№ 42
гр. Кърджали, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20235140200149 по описа за 2023 година
Производството е по чл.72 ал.4 от ЗМВР.
Съдът е сезиран с жалба по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от Р. М. Ч.,
с която се иска отмяна на Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-
4/26.01.2023 г., издадена от В. Г. Б.- ОР в сектор ПКП при ОД на МВР-
Кърджали. В жалба и в хода по същество, от процесуалният представител на
жалбоподателя се излагат твърдения за незаконосъобразност,
необоснованост, немотивираност и нецелесъобразност на атакуваната
Заповед.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
На 26.01.2023г. е издадена Заповед за задържане на лице с рег. №
292зз-4/26.01.2023 г., издадена от В. Г. Б.- ОР в сектор ПКП при ОД на МВР-
Кърджали, с която е заповядано да бъде задържано за срок до 24 часа лицето
Р. М. Ч. от гр. Кърджали, на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, във връзка с
регистриран ЗМ № 14/26.01.23г. по описа на ОДМВР-Кърджали, за
извършено престъпление по чл. 144 ал.1 от НК, за това, че на 25.01.2023г. Р.
Ч. е отправяла закани спрямо другиго за извършване на престъпление против
неговата личност, което е възбудило основателен страх за осъществяването
1
му. В заповедта са посочени и фактическите, и правните основания за
издаването й, като същата е издадена от компетентен орган.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна, която
има правен интерес от обжалването, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53
от ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 от ЗМВР
компетентност. Спазена е предвидената от закона форма, съгласно чл.74 ал.1
от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена
на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в ал.2
на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице- имена, гражданство, ЕГН, ЛК и адресна регистрация,
датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР.
Връчена му е Декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР, която подписал. Заповедта е
издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се
задържа във връзка със ЗМ № 14/26.01.2023г., за извършено престъпление по
чл. 144 ал.1 от НК- отправяне на закани спрямо другиго за извършване на
престъпление против неговата личност. Нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР
овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от
закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като
процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правната си същност задържането по реда на ЗМВР представлява
принудителна административна мярка- административно разпореждане на
орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която
има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се
укрие. Целта на закона е задържането, като превантивна мярка, да
2
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не
може да бъде проведено разследване. За това задържането, като принудителна
административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията
на оперативна самостоятелност.
На следващо място, задържането за срок от 24 часа по чл.72 от
ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Тази мярка, в зависимост от конкретния случай,
би могла да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг
начин – за да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква
легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно наказание,
репресия, налагана по усмотрение на административния орган. В случая от
доказателствата по делото не се установява каква е била конкретната цел за
издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, а именно
превантивна- да се предотврати възможността лицето, което има вероятност
да е извършило престъпление, да извърши друго престъпление или да се
укрие, още повече, че оспорената заповед е издадена на следващия ден от
случилото се между Р. Ч. и Г.И..
Освен това, цитираният в заповедта ЗМ № 14/26.01.23г. по описа на
ОДМВР-Кърджали, озаглавен като Жалба от Г.И., се излагат конкретни
изрази на Р. Ч., квалифицирани от пострадалата като обиди и клевета, което е
престъпление по чл. 146 и 147 от НК, а не по чл. 144 ал.1 НК. както и да е
квалифицирано поведението на Р. Ч. се касае за деяние, което се преследва по
тъжба на пострадалия, съгласно чл. 161 от НК, и именно поради това до
настоящия момент няма данни за образувано ДП.
От изложеното е видно, че съпричастността на жалбодателя към
извършеното престъпление „закана против неговата личност”, към датата на
задържането му не е установена, поради което същата подлежи на отмяна,
защото липсва визираното в нея основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
видно от приложените материали по съответната преписка (нито е налице
друго основание по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР).
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-4/26.01.2023
г., издадена от В. Г. Б.- ОР в сектор ПКП при ОД на МВР- Кърджали.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Кърджали в 14-дневен срок от деня на съобщението,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4