Р Е Ш
Е Н И Е № 906
гр. Бургас, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд,
наказателна колегия в публично заседание на двадесет осми юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ СТЕФАНОВА
при секретаря Райна Жекова,
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 2396 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.193 ал.1 от Закона за данъка
добавена стойност (ЗДДС) вр. чл.59-чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба
от „К.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление в гр.Б., кв.Д. Е. ул.“П.“
№ ..., представлявано от П. К. Д.,
против наказателно постановление № К18_327-F385130 от 24.10.2018 г. на Директора на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП в гр.Бургас, с което на основание чл.180а
ал.1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) на
търговеца е наложена имуществена санкция в размер от 318, 31 лева за нарушение
на чл.86 ал.1 т.2 и т.3 и ал.2 от
ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на
наказателно постановление като се навеждат доводи за незаконосъобразност поради неспазване сроковете
на чл.34 ал.1 ЗАНН, нарушение на чл. 42 т.3 и т.5 от ЗАНН. Алтернативно си иска съдът да отчете, че описаното нарушение е маловажен
случай. Не се представят нови доказателства.
Жалбоподателят редовно призован не
се яви в съдебно заседание. За него се явява упълномощен адвокат.
Наказващият орган се представлява
от юрисконсулт. Не се представят нови
доказателства. Иска се от съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в преклузивния
срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
от легитимирано лице, посочено в НП като нарушител и съдържа изискуемите от
закона реквизити. Подадена е срещу годен за обжалване акт и пред материално и
териториално компетентен съд. Производството пред БРС е редовно
образувано.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
През месец юни на 2017 година дружеството-жалбоподател „К.“ ЕООД с ЕИК ... извършило ВОП по смисъла на чл.13 от ЗДДС на 54 броя
графични карти на VGA „ECOM Elektronic Compronents Trading“GmbH
DE160648051. За
доставката контрагентът издал фактура №1227565/30.06.2017 г с данъчна основа с
размер от 16275 EURи декларирал доставката на „К.“
ЕООД с ЕИК ...в размер на 16275 EUR в подадена VIES декларация за месец 06/2017г. „ECOM Elektronic Compronents
Trading“GmbH DE160648051 бил с валидна регистрация по
ДДС, считано от 14.11.1994г. Стоките били доставени на територията на РБългария с куриерска фирма FedEx на 30.06.2017 г съгласно представените товарителници №741812619168 и
№741812619135. Плащането било извършено по банков път на 30.06.2017 г съгласно
представеното банково извлечение.
В качеството си на лице-платец на
данъка по ВОП, съгласно разпоредбите на чл.84 от ЗДДС „К.“
ЕООД с ЕИК ... издал протокола по чл.117 от ЗДДС
№983/01.04.2018 г. с данъчна основа - 31 813,13 лева и начислен ДДС в
размер на 6366,23 лева. Издаденият протокол бил отразен в справката-декларация
по чл.125 от ЗДДС с вх. № 02002686227/14.05.2018 г в
дневниците за продажби и покупки през месец 04/2018 г , а не през данъчния
период, през който е настъпило данъчното събитие съгласно чл.63 ал3 от ЗДДС, а
именно на 07/2017 г.
Свидетелката К., в качеството си на
инспектор по приходите към ТД на НАП – Бургас, след като
констатирала това нарушение съставила на 18.05.2018 г на дружеството „К.“ ЕООД с ЕИК
... акт за установяване на административно нарушение (лист 10 от
делото), в който като нарушени посочила нормите на чл.86 ал.1 т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС. Актът бил
съставен в присъствието на упълномощено лице с пълномощно на лист 11 от делото.
Последното го подписало без възражения и получило екземпляр. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са направени
писмени възражения по акта.
Сезиран с преписката, административнонаказващият
орган приел за доказано по несъмнен начин осъществяването на административно
нарушение и съставил НП (лист 8 от делото), с което за нарушение на чл.180а ал.1 ЗДДС и на същото основание на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер 318,31 лева.
Описаната фактическа обстановка безспорно се
установява от събраните в хода на настоящото производство доказателства,
обективирани в гласните доказателства- безпротиворечивите и
незаинтересовани показания на свидетеля К. и Д., както и в писмените доказателства.
Съдът, с оглед така установената по делото фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като
съобрази задължението си за цялостна проверка за законосъобразността и
правилността на обжалваното НП, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, но по следните съображения:
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от инспектор по приходите, притежаващ правомощия да
констатира административни нарушения по ЗДДС (лист 10-12 от делото). Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, доколкото директор на Дирекция "Контрол" към ТД на НАП-гр.Бургас е бил надлежно оправомощен от изп.директор на
НАП. Актът и НП са съставени в сроковете на чл.34 ЗАНН.
Съгласно чл.13 ал.1 от
ЗДДС вътреобщностното придобиване (ВОП) се формира от
сложен фактически състав , който изисква: 1. придобиване
право на собственост върху стока; 2.същата да се
изпраща или транспортира до територията на страна от територията на друга
страна-членка на ЕС; 3. доставчикът да е данъчно
задължено лице; 4. същото да е регистрирано по ДДС в
друга държава. По отношение на стоката в
процесната фактура съдът счита, че е осъществен този
състав. Възниква обаче въпросът кога е настъпило данъчното събитие. Основното
обстоятелство, което следва да се изясни при определяне дължимостта
на ДДС в режима на ВОП е данъчното събитие и в коя хипотеза ще попадне -общата
по чл.63 ал.3 или особената по ал.4. Първата третира общ случай, който предвижда
изискуемостта на ДДС на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало
данъчното събитие, съгласно ал.1 и
ал.2. Само специална хипотеза на ал.4 урежда възникването на задължението на датата на издаване на
фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15–ия ден на месеца, следващ
месеца, през който е настъпило данъчното събитие, както е в наказателното
постановление.
Съдът на споделя доводите на жалбоподателя, че не е извършено посочване на
мястото на нарушението доколкото то се извлича, че това е сградата на ТД на
НАП-Бургас.
В настоящи случай , нито в АУАН , нито в НП е посочена
датата на извършване на нарушението и крайния срок (като дата), в който
привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задължението си по
чл.86 ал.1 т.1,2, и 3 от ЗДДС, тъй като фактическото
описание на нарушението, според наказващия орган е извършено чрез бездействие.
Както в акта, така и в НП е посочено, че лицето не е начислило дължимия данък
ДДС, като не го е отразило в справката-декларация за месец 07/2017г, без обаче
да посочи в какъв срок е следвало да бъде начислен, а е посочен само междинния
етап от фактическия състав на начисляването –издаването
на протокола по чл.117 ЗДДС. Изпълнителното деяние по чл.180а
ал.1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът,
в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от
фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по
тълкувателен път от цитираните от наказващия орган норми. Посочването на
точната дата на нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение
и е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП видно от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Особено важно е да се посочи датата
на нарушението с оглед изчисляването на давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН. В този смисъл е и
константата съдебна практика обективирана в Решение №1881 от 10.11.2017 г по н.д.№2567/2017 г на ХVІ с-в на Адм.съд-Бургас и др.
Съгласно административнонаказателната разпоредба
на чл.180а ал.1 от ЗДДС
регистрираното лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в
случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за
начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба
за физическите лица , които не са търговци или с имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ
в размер на 5 на сто от неначисления данък , но не по-малко от 50 лева, като в
привилегирования състав на ал.3 на същата разпоредба
се предвижда имуществена санкция в размера до 2 на сто от данъка , но не
по-малко от 25 лева, когато регистрирането лице е начислило данъка в периода,
следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен.
В акта е нарушена нормата на чл.42 т.4 от ЗАНН,
тъй като липсва описание на елементите от обективната страна на нарушението, а
именно лицето да има право на пълен данъчен кредит, което обстоятелство прави
възможна квалификация по тази законова разпоредба.
Съдът счита за необходимо да обсъди и възражението на жалбоподателя
, че не били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставянето на акта. В
конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.63
ал.4 от ЗДДС, която обвързва изискуемостта на данъка с
датата на издаване на фактурата за извършено ВОП, с изключение на случаите
когато същата е издадена за авансово плащане, каквото в случая не е налице, и като специална изключва
приложението на общите ал.1, ал.2 и
ал.3 от същата норма. В случая на дружеството е
издадена фактура от доставчика, поради което в срока по чл.117
ал.1 т.3 и ал.3 от ЗДДС
дружеството е следвало да издаде Протокол в срок от 15 дни от дата на издаване
на фактурата. Нито в АУАН, нито в НП са посочени датите, до края на които е
следвало да се издаде протокола по чл.117 ал.1 и ал.2 и дължимия ДДС да бъде начислен, като съставения протокол да
се отрази в дневника на продажбите в СД за ДДС в съответния данъчен период.
Освен изложеното, начисляване на ДДС
е сложен фактически състав изискващ кумулативното изпълнение на три условия,
като първото е издаване на документ, в който да се посочи данъкът на отделен
ред, второто е да се включи този документ в дневника на продажбите за
съответния данъчен период и на трето място, включване размерът на данъка в справката-декларация
за съответния период, като тогава данъкът се счита за начислен, по който начин
и самото дружество се задължава към бюджета в размера на начисления ДДС.
Нормите на чл.86 ал.1 и ал.2
ЗДДС указват императивно как се изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез
извършване на няколко последователни действия, всяко с определен срок. Това от
своя страна означава, че да съответства описанието на нарушението на
изискването на пълнота , следва както в АУАН, така и в
НП изрично да се посочи –до кога (като дата) е следвало задълженото лице да
извърши всяко едно от действията (до кога да издаде протокол по чл.117 ЗДДС,
докога е следвало да включи в дневника си за продажби и до кога да включи
размера на данъка в справката за съответния период). В процесните
АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящият състав счита, че в
случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо правото на
жалбоподателя да разбере в какво се
„обвинява“ .
При описаната в акта и в наказателното
постановление фактология и направената правна
квалификация е било невъзможно търговецът да разбере за какво е наказан и на
какво основание от закона. Това се явява винаги съществено процесуално
нарушение, което накърнява правото на защита на жалбоподателя. Посоченото нарушения
се явяват основание за категоричен извод за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и основание за неговата отмяна.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.63,
ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № К18_327-F385130 от 24.10.2018г. на
Директора на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП в гр.Бургас,
с което на основание чл.180а ал.1 от
Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) на „К.“ ЕООД с ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление в гр.Б., кв.Д.
Е. ул.“П.“ № ...,
представлявано от П. К. Д. е наложена имуществена санкция в
размер от 318, 31 лева за нарушение на чл.86 ал.1 т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд -Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.
.