№ 1165
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Е. В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110138413 по описа за 2021 година
Ищецът К. И. Н. е предявил срещу „Колибри“ ООД конститутивни искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ със Заповед № 008/22.10.2019 г., с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „експерт търговия“ при ответника,
както и осъдителни искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ за
сумата 5616 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 02.11.2019
г. до 02.05.2020 г., ведно със законната лихва от 20.12.2019 г. до окончателното плащане, с
правно основание чл.224, ал.1 КТ за сумата 1872 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и с правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата 936 лева,
представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за м.10.2019 г.
Ищецът твърди, че по силата на сключен трудов договор е изпълнявал длъжността „експерт
търговия“ при ответника. Твърди, че правоотношението е прекратено със Заповед №
088/22.10.2019 г., получена от ищеца на 02.11.2019 г., на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ
поради наложено дисциплинарно наказание уволнение. Излага съображения, че заповедта за
уволнение е незаконосъобразна, тъй като е издадена при липса на правно основание по чл.
190, ал.1 КТ, след изтичане на преклузивните срокове за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност, при неспазване на изискванията по чл.193, ал.1 КТ за представяне на писмени
обяснения от служителя, без да са изложени конкретни мотиви и в отклонение на
критериите за налагане на дисциплинарно наказание по см. на чл.189, ал.1 КТ. Поради това
моли съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да възстанови ищеца на
предишната му длъжност, както и да осъди ответника да му изплати обезщетение за
оставане без работа за 6 месеца, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 42
1
дни, както и дължимото трудово възнаграждение за м.10.2019г.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове. Не оспорва съществуването на твърдяното трудово правоотношение, както и че
същото е прекратено със Заповед № 008/22.10.2019 г. Твърди, че към момента на
прекратяване на правоотношението ищецът е извършил множество нарушения на трудовата
дисциплина, подробно описани в заповедта за уволнение, като последното нарушение било,
че ищецът не се е явил на работа в продължение на пет последователни дни в периода от
14.10.2019г. до 18.10.2019г. Дисциплинарното наказание уволнение било наложено след
множество устни обяснения и отказ да се дадат писмени такива от служителя. Излага
твърдения, че дълги години счетоводител на дружеството била сестрата на ищеца и поради
това той ползвал платен годишен отпуск без да подава писмена молба до работодателя и без
използваните дни отпуск да се отразяват в счетоводните записвания на дружеството. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендирания
неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 176а, ал.1 КТ.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Съгласно чл.344, ал.1, т.1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността
на уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. В случая уволнението е извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като ищецът е
дисциплинарно уволнен.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е
извършено – чл.330, ал.2, т.6 КТ, както и че са спазени законовите изисквания при
уволнение, включително извършените от служителя дисциплинарни нарушения.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „експерт
търговия“ при ответника, както и че правоотношението е прекратено със Заповед №
008/22.10.2019 г.
Спорно по делото е обстоятелството дали е налице конкретното основание, на което е
извършено процесното уволнение. Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на
трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с
предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания, независимо от имуществената,
административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се
предвижда. Съгласно чл.188 КТ дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2.
предупреждение за уволнение; 3. уволнение. В чл. 195, ал. 1 КТ е регламентирано, че
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага.
От съдържанието на приетата по делото Заповед № 008/22.10.2019 г., издадена от
2
управителя на ответното дружество се установява, че е ангажирана дисциплинарната
отговорност на ищеца чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради това,
че през периода 2017г. – октомври 2019г. е извършил следните нарушения: грубо
нарушаване на споразуменията за конфиденциалност, неразделна част от трудовия договор;
участие в сговор за неправомерно отклоняване от складовите наличности на конкурентната
фирма Анубис Булвест от техния склад за гр. София; съхранение без знанието на управителя
и ръководството на Колибри на присвоената чужда стока в централния склад на Колибри;
нерегламентирани превози със зачисления му служебен автомобил за трети лица и за
собствена изгода; значителни материални щети на служебен автомобил, предоставен на
служителя за изпълнение на служебните му задължения; отказ да изпълни множество
издадени заповеди във връзка с ежедневните му ангажименти; преждевременно напускане
на работното място. Видно от приетата по делото покана /лист 187/ заповедта за уволнение е
връчена лично на ищеца на 02.11.2019г.
От приетата по делото Заповед /без номер и дата/, издадена от управителя на ответното
дружество се установява, че от ищеца са поискани писмени обяснения във връзка със
складиране и съхранение на чужда стока на конкурентна фирма в складовете на ответника –
работодател, като е даден срок за предоставянето им до 14:00 ч. на 22.10.2019г. Препис от
заповедта е връчена лично на ищеца, което обстоятелство е удостоверено с положен от него
подпис и изписана дата 22.10.2019г. Разпитаните по делото свидетели не излагат твърдения
работодателят да е отправял устно искане за допълнителни обяснения.
Съгласно константната съдебна практика /Решение № 257 от 22.05. 2012 г. по гр.д№
985/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр.д.№ 7639/2013г. на ВКС,
IV г.о., Решение № 254 от 04.11.2014г. по гр.д. № 7086/2013г. на ВКС, IV г.о. и др./, в
изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят следва да поиска от
работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен
срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде
направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е направено устно, то
следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника или служителя.
Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника или служителя – лично, или
чрез пощенска услуга – на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, когато работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е
поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по
същество.
С оглед гореизложеното, по отношение на твърдяните нарушения, обективирани в Заповед
№ 008/22.10.2019 г., касаещи грубо нарушаване на споразуменията за конфиденциалност,
неразделна част от трудовия договор, нерегламентирани превози със зачисления му
служебен автомобил за трети лица и за собствена изгода; значителни материални щети на
служебен автомобил, предоставен на служителя за изпълнение на служебните му
задължения; отказ да изпълни множество издадени заповеди във връзка с ежедневните му
3
ангажименти; преждевременно напускане на работното място не се доказа в производството
по делото работодателят да е отправил искане за изслушване на устни или писмени
обяснения. Ето защо, в тази част дисциплинарното наказание следва да се отмени без да се
изследва спорът по същество.
Съдът намира, че Заповед № 008/22.10.2019 г. в останалата част, касаеща нарушенията
участие в сговор за неправомерно отклоняване от складовите наличности на конкурентната
фирма Анубис Булвест от техния склад за гр. София; съхранение без знанието на управителя
и ръководството на Колибри на присвоената чужда стока в централния склад на Колибри не
отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В случая липсва посочване на конкретни
действия/бездействия на служителя, с които е извършил твърдяните нарушения. На
следващо място, нарушенията не са описани с обективните им признаци – дата и място на
извършване за всяко от тях поотделно, което възпрепятства извършване на проверка за
спазване на сроковете за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 194, ал. 1 КТ. Освен
това липсва посочване на конкретни разпоредби – законови или такива в правилника за
вътрешния трудов ред, които работодателят счита, че са нарушени. В заповедта не са
изложени мотиви, обуславящи налагане на конкретното дисциплинарно наказание. Липсата
на който и да е от реквизитите в заповедта за дисциплинарно уволнение, посочени в чл. 195,
ал. 1 КТ има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното наказание.
В допълнение, от събраните по делото доказателства не се установява и да са извършени
посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. От приетите писмени
доказателства – протокол от 18.10.2019 г. и докладна записка се установява, че К. Н. не се е
явил на работа в периода 15.10.2019г.-18.10.2019г. без за това да му е разрешено ползването
на платен годишен отпуск или да е издаден болничен лист. Свидетелят Георгиева споделя,
че няма непосредствени впечатления, а това, което знае от заседания на ръководството на
ответното дружество е, че ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения – не се е явявал
на работа, не е допускал клиенти до склада на дружеството, внесъл книги на чужди
издателства в склада на ответника. Свидетелят Андонова споделя, че през месец септември
2019г. ищецът ползвал отпуск без да изисква предварителното разрешение на работодателя,
в периода 14.10.2019г.-20.10.2019г. спрял да се явява на работа, а освен това клиенти на
дружеството звънели на свидетелката с оплаквания, че складът, за който Н. отговарял бил
затворен и не могли да си получат стоката. Предвид това, съдът намира, че са налице данни
за различни от обективираните в заповедта за уволнение нарушения, а от друга страна
показанията на свидетеля Георгиева в частта, с която описва извършени от ищеца
нарушения не възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления на свидетеля, а
преразказва това, което е чула от трети лица.
Тези съображения обуславят извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение и
основателност на иска за отмяната му.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ
Съгласно тази разпоредба, работникът или служителят може да иска възстановяване на
предишната работа, като уважаването на този иск е обусловено от отмяната на уволнението.
4
Тъй като се установява, че уволнението е незаконно, съответно следва да бъде отменено и
предвид характера на правоотношението – което е безсрочно, основателен се явява и искът
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност– „експерт търговия”
при ответника „Колибри“ ООД.
По иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ
Съгласно чл.344, ал.1, т.3 КТ работникът или служителят има право да иска обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението, а по силата на чл.225, ал.1 КТ
при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
В случая се претендира обезщетение за периода от 02.11.2019г. до 02.05.2020г. От приетото
по делото заверено копие на трудова книжка, се констатира, че липсват вписвания, касаещи
полаган труд по трудово правоотношение от страна на ищеца за процесния период. Видно
от заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, последното брутно
трудово възнаграждение на ищеца е в размер 720 лева, съответно за периода от шест месеца
се дължи обезщетение в размер 4320 лева, до който размер следва да бъде уважен
предявеният иск.
Съдът намира, че не следва да се кредитира заключението по допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза, съгласно което изчисленото от вещото лице брутно трудово
възнаграждение за последния отработен от ищеца месец е в размер 828 лева с включено
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй
като по делото липсват данни такова възнаграждение да е начислявано и изплащано на
работодателя, а от друга страна с исковата молба липсват наведени твърдения в тази насока.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ:
Съгласно чл.224, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
правото за който не е погасено по давност, като съгласно ал.2 обезщетението се изчислява
по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
В тежест на ищеца е да докаже размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е използвал полагащия се платен годишен
отпуск, респ. че е погасил задължението за плащане на обезщетението.
В приетото по делото копие от трудов договор от 01.12.2002г. липсва уговорка по
отношение размера на платения годишен отпуск, поради което и на основание чл.155, ал. 3
КТ ищецът има право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Следователно с
оглед прекратяване на трудово – правната връзка между страните, за работодателя е
възникнало задължението за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
В случая ищецът претендира обезщетение за периода от 02.11.2016г. до 02.11.2019г. По
5
наведените от ответника оспорвания, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск без да
подава писмена молба до работодателя и без използваните дни отпуск да се отразяват в
счетоводните записвания на дружеството са събрани гласни доказателства. От показанията
на свидетелите Андонова и Лазаров се установява, че ищецът е ползвал платен годишен
отпуск, но същите не конкретизират колко дни такъв отпуск е използван, нито периода, в
който е станало това, поради което съдът намира, че не може да се приеме, че този факт е
безспорно установен. Същевременно, видно от приетия по делото фиш за заплата за месец
октомври 2019 г. /лист 128/ работодателят е посочил наличие на 40 дни неизползван платен
годишен отпуск, което представлява извънсъдебно признание за спорния факт. Доколкото
обаче липсват доказателства за използването на полагаемия се платен годишен отпуск през
исковия период, обхващащ 3 години преди датата на прекратяване на правоотношението,
съдът намира, че следва да се приеме, че същият възлиза на твърдения от ищеца 42 дни.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 176а, ал. 1 КТ
съдът намира следното. Съгласно чл. 176а, ал. 1 КТ когато платеният годишен отпуск или
част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага,
независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В случая
трудовото правоотношение е прекратено на 22.10.2019г., поради което погасен по давност се
явява платеният годишен отпуск, начислен за 2016г. Изискуемостта на неизползвания
платен годишен отпуск за 2017г. е настъпила на 01.01.2018г., от който момент е започнал да
тече срокът от две години, който не е изтекъл към 22.10.2019г. Предвид това, непогасен към
момента на прекратяване на правоотношението е платеният годишен отпуск за 2017г., 2018г.
и 2019г. По делото липсват данни по какъв начин във времево отношение са разпределени
претендираните 42 дни неизползван платен годишен отпуск, но съдът като съобрази, че
липсват доказателства да е използван платен годишен отпуск през процесния период намира,
че дните следва да се съотнасят за 2019г., 2018г. и част от 2017г., респ. възражението следва
да се приеме за неоснователно.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза размерът на
обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, определен по правилата на чл.228 КТ, за един ден
неизползван платен годишен отпуск е 37,89 лева, респ. за претендираните от ищеца 42 дни
възлиза на 1591,58 лева, до който размер следва да бъде уважен предявеният иск, като се
отхвърли до пълния предявен размер 1872 лева.
По иска с правно основание чл.128, т. 2 КТ:
Съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен в установените срокове
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
В тежест на ищеца е да докаже, че е полагал труд през процесния период, както и размера на
претендираното трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението за плащане на трудово
възнаграждение.
За установяване на обстоятелството дали ищецът е изпълнявал трудовите си задължения
6
през м.10.2019г. са събрани по делото писмени и гласни доказателства. От показанията на
свидетелите Георгиева и Андонова се изяснява, че през втората половината на месец
октомври, в периода 14.10.2019г.-20.10.2019г., ищецът спрял да се явява на работа.
Свидетелските показания се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства –
протокол от 18.10.2019 г. и докладна записка, видно от които К. Н. не се е явил на работа в
периода 15.10.2019г.-18.10.2019г. без за това да му е разрешено ползването на платен
годишен отпуск или да е издаден болничен лист. От друга страна, видно от приетия по
делото фиш за заплата за месец октомври 2019 г. ответникът – работодател е начислил
трудово възнаграждение за отработени 15 дни в размер на 469,57 лева. В тази насока са и
показанията на свидетеля Лазаров и свидетеля Тошков, които споделят, че ищецът е
изпълнявал трудовите си задължения до деня, в който е бил уволнен – 22.10.2019г.
От приетите по делото извлечение от банкова сметка на ищеца /лист 124-126/ и преводно
нареждане /лист 138/ се установява, че ищецът е получил банков превод от ответника на
15.10.2019г. за сумата 720 лева с основание „РЗ м.10.2019г.“.
При съвкупна преценка на ангажираните доказателства, съдът намира, че следва да се
приеме, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения през месец октомври 2019 г. до
прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като начисленото във фиша за заплата
трудово възнаграждение и последващото изплащане по банкова сметка на ищеца
представлява извънсъдебно признание на ответника в тази насока. Доколкото извършеното
плащане е в размер по-голям от дължимото трудово възнаграждение за м.10.2019 г., предвид
отработените дни и установения в производството размер на брутното трудово
възнаграждение – 720 лева, предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да се
отхвърли.
По възражението за прихващане:
Съгласно чл. 103 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си. Съгласно дадените задължителни разяснения с т.4 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС възражението за прихващане
може за първи път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно
изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те
се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за
компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не
може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция. В мотивите на
тълкувателното решение е посочено, че ликвидно е това вземане, което е установено с
влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение. Предвид изложеното,
процесуално допустимо е да се заяви възражение за прихващане и след изтекъл срок по чл.
131 ГПК за отговор на исковата молба когато се касае за изискуемо вземане, което е
установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.
В случая с молба от 24.10.2022 г. /лист 212/ ответникът е заявил възражение за прихващане с
дължима към него сума в общ размер 16841,36 лева, от които 4148,49 лева, представляваща
7
получена без основание от К. Н., както и сума 12692,87 лева, дължима от К. Н. по изп. дело
№ 553/2021 г. на ЧСИ Галин Костов. За установяване на сумите са представени решение за
прихващане от 31.10.2019г., издадено от управителя на ответното дружество и
удостоверение за размер на дълг, издадено по изп. дело № 553/2021 на ЧСИ Галин Костов.
Съдът намира, че вземането в размер на 4148,49 лева не отговаря на изискванията за
ликвидност, доколкото липсват данни по делото вземането да е установено с влязло в сила
съдебно решение или заповед за изпълнение. По отношение на вземането от 12692,87 лева,
дължимо от К. Н. по изп. дело № 553/2021 г. на ЧСИ Галин Костов, образувано въз основа
на изпълнителен лист от 15.06.2021 г. следва да се отбележи, че при произнасяне по искане
за издаване на изпълнителен лист не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан
с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за
принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на
изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва
със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото
на принудително изпълнение, поради което това вземане също не отговаря на изискванията
за ликвидност.
По изложените съображения, заявеното възражение за прихващане се явява процесуално
недопустимо поради настъпила преклузия, доколкото касае спорно материално право, което
е заявено след изтичане на срока по чл.131 ГПК. Поради това съдът не дължи разглеждането
му по същество.
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни, съобразно уважената и
отхвърлена част от претенциите. Ищецът е сторил разноски в размер 750 лева за уговорено
и платено в брой адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие /гърба на лист 72/, като съобразно уважената част от исковете
следва да му се присъдят 526,32 лева.
Ответникът е заявил искане за присъждане на разноски, като видно от представения договор
за правна защита и съдействие /лист 61/ е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
1120 лева, платимо по банков път. До приключване на съдебното дирене ответникът не е
ангажирал доказателства за реално плащане на уговореното възнаграждение, поради което и
на основание т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС разноски не следва да му се присъждат.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати и дължимата
държавна такса по уважените искове, която е в размер 336,46 лева, както и направените от
бюджета на съда разноски за експертизи в размер 350,88 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението
8
на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл.37, вх.А, ет.4,
извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед № 008/22.10.2019 г. на „Колибри“
ООД, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ К. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Сухата река“, бл.37, вх.А, ет.4 на длъжността „експерт търговия” при
„Колибри“ ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Колибри“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Иван Вазов“ № 36 ДА ЗАПЛАТИ на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Сухата река“, бл.37, вх.А, ет.4, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225,
ал.1 КТ сумата 4320 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
02.11.2019 г. до 02.05.2020 г., ведно със законната лихва от 20.12.2019г. до окончателното
плащане, както и на основание чл.224, ал.1 КТ сумата 1591,58 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.344, ал.1,
т.3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ за разликата над 4320 лева до пълния предявен размер 5616 лева,
иска по чл.224, ал.1 КТ за разликата над 1591,58 лева до пълния предявен размер 1872 лева,
както и иска по чл.128, т.2 КТ за сумата 936 лева, представляваща дължимо брутно трудово
възнаграждение за м.10.2019 г.
ОСЪЖДА „Колибри“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Иван Вазов“ № 36 ДА ЗАПЛАТИ на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Сухата река“, бл.37, вх.А, ет.4 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 526,32
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Колибри“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Иван Вазов“ № 36 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на
Софийски районен съд сумата 336,46 лева, представляваща държавна такса по уважените
искове и сумата 350,88 лева, представляваща направени разноски от бюджета на съда за
експертизи.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта, с която е присъдено oбезщетение за неизползван платен годишен отпуск на
основание чл. 224, ал. 1 КТ, както и обезщетение за оставане без работа на основание чл.344,
ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ.
Решението, в частта относно допуснатото предварително изпълнение, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9