№ 789
гр. Русе, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520106267 по описа за 2021 година
Производството по делото е за делба във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила съдебно решение №379/25.03.2022г., постановено по гражданско
дело №6267/2021г. съдът е допуснал до делба между М. КР. В., ЕГН ********** и П. Г. Г. ,
ЕГН **********, при равни права, следното имущество:
Поземлен имот с идентификатор 63668.151.1134 с площ 948 кв.м. и построената в
него жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 63668.151.1134.1 със застроена площ
97 кв.м. и мазе с площ 26 кв.м., находящи се в село Р., община Сливо поле, област Русе,
ул.“П.Х.“№5.
Относно определяне способът, по който следва да се извърши делбата:
Съсобствеността във втората фаза на делбеното производство се прекратява по един
от посочените в ГПК способи: посредством теглене на жребие; чрез разпределение на
имотите по реда на чл.353 ГПК; чрез възлагане по реда на чл.349 или чрез изнасяне на имота
на публична продан. Основен критерий за избора на способ е съответствието между броя на
реалните дялове и броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В случая, с приетото експертно заключение се установява, че поземлен имот с
идентификатор 63668.151.1134 има необходимата площ, но няма необходимото лице, за да
бъде разделен и да се обособят два самостоятелни дяла, а жилищната сграда е реално
неподеляема, съобразно изискванията на ЗУТ. Вещото лице е определило пазарната цена на
обекта – 18 800 лева, съответно паричното изражение на дяловете за 1/2 идеална част – 9400
лева. Като съобрази местонахождението на имота, вида и инфраструктурното му положение
съдът намира, посочената оценка за съответстваща на състоянието на пазара и съставляваща
1
пазарната левова равностойност на имуществото.
Предвид даденото от вещото лице заключение и становището на страните, съдът
счита, че на основание чл.348 от ГПК, имотът следва да бъде изнесен на публична продан,
при извършването на която съделителите да се удовлетворят съобразно правата си.
Относно претенции предявени по реда на чл.346 ГПК:
В производството по сметки, съделителите предявяват искания за присъждане на
суми, които имат връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от
правоотношения, свързани с имота, предмет на делбата. По своята същност искането по
чл.346 ГПК има облигационен характер и представлява осъдителен иск, който следва да
бъде конкретизиран по основание и размер, с предмет – вземане, което е ликвидно към
момента на предявяването му.
В случая претенцията на М. КР. В. е предявена в преклузивния срок по чл.346 ГПК,
от процесуално легитимирана страна, с оглед което същата е допустима.
Част от сумите, които се претендират (позиция от 1 до 10 и позиция 15 – лист 78 от
делото) са свързани с направени по делото разноски, които не подлежат на разглеждане по
реда на чл.346 ГПК.
Ищцата претендира разход за платен данък недвижим имот и такса битови отпадъци
– 3.62 лева, дължим от ответницата за 2021г. Молителят има право на обезщетение по чл.59
ЗЗД, като платил чужд дълг, тъй като е погасил задължение съществувало в тежест на
съделителката, с което плащане тя се е обогатила за негова сметка. Ответната страна не
оспорва твърдяния факт, подкрепен с писмени доказателства (приходна квитанция от
11.11.2021г. – лист 83).
Целта на иска, заявен по реда на чл.346 ГПК е да се ликвидират всички сметки във
връзка със съсобствеността и той следва да бъдат квалифициран с оглед изложените в
молбата фактически обстоятелства. Независимо, че разходите по повод смъртта на
наследодателя нямат на пръв поглед пряка връзка със съсобственото имущество,
разглеждането им е допустимо по реда на чл.346 ГПК във втората фаза на делбеното
производство, тъй като евентуалното им поемане само от единия наследник е предотвратило
намаляването на наследственото имущество, което е предмет на делбата.
С приетите по делото: фактура от 02.12.2021г. с приложен към нея фискален бон и
служебна бележка №825/22.11.2021г. и показанията на С.М.П. се установява, че М. КР. В. е
направила разходи за погребението на наследодателя на стойност 893 лева, от които 593
лева за изработка на паметник и изливане ограда на гроб и 300 лева – за самото погребение.
Половината от тази сума - 446.50 лева следва да бъде поета от П. Г. Г..
Ищцата прилага разписка №5285/08.11.2021г. за стока наименована „шапка за блокче
червен 18х50/98 бр. пал.“ на стойност 42 лева. Не става ясно по какъв начин тази вещ е
свързана с погребението или гроба на наследодателя. Последният е починал на 29.01.2021г.,
паметникът и оградата на гроба са изработени на 02.12.2021г., а въпросната стока е закупена
на 08.11.2021г. В правната теория е прието, че доказването е система от процесуални
действия, насочени към разкриване на обективната истина, относно релевантните за спора
факти, като в тази дейност попадат посочването, представянето, събирането и обсъждането
2
на доказателствата. В случая нито в молбата по реда на чл.346 ГПК нито в приетия по
делото документ е уточнено какво е предназначението на закупените вещи и за какво са
били използвани. Не са ангажирани и гласни доказателства за установяване твърдението, че
това са разходи свързани с погребението на наследодателя, поради което претенцията в тази
част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претенциите по сметки, като основателни следва да бъдат уважен в размер на 450.12
лева, а в останалата част до предявените 614.77 лева – отхвърлени, като недоказани.
Относно разноски в производството:
На основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, съделителите дължат държавна такса в размер 4% от стойността на дяловете си –
по 376 лева. Предвид факта, че ищцата първоначално е внесла държавна такса – 25 лева,
същата следва да бъде приспадната и дължимата от нея държавна такса възлиза на 351 лева.
П. Г. Г. следва да заплати държавна такса върху уважената част от претенциите по сметки –
50 лева.
Във връзка с производството М.В. е направила разноски на обща стойност 260.30
лева (такси за издаване: Решение №946/05.11.1975г.; удостоверения за наследници; скица;
удостоверение за данъчна оценка; съобщения от данъчна служба; удостоверение за
родствени връзки; вписване на искова молба; депозит за вещо лице). П.Г. е заплатила 141
лева – допълнително възнаграждение на вещо лице. Разноските, свързани с производството
възлизат на 401.30 лева. Всяка от страните следва да поеме половината, т.е. ответницата
дължи на ищцата 59.65 лева.
С разпоредбата на чл.355 ГПК е регламентирана отговорността за разноски в
делбеното производство. Посочената правна норми установява в кои хипотези се прилагат
разпоредбите на чл.78 ГПК – само по присъединените искове в делбеното дело. Касае се за
специална правна норма, която се прилага в особеното исково производство за делба.
Следователно единствено във връзка с претенцията, предявена по реда на чл.346 ГПК
ответницата дължи на ищцата разноски за процесуално представителство, съразмерно с
уважената част от иска. Тъй като пълномощника на М.В. не е конкретизирал от заплатеното
адвокатско възнаграждение за втора фаза на делбата - 550 лева, каква част е определена за
исканията по сметки, то съдът приема, че половината от тази сума – 275 лева са платени за
присъединения иск. Съразмерно с уважената част от него следва да се присъдят разноски за
процесуално представителство 201.35 лева (450.12х275/614.77=201.35 лева).
Съобразно разпоредбата на чл.355 ГПК и изложените по-горе мотиви П.Г. следва да
заплати на М.В. разноски в размер на 261 лева (201.35 лева – възнаграждение за
процесуално представителство + 59.65 лева – разноски, свързани с производството).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 от ГПК следния
недвижим имот:
3
Поземлен имот с идентификатор 63668.151.1134 с площ 948 кв.м. и построената в
него жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 63668.151.1134.1 със застроена площ
97 кв.м. и мазе с площ 26 кв.м., находящи се в село Р., община Сливо поле, област Русе,
ул.“П.Х.“№5, с пазарна цена – 18 800 (осемнадесет хиляди и осемстотин) лева, като всеки от
съделителите следва да се удовлетвори от цената, съобразно правата си.
ОСЪЖДА П. Г. Г. , ЕГН ********** да заплати на М. КР. В., ЕГН **********, на
основание чл.346 ГПК, сумата 450.12 лева. ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до
предявените 614.77 лева.
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на М. КР. В., ЕГН ********** сумата
261 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА П. Г. Г. , ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС: 376 лева – 4%
върху стойността на дела от делбения имот и 50 лева – държавна такса върху претенциите
по сметки.
ОСЪЖДА М. КР. В., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС 351 лева – 4%
върху стойността на дела от делбения имот.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4