РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 732
град Пловдив, 20.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XIII състав, в открито
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и първата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА
и прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1399 по описа на съда за 2021 г. взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр.
с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Делото е
образувано по искова молба от М.С.Б., ЕГН **********,***, против ОД МВР -
Пловдив с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение в размер
на 600лв. неимуществени вреди настъпили в следствие на отменена като
незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 273зз115/20.08.2020г.,
издадена от А. И. Н. „полицейски инспектор" в РУ на МВР гр. Хисаря при ОД
на МВР - Пловдив. Претендират се сторените по делото разноски
Ответникът по жалбата ОД на МВР, чрез процесуалния си представител юрк.
П. намира исковата молба за неоснователна, а алтернативно завишена по размер.
Твърди се и, че претендираното възнаграждение за адвокат е прекомерно.
Според
прокурора исковата молба е недоказана и неоснователна.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Със Заповед за задържане на лице рег. № 273зз115/20.08.2020г., издадена
от А. И. Н. „полицейски инспектор" в РУ на МВР гр. Хисаря при ОД на МВР - Пловдив, на основание чл. 72, ал. 1, т.
1 от
ЗМВР жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа
в помещение за временно задържане в РУ на МВР гр. Хисаря.
Жалбоподателят е обжалвал заповедта за задържане пред
Районен съд - Пловдив. С Решение № 3011 от 27.11.2020г„ постановено по гр.д. №
10573/2020г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, VI граждански състав, е
отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на районния е обжалвано пред
Административен съд - Пловдив.
С Решение № 1034 от 20.05.2021г., постановено по
касационно административно дело № 461/2021г. по описа на Административен съд
-гр. Пловдив е отменено Решение № 3011 от 27.11.2020 г. постановено по гр. д. №
10573 по описа на Районен съд Пловдив за 2020 г., като вместо него е отменена
процесната заповед, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание бяха разпитани свидетелите Д.А.Б.и
С. А. Б..
Свидетелката Б.заяви, че след като са пуснали ищеца от
помещението за временно задържане той бил доста променен и психически
първоначално, после и от здравословна гледна точка. Спрял е да се храни, спрял
е да контактува с хората. Той е подготвял дипломна работа, която е прекъснал
временно. Тъй като те живеят в малък град, то съгражданите са му лепнали
клеймото „наркоман", което е било кошмарно. В интернет са се появили
публикации в тази връзка, като това се е отразило много зле психически.
Свидетелката Б.заяви, че през месец август ищецът е
бил спрян от служители на РУ Хисаря, като са му направили тест за наркотици.
След това той е бил задържан в районното управление. След като е бил пуснат
ищецът се е затворил в себе си и е спрял да комуникира с приятелите си. В това време
ищецът е имал магистратура в София и е трябвало да подготви дипломна работа, но
е спрял да учи, спрял да се подготвя и като цяло не се е чувствал добре.
Повечето им приятели са звъняли всеки ден да излизат но той не е искал, тъй
като се е срамувал от това, че са го задържали.
От правна страна съдът намира
за установено следното:
Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно
легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК - ОД МВР Пловдив, поради което
е процесуално допустим.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че
държавата и общините отговарят за вреди причинени от незаконни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. В конкретният случай е налице отменена по съдебен
ред заповед, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която е
заповядано задържането за срок до 24 часа на ищеца. Отмяната е настъпила с
влязло в сила съдебно решение, поради което е налице една от предпоставките,
визирани в чл.204, ал. 1 от АПК - наличие на административен акт отменен по
съответния ред като незаконосъобразен.
За да бъде уважена исковата претенция ищецът следва да
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните
в исковата молба неимуществени вреди и, че те пряко произтичат от
административният акт, отменен по надлежен съдебен ред.
Непозволеното увреждане включва следните елементи:
деяние, противоправност на деянието и вреда, причинна връзка между деянието и
вредата. В случая деянието и неговата противоправност се изразяват в отмяната
на посочения по-горе административен акт. Отговорността на държавата и общините
е обективна и вина не се изследва.
Ищецът претендира обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, нервност и безпокойство за
относително дълъг период от време.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства,
от които се установява, че ищецът е преживял претендираните вреди. Вярно е, че
свидетелите са майка и приятелка на ищеца и техните показания следва да се
анализират предвид това обективно обстоятелство, но същевременно влошеното
емоционално състояние, в което е изпаднал ищеца, може да бъде удостоверено
най-вече от много близки хора, които често са близки роднини или съпруга, т.е.
все лица, чиито показания могат да бъдат възприети като обусловени от близката
връзка с ищеца.
При тази съпоставка съдът счита, че следва да се
направи извод, че ищецът действително е преживял емоционална травма, за която
твърди, изразяваща се в обида, неприятни емоционални преживявания от
злепоставянето му пред приятели и роднини.
Разгледан в съвкупност искът е доказан по основание, и
размер основателен от гледна точка на неговия размер.
Доколкото в чл.4 от ЗОДОВ не са установени критериите
за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а съгласно §1
от ДР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските
и трудовите закони, приложение в случая намира разпоредбата на чл.52 от Закона
за задълженията и договорите. Според същата разпоредба обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за
справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с
преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително
доказания интензитет на негативните емоции.
В конкретният случай, предвид обстоятелството, че
претърпяното увреждане - обида и срам е довело до допълнителен стрес за
негонедългият
период от време, през който е
продължило обективно понасянето на вредите - 1-2 месеца според показанията на
свидетелите съдът счита, че претендираното от ищеца обезщетение е справедливо.
Разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, като
такива са претендирани с исковата молба и се дължат от ответника в размер на 10
лв. - платена държавна такса.
Предвид горното Пловдивският
административен съд, XIII състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
Пловдив да заплати на М.С.Б., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 600
(шестстотин) лева за претърпени неимуществени вреди причинени вследствие на
Заповед за задържане на лице рег. № 273зз115/20.08.2020г., издадена от А. И. Н.
„полицейски инспектор" в РУ на МВР гр. Хисаря при ОД на МВР - Пловдив,
отменена по надлежен съдебен ред като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
Пловдив да заплати на М.С.Б., ЕГН **********,*** направените по делото разноски
в размер на 10 (десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
