№36
гр. Силистра, 08.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
КРЕМЕНА КРАЕВА
при секретаря Галя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Стоева в. гр. д. №38 по
описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение № 423/23.11.2018г. на СРС е прекратен бракът
между Г.Д.Й. и М.Н.Й.
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, настъпило по
вина на съпруга. Предоставено е ползването на семейното жилище на М.Н.Й.,
запазено е брачното фамилно име на съпругата – Й., присъдени са съответни такси
и разноски.
В
законоустановения срок Г.Д.Й. обжалва постановеното решение. Счита, че съдът
неправилно е приел, че разстройството на брака му с въззиваемата е дълбоко и
непоправимо. В условия на евентуалност навежда твърдения, че ако може да се
обоснове такова разстройство, то то е по вина на М.Н.Й..
Намира, че ползването на семейното жилище следва да му бъде предоставено с
оглед влошеното му здравословно състояние.
Ответната
страна по жалбата М.Н.Й. счита, че жалбата е
неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Съдът,
след като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съгласно
тълкувателната практика на ВКС, дълбоко и непоправимо разстройство на брака е
налице, когато брачната връзка съществува формално, но е напълно опразнена от
дължимото според морала и закона съдържание. Макар да няма законодателно
уредени абсолютни предпоставки, бележещи наличието му, дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е обективно състояние, което се установява във всеки
отделен случай. В първоинстанционното производство безспорно е доказано
наличието му за процесната брачна връзка. Освен дългата фактическа раздяла
(която не се оспорва от въззивника) и недвусмислено изразеното желание на М.Н.Й. да се разведе, които сами по себе си са
показателни, са наведени и твърдения за пиянство, психически и физически тормоз
(обвиненията на страните са взаимни), трайно неполагане на грижи за семейството
и изневяра. Изложеното налага извода, че взаимоотношенията между страните не
могат да бъдат определени дори като търпими, основани на взаимна поносимост и
толерантност, а още по-малко като такива на взаимно уважение и разбирателство,
каквито предполага бракът. Продължителността на съвместния семеен живот, като
изолиран аргумент, не е адекватна причина за съхраняване на брачната връзка,
когато същата е изпразнена от съдържание и не изпълнява вменените ѝ от
закона и морала функции. Настоящият състав счита, че постановеното от първата
инстанция решение за прекратяване на брака е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Поради
липса на ангажирани доказателства в противната насока, съдът намира, че вината
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на Г.Д.Й.. Въпреки че е имал възражения в производството
пред първата инстанция, той не е съумял да докаже нито едно от тях. От
протокола за проведено съдебно заседание на 10.10.2018г. е видно, че той не
отрича, че е имал проблеми с алкохола, а само настоява, че от десет месеца не е
употребявал въобще. Този период обаче съвпада с фактическата раздяла на
съпрузите и не може да бъде разглеждан като оневиняващо обстоятелство. В
подкрепа на тезата му, че не той, а съпругата му злоупотребява с алкохол и
именно в това се коренят проблемите на семейството, не са изложени никакви
доводи, поради което и не може да ѝ бъде придадено доказателствено
значение. Същото се отнася и за твърденията му, че се е грижил за финансовата
издръжка на семейството, които освен че не са обосновани, се оспорват и от
показанията на разпитаните свидетели. Видно от издадената заповед по ЗЗДН между
страните се е стигнало и до случай на домашно насилие. От мотивите на решението
става ясно, че Г.Д.Й. е бил провокиран от съпругата си, като раздразнен от
грубото ѝ отношение е упражнил върху нея физически тормоз. Макар от
изложеното да може да се твърди, че М.Н.Й.
е допринесла за разстройството на брака, настоящият състав намира, че приносът
ѝ не е достатъчен да се обоснове взаимна вина на двамата брачни
партньори. Действително по принцип както създаването, така и разрушаването на
брачната връзка, са дело и на двамата съпрузи, но това не изключва възможността
за превес на провиненията на единия от тях. Решението на районния съд следва да
бъде потвърдено и в частта относно произнасянето по вината.
При
допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е
поискал това и има жилищна нужда. Жилището не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи. Невъзможността за обособяване на
самостоятелни реални части без общо ползване на помещения не е оспорена от
страните, поради което няма да бъде коментирана в настоящото решение.
И
двете страни са поискали да им бъде предоставено семейното жилище след развода,
като първата инстанция е установила наличието на жилищна нужда и за двамата
съпрузи.
Като
основен аргумент за присъждане ползването на семейното жилище на М.Н.Й., СРС е изтъкнал вината на въззивника за
прекратяването на брака. Приел е, че следва да ѝ се отдаде по-голяма
важност от здравословното състояние на ответника, тъй като е поставена на първо
място при изброяването на обстоятелствата по чл.56, ал.5 СК. Според настоящата
инстанция не следва да се абсолютизира тази подредба на мястото на критерия в
реда на изброяването, но следва да се съобрази при съвкупната преценка на
обстоятелствата, водещи до определяне на по-голямата жилищна нужда.
Действително
по делото са ангажирани доказателства за влошаване на здравословното състояние
на ответника и прекаран от него инсулт през м. декември 2017г., но към момента
той не е лежащо болен, а и видно от представените епикризи му се препоръчва
подходяща физическа активност за възрастта и заболяванията.
При
така насложилите се отношения между страните и допуснатият развод по негова
вина, той следва намери алтернативен вариант за задоволяване на жилищните си
нужди при положение, че семейното жилище е такова, че не може да се ползва от
двамата бивши съпрузи.
Следва
да се има предвид също така, че съгласно чл. 57 СК страната, която не ползва семейното жилище
може да претендира от ползващия жилището да й заплаща наем за своята идеална
част от имота. С така получения наем неползващия жилището може да си наеме друг
имот, с който да задоволи жилищната си нужда. Освен това, съгласно чл.56, ал.6 СК, при изменение на обстоятелствата, които са от
значение за предоставяне ползването, може да се поиска от съда промяна на
ползването на жилището.
Изтъкнатият
от ответницата довод, че жалбоподателят притежава в съсобственост къща на село
и следва да се приеме, че той притежава и друго жилище, в което може да живее,
не се възприема от съда, тъй като Й. излага твърдения, че тази къща е
западнала, неподдържана и негодна за обитаване. При тези твърденията на
въззивника не може да се приеме, че е налице друго негово жилище, годно за
обитаване.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №423/23.11.2018г., постановено по бр.д. №1039/2018г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: