№ 13959
гр. София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20221110157848 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от
Н. М. А. против „С. К.“ АД, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД, вр.с.
чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с чл. 10 и 21 от ЗПК за признаване за установено, че клаузата
за неустойка по чл. 20 от Договор за кредит № 613049/20.05.2020 г. е нищожна.
Ищецът твърди, че на 20.05.2020 г. с ответника сключили договор за предоставяне
на кредит, по силата на който му били предоставени заемни средства в размер на
400,00 лв., при фиксиран лихвен процент 12,00% и годишен процент на разходите
42,58%. Излага твърдения, че съгласно чл. 17 от договора същият следвало да бъде
обезпечен до края на деня, следващ сключването му с банкова гаранция или
поръчителство на физическо лице, одобрени от ответното дружество. Поддържа, че в
случай на неизпълнение, дължал неустойка размер на 0,9 от стойността на усвоената
сума за всеки ден, през който не било представено обезпечение или сумата в размер на
200,00 лева. Твърди още, че начислената неустойка се заплащала заедно със
следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план.
Навежда твърдения за нищожност на договора, поради наличие на изначална
недействителност –нищожност на клаузата за неустойка. Поддържа, че същата е в
противоречие с добрите нрави и излага подробни съображения в тази насока. С оглед
изложеното моли съда да прогласи нищожността на клаузата за неустойка по Договор
за кредит № 613049/20.05.2020 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 613049
от 20.05.2020 г. за сумата от 400,00 лева, която сума е предоставена на ищеца. Излага
твърдения, че договорът е сключен по инициатива на ищеца с попълване на електронна
1
заявка за отпускане на кредит, достъпна на сайта на дружеството. Поддържа, че след
попълване на заявлението за кандидатстване в съответствие с посоченото в чл. 6, ал. 2
от ОУ на ищеца била изпратена необходимата преддоговорна информация. След
запознаване с всички условия по кредита на 20.05.2020 г. ищецът натиснал бутона
„подпис“, с което изразил своето недвусмислено съгласие за сключването му. Оспорва
твърдението, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави. Твърди, че
неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази
форма на неизпълнение, за което тя е уговорена, а именно: не предоставяне на
обезпечение по договора. Излага съображения, че щом ищецът е бил наясно, че не
може да предостави исканото обезпечение, то същият е договарял недобросъвестно, в
нарушение на чл. 12 от ЗЗД. Поддържа, че процесната неустойка се начислява само
докато не бъде предоставено обезпечение. Моли за отхвърляне на исковете.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени обстоятелствата,
че между страните е сключен Договор за паричен заем – кредитна линия № 613049 от
20.05.2020 г. със соченото в исковата молба съдържание; че ищецът е заплатил в полза
на ответника сумата от 400,00 лева.
Видно от съдържанието на процесния договор лихвеният процент по кредита е в
размер на 36 % фиксиран лихвен процент, като лихвата се начислява ежедневно, а
годишният процент на разходите, посочен в договора е 42,58 %.
Съгласно чл.20 от Договор за паричен заем – кредитна линия № 613049 от
20.05.2020 г., при неизпълнение на задължението по чл.17, а именно в срок до три дни
от подпидване на договора да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на
всички суми по договора, кредитополучателят дължи неустойка на ден в размер на 0,9
% от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш. Вещото
лице е изчислило, че задължението за неустойка при отпуснат кредит по първи транш в
размер на 400 лева със срок на погасяване 30 дни е в размер на 108 лв. и ако към
задължението за лихва в размер на 12 лева се прибави изчислената неустойка в размер
на 108 лв., то оскъпяването на процесния кредит би било в размер на 30 процента.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 17 от договора същият следвало да бъде обезпечен до края на деня,
следващ сключването му с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице,
одобрени от ответното дружество. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена
да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Но в
договора е предвидено, че в случай на неизпълнение, кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не
2
било представено обезпечение. Съдът намира, че въведените с договора изисквания за
вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето
на гаранция не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемателя и риска по предоставянето на заем към датата на сключването
на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Видно от
заключението на изготвената експертиза, задължението за неустойка съгласно договора е в
размер 108 лв. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции,
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, поради
което и установителният иск за прогласяване нищожността й следва да се уважи.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, при определяне на годишния процент на разходите по договора за
потребителски кредит, кредиторът е включил само разходите за договорна лихва.
Така уговорената клауза за обезщетение има значението на скрита
възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и
която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4, поради което
процесния договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза
на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 50 лв. – разноски за държавна
такса, както и 300 лева депозит за експертиза.
Предвид обстоятелството, че пълномощникът на ищцата – адв. Е. И. е оказал на
ищцата безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА (видно от
представения по делото Договор за правна помощ и съдействие), съдът намира, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на представителя на ищцата адвокатски
хонорар в размер на 300 лева за оказана правна помощ.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от Н. М. А., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „Ф. Ж.“ № 6А, срещу „С. К.” АД, с ЕИК:ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. Н. П., ул. „В. Л.“ № 16, представлявано от Х. М. Т., иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, на клаузата на чл. 20 от Договор за паричен заем – кредитна линия №
613049 от 20.05.2020 г.
ОСЪЖДА „С. К.” АД, с ЕИК:ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Н. П., ул.
„В. Л.“ № 16, представлявано от Х. М. Т., да заплати на Н. М. А., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Ф. Ж.“ № 6А, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 350 лева разноски
по делото.
ОСЪЖДА „С. К.” АД, с ЕИК:ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Н. П., ул.
„В. Л.“ № 16, представлявано от Х. М. Т., да заплати на адвокат Е. И. от АК - П., адрес гр.П.,
ул.“Х. К.“№ 2, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата 300 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4