса  в размер на 191,92лв., както и сумата от 120лв.-депозит за вещо лице, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                         Съдия: