Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 1547                        16.07.2018 година                                 гр. Бургас

 

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                        ХІІІ граждански състав

          На четвърти юли                                      две хиляди и осемнайсета година                                                                

          В публично заседание, в следния състав:

 

Председател: Райна Кирякова

          Секретар: Недялка Димитрова

          Прокурор:

          като разгледа докладваното от съдия Кирякова

          гражданско дело номер 9584 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   

                    Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от Й.Я.С., с ЕГН **********, с адрес ***, ***, със съдебен адресат адвокат М.П. ***, с адрес на кантората град Б., ***, срещу „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1000, район Оборище, център, бул. Княз Ал. Дондуков № 59, представляван в конкретния случай заедно от изп. директори О.Ц.П. и А.Б.А., с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10204.00 лева, от която 10000.00 лева-неплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно автокаско-валутна клауза“, за лек автомобил „Ленд ровър“ модел „Фрилендър“ с peг. № ***, собственост на “Мото-Пфое” ЕООД, с ЕИК *********, в условията на договор от 14.06.2017 г. за финансов лизинг, застрахователна полица № 16-0300/302/5005993, за  периода от 21.12.2016 г. до 20.12.2017 г., за настъпило застрахователно събитие на 27.09.2017 г.-транспортно произшествие на автомагистрала „Тракия“ в района на 44 км., посока София и 204.00 лева-за репатриране на автомобила от местопроизшествието, заедно със законната лихва върху общата сума от предявяването на иска-22.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

                     Осъдителният иск е процесуално допустим с правно основание по чл. 386 от Кодекса за застраховането КЗ/. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежни ответници, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от ГПК. Неоснователни са възраженията на пасивно легитимираната по делото страна по допустимостта на производството, тъй като преценката дали ищецът Й.С. е собственик на автомобила и страна по договора за застраховка е такава по съществото на спора. Процесуалната дееспособност не следва от материалната легитимация на страната, а следва от общите белези на физическото лице/чл. 28, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 2 от Закона за лицата и семейството/. Дееспособните физически лица-пълнолетни и вменяеми извършват съдопроизводствените действия лично.

                    Ответникът „ЗАД „Алианц България““ АД, със своевременно постъпилия по делото отговор на исковата молба, оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан, с доводи, че между собственика на автомобила „Мото-Пфое“ ЕООД и застрахователя ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД има сключен договор за застраховка „Пълно автокаско-Валутна клауза“ от 14.12.2016 г., валиден от 21.12.2016 г. до 20.12.2017 г., при действалите към момента общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, приети на 07.03.2012 г., а към момента на сключването на договора за лизинг между собственика и ищеца, както и при издаването на Добавък №16-0300/302/5005993/02 от 15.06.2017 г., с който ищецът С. е вписан като лизингополучател, общите условия не са променяни. С т.7.3.1.1 от общите условия е предвидено, че застрахователят не изплаща обезщетения за щети, причинени при управлението на застрахованото МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно към датата на застрахователното събитие за категорията на управляваното МПС за територията на Република България, а видно и от протокол за ПТП №1503816, АУАН №0364057 и от признанието в исковата молба, ищецът С. към датата на застрахователното събитие 27.09.2017 г. не е притежавал валидно свидетелство за управление(валидно до 29.08.2017 г.) и по тази причина е отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Приетите с решение на УС на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД на 11.07.2017 г. изменения в общите условия не са приложими към настоящия случай. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

                    С определение на съда от откритото съдебно заседание по делото на 09.05.2018 год., на основание чл. 219 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/, е конституирано като трето лице-помагач по делото търговското дружество „Мото Пфое” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1360, район Люлин, бул. Сливница № 444, електронна поща: ***. Оспорва иска като неоснователен. Не ангажира доказателства.

                    Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира, че осъдителният иск по делото е основателен, поради следното:

                    Не се спори между страните по делото, че между собственика на автомобила „Мото-Пфое“ ЕООД и застрахователя „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД има сключен договор за застраховка „Пълно автокаско-Валутна клауза“ от 14.12.2016 г., валиден от 21.12.2016 г. до 20.12.2017 г., при действалите към момента общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, както и че към момента на настъпването на застрахователното събитие на 27.09.2017 г. общите условия не са променяни. С писмо изх. № 310-02-7156 от 26.10.2017 г. до лизингодателя „Мото-Пфое“ ЕООД и до ищеца С. като ползвател по договора за лизинг, застрахователят ги е уведомил, че по образуваната при него щета № 0300/17/302/501752 отказва да изплати застрахователно обезщетение по процесния договор, тъй като към момента на настъпването на произшествието водачът е с изтекъл срок на валидност на свидетелство за управление, поради и което съгласно т. 7.3.1.1 от действащите при него Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства по застрахователния договор е налице изключение от покритие. Безспорни факти са между страните настъпването на застрахователното събитие на 27.09.2017 г., репатрирането на автомобила от местопроизшествието и видовете щетите от транспортното произшествие. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.

                    Не могат основателно да се слушат по делото възраженията на третото лице-помагач „Мото-Пфое“ ЕООД за недопустимост на претенцията, при явното бездействие на собственика-лизингодател към застрахователя, който е правоимащ като застрахован и с ясен интерес за търсената обезвреда. В случая е налице застраховка, сключена по повод на лизингово имущество, в хипотезата на договор от 14.06.2017 г. за финансов лизинг, при който застрахователната премията е дължима и платима от лизингополучателя, в която хипотеза законодателят с нормата на чл. 384, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидил, че при частични вреди застрахователното обезщетение се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител.

                    Неоснователни са и възраженията на Застрахователя за приложение на общите му условия, във връзка с които е отказал изплащането на застрахователното обезщетение. С разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от КЗ е предвидено, че общите условия на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия се само, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Разумът на закона е новата концепция за защита на потребителите, като по-слаба страна в облигационната връзка. По делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения, за наличието на такова изрично писмено изявление на застрахования, с което да приема действието на общите условия. Съгласието на страните се свежда до общите условия като част от договора, което с действието на новия КЗ не е достатъчно за приложението им.

                    Относно размера на обезщетението съдът кредитира основното и допълнително заключение на съдебно-автотехническата експертиза по делото за процесния лек автомобил марка и модел Land Rover Freelander -2, с идентификационен номер VIN: ***, година на производство 2007, тип каросерия-затворен автомобил с повишена проходимост(джип), тип двигател STD4/турбодизел с обем 2179 см3 и мощност 112kW(152hр), колесна формула 4x4, с цена в ново състояние по Schwacke 32800 €,  който е претърпял транспортното произшествие, поради несъобразената си скорост и неблагоприятните метеорологични условия-силен валеж, като се е ударил последователно в металната ограда отдясно и отляво на пътното платно. В резултат от ударното съприкосновение с оградата, автомобилът е получил деформации и счупвания по каросерията-челна и дясна страна, налагащи подмяна на съответните авточасти или ремонт. Стойността на новите части за подмяна на увредените такива, вследствие транспортното произшествие от 27.09.2017 год., възлиза на 10435.82 лева, към която следва да се добави размерът от 2005.92 лева-средствата по часова ставка за труд за монтажно-възстановителни и бояджийските работи, в автосервиза на оторизирания представител на марката Land Rover-Мото Пфое ЕООД. С това възстановителната стойност, по смисъла на чл. 400, ал. 2 от КЗ възлиза на 12441.74 лева. Нормата предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При пълното автокаско, както в процесния случай, в застрахователното обезщетение се включват всички щети, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в обхвата на застраховането. Видно от приетата като доказателство застрахователната полица застрахователната стойност на процесния автомобил е EUR 8555.00, с левова равностойност от 16732.12 лева. Следователно, за претърпените щети е налице застрахователно покритие.

                    Основателни са възраженията на активно легитимираната по делото страна, че е неприложима Методиката за уреждане на претенции за вреди, причинени на МПС, към издадената от Комисията за финансов надзор Наредба № 24 от 08.03.2006 г., по която е предвидено намаляване размера на обезщетението с овехтяване, според годината на производство, тъй като методиката касае само за обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“, а в конкретния случай не е налице хипотеза на задължително застраховане. На второ место, с приетия като доказателство по делото добавък №16-0300/302/5005993/02 от 15.06.2017 г., с който ищецът С. е вписан като лизингополучател, страните са постигнали съгласие за включване на допълнителна клауза в застрахователното правоотношение, към застрахователна полица №16-0300/302/5005993, че застрахованият има право да отстранява частични щети на застрахованото МПС в официален сервиз на марката, за което е начислена допълнителна застрахователна премия. На това основание, застрахованият има право да отстранява щети по претърпелия произшествието автомобил в официалния сервиз на марката, а това означава, че увредените части ще бъде възстановени с оригинални авточасти. Ето защо, стойностна на частите за възстановяване трябва да се признае като за нови части на 100 %, без овехтяване.

                    Предвид изложеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че осъдителният иск по делото е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло. 

                    С оглед изхода на делото, претенциите на активно легитимираната по делото страна по чл. 78, ал. 1 от ГПК, за присъждане на направените по делото разноски, се явяват основателни и следва да бъде уважена, съобразно събраните доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 2748.16 лева, от които 408.16 лева-държавна такса за производството, 260.00 лева и 80.00 лева-възнаграждения на съдебно-автотехническата експертиза и 2000.00 лева-адвокатското възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд,

 

 

Р      Е       Ш      И:

 

 

                     ОСЪЖДА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1000, район Оборище, център, бул. Княз Ал. Дондуков № 59, да заплати на Й.Я.С., с ЕГН **********, с адрес ***, ***, сумата от 10204.00(десет хиляди двеста и четири) лева, от която 10000.00 лева-неплатено застрахователно обезщетение, по застраховка „Пълно автокаско-валутна клауза“, за лек автомобил „Ленд ровър“ модел „Фрилендър“ с peг. № ***, собственост на „Мото-Пфое” ЕООД, с ЕИК *********, в условията на договор от 14.06.2017 г. за финансов лизинг, застрахователна полица № 16-0300/302/5005993, с покритие за  периода от 21.12.2016 г. до 20.12.2017 г., за настъпило застрахователно събитие на 27.09.2017 г.-транспортно произшествие на автомагистрала „Тракия“ в района на 44 км., посока София и 204.00 лева-заплатени за репатриране на автомобила от местопроизшествието, заедно със законната лихва върху общата сума от предявяването на иска-22.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1000, район Оборище, център, бул. Княз Ал. Дондуков № 59, да заплати на Й.Я.С., с ЕГН **********, с адрес ***, ***, направените по делото разноски, в размер на 2748.16 лева(две хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и шестнадесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Мото Пфое” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1360, район Люлин, бул. Сливница № 444, електронна поща: ***.

             РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

  

                                                                           Районен съдия : /п/

Вярно с оригинала: НД