Р Е Ш
Е Н И Е
№ V - 1354 08.08.2018 год.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
пети въззивен граждански състав
на осми август две хиляди и осемнадесета година ,
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1140 по описа за
2018 година , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е жалба вх.№ 6355 / 29.06.2018 год. по описа на ЧСИ Георги Михалев, рег. № 703 на
КЧСИ подадена от К.Г.М., ЕГН ********** ***, чрез процесуален
представител адв. Иванка Синигерова, срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2018 год. по
изпълнително дело № 20147030400332 , както и
срещу разпределение по протокол от 26.06.2018 год. по изпълнително дело №
20147030400332. В жалбата се твърди , че постановлението за възлагане на имота
не е връчено надлежно на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство,
твърди се, че то е незаконосъобразно, тъй като са допуснати нарушения при
провеждане на публичната продан – имотът предмет на продажбата не е описан с
кадастрален идентификатор. Относно разпределението на сумата постъпила от
публичната продан се твърди, че обикновените такси от 1050 лв. са недължими или
поне не в този размер, като неяснотата относно формиране на сумата препятства
възможността да се прецени доколко точно са приложени нормите на чл.73а, ал.2
от ГПК и чл.79, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се , че сумите по т.26 от ТТРЗЧСИ са
посочени общо и са необосновани, твърди се , че не е ясно как са формирани сумите
посочени като разноски по изпълнението : 120 лв. – държавна такса, 612 лв.-
обикновени такси , 140 лв. – възнаграждение за вещо лице и 1868 лв. –
адвокатски хонорар , като е оспорена и дължимостта му предвид липсата на
доказателства за реалното му плащане. Твърди се , че не е ясно
привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД за кой от всички
взискатели по делото са разпределени. Твърди се, че взискателят Държавата чрез
ТД на НАП-Бургас не участва в разпределението с актуалния размер на вземането
си. Възразено е, че вземанията на Община – Бургас за ТБО и ДНИ са включени като
привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД , и че не е посочено основанието, на което
остатъка от постъпилата сума се разпределя на взискателя „ОББ“АД. Направено е
искане за отмяна на публичната продан /на постановлението за възлагане/ и за
отмяна на извършеното разпределение.
В дадения срок е
постъпило възражение от
първоначалния взискател Бою Петров Христов в качеството му на ЕТ “Фарес-Бою
Христов“ , чрез процесуален представител адв. Т., в което са изложени
съображения за недопустимост на обжалването на публичната продан, евентуално –
за неоснователност на жалбата ако се счете, че се обжалва постановлението за
възлагане. Изложени са съображения за неоснователност на жалбата и в частта
срещу разпределението, тъй като за всяка от разпределените суми са съставени
съответни документи от съдебния изпълнител установяващи размера и основанието
на разноските. Изложени са възражения за неоснователност на твърдението на
жалбоподателя за липсата на доказателства за плащане на адвокатското
възнаграждение, като се сочи, че същото е платено в брой и това е отразено в
представения по делото договор за правна защита и съдействие.
В дадения срок е
постъпило възражение от
присъединения взискател „ОББ“ АД – София , чрез процесуален представител
юрисконсулт Димова , в което са изложени твърдения за неоснователност на
жалбата в частта , с която се твърди, че липсва основание остатъкът от сумата
да бъде разпределен на този взискател. Твърди се , че в тази част
разпределението е правилно, тъй като привилегията на банката произтича от
ипотека в нейна полза по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД. Представени са доказателства
относно вписана в полза на банката законна ипотека върху продадения недвижим
имот.
Постъпили са мотиви
от ЧСИ Георги Михалев , рег. № 703 на КЧСИ, с район на действие ОС – Бургас, в
които са описани извършени по изпълнителното дело действия, изложени са съображения за недопустимост на
жалбата поради просрочие, евентуално се твърди неоснователност на жалбата без
да са посочени съображения. ЧСИ е представил копие от изпълнителното дело
състоящо се от 58 листа.
Бургаският окръжен съд във връзка с подадената жалба и
като взе предвид събраните по делото доказателства , намира следното:
От съдържанието на
сезиращата съда жалба става ясно, че се обжалват две последователни действия на
ЧСИ: първото е постановлението за възлагане на недвижим имот, а второто е разпределението на постъпилата сума
от публична продан на недвижимия имот.
Жалбоподателят е
длъжник по изпълнително дело № 20147030400332 по описа на ЧСИ Георги Михалев,
рег. № 703 на КЧСИ, образувано по молба на първоначалния взискател ЕТ“Фарес-Бою
Христов“ срещу К.Г.М., ЕГН ********** *** за удовлетворяване на парични
вземания на взискателя по изпълнителен лист от 02.06.2014 год. по гр.д. №
404/2014 год. на ОС-Бургас.
„ОББ“АД –София,
Държавата чрез ТД на НАП и Община - Бургас са присъединени взискатели по делото
– посочени са в протокола за разпределение.
С разпоредбата на
чл.435, ал.3 от ГПК е предоставена възможност на длъжника да обжалва
постановлението за възлагане поради това, че наддаването не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена. В
жалбата не са изложени възражения в този смисъл. Ето защо в частта, с която се
обжалва постановлението за възлагане жалбата се явява недопустима поради
наведени оплаквания извън тези, които законът допуска. Жалбата в тази част е
недопустима и поради просрочие - видно от протокола на л.52 от приложеното от
ЧСИ копие на изпълнителното дело, длъжникът е бил уведомен лично по телефона от
ЧСИ за изготвеното постановление за възлагане на 18.06.2018 год., на която дата
е бил уведомен и за датата на предявяване на разпределението – 26.06.2018 год.
от 15 часа. Ето защо жалбата подадена на 29.06.2018 год. в тази част е
недопустима и като подадена извън срока по чл.436, ал.1 от ГПК.
В частта, с която е
обжалвано постановлението за възлагане жалбата като НЕДОПУСТИМА, следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част –
с която се обжалва разпределението на постъпилата от публична продан сума,
жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице , срещу подлежащ
на обжалване акт на ЧСИ, в срока по чл.462, ал.2 от ГПК – в тридневен срок , от
деня на предявяване на разпределението.
В допустимата за
обжалване част жалбата се явява основателна с оглед целения резултат за отмяна
на обжалваното разпределение, макар и не по всички възражения изложени от
жалбоподателя.
С протокол от
26.06.2018 год. по изпълнителното дело е извършено разпределение на сумата от
26 428 лв. /с включен ДДС/ постъпила от публичната продажба на ½
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – апартамент № 8, находящ се на втори
етаж, вход 6, бл.12 , в ж.к. „Меден
рудник“, гр.Бургас , която идеална част с постановление за възлагане от
01.06.2018 год. е възложена на Димитър Ангелов Петков.
С обжалваното
разпределение ЧСИ е включил като вземане ползващо се с привилегията по чл.136,
ал.1, т.1 от ЗЗД вземането си в общ размер от 2 932,31 лв., от което :
разноски по изпълнението:1050 лв.
обикновени такси на ЧСИ ,
1842,91 лв. – такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ за събрана сума в полза на взискателя „ОББ“АД ,
39,40 лв. – такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ за събраната сума в полза на Община – Бургас.
С привилегията по чл.136
, ал.1 ,т.1 от ЗЗД е включено и вземане на първоначалния взискател в общ размер
от 2740 лв., от което :
разноски по
изпълнението : 120 лв. – платени от взискателя държавни такси, 612 лв. –
обикновени такси платени от взискателя, 140 лв. – платено от взискателя
възнаграждение за вещо лице,
1868 лв.- платен от
взискателя адвокатски хонорар.
Като вземане
ползващо се с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД е включено вземането на
Община – Бургас за ДНИ и ТБО за продадения имот, в размер на 376,76 лв.
След разпределяне
на горепосочените суми в полза на посочените лица, остатъкът от 20 378,93
лв. е разпределен в полза на присъединения взискател „ОББ“АД – ипотекарен
кредитор , на осн. чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД .
Разпоредбата на
чл.136 от Закона за задълженията и договорите определя правото и реда на
предпочтително удовлетворение на вземанията на кредиторите .
Включването на
разноските по изпълнението в разпределението , наред с другите изисквания следва
да бъде извършено от ЧСИ в съответствие и с разпоредите на чл.79 от ГПК , чл.136 от ЗЗД и с разясненията по т.6
от Тълкувателно решение от 26.06.2015 год. по т.д. № 2 / 2013 год. на ОСГТК на
ВКС .
С привилегия по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД се ползват само тези разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят. В този ред се включват и разноските на
първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за
възнаграждение на един адвокат. Ето защо ЧСИ не би допуснал нарушение на закона ако в привилегията по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД включи съответните разноски по изпълнението внесени
авансово от първоначалния взискател по осъществяването
на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, както и платените от този
взискател разноски за образуване на изпълнителното производство и
възнаграждение за един адвокат.
