Р Е Ш
Е Н И Е № 260030
град Шумен, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в закрито
заседание на петнадесети ноември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
като
разгледа докладваното от съдията т.
д. №95 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.250 от ГПК.
В
рамките на настоящото производство е постановено Решение №260021/03.06.2022 г. С него съдът се е
произнесъл по инциденти установителни искове (ИУИ) на ответниците, като: 1).е
признал за установено по отношение на ищеца "Юробанк България"АД, ЕИК *********, гр.
София, по предявените от ответниците Б.П.Г., ЕГН ********** и С.Б.Г., ЕГН **********
ИУИ, че чл.3,
т.1 и т.5, чл.22, т.1 и 2 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007 г., са нищожни; а е отхвърлил
предявените от ответниците срещу ищеца ИУИ за признаване за установено, че
чл.1, т.1 и т.3 чл.2, т.1 и т.3 от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007 г., са нищожни.
Освен това във връзка с предявеният първоначален главен иск са били осъдени
ответниците - Б.П.Г., ЕГН ********** и С.Б.Г., ЕГН ********** солидарно да
заплатят на ищеца – "Юробанк България"АД сумата от 55 549,08
швейцарски франка – главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007 г., за периода 28.04.2017 г.
до 18.06.2018 г. и сума от 480 лева – нотариални
такси, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
подаване на исковата молба - 21.06.2018 г., до окончателното им изплащане. Претенцията
за главницата за разликата от 55 549,08 швейцарски франка до пълния
предявен размер от 62 001,48 швейцарски франка е била отхвърлена.
С молба вх. №260622/27.06.2022 г.
процесуалният представител на ответниците е поискал така постановеното решение
по делото да бъде допълнено като вместо присъдената в полза на банката сума в
размер на 55 549,08
швейцарски франка
– главница по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 25972/23.08.2007 г., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от завеждане на иска до
окончателното и изплащане да се добави и текст: „дължими по курс купува на банката за швейцарския франк към евро, в деня
на усвояване на кредита 1.65121 евро за швейцарски франк (съобразно Приложение
№1/23.08.2007 г.)“ в случай, че молбата за допълване на решението бъде
преценена като неоснователна моли съдът да допусне тълкуване на диспозитива в
посоченият по-горе смисъл. Намира, че в противен случай съдебният изпълнител ще
събира дължимите в производството суми по фиксинг на деня на образуване на
изпълнителното дело за двойката швейцарски франк – лев. Намира, че това би
довело до заплащане на суми, които не се следват на взискателя – ищец.
В даденият от съда
срок за отговор на молбата за допълване на решението по реда на чл.250, ал.1 от ГПК е депозирано становище от страна на представител на ответника. Последният
заема становище, че
молбата е неоснователна и по двете
формулирани искания – за допълване на решението и за необходимостта от
тълкуване на постановеното. Намира, че, за да е налице хипотезата на допълване
на решението по смисъла на чл.250, ал.1 от ГПК следва да има липса на
произнасяне по отношение на един или повече от исковете, с което съдът е бил
сезиран и то при условие, че са изложени и мотиви в тази насока. Намира обаче,
че петитума на иска може да бъде определен единствено от ищеца. Твърди, че
произнасянето на съда е в съответствие с петитума. Намира, че диспозитива на
съда освен това напълно съответства на приетото в мотивите, включително и по
отношение на ИУИ, които са били приети за съвместно разглеждане. Твърди, че в
нито един момент в рамките на производството не е било поискано в диспозитива
си съдът да се произнесе за конкретен курс на швейцарския франк. Намира, че по
същността си исканото допълване на решението би било произнасяне по изцяло нов
петитум, постановяване на ново решение, но не и допълване на вече
постановеното. Моли искането за допълване на решението да бъде оставено без
уважение като неоснователно. По отношение на молбата за тълкуване на решението
твърди, че същата е недопустима. Сочи, че според нормата на чл.251, ал.1 от ГПК
на тълкуване подлежат само и единствено влезлите в сила решения. Отбелязва, че срещу настоящото решение е
подадена жалба от ищеца, като постановеното решение не е влязло в сила и искане
по смисъла на чл.251 от ГПК би било недопустимо. Ако съдът счете, че искането е
допустимо ищецът моли същото да бъде отхвърлено като неоснователно. Сочи, че до
тълкуване според установената практика може да се пристъпи само по отношение на
диспозитива и само ако последния е неясен, съдържа противоречие или
двусмисленост, което го прави неизпълним. Т.е. намира, че това означава
диспозитивът да е толкова неясен, че да не може да се установи действителната
воля на съда от една страна, а от друга съдебното решение не може въобще да
бъде изпълнено. Обратно – ако волята на съда е материализирана в диспозитива на
съдебния акт и е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част
на същия искането за тълкуване би било неоснователно,, като намира, че точно
такъв е настоящият случай. Сочи, че диспозитивът осъжда ответниците да заплатят
сума в швейцарски франкове, а в мотивите са изложени съображения, че
задължението следва да се изплаща в швейцарски франкове и са приспаднати
надвнесени от ответниците суми по установени нищожни клаузи по договора за
кредит. Ето защо няма неяснота в диспозитива и волята на съда е ясна разбираема,
а както е постановено съдебното решение може да бъде изпълнено. Намира, че
допускане на подобно тълкуване би довело до преразглеждане на правния спор, а
това е недопустимо по реда на чл.251 от ГПК. Намира, че така ищецът се опитва
да избегне обжалване на решението на ШОС. Моли да бъде отхвърлена предявената
молба за тълкуване.
