Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 08.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА
ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 486 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 1790
от 18.04.2019 година на инж. Павли П. Богдански – Директор на Регионална
дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011
година на Министъра на земеделието и храните, на основание чл.275 ал.1 т.2 от
Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН на Р.П.М. с ЕГН **********
*** е наложена глоба
в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл.257 ал.2 от ЗГ във вр. с чл.54
ал.1 т.3 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
Недоволен
от постановлението останал жалбоподателят Р.М., който чрез процесуалния си
представител адвокат Х.И. *** го обжалва, като незаконосъобразно, постановено
при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Твърди, че НП
е издадено в нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като
административнонаказателното производство е образувано с АУАН серия Б00А № 000051
от дата 12.12.2018 година, а вмененото деяние е за издадено позволително за сеч
№0444635/17.07.2018 година, т.е. не е съставен акт за установяване на нарушението
в продължение на повече от три месеца от откриване на нарушителя. В
потвърждение на това се позовава на датата на идване на позволителното за сеч,
когато е било качено в електронния сайт в системата на ИАГ, датата на освидетелстване
на сечището и датата на предаване на досието на имота. Заявява, че не му е бил
връчен констативен протокол с резултатите от проверката, както и покана за
явяване за съставяне на АУАН, а същият е бил съставен в сградата на РУ на МВР –
Ловеч. Обръща внимание, че още при съставяне на акта е възразил, че в досието
на имота е приложен Договор за възлагане на управление на горски територии от
04.05.2018 година, по силата на който му е било възложено да извършва всички
лесовъдски дейности, свързани със стопанисването на горската територия. Счита,
че понятието управление на горските територии включва и добива на дървесина, а
самият жалбоподател притежава изискуемия лиценз по чл.186 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗГ.
Изтъква, че в нарушение на чл.57 ал.1
т.6 от ЗАНН, АНО не е посочил законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, тъй като нормата на чл.257 ал.2 от ЗГ е санкционна и не може да бъде
виновно нарушена, а по отношение на разпоредбата на чл.54 ал.1 т.3 от Наредба №
8 от 5.08.2011 г. заявява, че съдържа две хипотези, а в НП не е посочено коя от
тях е осъществил М.. Счита, че производството е опорочено при начина и мястото
на съставяне на АУАН, както и от обстоятелството, че същият не му е връчен.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си
представител – адвокат Х.И., който пледира за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалния закон, по изложените в жалбата съображения, които развива.
Жалбоподателят Р.М. обръща внимание, че в досието е имало два договора,
сключени с две лица, регистрирани по чл.235 от ЗГ, каквото е изискването на
закона.
Въззиваемата
страна – Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призовани, се представляват
от юрисконсулт С.Т., която счита, че НП е правилно и законосъобразно. В представената писмена защита
излага подробни съображения по обосноваността и законосъобразността на
атакуваното НП. В допълнение изтъква, че в изпратеното разпореждане на
жалбоподателя за представяне досието на имота е указано че същото следва да съдържа всички изискуеми документи, съгласно
нормативните разпоредби, както и че непредставен и неописан в описа документ,
ще се счита за липсващ. Твърди, че му е бил даден срок, в който е имал
възможност да представи липсващите документи. Обръща внимание, че
жалбоподателят е лице с дългогодишен опит като лицензиран лесовъд и е
необходимо да бъде запознат с изискванията на нормативната уредба и за
необходимостта от наличието такъв договор. Счита, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение с факта на посочването на Т.С. като свидетел на
съставянето на акта и на отказа на нарушителя да го подпише. Заявява, че няма изискване
при утвърждаването на горскостопанската програма да е приложен договора по чл.186
ал.1 т.2 б.“в“ от ЗГ. Моли НП да бъде потвърдено.
От събраните
по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Й.Г.Й., П.Г.П. и
Т.И.С., както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 12.12.2018 година,
свидетелката Й.Г.Й., в присъствието на свидетелите П.Г.П. и Т.И.С. съставила Акт с бланков №000051
и рег. №1790/27.12.2018г. по регистъра на РДГ-Ловеч против Р.П.М.
с ЕГН ********** ***
затова, че като лице по чл.108 ал.1 т.4 от Закона за горите е издал
позволително за сеч №0444635/17.07.2018г.
за имот частна собственост с №17244.791.8, отдел 289, подотдел „ц1“,
землище на с.Горско Сливово, община Летница, без да е наличен договор по силата
на който собственикът е възложил добива в имота в случаите на чл.186 ал.1 т.2
от Закона за горите или декларация, че са налице обстоятелствата по чл.186 ал.1
т.1 от Закона за горите във вр. с чл.54 ал.1 т.3 предложение 1 и чл.54 ал.1 т.3
предложение 2 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, с което е нарушил
чл.257 ал.2 от Закона за горите във вр. с чл.54 ал.1 т.3 от Наредба №8 от 08.05.2011г.
за сечите в горите. Посочено е, че нарушението е извършено на 17.07.2018г. Жалбоподателят
е отказал да подпише така съставения акт и да получи препис от него, което е
било удостоверено с подписа на свидетеля Т.И.С..
Въз основа на така съставения акт
за нарушение е било издадено обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че така описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото.
Безспорно
жалбоподателят е лице по чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ и е имал правомощията да издава
позволително за сеч. Законосъобразното издаване на позволително за сеч се предхожда
от изпълнението и наличието на редица предпоставки и изисквания, формулирани в
Раздел ІІІ „Условия и ред за издаване на позволително за сеч” от Наредба №
8/2011 г. за сечите в горите. Една от тези предпоставки е посочена в разпоредбата
на чл.54 ал.1 т.3 от Наредба № 8/2011 г., съгласно която освен изискванията по
чл.52 ал.1, следва да се представят и договор, по силата на който собственик е
възложил добива в имота – в случаите на чл.186 ал.1 т.2 от ЗГ, или декларация,
че са налице обстоятелствата по чл.186 ал.1 т.1 от ЗГ. В разглеждания случай
това изискване не е било спазено от жалбоподателя и в този смисъл доводите му,
че не е осъществил състава на вмененото му нарушение не могат да бъдат
споделени. Видно от саморъчно изготвения опис на документите в досието на имота
с кад.№ 17244.791.8 с.Горско Сливово /л.21/, договор за възлагане добива в
имота липсва. Жалбоподателят не го е представил и в последствие, а е имал тази
възможност до съставянето на АУАН на 12.12.2018 г., а и след това, в срока за
възражение по акта. В тази връзка, неоснователни са аргументите на
жалбоподателя, че договорът от 04.05.2018 г., с който му е възложено
управлението на горски територии включва и възлагане на добива на дървесина,
т.е. че изискването на чл.54 ал.1 т.3 от Наредба № 8/2011 г. е било изпълнено.
Ясно в така цитираната разпоредба законодателят е посочил, че преди издаването
на позволително за сеч следва да е налице договор, по силата на който
собственикът е възложил добива в имота. Съгласно дадената в §1 т.21 от ДР на ЗГ
легална дефиниция „добив на дървесина” е сеч и извоз на дървесина до временен
склад, т.е. това е дейността по фактическото изрязване и транспортиране на
дървесината от съответния имот. В разпоредбата на чл.233 от ЗГ, която описва
дейностите, влизащи в понятието „лесовъдска практика” и на която се позовава
жалбоподателят, липсва дейността „добив на дървесина”, а само „планиране и
организация на добива на дървесина” /чл.233 ал.1 т.4 от ЗГ/, която дейност е
различна от фактическото изрязване и транспортиране на дървесината от сечището.
Затова и физическо лице, което е регистрирано в регистъра по чл.235 от ЗГ,
какъвто безспорно е и жалбоподателят, може да извършва посочените в чл.233 от
същия закон дейности, но не и „добив” на дървесина в имота. Предвид специфичния
характер на тази дейност и необходимостта от строга регулация и упражняване на
контрол, в нормата на чл.241 ал.1 от ЗГ е предвидено, че тази дейност може да
се извършва единствено от търговец и то такъв, който е вписан в съответния
регистър. Аргумент в подкрепа на такъв извод е и разпоредбата на чл.111 ал.2 от
ЗГ, която изрично сочи, че ползването на дървесина от горските територии се
извършва от търговци, регистрирани в публичния регистър по чл.241, като в т.1 и
2 са дадени единствените изключения от това правило и в които изключения
жалбоподателят не попада.
Въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, надлежно
оправомощен, видно от приложената към АНП Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на
Министъра на Земеделието и храните.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка
относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на
процесуалните правила по налагане на административно наказание.
Още при съставяне на АУАН е
допуснато нарушение на чл.43 ал.2 от ЗАНН. Законодателят е предвидил четири
категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да
го подпишат. Първата – свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от
състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма
степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората – свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата – свидетели, присъствали при съставяне на акта, а
именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които
не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
изготвяне на акта. Четвъртата – свидетели на отказа на нарушителя да подпише
акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето,
посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43 ал.2
от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват
различни факти и обстоятелства. Ето защо, според настоящата инстанция, за да не
възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в
истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят
по чл.43 ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достигна и анализирайки
разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3, чл.42 т.7 и чл.43 ал.2 от ЗАНН. Изрично
според нормата на чл.42 т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат
посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл.43
ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява
чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в
акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл.42 т.7 от ЗАНН в акта
като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване,
респективно при установяване на нарушението или при съставяне на АУАН, то
следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице, различно
от другите посочени по-горе свидетели. В случая обаче Т.И.С. фигурира и като
свидетел при съставяне на акта, и като свидетел на отказа да се подпише и получи
акта, което е недопустимо. Нарушението на това правило представлява съществено процесуално
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление.
Освен
това основателно е възражението за допуснато нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН,
съгласно който не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се
прекратява, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
По-дългият давностен срок е винаги субсидиарен спрямо по-краткия. При открит
автор е недопустимо образуването на производство, ако не е съставен акт в
тримесечния срок от извършване на нарушението. Нарушителят се счита за открит,
когато в писмен документ, показания на свидетел или лично волеизявление на
дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството. АУАН следва
да се състави при спазване на по-краткия срок в два случая: 1.когато
контролният орган установи едновременно признаците на нарушението и личността
на нарушителя и 2. когато установи едновременно признаците на нарушението и
данни относно личността на нарушителя, но същият не се явява за съставяне на
акт или не е намерен на посочения адрес. Сроковете започват да текат от
момента, в който материално и териториално компетентният да състави акт орган
установи признаците на нарушението. Нарушението се изразява в издаване на
позволително за сеч при липса на предвидените в закона предпоставки и няма
спор, че датата на нарушението е датата на издаване на документа, а именно
17.07.2018 година. Позволителното за сеч се издава от информационната система
на ИАГ София чрез потребителско име, регистрирано на жалбоподателя, който на
база заповед на изпълнителния директор, има достъп до тази система.
Компетентният да състави АУАН орган е имал яснота относно личността на
нарушителя и деянието към датата 17.07.2018 година. Това е така, тъй като
нарушението е извършено чрез електронната система именно на компетентният да
издаде АУАН държавен орган. Тази система се поддържа от наказващия орган, който
има назначени по места в страната служители с контролни функции. Няма правно
основание да бъде прието, че АНО не е знаел кой е издателя на позволителното
към датата 17.07.2018 година. Няма основание да бъде прието също, че АНО не е могъл
да знае, че към тази дата е извършено нарушение, изразяващо се в издаване на
позволително за сеч в нарушение на законовите изисквания. Основните признаци на
нарушението в тримесечният срок от извършването му са били ясни за въззиваемия,
дори без полагане на процесуални усилия да търси автора или да извършва
разследване на спорни обстоятелства. Сроковете по чл.34 ал.1
и 2 от ЗАНН
са давностни, в който смисъл е тълкувателната практика на върховната съдебна
инстанция. С изтичането на давността държавата губи възможността да реализира
административнонаказателната отговорност на дееца. Ето защо, като е повдигнал
административно обвинение срещу жалбоподателя след тримесечния срок, а именно
на 12.12.2018 година за нарушение, извършено на 17.07.2018 година, АНО е
нарушил материалния закон, което опорочава цялото административно-наказателно
производство и представлява също самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП.
Административнонаказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Поради изложеното настоящият
състав приема, че НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
1790 от 18.04.2019 година на инж. Павли П. Богдански – Директор на Регионална
дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011
година на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.275 ал.1
т.2 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН на Р.П.М.
с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл.257
ал.2 от ЗГ във вр. с чл.54 ал.1 т.3 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в
горите като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: