№ 870
гр. София , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000501129 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260028 от 18.02.2021 г. по т. д. № 198/2019 г. на Софийски
окръжен съд ЗД “Бул инс” АД e осъдено да заплати на Б. В. С. от гр.Самоков на
основание чл. 432 от КЗ сумата 65000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди от телесно увреждане, причинено в резултат на настъпило на 20.11.2018 г.
пътнотранспортно произшествие, и сумата 6562,75 лева – обезщетение на
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от
17.03.2019 г.
Решението е обжалвано с въззивна жалби от ответника в осъдителната част
над 20000 лева за неимуществените вреди и над 4922,07 лева за имуществените
вреди. Твърди недоказаност на всички увреждания – избиване на осем зъба, рани
от залежаване, загрозяващи белези, както и прекомерност на присъденото
обезщетение. Оспорва извода за липса на съпричиняване вредоносния резултат от
страна на пострадалия предвид пътуването му без предпазен колан. Оспорва
дължимост на обезщетението за имуществени вреди за част от заплатените
медицински услуги – избор на екип, частна линейка, самостоятелна стая.
1
Ответникът оспорва въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени от
Б. В. С. против ЗД “Бул инс” АД искове с правно основание чл. 432 от КЗ за
заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от
ПТП по вина на водач на застрахован при ответника автомобил.
Ответната страна е оспорвала исковете. Направено е възражение както за
прекомерност на размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди и недължимост на част от претендираните суми за имуществени вреди, така
и за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, които се поддържат и пред
настоящата инстанция.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.
269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност
на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Съобразявайки оплакванията на жалбоподателя / чл.269, изр. второ от
ГПК/, след преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира
въззивната жалба за неоснователна поради следното:
Пред настоящата инстанция не се спори за наличието на основание за
ангажиране отговорността на ответника за причинението на ищеца имуществени
и неимуществени вреди, предвид влязлото в сила решение за сумите 20000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и 4922,07 лева – имуществени вреди. Спори
се по дължимостта на платени от ищеца суми като имуществени вреди и по
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и по
наличие на съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия. Относно
възражението за съпричиняване настоящата инстанция препраща към решението
на първоинстанционния съд, което подробно разглежда заключенията на
автотехническата и медицинската експертизи и прави извод за липса на
съпричиняване. При тежест за доказване на това възражение, лежаща върху
2
ответника; липса на доказателства за конкретното място, на което е пътувал
ищецът в л.а.”Фиат”, от заключението по СМЕ, че при установения механизъм на
ПТП всички травми биха се получили и при пътуване с предпазен колан, ако
ищецът е бил на задна дясна седалка, следва, че възражението не е доказано и
правилно е било отхвърлено.
Неоснователно е оплакването за прекомерност на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди. Установените увреждания са с характер, интензитет,
тежест и продължителност на лечебния и възстановителен период, обосноваващи
справедливостта на присъденото обезщетение. При определянето размера на
обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните
обстоятелства, установени по делото от съдебномедицинските експертизи и от
показанията на свидетеля М.: възрастта на пострадалия (33 години), вида, броя и
тежестта на телесните увреждания (счупване на таза в областта на дясната
тазобедрена става с изкълчване на ставата, счупване на дясната хълбочна кост;
счупване на 2, 3 и 4 ребра вляво; счупване тялото на долната челюст; загуба на 9
зъба на горната и долната челюст; счупване на носни кости; разкъсно-контузна
рана на лицето; белодробна емболия. Видът и продължителността на лечението
(хирургическа обработка на раната на лицето, закрито наместване на изкълчената
става, директна екстензия на крайника, операция за крйвна репоцзиция и метална
остеосинтеза на фрактурата на главулечната ямка, общ период на възстановяване
12 месеца), интензитет на търпените болки (силни през първите 3-5 месеца), изход
от лечението и последици (пълно възстановяване на счупванията, белези от
операциите в областта на лицето и таза), търпени неудобства, невъзможност за
самообслужване и нужда от чужда помощ в продължение на два месеца, след
което започнал да се изправя; отражение върху психиката от претърпяното ПТП –
станал нервен и затворен, обществено-икономическите условия в страната към
настъпване на вредата. Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на
чл. чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 65000 лева е
справидливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Неоснователни са възраженията както за прекомерност на обезщетението,
така и за недоказаност причинната връзка относно загубата на зъби. Увреждането
и причинната връзка с ПТП са установени от заключението на съдебно-
стоматологическата експертиза. Не са налице данни и доказателства за друг
произход на увреждането, различен от ПТП.
3
Обезщетение се дължи и за имуществените вреди, които са доказани в
претендирания размер от 6562,75 лева. Неоснователно е възражението, че
застрахователят не дължи обезщетение за заплатените от ищеца такси за избор на
екип, самостоятелна стая и частен превоз от медицински транспорт. На
обезщетяване подрежат всички претърпени вреди, които са в причинна връзка с
ПТП, поради което посочените разходи следва да се заплатят от застрахователя.
Поради пълно съвпадение между изводите на въззивната инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото ЗД “Бул инс” АД следва да бъде осъдено да
заплати на адвокат М. Н. –Т. възнаграждение за оказана безплатна помощ на
въззиваемия в размер на 2315,06 лева с включен ДДС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028 от 18.02.2021 г., постановено по т. д.
№ 198/2019 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс” АД да заплати на адвокат М. Н. –Т. адвокатско
възнаграждение в размер на 2315,06 (две хиляди триста и петнадесет 0,06) лева, на
основание чл. 38, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН
СЪД в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4