Депозираната молба е
подадена в срок, не страда от други пороци и е допустима.
Разгледана по
същество молбата е неоснователна.
Съобразно правната
доктрина непълно е решението, което не обхваща целият спорен предмет. При
непълното решение липсва формирана воля на съда относно: част от спорното
право, когато същото е делимо; или един от съединените искове; или по
допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията
за плодове или лихви – в подобен смисъл „Българско гражданско-процесуално
право“, 9 преработено и допълнено издание, проф. д-р Ж.С.и екип, издателство
„Сиела“, 2012 г., §101, стр. 515. В настоящият случай произнасянето на съда с Решение
№260021/03.06.2022 г. обхваща произнаясне по целият спорен предмет, въведен с
ИМ – искане за осъждане за сумата от 62 001.48 швейцарски франка и 480 лв.
Част от претенцията е уважена за размер до 55 549,08 швейцарски франка – главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007 г., за периода
28.04.2017 г.
до 18.06.2018 г. и сума от 480 лева – нотариални такси,
ведно със законната лихва върху посочените суми. В останалата част до пълния
предявен размер от 62 001.48
швейцарски франка претенцията е отхвърлена. Ето защо добавянето на текст
относно това какъв следва да е обменният курс към еврото в петитума не е
допълване на решението в смисъла, който е вложил законодателя в процедурата по
чл.250, ал.1 от ГПК. Освен това – подобно изменение на петитума не само, че е
неоснователно предвид несъвпадането въобще с фактическата приложимост на
института по чл.250, ал.1 от ГПК, но и предвид изложеното в мотивите на
решението – ще доведе до неговото пълно изменение. В мотивите на решението е изрично
посочено: „Налице е непротиворечива
съдебна практика (решение №
295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г., решение №
384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г., решение №
294/27.03.2019 г., решение
№ 155/24.01.2020 г. по т. д. № 2561/2018 г., решение №
136/20.01.2021 г. по т. д. № 1467/2019 г., решение №
168/29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г., Решение № 60108 от 28.01.2022 г.
на ВКС по т. д. № 1159/2020 г., II т.) според
която уговореният в швейцарски франкове
кредит подлежи на връщане в същата валута - швейцарски франкове, независимо, че
фактически е предоставен на кредитополучателя в резервната валута на страната –
евро. Посочената съдебна практика е съобразена и със задължителната за
съдилищата в Република България практика на Съда на ЕС /определение от
22.02.2018 г. по дело
С-119/17, решение
от 20.09.2017 г. по дело С-186//16 и др. /.“ Т.е. обвързването на посочените суми в петитума с
изплащането в швейцарски франкове при определен курс на франка към еврото би
означавало формиране на диспозитив, който би бил в несъответствие с изложеното
в мотивите.
Предвид горните
мотиви съдът намира, че искането за допълване на решението по реда на чл.250,
ал.1 от ГПК следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Предвид
обстоятелството, че намира, че следва да остави без уважение искането за допълване
на решението по реда на чл.250, ал.1 от ГПК, съдът следва да разгледа,
предявеното в условия на евентуалност искане за тълкуване на решението на
основание чл.251 от ГПК като се приеме, че към петитума, в който е постановено
осъждането на ответниците по главния иск следва да се счита, че е добавен и
текста „дължими по курс купува на
банката за швейцарския франк към евро, в деня на усвояване на кредита 1.65121
евро за швейцарски франк (съобразно Приложение №1/23.08.2007 г.)“
Съдът намира искането в тази част е допустимо.
Действително, както е посочил ищецът в отговора си на искането за тълкуване
искане за тълкуване по смисъла на закона може да се прави по отношение на
влезли в сила решения. Като според него съдебното решение не е влязло в сила,
поради наличие на въззивна жалба срещу решението, подадена именно от ищеца. Към
момента обаче жалба от страна на ответниците не е подавана. Ето защо следва да
се приеме, че решението е влязло в сила по отношение на тях. Предвид това съдът
намира, че е налице хипотезата на чл.251 от ГПК за допустимост на тълкуването.
Теорията, придържайки се стриктно към закона намира, че тълкуването „ … е допустимо докато съществува интерес от
подобно тълкуване. Законът смята, че такъв интерес вече не съществува, когато
решението е изпълнено, и то изцяло.“ –
в подобен смисъл „Българско гражданско-процесуално право“, 9 преработено и
допълнено издание, проф. д-р Ж.С.и екип, издателство „Сиела“, 2012 г., §100,
стр. 514. В настоящия случай няма
данни решението да е било изпълнено.
Съобразно установеното в правната доктрина „Нуждата от тълкуване на решението ще
възникне във всички случаи, когато трябва да бъдат приложени правните последици
на решението: да бъде зачетена неговата сила на пресъдено нещо; да бъде проведено принудително изпълнение; да
се приложат конститутивните правни последици на решението.“ – така „Българско гражданско-процесуално право“, 9
преработено и допълнено издание, проф. д-р Ж.С.и екип, издателство „Сиела“,
2012 г., §100, стр. 513. В този смисъл щом има твърдение за неяснота съдът не
може да приеме, че искането е недопустимо, като, за да може да прецени дали са
налице изложените хипотези или не, да разгледа искането за тълкуване по
същество.
По отношение на основателността на искането за тълкуване,
съдът счита, че същото е неоснователно поради обстоятелството, че то не е
неясно. „Тълкуването следва да изхожда от
мотивите на решението, а не от нова преценка на доказателствата – например ново
тълкуване на договора.“ – така
„Българско гражданско-процесуално право“, 9 преработено и допълнено издание,
проф. д-р Ж.С.и екип, издателство „Сиела“, 2012 г., §100, стр. 515. Също и „Тълкуването може да се отнася само до
изявената воля на съда, но не и до нови факти и правни норми.“ – пак там.
Явно е, че формираната
от съда воля е насочена към присъждане на дължимите от ответниците суми в
швейцарски франкове, а не и твърдо фиксиране на обменният курс на франковете в
евро. В потвърждение на това е и цитираното по-горе в мотивите, което разкрива
недвусмислената воля на съда – „Налице е
непротиворечива съдебна практика (решение №
295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г., решение №
384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г., решение №
294/27.03.2019 г., решение
№ 155/24.01.2020 г. по т. д. № 2561/2018 г., решение №
136/20.01.2021 г. по т. д. № 1467/2019 г., решение №
168/29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г., Решение № 60108 от 28.01.2022 г.
на ВКС по т. д. № 1159/2020 г., II т.) според
която уговореният в швейцарски франкове
кредит подлежи на връщане в същата валута - швейцарски франкове, независимо, че
фактически е предоставен на кредитополучателя в резервната валута на страната –
евро. Посочената съдебна практика е съобразена и със задължителната за
съдилищата в Република България практика на Съда на ЕС /определение от
22.02.2018 г. по дело
С-119/17, решение
от 20.09.2017 г. по дело С-186//16 и др. /“ В този смисъл съдът не намира, че е налице каквато и
да е неяснота на решението, нито в неговия диспозитив, което е предпоставка, за
тълкуване по смисъла на чл.251 от ГПК, нито пък има неяснота в мотивите на
решението, нито пък има каквото и да е разминаване между формираната от съда
воля в диспозитива и отразеното в мотивите на съда.
Предвид изложеното
следва да се остави без уважение и искането на ответниците за тълкуване на
решението в смисъл подобен на изложения в молбата им от 27.06.2022 г.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Б.П.Г., ЕГН ********** и С.Б.Г.,
ЕГН ********** *** на основание чл.250, ал.1 от ГПК да бъде допълнено Решение
№260021/03.06.2022 г. по
настоящото т.д. №95/2018 г. по описа на ОС – Шумен, в частта по предявените
първоначален главен иск, по силата на който са били осъдени ответниците - Б.П.Г.,
ЕГН ********** и С.Б.Г., ЕГН ********** солидарно да заплатят на ищеца –
"Юробанк България"АД сумата от 55 549,08 швейцарски франка –
главница по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 25972/23.08.2007 г., за периода 28.04.2017
г. до 18.06.2018 г. и сума от 480 лева –
нотариални такси, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на подаване на исковата молба - 21.06.2018 г., до окончателното им
изплащане, като се прибави и текст: „дължими по курс
купува на банката за швейцарския франк към евро, в деня на усвояване на кредита
1.65121 евро за швейцарски франк (съобразно Приложение №1/23.08.2007 г.)“, като
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Б.П.Г., ЕГН ********** и С.Б.Г.,
ЕГН ********** на основание чл.251 от ГПК да бъде тълкувано Решение
№260021/03.06.2022 г. по
настоящото т.д. №95/2018 г. по описа на ОС – Шумен, в посоченият от тях
смисъл, като към частта по предявените първоначален главен иск, по силата на
който са били осъдени ответниците - Б.П.Г., ЕГН ********** и С.Б.Г., ЕГН **********
солидарно да заплатят на ищеца – "Юробанк България"АД сумата от
55 549,08 швейцарски франка – главница по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007
г., за периода 28.04.2017
г. до 18.06.2018 г. и сума от 480 лева –
нотариални такси, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на подаване на исковата молба - 21.06.2018 г., до окончателното им
изплащане се прибави и текст: „дължими по курс купува на банката за швейцарския франк към евро, в деня
на усвояване на кредита 1.65121 евро за швейцарски франк (съобразно Приложение
№1/23.08.2007 г.)“, като неоснователно.
Настоящото
решение да се счита неразделна част от №260021/03.06.2022
г. по настоящото т.д. №95/2018 г. по описа на ШОС.
Допълнителното решение подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от узнаването от страните.
Окръжен
съдия: