Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Добрич, 27.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на дванадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: Калинка Михайлова
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №797 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по искова
молба от “***, със седалище и адрес на управление – гр****
с която срещу ответника Т.К.С. с ЕГН **********
***, е предявен иск за установяване
вземане по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1904/2018г. по описа на
РС Добрич, а именно за
следните суми:
- 2415.84 лева (две хиляди четиристотин и петнадесет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща дължима сума по договор за кредит от 11.08.2017г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (08.05.2018г.) до окончателното плащане;
Претендират се сторените по делото разноски.
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
-На 10.08.2017г. е сключен потребителски кредит
между страните по делото. По силата на договора кредитодателят отпуснал на
кредитополучателя и ответник в настоящото производство кредит в размер на
900лв., при срок на договора 24месеца. ГПР по договора е в размер на 49,90%, а
ГЛП - 41.17% , при лихвен процент на ден 0,11%.
Уговорен е размер на вноската от 55.64лв. Освен това ответникът закупил
допълнителен пакет услуги, за което дължал 1080,48лв. Размерът на вноската за
допълнителни услуги възлизала на 45,02лв. Така общото месечно задължение на
кредитополучателя възлиза на 100,66лв.
-Ответникът
бил запознат с общите условия на договора за кредит, както и
кредитополучателя прегледал на хартиен
носител предварително и спокойно клаузите на договора и не възразил в това
число и срещу споразумението за допълнителни услуги.
-Ищецът
предоставил точно и в срок заетата сума на кредитополучателя по посочена от
него банкова сметка.
-*** погасителна
вноска.
-Поради
неизпълнението и въз основа на т.12.3. от Общите ,словия към договора за
кредит, цялото вземане станало предсрочно изискуемо. На 12.12.2017г. договорът
били прекратен автоматично от страна на ищеца
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. При преценка на доводите на ответника могат да се извлекат следните релевантни възражения от негова страна:
-Вземането на ищеца не е детайлизирано относно главница и възнаградителна лихва;
- Споразумението за допълнителни услуги противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост. Този допълнителен пакет не осигурява на кредитополучателя никакви допълнителни услуги, може да се получу само след одобрението на кредитодателя, а освен това възнаграждението за него надвишава главницата, което противоречи на чл.10.ал.4 от ЗПК, заобикаля нормата на чл.21 ал.1 от ЗПК;
Добричкият районен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна :
На 10.08.2017г. ответникът Т.С. отправил искане за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит стандарт”.
На 10.08.2017г. е сключен потребителски кредит №
********** между страните по делото. По силата на договора кредитодателят
отпуснал на кредитополучателя и ответник в настоящото производство кредит в
размер на 900лв., при срок на договора 24месеца. ГПР по договора е в размер на
49,90%, а ГЛП - 41.17% , при лихвен процент на ден 0,11%. Уговорен е размер на вноската от 55.64лв.
Освен това ответникът закупил допълнителен пакет услуги, за което дължал
1080,48лв. Размерът на вноската за допълнителни услуги възлизала на 45,02лв.
Така общото месечно задължение на кредитополучателя възлиза на 100,66лв.
С нарочна декларация клиентът признава, че получил общите условия
към договора за потребителски кредит, както и че кредитополучателя прегледал на хартиен носител предварително и
спокойно клаузите на договора и не възразил в това число и срещу споразумението
за допълнителни услуги.
Към договора за
кредит е подписано и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги
Ищецът “***е представил доказателства за превод на заетата
сума на кредитополучателя, като документа не се оспорва в отговора на исковата
молба.
Кредитополучателя
не твърди да е извършвал плащания на каквито и да е погасителни вноски.
По делото са
представени Общите условия на кредитора по договорите за потребителски кедити,
приети от клиента с полагането на подпис под тях. В т.12.3. от Общите условия
към договора за кредит, е възприета възможност на кредитора да обяви предсрочна
изискуемост на цялото вземане преди изтичане срока на договора, в случай, че
клиента просрочи една месечна вноска с повече от 30дни. В общите условия е посочено,
че кредита става предсрочно изискуем автоматично, без да е необходимо
известяване на клиента. В исковата молба ищецът се позовава на общите си
условия, не излага твърдения за съобщаване решението на кредитодателя за
обявената предсрочна изискуемост. Представена е обратна разписка, но тя не
съдържа данни кой е куриера, не е отбелязано какво се връчва, не са спазени
законовите изисквания за връчване съгласно Общите правила, приети на основание
чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения.
На 08.05.2018г. “***е подало заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т.С.. По образуваното ч.гр.д№ 1904/2018г. по описа на съда е издадена заповед за изпъленние срещу ответника за следните суми: 1) 2415.84 лева - главница по договор за кредит от 11.08.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (08.05.2018 г.) до окончателното плащане; 2) 30 (тридесет) лева, представляваща такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането; 3) 5.44 лева (пет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща законната лихва за забава за периода от 11.10.2017 г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 12.12.2017 г. (датата на прекратяването на договора). 4) 149.03 лева (сто четиридесет и девет лева и три стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №1904/2018 г. по описа на ДРС. Тъй като длъжника е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47 ал.5 от ГПК са дадени указания заявителят да предяви установителен иск за вземането си. В законовия срок заявителят е сезирал съда.
