О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 7254
22.08.2016 година, град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в закрито
заседание на двадесет и втори август две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
като разгледа
докладваното от съдията Ангелов гражданско
дело № 11258 по описа на съда за 2016г., намира следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- Пловдив
срещу Ц.В.И., с която са предявени установителни искове за суми, за които е
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8727/2016г. на ПРС.
От постъпилото ч. гр. д. № 8727/2016г. по описа на ПРС, V гр.с. се установява, че в полза
на ищеца срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 4962 от 28.06.2016г. за процесните суми, както и за
разноските по делото.
Заповедта е връчена на длъжника на 29.06.2016г., като от нейна страна в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение по образец, в което обаче е
посочено, че лицето не е съгласно със заповедта, тъй като след разговори със
служители на ищеца била постигната уговорка за подписването на споразумение за
разсрочено плащане, но имала здравословни проблеми и нещата се забавили. Посочва,
че смята, че проблемът ще бъде решен.
Производството е
продължило с изпращането на указания до заявителя по чл. 415 ГПК.
Съдът, като разгледа така подадената искова молба намира
следното:
Съгласно
разясненията, дадени в т. 5б от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, когато е подадено възражение по
утвърден образец, съдът е длъжен да приложи последиците на чл. 415 ГПК, дори и
заявените възражения от длъжника да са неясни в частта относно оспореното основание или размер на вземанията, за
които е издадена заповедта.
Според утвърдените
образци за заповеди за изпълнение, към заповедта, винаги е приложена бланка за
възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването
й, вкл. за необходимостта, когато част от вземането се признава това да се
посочи. Следователно, доколкото не е
посочено друго, ако е попълнен образец на възражение, без да е посочено, че същото се
отнася само до част от вземането, или това посочване е неясно, следва да се
приеме, че е налице възражение срещу цялото вземане. Когато обаче възражението
се използва и за отправянето на допълнителни изявление от длъжника, приоритет
следва да намерят именно те, доколкото отразяват личното му отношение към
дължимостта на процесните суми (в разглежданата хипотеза се изразява несъгласие
със заповедта поради постигнато съгласие за сключването на споразумение за
разсрочено плащане на задълженията).
В настоящия случай
макар да е подадено възражение по образец в него изрично е посочено, че за вземанията
по частното гражданско дело е постигнато съгласие за сключването на
споразумение за разсрочено плащане. С оглед на това съдът намира, че макар да е
налице подадено възражение по образец, от посоченото в него е видно, че
дължимостта на вземанията реално не се оспорва, напротив признава се, тъй като се
заявява желания за разсроченото им погасяване. При това положение, няма причина
да се изхожда формално от наличието на подаден образец на възражение и
намиращото се в него бланково изявление за недължимост. Освен това в указанията
за неговото попълване, изрично е предвидено, че е възможно да се посочи и частично
признаване на сумите по заповедта, поради което следва на длъжника да се
предостави възможността с образеца за възражение да признае сумите изцяло. С
изявленията си съдът намира, че тя е направила точно това, поради което не е
налице възражение по чл. 414 ГПК срещу процесните вземания, след като дължимостта
на присъдените суми реално не се оспорва. В такъв смисъл са и разясненията
дадени в мотивите и диспозитива на т. 10а на ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС.
Предвид това, заповедта
е влязла в сила с изтичането на срока за възражение и за ищеца не е налице
правен интерес от предявяването на установителен иск. Ако сумите по заповедта
не са погасени страната разполага с възможността да й бъде издаден изпълнителен
лист за принудителното им събиране, като по всяко време при взаимно съгласие
могат доброволно да уредят и разсроченото им погасяване.
Всичко изложено до
момента води до извод за недопустимост на настоящото производство, поради което
исковата молба следва да бъде върната, а делото прекратено.
Водим от горното и
на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба с вх. № 42672/15.08.2016г., подадена от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД- Пловдив срещу Ц.В.И. като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 11258 по описа за 2016
г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: п
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП