№ 702
гр. Бургас, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201331 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на “*“ ЕАД с ЕИК*, против Наказателно
постановление №Б-2-ДНСК-34/18.06.2021г. на началник на ДНСК гр.София, с което на
основание чл. 237, ал.1 т.6 от ЗУТ вр. чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложена "имуществена
санкция" в размер на 30000 лева, за нарушение на чл. 142 ал.5 т.1 и т.7 от ЗУТ.
С жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е необосновано, като
алтернативно се иска намаляване на санкцията до предвидения минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Наказващият орган редовно призован, се представлява от юриконсулт Костова, която
моли за потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок срещу акт, който подлежи на обжалване
и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, намира следното:
Дружеството „*“ ЕАД, упражнявало консултантска дейност съгласно удостоверение
№ РК-0182/15.04.2019 г. на ДНСК. Същото е извършило оценка за съответствието с
основните изисквания към строежите на инвестиционен проект за строеж „Монтаж на
електромерно табло с разпределителна част пред ПИ 095024, землище на с. * и захранването
му чрез разкъсване на съществуващ кабел НН от ТП „* 2“ до електромерно табло пред ПИ
112004, землище на с. *, общ. *“. Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 7 от ЗУТ, оценката обхваща
проверка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и на други
специфични изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за
обекта има такива. В извършената в комплексния доклад оценка относно предвижданията на
ПУП е прието, че съответства на действащия ПУП- парцеларен план /1111/ за обект
1
„Кабелна линия 1 kV от ТП „* 2“ до електромерно табло пред поземлен имот 112004,
землище на с. * с ЕКАТТТЕ 63224, общ. *, обл. Бургас“, одобрен с решение
№372/22.05.2018 г. на общински съвет - *.
Видно от отговора на ОПУ-Бургас на л. 172, а и от ПУП- Парцеларен план, проектът
засяга имот с идентификатор 63224.113.15/ стар номер 00163/, представляващ път 2085 „*-
Просеник“, който е публична държавна собственост, и това не е отразено в изготвения от
„*“ ЕАД комплексен доклад изх. № 54/16.03.2021г. В изготвения комплексен доклад изх. №
54/16.03.2021 г., на страница 3 в т. 7 - специфични изисквания, е записано че „...няма
специфични изисквания съгласно нормативен акт“.
Актосъставителят приел, че при изготвяне на комплексен доклад изх. №
54/16.03.2021 г., дружеството „*“ ЕАД, в качеството му на консултант, извършило оценка на
съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите за обект
„Монтаж на електромерно табло с разпределителна част пред п.и. с № 095024, землище на с.
* и захранването му чрез разкъсване на съществуващ кабел НН до електромерно табло пред
п.и. с № 112004 землище на с. *, общ. *, е нарушило разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т.1 и т. 7
от ЗУТ, за което било издадено и обжалваното постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства - КП, заявление, АУАН, заповед, както и от останалите
писмени доказателства, приложени в АНП и тези приети допълнително в с.з., както и от
събраните гласни доказателства -показанията на актосъставителя.
АУАН и НП са съставени от компетентно длъжностно лице в сроковете по чл. 34
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, тъй като при реализиране на отговорността на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Настоящият състав намира, че постановлението е и материално законосъобразно.
Съгласно чл. 142, ал. 4 и ал. 5, т. 1 и т. 7 от ЗУТ всички части на инвестиционните
проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за
съответствието им с основните изисквания към строежите, като оценката обхваща проверка
за съответствие със предвижданията на подробния устройствен план и други специфични
изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има
такива.
Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 5 от ЗУТ пък инвестиционните проекти се съгласуват и
одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на данни за влезли в
сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са
необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната
среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг
специален закон.
Гореописаният строеж засяга имот с идентификатор 63224.113.15/ стар номер 00163,
представляващ път 2085 „*-Просеник“, който е публична държавна собственост и съгласно
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „г“ от ЗП във връзка с чл. 18, ал. 1, чл. 19, т. 2 от ПСПП е задължително
издаване на разрешително за специално ползване от специализираната администрация,
управляваща път Ш 2085 „*- Просеник“, а именно от Агенция „Пътна инфраструктура“.
При това положение, на първо място извършената в комплексния доклад оценка
относно предвижданията на ПУП не съответства на действащия ПУП- Парцеларен план, в
който е отразено, че се засяга имот публична държавна собственост, което се явява
нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ. Същевременно с това е нарушена и т. 7, тъй като не
е отразено задължителното съгласно чл. 144, ал. 1, т. 5 от ЗУТ изискване за вписване на
данни за влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на
2
строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по специален закон.
Предвид това, че гореописаният строеж засяга имот № 00163, представляващ път 2085 „*-
Просеник“, който е публична държавна собственост, съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „г“ от ЗП
във връзка с чл. 18, ал. 1, чл. 19, т. 2 от ПСПП е задължително издаване на разрешително за
специално ползване от специализираната администрация, управляваща път Ш 2085 „*-
Просеник“, а именно от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Следва да се отбележи, че не се касае за две отделни нарушения, които да са
основание за ангажиране на отговорността на дружеството два пъти, а се касае за две
несъответствия, които водят до извод за изготвяне на доклад за оценка за съответствие в
нарушение на законовите изисквания, съгласно чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Иначе казано,
докладът за оценката за съответствие може да страда от един или от няколко порока, но той
така или иначе няма да съответства на законовите изисквания.
Също така, съставът намира, че нарушението е извършено в гр. Бургас, на 16.03.2021
г.- където и когато е бил изготвен докладът. Самото нарушение се изразява в изготвяне, т.е.
не се изисква оценката да бъде използвана. Законодателят е преценил, че обществените
отношения, свързани с безопасността в строителството са достатъчно застрашени още в
момента на изготвяне на доклада в нарушение на законовите изисквания.
Накрая, прави впечатление, че АУАН и НП се цитира имот 0.0153, представляващ
път 2085 „*-Просеник“. По мнение на съда се касае за техническа грешка, тъй като
навсякъде в документацията по делото се цитира имот 0.163, което съответства и на
отговора на ОПУ-Бургас на л. 172 от настоящото дело. Освен това, подобно разминаване не
е от естество да накърни правото на защита на жалбоподателя, тъй като същественото във
вмененото нарушение е изготвянето на доклад без да са спазени изискванията във връзка с
това, че се засяга имот- публична държавна собственост. Именно последното обстоятелство
е безспорно установено, като неточното посочване на номера на имота не се отразява върху
законосъобразността на постановлението.
В обобщение, съдът намира, че е доказано извършването на вмененото нарушение,
като отговорността на юридическото лице е обективна.
Този състав обаче намира, че неправилно е определен размерът на наказанието като
не са изложени обстоятелства поради каква причина наказващият орган приема, че следва да
се наложи санкция в размер от 30000 лева при предвиден максимум от 50000 лева. По
делото не се установява извършване на другия нарушения, както и настъпили вредни
последици. Освен това, съгласно чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя
съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на
наказателното постановление административният орган не е изложил мотиви, които да
обосновават определения размер на имуществената санкция от 30000,00 лева. По делото
липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният
размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че
мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по
тълкувателен път. В този смисъл са и Решение № 2066 от 14.11.2018 г. по к. адм. н. д. №
1460 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас, Решение № 457 от
06.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2022 г. на XVI състав на Административен съд –
Бургас и др.
Същевременно, не е приложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не
се отличава от други подобни нарушения от този вид и не са налице такива обстоятелства,
които да обусловят, че се касае за маловажен случай.
По тези съображения НП следва да се измени като се намали размерът на санкцията
3
от 30000 лева на 5000 лева.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № №*/18.06.2021г. на началник на ДНСК
гр.София, с което на “*“ ЕАД с ЕИК*, на основание чл. 237, ал.1 т.6 от ЗУТ вр. чл. 239, ал.1,
т.2 от ЗУТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 30000 лева, за нарушение на чл.
142 ал.5 т.1 и т.7 от ЗУТ, като НАМАЛЯВА размера на "имуществена санкция" от 30000
лева /тридесет хиляди/ лева на 5000 /пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА “*“ ЕАД с ЕИК*, да заплати в полза на ДНСК- СОфия сумата в размер на
80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4