От представения по делото договор за правна
защита и съдействие /л.3/ се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение от 1868 лв. дължимо от първоначалния взискател ЕТ“Фарес-Бою
Христов“ е заплатено изцяло на упълномощения по изпълнителното дело адвокат,
поради което правилно сумата от 1868 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
е включена в обжалваното разпределение като привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в полза на първоначалния взискател.
Като привилегия по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД правилно са включени и таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза
на ЧСИ, тъй като те не са дължими авансово от взискателя.
В противоречие с
приетото по т.6 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 год. по т.д. № 2 / 2013
год. на ОСГТК на ВКС , ЧСИ е включил дължимите в негова полза разноски по
изпълнението в размер на 1050 лв. като привилегировано вземане по чл.136, ал.1,
т.1 от ЗЗД . Тази сума представлява
дължими, но незаплатени от взискателя авансови такси съгласно ТТР към ЗЧСИ . Дължимите
към ЧСИ такси / извън тази по т.26 / не представляват направени разноски на
кредитор, поради което липсва основание тези такси да бъдат включени в
разпределението като привилегировано вземане по реда на чл.136 , ал.1 , т.1 от ЗЗД. Такъв извод е направен и по Решение № 136 от
3.08.2016 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 396/2016 год. , в чиито мотиви е посочено , че доколкото таксите по ТТР ЗЧСИ не са били
заплатени авансово от първоначалния взискател, както са били дължими и както ЧСИ е следвало да ги
изиска в съответствие с разпоредбите на чл. 29 от ТТРЗЧСИ и чл. 80 от ЗЧСИ /с
изключение на таксата по т.26 от тарифата/, преди да извърши конкретните
действия, то същите не представляват разноски, сторени от взискател, които да
се ползват с привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Тези суми
съставляват частно вземане на ЧСИ като възнаграждение за положения от него труд
и според правилото на чл. 79, ал.2 от ГПК са дължими от длъжника, но това
частно вземане на ЧСИ не е сред вземанията по чл. 136, ал.1 , т.1 от ЗЗД.
Съдът следва да
прецени основателността на възраженията на жалбоподателя относно размерите на
включените в разпределението вземания за разноски по изпълнението на базата на
доказателствата приложени по преписката представена по делото от ЧСИ. Следва да
се посочи , че по приложената преписка – копие от изпълнителното дело, не са
представени никакви сметки и фактури издавани от ЧСИ, като не са приложени и
платежни документи за извършени разходи от ЧСИ или от първоначалния взискател.
Ето защо съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че се явява
необосновано включването в разпределението на разноски по изпълнението в
следните размери: 1050 лв. обикновени такси на ЧСИ, 120 лв. – платени от
взискателя държавни такси, 612 лв. – обикновени такси платени от взискателя,
140 лв. – платено от взискателя възнаграждение за вещо лице. За тези суми не е
ясно как са формирани, платени ли са реално и на какво основание са дължими.
Както вече беше посочено, направените от взискателя разноски за образуване на
изпълнителното производство и за платените авансово такси по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, но следва да бъдат
документално обосновани по делото или да бъде представено влязло в сила
постановление за възлагане на тези разноски в тежест на длъжника. След като по
преписката представена в съда не са приложени платежни и счетоводни документи,
нито влезли в сила постановления за разноски, е налице невъзможност за
определяне на точния размер на тези разноски, поради което възраженията в
жалбата за необоснованост в този смисъл са основателни.
С обжалваното
разпределение е прието, че на осн. чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД в полза на
взискателя Община - Бургас следва да се разпредели сумата от 376,76 лв. за ДНИ
и ТБО за осребрения имот. Съгласно разпоредбата на чл.136 , ал.1 , т.2 от
Закона за задълженията и договорите , ползват се с право на предпочтително
удовлетворение вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за
МПС - от стойността на този имот или от МПС . Както е посочено и в решение №
440 / 28.11.2013 год. по ч.гр.д. № 332 / 2013 год. по описа на Бургаския
апелативен съд , задълженията за данък
върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични
общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. По правната си същност местните данъци са публични вземания – чл. 162,
ал.2, т.1 от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети, поради
което се квалифицират като общински вземания. Местните такси също са публични
вземания по см. на чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК и поради това, че приходите от
тях постъпват също в общинските бюджети на осн. чл. 9а , ал.3 ЗМДТ, съставляват
общински вземания. Таксата за битови отпадъци възниква по повод собствеността
върху недвижим имот, и въпреки, че срещу нея за общината възниква задължението
да предостави услуга, вземането за нея с оглед публичния му характер по повод
имота основателно е поставено като привилегировано в разпределението по реда на
чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД. В горния смисъл са
и № Определение №
487 от 4.03.2013 г. на САС по в. гр. д. № 778/2013 г., решение № 89/08.05.2012
г по ч.гр.дело № 223/2012 г по описа на Апелативен съд – Варна, решение №
1082/27.09.2009 г на САС по гр.д. № 1447/2009 г, решение от 06.08.2012 г по
в.гр.дело № 139/2012 г по описа на Бл.ОС и други. Също така , следва да се вземе
предвид и приетото в решение № 216 / 11.12.2014 год. по ч.гр.д. № 591 / 2014
год. по описа на Варненския апелативен съд , с което при отговор на
въпроса дали таксите за битови
отпадъци, дължими на общината за продадения на публичната продан имот следва да
се включат в т. 2 в реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1 от ЗЗД е дадено следното разрешение , което
напълно се споделя и от настоящия съд :
ТБО
е публично вземане на общината за продадения на публичната продан имот, чиято
стойност се разпределя. В тази връзка е без значение разликата в характера на
таксите спрямо данъците - смисъла е привилегировано да се погасят вземанията на
публичния субект, свързани с тези публични задължения - данъци и такси върху
продадения имот или МПС
/така и приетото в доктрината, че тези публични вземания за данъци и такси
върху определен имот и МПС, от стойността на този имот или МПС, са един клас
вземания и с еднаква привилегия - "Българско гражданско процесуално право
", изд. "Сиела", София, 2012 г., стр. 840/. Предвид горното следва да се
приеме , че както ДНИ и ТБО за осребрено при публична продан имущество са
определени от законодателя като привилегировани вземания съгласно изричната норма на чл.136 , ал.1 ,
т.2 от ЗЗД , независимо от това , кой е натоварен с тяхното събиране – в случая
въз основа на разпоредбата на чл.10 и сл. от ЗМДТ това е съответната община,
поради което правилно сумите са разпределени в нейна полза.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че не е ясно на какво основание остатъкът от сумата, след
приспадане на вземанията с привилегии по т.1 и т.2, е разпределен в полза на
„ОББ“АД. В обжалваното разпределение е посочено, че това е направено на осн. чл.136,
ал.1, т.3 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба ползват се с право на предпочтително
удовлетворение вземанията обезпечени със залог или ипотека – от стойността на
заложените или ипотекирани имоти. Не се оспорва качеството на „ОББ“АД на ипотекарен кредитор
за осребреното имущество, поради което принципно правилно е действието на ЧСИ
след приспадане на сумите за привилегированите вземания по предните две точки,
да разпредели остатъка от сумата в полза на ипотекарния кредитор, ползващ се с привилегията
по т.3.
В настоящото
производство не могат да бъдат разглеждани възражения във връзка с размерите на
вземанията на взискателите, като спорове в този смисъл следва да се решават по
исков ред.
На базата на
изложеното по-горе става ясно, че ЧСИ е допуснал незаконосъобразност при
разпределяне на сумата от 1050 лв. – обикновени такси на ЧСИ – поради
необоснованост на размера на сумата и липса на привилегия за тези разноски в
полза на ЧСИ по чл.136 , ал.1, т.1 от ЗЗД, както и поради необоснованост за
сумите от 120 лв. –
платени от взискателя държавни такси , 612 лв. – обикновени такси платени от
взискателя, 140 лв. – платено от взискателя възнаграждение за вещо лице. Това
влече след себе си незаконосъобраност на цялото разпределение, поради което то
следва да бъде отменено изцяло, като делото бъде върнато на ЧСИ за извършване
на ново разпределение, при спазване на указанията относно приложението на
закона, изложени в мотивите към настоящото решение .
Мотивиран от горното , Бургаският
окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 6355 / 29.06.2018 год. по описа на ЧСИ Георги Михалев , рег. № 703 на
КЧСИ подадена от К.Г.М., ЕГН ********** ***, чрез процесуален
представител адв. Иванка Синигерова, В ЧАСТТА, срещу
постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2018 год. по изпълнително
дело № 20147030400332 по описа на ЧСИ Георги Михалев , рег. № 703 на КЧСИ.
ОТМЕНЯ разпределение по протокол от 26.06.2018 год. по
изпълнително дело № 20147030400332 по описа на ЧСИ Георги Михалев , рег. № 703
на КЧСИ.
ВРЪЩА делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение ,
при спазване на
указанията изложени в мотивите към решението .
Решението може да бъде
обжалвано пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на
препис от него на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.