№ 289
гр. Пловдив, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000330 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №2921/24.03.2023г. от „О.“ АД –
****, ЕИК *********, представляван по делото от адв. Р. П., със съдебен
адрес: **** против решение №26 от 24.02.2023г., постановено по т. д. 25/2022
г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която е отхвърлен предявения от
„О.“ АД – ****, ЕИК ********* против „Ф.“ ООД – ****, ЕИК *********,
„Е.Е. - ****“ ЕООД – ****, ЕИК *********, П. Л. У. ЕГН ********** от ****
и П. С. Ш. ЕГН ********** от **** иск за солидарното осъждане на
ответниците за заплащане на сумата 45 870.80 лева, представляваща
непогасена договорна лихва за периода 09.12.2019г. – 18.03.2021г. по т.1.5 от
договор за заем от 26.07.2016г., сключен между „С.Ф.Г. ЕООД като
кредитодател и ответниците като солидарни длъжници, което вземане е
цедирано на ищеца с договор от 09.12.2019г., за което вземане е отказано
издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.
№427/2021г. на Районен съд - В. и с което е осъдено „О.“ АД – ****, ЕИК
1
********* да заплати на „Ф.“ ООД – ****, ЕИК ********* сумата 2770.49
лева – разноски в първоинстанционното производство съразмерно на
уважената и отхвърлена част от исковата претенция.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и
да осъди „Ф.“ ООД – ****, ЕИК *********, „Е.Е. - ****“ ЕООД – ****, ЕИК
*********, П. Л. У. ЕГН ********** от **** и П. С. Ш. ЕГН ********** от
**** солидарно да му заплатят претендираната сума - по съображения,
развити в жалбата. Претендира разноски.
Изложени са доводи относно неправилно тълкуване на уговорките в
договора за цесия, сключен между „С.Ф.Г. ЕООД и ищеца „О.“ АД, като се
твърди, че договорната лихва за периода 09.12.2019г. – 18.03.2021г. се явява
принадлежност към главното вземане за сумата 200 000 лева и като такава не
е изключена от договора за цесия. Твърди се неправилност и на изводите на
съда относно обема на прехвърлените вземания с договора за цесия, тъй като
съгласно чл.99 ал.2 от ЗЗД цесионерът придобива вземането с всичките му
принадлежности. Поддържа се също довод, че договорната лихва, изтекла от
прехвърляне на вземанията с договора за цесия до обявяване на предсрочната
изискуемост на цедирания договор за заем, е част от предмета на цесията като
бъдещо акцесорно вземане. В тази връзка се твърди и необоснованост на
обжалвания акт, тъй като не е извършено правилно на волята на страните,
изразена в договора за цесия, не са взети предвид предмета на договора, както
и липсата на уговорки за изключване на договорната лихва от този предмет.
Ответникът по жалбата „Ф.“ ООД – ****, ЕИК ********* – чрез
пълномощника си адв. Б. Н. изразява становище, че счита същата за
неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. Поддържат се доводи,
че вземане за договорна лихва в размер на 1.5 % месечно, уговорена в т.1.5 от
договор за заем №000625.1, сключен на 26.07.2016г., не е прехвърлена като
акцесорно вземане на „О.“ АД в качеството му на цесионер. Изразено е
становище, че в договора за цесия страните са посочили кои са акцесорните
вземания, които се прехвърлят и това са законните лихви, а не договорните
възнаградителни такива. Счита, че е налице разлика между принадлежности
към главното вземане и договорни лихви, които не преминават автоматично в
2
патримониума на цесионера, а само, ако това е уговорено. Счита и че „О.“ АД
не е лицензирана небанкова финансова институция и не би могло да придобие
изобщо процесното вземане от своя цедент, който има това качество.
Ответникът по въззивната жалба П. Л. У. ЕГН ********** от ****
също изразява становище за нейната неоснователност.
Ответниците по въззивната жалба „Е.Е. - ****“ ЕООД – ****, ЕИК
********* и П. С. Ш. ЕГН ********** от **** не вземат становище по нея.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производство по реда на чл.415 ал.1 т.3 от ГПК по иск с правно
основание чл.79 ал.1 във връзка с чл.240 във връзка с чл.99 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „О.“ АД – ****, ЕИК ********* твърди, че по ч.т.д.
№427/2021г. на РС – В. е разпоредено издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 23.04.2021г. на „О.“ АД против „Ф.“ ООД
– гр. С., „Е.Е. - ****“ ЕООД – гр. П., П. Л. У. и П. С. Ш. за сумата 200 000
лева – главница по договор за заем от 26.07.2016г. с нотариална заверка на
подписите на страните и анекси към същия договор от 27.07.2018г., от
30.07.2019г. и от 31.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
22.032021г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на
10408.44 лева. Твърди, че по същото ч.гр.д. №427/2021г. на РС – В. е
отхвърлено искането на „О.“ АД – гр. С. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист против същите длъжници – солидарно за
сумите: 3800 лева – възнаградителна лихва, дължима към 09.12.2019г.
съгласно т.1.5 във връзка с чл.3 от договор за заем от 26.07.2016г. с
нотариална заверка на подписите на страните и анекси към същия договор от
27.07.2018г., от 30.07.2019г. и от 31.10.2019г. и 45 870.80 лева –
възнаградителна лихва за периода 09.12.2019г. – 18.03.2021г. съгласно т.1.5
във връзка с чл.3 от договор за заем от 26.07.2016г. с нотариална заверка на
подписите на страните и анекси към същия договор от 27.07.2018г., от
30.07.2019г. и от 31.10.2019г. Влизане в сила на разпореждането в частта
относно отказа обосновава правния му интерес да предяви осъдеителен иск за
отхвърлените претенции.
Твърди, че е титуляр на посочените вземания на основание договор за
цесия, сключен между „С.Ф.Г. ЕООД /цедент/ и „О.“ АД /цесионер/ на
3
09.12.2019г., въз основа на който е придобил всички вземания на цедента към
заемополучателя „Ф.“ ООД и съдлъжниците „Е.Е. - ****“ ЕООД – гр. П., П.
Л. У. и П. С. Ш., които цедентът има на основание договор за заем от
26.07.2016г. с нотариална заверка на подписите на страните и анекси към
същия договор от 27.07.2018г., от 30.07.2019г. и от 31.10.2019г. Посочва, че
съгласно уговорките в договора за цесия „О.“ АД придобива вземане за
200 000 лева – главница по договор за заем, 3800 лева - лихва по договор за
заем и всички други съществуващи или бъдещи акцесорни вземания /законни
лихви, такси, разноски, неустойки/, произтичащи от гореописаните вземания.
Ответниците „Ф.“ ООД – гр. С., „Е.Е. - ****“ ЕООД – гр. П., П. Л. У. и
П. С. Ш. оспорват предявените искове. Считат, че вземане в размер на
45 870.80 лева, представляващо непогасена договорна /възнаградителна/
лихва за периода 09.12.2019г. – 18.03.2021г. съгласно т.1.5 във връзка с чл.3
от договор за заем от 26.07.2016г. с нотариална заверка на подписите на
страните и анекси към същия договор от 27.07.2018г., от 30.07.2019г. и от
31.10.2019г., е недължимо на ищеца, тъй като не е част от предмета на
цесията. Изразени са и възражения по чл.147 ал.1 от ЗЗД за погасяване на
вземанията по давност спрямо съдлъжниците.
Претенцията за 3800 лева – непогасена договорна /възнаградителна/
лихва, дължима към 09.12.2019г. съгласно т.1.5 във връзка с чл.3 от договор
за заем от 26.07.2016г. с нотариална заверка на подписите на страните и
анекси към същия договор от 27.07.2018г., от 30.07.2019г. и от 31.10.2019г. е
намерена за основателна от първоинстанционния съд и са осъдени
ответниците да я заплатят на ищеца. В тази част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Претенцията за 45 870.80 лева – непогасена договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 09.12.2019г. – 18.03.2021г. съгласно т.1.5
във връзка с чл.3 от договор за заем от 26.07.2016г. с нотариална заверка на
подписите на страните и анекси към същия договор от 27.07.2018г., от
30.07.2019г. и от 31.10.2019г. е намерена за неоснователна и е отхвърлена. В
тази част решението е предмет на въззивната проверка.
С договор за заем №000625.01 от 26.07.2016г. „С.Ф.Г. ЕООД
/заемодател/ е предоставило да „Ф.“ ООД /заемополучател/ заем в размер на
200 000 лева. По този договор „Е.Е. - ****“ ЕООД – гр. П., П. Л. У. и П. С. Ш.
4
са се задължили като солидарни съдлъжници. В т.1.5 от него е уговорено и
задължение на заемополучателя за заплащане на възнаградителна лихва в
размер на 1.5 % месечно, платима до 30-но число на текущия месец, а в т.1.6.
– задължение за заплащане на еднократна такса от 2000 лева. Вземанията на
заемодателя са обезпечени с ипотека на недвижим имот /чл.5.1 от договора/.
Предвидени са и неустойки – такава, дължима при забавено връщане на заема
– чл.7.2 от договора и такава – при забавено плащане на възнаградителната
лихва – чл.7.1 от договора.
С анекси към същия договор от 27.07.2018г., от 30.07.2019г. и от
31.10.2019г. страните са се споразумявали за удължаване на срока за връщане
на заема, както и по други въпроси, касаещи изпълнението.
С договор за продажба на вземане /цесия/, сключен на 09.12.2019г.,
„С.Ф.Г. ЕООД в качеството си на цедент прехвърля на „О.“ АД – цесионер
свои вземания, произтичащи от договор за заем от 26.07.2016г. с нотариална
заверка на подписите на страните и анекси към същия договор от
27.07.2018г., от 30.07.2019г. и от 31.10.2019г., сключени с „Ф.“ ООД –
заемополучател и солидарните длъжници „Е.Е. - ****“ ЕООД – гр. П., П. Л.
У. и П. С. Ш..
Съгласно чл.2 от договора за цесия цедентът продава на цесионера свои
главни и акцесорни вземания към посочените лица, обективирани в
цитирания договор и анекси, както следва: 200 000 лева – главница по договор
за заем, 3800 лева – лихва по договор за заем, както и всички други
съществуващи или бъдещи акцесорни вземания /законни лихви, такси,
разноски, неустойки/, произтичащи от гореописаните вземания срещу
заплащането на цена от 203800 лева от страна на цесионера.
Не се спори, че длъжникът е уведомен за цесията.
Спорният въпрос е дали вземане на заплащане на договорна
/възднаградителна/ лихва – извън посочената такава в размер на 3800 лева,
дължима до 09.12.2019г. - е предмет на договора за цесия.
Съгласно чл.99 ал.2 от ЗЗД пpexвъpлeнoтo взeмaнe пpeминaвa въpxy
нoвия ĸpeдитop c пpивилeгиитe, oбeзпeчeниятa и дpyгитe мy пpинaдлeжнocти,
вĸлючитeлнo c изтeĸлитe лиxви, aĸo нe e yгoвopeнo пpoтивнoтo.
Основният аргумент в жалбата на „О.“ АД е свързан със схващането му,
че вземането за договорна /възнаградителна/ лихва представлява
5
принадлежност към прехвърленото вземане, поради което – съгласно чл.99
ал.2 от ЗЗД то също е преминало в патримониума на цесионера с
прехвърлянето на главното такова.
Какво е принадлежност е изяснено в мотивите към т. 1 на ТР №
2/09.07.2019 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС:
„В разпоредбата на чл.99 ал. 2 от ЗЗД понятието „принадлежност“ е
събирателно, като квалификация на принадлежност имат всички конкретно
изброени правни понятия – обезпечения, привилегии, изтекли лихви. Този
извод се основава както на граматическо и логическо тълкуване на чл. 99 –
неизчерпателно изброяване, следвано от словосъчетанието „и другите му (на
вземането) принадлежности“, така и на историческо тълкуване: по-ясно
съотношението в отделните понятия „принадлежност“ – „привилегия“ –
„обезпечение“ в посочения смисъл е изводимо от текста на чл. 319 от Закона
за задълженията и договорите от 1892 г. (отм.), според който: „продажбата
или прехвърлянето на едно вземане обема принадлежностите на това вземане
като: поръчителства, привилегии и ипотеките“.
В настоящия случай принадлежности към прехвърленото вземане са
онези обезпечения и привилегии, уговорени в раздел V от договора за заем,
които в резултат на прехвърлянето преминават и върху цесионера. Вземането
за заплащане на договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 1.5 %
месечно, платима до 30-но число на текущия месец е самостоятелно вземане,
което не е принадлежност към прехвърлените вземания. Въпросът е дали то
също е предмет на цесията именно като отделно, самостоятелно вземане.
С оглед уговорката в чл.2 от договора за цесия прехвърлят се следните
вземания: 200 000 лева – главница по договор за заем, 3800 лева – лихва по
договор за заем, както и всички други съществуващи или бъдещи акцесорни
вземания /законни лихви, такси, разноски, неустойки/, произтичащи от
гореописаните вземания. Изрично посочените вземания са главница в размер
на 200 000 лева и договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 3800 лева,
дължима към 09.12.2019г. Следователно сред изрично посочите вземания –
предмет на цесията – не е вземане за заплащане на договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 1.5 % месечно, платима до 30-но число
на текущия месец. Дали това вземане може да се разглежда като включено в
предмета на цесията като съществуващо или бъдещо вземане, произтичащо от
6
гореописаните вземания за главница и лихва, които се прехвърлят? Според
настоящата инстанция подобно тълкуване на волята на страните в клаузата на
чл.2 от договора за цесия би било твърде разширително и неточно. Този
извод съдът прави на основание изброяването, което се съдържа в клаузата на
чл.2 от договора за цесия на това какво самите страни считат за
съществуващите или бъдещи вземания, произтичащи от гореописаните
вземания за главница и лихва. Те са: законни лихви, такси, разноски,
неустойки. В тях също не се включва вземане за заплащане на договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 1.5 % месечно, платима до 30-но число
на текущия месец. Това вземане не е за законна лихва, а за възнаграждение за
ползването на отпуснатата в заем сума, уговореният размер на договорната
лихва е и по-висок от законната лихва. Не е и неустойка, не е такса или
разноски. Следователно в това изброяване страните имат предвид
прехвърляне на вземанията за: таксата по чл.1.6 от договора за заем,
неустойки по чл.7.2 и чл.7.1 от договора за заем – такава, дължима при
забавено връщане на заема – чл.7.2 от договора и такава – при забавено
плащане на възнаградителната лихва, каквото вземане за лихва в размер на
3800 лева е предмет на цесията, евентуално такса и разноски, свързани с
подновяване на обезпеченията. Изброяването не включва вземане за
договорна /възнаградителна / лихва.
Това вземане не може да се разглежда като вид бъдещо вземане,
произтичащо от главното. Да, то е акцесорно вземане, доколкото може да
съществува, доколкото съществува главното вземане, но това не го прави
автоматично предмет на цесията, доколкото не е нито изрично посочено в
договора, нито е включено в изброените акцесорни бъдещи и съществуващи
вземания, които се прехвърлят.
Дали страните по договора за цесия умишлено са пожелали да изключат
вземането за заплащане на договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 1.5
% месечно от предмета на цесията или това се дължи на пропуск при
формулиране на прехвърляните вземания, е без значение. Договорът за цесия,
с който ищецът твърди, че се легитимира като кредитор на ответниците за
вземане в размер на 45 870.80 лева, представляваща непогасена договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 09.12.2019г. – 18.03.2021г., не го
легитимира като такъв. Ето защо той не би могъл да търси изпълнение по
отношение на спорното право.
7
Ето защо съдът намира предявеният иск за солидарното осъждане на
ответниците за заплащане на сумата 45 870.80 лева, представляваща
непогасена договорна лихва за периода 09.12.2019г. – 18.03.2021г. по т.1.5 от
договор за заем от 26.07.2016г., сключен между „С.Ф.Г. ЕООД като
кредитодател и ответниците като солидарни длъжници, което вземане е
цедирано на ищеца с договор от 09.12.2019г., за което вземане е отказано
издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.
№427/2021г. на Районен съд - В., за неоснователен. Като такъв същият следва
да бъде отхвърлен.
До същите правни изводи като е обсъдил събраните по делото
доказателства е достигнал и първоинстанционния съд, поради което
решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателят „О.“ АД – ****, ЕИК
********* следва да бъде осъден да заплати на „Ф.“ ООД – ****, ЕИК
********* сумата 4469.67 лева – разноски по делото пред въззивния съд за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №26 от 24.02.2023г., постановено по т. д.
25/2022 г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която е отхвърлен
предявения от „О.“ АД – ****, ЕИК ********* против „Ф.“ ООД – ****,
ЕИК *********, „Е.Е. - ****“ ЕООД – ****, ЕИК *********, П. Л. У. ЕГН
********** от **** и П. С. Ш. ЕГН ********** от **** иск за солидарното
осъждане на ответниците за заплащане на сумата 45 870.80 лева,
представляваща непогасена договорна лихва за периода 09.12.2019г. –
18.03.2021г. по т.1.5 от договор за заем от 26.07.2016г., сключен между
„С.Ф.Г. ЕООД като кредитодател и ответниците като солидарни длъжници,
което вземане е цедирано на ищеца с договор от 09.12.2019г., за което
вземане е отказано издаване на Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по гр.д. №427/2021г. на Районен съд - В. и с което е
осъдено „О.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на „Ф.“ ООД – ****, ЕИК
8
********* сумата 2770.49 лева – разноски в първоинстанционното
производство съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковата
претенция.
ОСЪЖДА „О.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на „Ф.“ ООД –
****, ЕИК ********* сумата 4469.67 лева – разноски по делото пред
въззивния съд за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9