Предвид установените с
доказателствата факти, съдът намира от правна страна следното:
Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно основание чл.79,
ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК. Отношенията между страните почиват
на договорно основание. Обвързва ги договор за кредит, като приложими са
нормите на специалния закон за потребителския кредит, както и общите норми на
Закона за задълженията и договорите, уреждащи института на договора за заем и
претенцията за реално изпълнение на договор.
ОТНОСНО
ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е
необходимо да има пълно съответствие между
страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за които
е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се
установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано
заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
В настоящия случай съответствие липсва. Издадена е заповед за изпълнение за сума за главница от 2415,84 лева, ведно със законна лихва от 08.05.2018г., 30лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането и 5,44лв.законна лихва за забава. В установителното производство, подавайки исковата молба “***уточнява, че всъщност сумата от 2415,84лв., не представлява само неплатена главница, а сбор от главница, възнаградителна лихва /без период/ и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, дължими по допълнително споразумение между страните /каквото основание не е упоменато в заявлението и заповедта/. За съжаление това е подвеждаща практика, наложена от “***в последно време с оглед преодоляване на етап «заповедно производство» проверката на съда за действителност на клаузите за допълнителни пакети, както и относно преценка действителност на клаузите за ГПР. В тази правна ситуация единствено допустим е установителен иск за главница, доколкото в заповедното производство посоченото основание за вземането е главница. Главницата по кредит е първоначалната сума (размер) на предоставения кредит. Искът за установяване задължения в размер на 435лв. възнаградителна лихва и за 1080,48лв. допълнителни такси, след проведено заповедно производство като недопустим, подлежи на прекратяване. Съдът не е длъжен да дава указания на ищеца относно вида на заявените искове, а само да се произнесе по тези, за които е сезиран. Проверката на съда за допустимост на иска се извършва служебно.
На разглеждане по същество подлежи само искът за дължимостта на сумата от 900лв., главница по договор № **********. Видно от погасителния план, подписан между страните, окончателния падеж на задължението е настъпил на 10.09.2019г.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на претендираното вземане.
Безспорно се установява по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
По делото следва да се приеме, че ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК. поради което и съгласно разясненията дадени в т.18 на ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, изискването за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем важи и за него. В случая, към датата на подаване на заявлението -08.05.2018г., са падежирали първите десет вноски, а останалите 14- не. Не могат да бъдат възприети доводите на ищеца, че договора се прекратява автоматично на основание т.12.3. от Общите условия към договора за кредит, която не предвижда уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. В случая изцяло приложими са постановките на т. 18 от т.р. 4/2014 г.на ОСГТК на ВКС, според които за да претендира предсрочно целия дълг кредитора трябва да е връчил нарочно съобщение до другата страна по договора. Представените разписки не удостоверяват надлежно това обстоятелство съобразно Общите правила, приети на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения. В конкретния случай следва да се съобрази с ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС,според което е допустимо предявения иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.В настоящия случай,както се изложи, задължението на длъжника за главница по договора за кредит възлиза на 900лв., като към датата на постановяване на решението, всички вноски са падежирани, съгласно погасителния план. В този случай възниква въпрос дали съдът в производството по чл. 422 от ГПК следва да присъди падежиралите вноски по договора за кредит при ненастъпила предсрочна изискуемост, какъвто е настоящия случай и кои точно падежирали вноски – тези до заявлението или до приключване на исковото производство пред първата или пред въззивната инстанция. Общо непогасеното задължение за главница /след съобразяване на липсата на каквото и да е плащане по извлечение от сметка/ възлиза на 900лв., като крайния падеж е настъпил на 10.09.2019г. Според настоящия състав е допустимо предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за всички вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Този извод се обуславя от обстоятелството, че със заявлението е претендиран пълния размер на дължимата главница по договора – както падежиралите, така и непадежиралите вноски, няма пречка съдът да се произнесе за всички падежирали до приключването на устните състезания вноски за главницата. Тук важи общия принцип, че при поискано присъждане на сума в заповедното производство и настъпили обстоятелства в хода на производството по падежирането и, са налице основания за уважаване на исковата претенция за претендираната главница.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора по установителния иск и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразно т.6 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковата претенция в установителното и в заповедното производство.
Ищецът е заплатил в установителното производство държавна такса 47,71лв. и 390лв. разноски за особено представителство. Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 163,08лв. Суми за юрисконсултско възнаграждение са поискано от ищеца с последната му молба от 11.09.2019г. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г./, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет, а съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за представителство в изпълнително производство възнаграждението е в размер от 100 до 300 лева. С оглед правната сложност на настоящото производство съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. Редуцирано с оглед изхода от спора и прекратяване на иска в едната му част, дължимото от ответника на ищеца юрисконсултско възнаграждение възлиза на 55,89лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Редуцирани разноските на заявителя в заповедното производство са в размер на 55,53лв.
Водим от горното, Добричкият районен съд.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.К.С. с ЕГН ********** ***, дължи на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление – ***,,
с ЕИК ***, сумата от 900лева,
представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 10.08.2017г., ведно със законната
лихва от падаване на заявлението по пощата (08.05.2018г.) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1904/2018г. по описа на РС Добрич.
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо за
сумата от 1515,84лв., представляваща сбор от възнаградителна лихва и
допълнителни такси.
ОСЪЖДА Т.К.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление – ***,, с ЕИК *** сторените разноски в установителното производство в размер на 163,08лв. и 55,89лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.К.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление – ***,, с ЕИК ***, сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д№ 1904/2018г. по описа на РС Добрич, в размер на 55,53лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ...................