Р Е Ш Е Н И Е
Номер 204 05.06.2019г. град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и втори май две хиляди и
деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Константина Рядкова като разгледа докладваното от съдията
Маратилов въззивно гр.д.№286 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производството е бързо и се развива по
реда на Глава „Двадесет и пета” от
Гражданския процесуален кодекс-чл.317 във
връзка с чл.310 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.344 ал.1 т.1 и т.4 от Кодекса
на труда.
С решение на Пазарджишки районен съд
№347 от 18.03.2019г. постановено по гр.д.№4649/2018г. по описа на същия съд, са
отхвърлени предявеният от А.Ш.Б., ЕГН **********
*** против „Център за спешна медицинска помощ“, гр. П., ЕИК ********, седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 17, представлявано от д-р И.В.С., иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна
на У. на ищеца, извършено със Заповед № РД-09-9/03.08.2016 г., издадена от
директора на „Център за спешна медицинска помощ“, гр.П. и предявения от А.Ш.Б.,
ЕГН-********** *** против „Център за спешна медицинска помощ“, гр. П., ЕИК-********,
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 17, представлявано от д-р И.В.С.,
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на вписаното в
трудовата книжка на ищеца основание за У. – от чл.330, ал. 2, т. 6 КТ на чл.
327, ал. 1, т. 12 КТ. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.Ш.Б., ЕГН **********
***, е осъден да заплати на „Център за спешна медицинска помощ“, гр. П., ЕИК ********,
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 17, представлявано от д-р И.В.С.,
разноски по делото в размер на 510 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението се обжалва изцяло в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция А.Б.,***,
чрез пълномощника си адв.П. *** с доводи за порочност като необосновано,
незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът правилно е възприел
установената по делото фактическа обстановка, но е направил незаконосъобразни
правни изводи досежно приетото, че работникът е узнал за издадената уволнителна
заповед на 24.03.2017г..Коментира се разпоредбата на чл.195 ал.3 от КТ и се
навежда извод, че Д.то наказание се счита за наложено от деня, в който заповедта е връчена на
работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка и че преди това връчване респективно
получаване няма наложено Д. наказание и
няма осъществен релевантен юридически факт и няма възникнало право на
работодателя едностранно и без предизвестие да прекрати трудовия договор на
основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ.Твърди се още, че издаването на заповедта
налагане на Д. наказание “У.“ не води
автоматично до прекратяване на трудовия договор, освен ако в него имплицитно не
е включено и волеизявлението на работодателя, че прекратява трудовия договор на
основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Коментира се съдебна практика по въпроса за
мотивираността на уволнителната заповед, която трябва да отговаря на чл.195
ал.1 от КТ, като липсата на мотиви поставяло
работника в процесуална изненада. Счита, че узнаването от работника за
съществуването на процесната заповед не означава знание за всички изискуеми от
закона реквизити. Липсата на реквизити в заповедта жалбоподателят квалифицира
като нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните и този принцип би
се нарушил съществено при липса на връчване на заповед за налагане на Д.
наказание, като узнаването на заповедта не било равнозначно на запознаване на
работника с цялото й съдържание и че на него са му станали известни всички
задължителни за заповедта реквизити. Счита, че за да възникне правото на иск за
работника в хипотеза на невръчена или неполучена уволнителна заповед, то същият следва да е узнал всички изискуеми
се по закон реквизити на заповедта по чл.195 ал.1 от КТ, да е узнал кой е
издателя, номера и датата на издаването й, датата на която е наложено Д.то
наказание, с една и съща заповед ли е наложено, каква е била волята на
работодателя при прекратяване на ТПО и други. Като неверен се квалифицира
извода на съда досежно датата на която
ищецът е узнал за Д.то си У., а именно на 24.03.2017г. и че от тази дата
е започнал да тече преклузивния срок за предявяване на иска. Коментирано е
писмото на работодателя до ищеца което
не съдържало изразената воля на работодателя за прекратяване на ТПО. Не се
споделя и извода на съда, че като евентуална дата на узнаване на заповедите
била 04.05.2017г. по повод заявено извън съдебно признание от негова страна в
друго производство-административно, доколкото той не бил страна в процеса, а
само заинтересована страна и до колкото на тези страни в административния
процес не се връчвали преписи от документите представени по делото поради което
дори да е узнал, той не се е запознал
със съществените й белези до степен, която не би могла да затрудни
упражняването на правото му на иск.Коментирани са доводите изложени в исковото
молба досежно момента на запознаване със съдържанието на заповедта за У.-на 16.10.2018г.
по гр.д.№1250/2018г. на РС-В., получаването на трудовата си книжка на
01.11.2018г. в която установил
основанието на което е прекратено ТПО, поради което счита, че срокът за
предявяване на иска е спазен.Не било обсъдено и възражението, че с цитираната заповед в същност бил прекратен
друг трудов договор, както и закрилата
на работника при У. по чл.333
ал.1 т.3 от КТ. По отношение на иска с
правно основание в чл.344 ал.1 т.4 от КТ
се поддържа, че независимо от правилните изводи на съда за неправилното
отразяване от работодателя в трудовата книжка на ищеца на основанието за
прекратяване на ТПО, съдът неправило приел, че
искът за поправка на основанието за У. не следва да се уважава поради
погасяването му по давност.Коментира се, че искът е насочен към промяна на
вписаното от работодателя основание за У. и че няма подадено възражение от
работодателя за погасяването и на този иск по давност, но дори да е въведено
такова възражение работникът-жалбоподател счита, че според съдебната практика,
искът по чл.344 ал.1 т.4 от КТ не може да се кумулира с иск за отмяна на У. и
че твърденията с този иск са, че трудовото правоотношение /ТПО/ не е прекратено
на твърдяното основание, а прекратено на друго твърдяно действително да се е
осъществило основание. Като възникналата конкуренция на основания за
прекратяване на ТПО се разрешава в полза на тази от страните, която първа
законосъобразно е направила изявление за прекратяването му и че този иск е за
промяна на невярно, неточно вписано в трудовата книжка основание за
прекратяване на ТПО като се задължи работодателят да впише в книжката действително осъществило
се основание за прекратяване на ТПО.
Счита се, че срокът за предявяване на този иск е тригодишен съгласно общата давност за трудовите спорове. В тази връзка се цитира
и съдебна практика. Затова поддържа, че при липса на спор между страните за прекратяване на трудовото правоотношение,
съдът е следвало да уважи претенцията по чл.344 ал.1 т.4 от КТ. Искането е да
се отмени изцяло обжалваното решение и се отмени Д.то У. на ищеца постановено
от работодателя, а при условията на евентуалност ако се потвърди
първоинстанционното решение по иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, да се уважи
претенцията по чл.344 ал.1 т.4 от КТ.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна ЦСМП-П. в който се
поддържа, че същата е неоснователна. Повтарят се доводите на първоинстанционния
съд за погасяване на исковите претенции по давност,момента на уведомяване на
работника за наложеното му Д. наказание, извършените дисциплинарни простъпки от
ищеца, мотивирали работодателят да му наложи наказание. Поддържа, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и не страда от
пороците изложени във въззивната жалба на ищеца.Моли да се потвърди изцяло
обжалваното решение.
Няма направени доказателствени искания
от страните пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд провери при
условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение,
а по неговата правилност по същество съобрази изложеното във въззивната жалба,
подадена от ищеца А.Ш.Б. с вх.№8476 от 04.04.2019г. както и постъпилия отговор
от насрещната по спора страна ЦСМП-П., и прие за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание в чл.344 ал.1 т.1 и т.4 от Кодекса на труда-за отмяна на
наложено на ищеца А.Б. Д. наказание „У.“
от работодателя му ЦСМП-П. и за поправка на основанието за У. вписано в
трудовата му книжка.
В исковата си молба против „Център за
спешна медицинска помощ” /ЦСМП/ П., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в гр.П., ул.”Б.” №17, представляван
от д-р И.В.С., подадена на 14.11.2018г. и заведена с вх.№25352, ищецът А.Ш.Б.,
ЕГН-********** *** представляван от адвокатско дружество „д-р П., П. и
Партньори” гр.П. представлявано от управителя д-р Р.Ц.П. чрез упълномощения от
дружеството адвокат Д.К.-П.-*** твърди, че
ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор №274 от 11.11. 1996г.,
като е заемал длъжността „Медицински Ф.” .Твърди се ,че от 04.08.2016г. Б. излязъл в продължителен
отпуск по болест за което му били издадени болнични листове-БЛ№Е20166034040 от
08.08.2016г.;БЛ №Е20166620303 от 07.09.2016г.;БЛ №Е20165016175 от 10.10.2016г.;БЛ
№Е20167133389 от 04.11.2016г. и БЛ №Е201675681149 от 01.12.2016г. Били издадени
и два броя епикризи заради влошеното здравословно състояние на
ищеца-епикриза изх.№3856/1099 от
06.08.2016г. от „МБАЛ Здраве-В.” с диагноза „Х.-Р.Н.” и Епикриза №6213/2016г. от 04.10.2016г. от МБАЛ „Хигия”
АД-П. с диагноза – ИБС. Твърди се, че с Разпореждане на ТП на НОИ гр.П. на
ищеца била отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 20.12.2016г. Твърди още, че със заявление вх.№ЧР08-3432
от 22.12.2016г. ищецът А.Б. е заявил на работодателя си, че прекратява
трудовото си правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.12 от КТ, считано от
31.12.2016г. и иска да му бъдат изплатени 6(шест) броя брутни трудови възнаграждения,
съгласно чл.222 ал.3 от КТ и неизползван платен годишен отпуск за 2016г. съгласно
чл.224 ал.1 от КТ. Твърди ищецът, че въпреки подаденото заявление за
прекратяване на трудовия си договор поради придобито право на пенсия,
работодателят не издал заповед за прекратяването му, не били начислени и
изплатени сумите по чл.222 ал.3 и по чл.224 ал.1 от КТ, както и не му била
оформена и предадена трудовата му книжка. По повод подадена жалба от Б. до Дирекция „Инспекцията по
труда”-гр.П., последната инициирала на 10.02.2017г. извършването на проверка,
за която бил съставен протокол ФА№17007752 от 22.02.2017г. с предписание на
ищеца да се издаде заповед за прекратяване на /трудовото му правоотношение/
ТПО, както и да му се изплатят полагащите му се
суми по чл.224 ал.1 и чл.222 ал.3 от КТ. В резултат на изпълнение на
предписанията, дадени от Дирекцията работодателят му изплатил на 24.03.2017г. описаните
обезщетения в общ размер на 7680.96лв. Твърди се, че на 16.10.2018г. ищецът получил съобщение от Районен
съд гр.В. за образувано срещу него гр.д.№1250/2018г. по описа на същия съд,
ведно с препис от исковата молба, с която ищецът ЦСМП-П. претендирал сумата от
1135.05лв. с правно основание в чл.221 ал.2 от КТ, и като приложение към исковата молба, на Б. му била връчена и
заповед №РД-09-9 от 03.08. 2016г., съгласно която ТПО му се прекратява поради
наложено Д. наказание-У.. Твърди, че на
01.11.2018г. посетил работодателя си и му била предадена трудовата книжка
/ТК/, и след като я получил Б. установил,
че трудовият му договор е прекратен на 04.01. 2017г. на основание чл.330 ал.2
т.6 от КТ поради Д.У..
Ищецът оспорва Д.то У. като на първо място
поддържа, че издадената уволнителна заповед е нищожна поради липса на предмет
тъй като работникът е прекратил
едностранно ТПО, считано от 31.12.2016г. със заявление, входирано в ответното
дружество, а от своя страна работодателят
твърдял, че е прекратил трудовия
договор с процесната заповед, връчена му на 04.01.2017г., като в случая
работодателят е получил изявление на работника за прекратяване на трудовия
договор /ТД/ преди процесната заповед да реализира своя материалноправен ефект,
поради което при вече прекратено ТПО, последващо
издаване на заповед за прекратяване на ТД представлява нищожно изявление поради
липса на предмет и няма правна стойност. На второ място ищецът поддържа, че
заповедта за У. е и незаконосъобразна и не е породила правно действие тъй като
ТПО е прекратено на конкурентно правно основание-заявление вх.№ЧР08-3432 от
22.12.2016г. при наличие на упражнени две насрещни конкуриращи се волеизявления,
в който случай за прекратяване на ТПО конститутивно действие има онова, чиито
фактически състав е настъпил по-рано. Твърди още, че в случая заповедта на
Директора на ЦСМП-П. не може да породи търсения с нея прекратителен ефект на трудово-правната
връзка, поради факта, че същата е била вече прекратена и че в същност за
работодателя не съществува правото за повторно прекратяване на несъществуваща
трудово-правна връзка с работника или служителя. Твърди се, че на ищецът не е
била връчена процесната уволнителна заповед от работодателя и че със
съдържанието на същата работникът се е запознал когато му е била връчена като
приложение към цитираната искова молба. Възразява се и срещу вписаната в
трудовата книжка дата 04.01.2017г. на която да е възникнал правопрекратителния
факт на уволнителната заповед като се поддържа, че и към момента тази заповед
не му е връчена и че като единствен
момент за връчване можело да се приеме датата-16.10.2018г. Твърди се, че с
депозираното заявление от 22.12.2016г.
ищецът едностранно е прекратил ТД с ответника поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст поради което фактическият състав на
прекратяването на ТД по чл.327 ал.1 т.12 от КТ е настъпил преди тази на Д.то У.
по чл.330 ал.2 т.6 от КТ, като работодателят освен това е изплатил трудови
възнаграждения на ищеца за месеците юли
2016г. и март 2017г. както и обезщетенията по чл.222 ал.3 и чл.224 ал.1 от КТ. На следващо място ищецът
излага доводи, че връчването на заповедта
за У. е оформено в нарушение на изискванията на чл.195 ал.2 и ал.3 от КТ като
същата не била връчена на работника нито лично срещу подпис нито същата е
получена от него по пощата, изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка,като предвид липсата на надлежно връчване
работодателят все още не бил упражнил надлежно правото си и последното не е
произвело своя правен ефект. Нередовното връчване на заповедта за У. ищецът
извежда като самостоятелно основание за отмяна на У. като незаконосъобразно. Поддържа
се още, че предвид страданието на ищеца от
И.Б. на С., отразено в издадената епикриза от МБАЛ Хигия” АД-П. У. му е било извършено в нарушение на чл.333
ал.1 т.3 във връзка с чл.330 ал.2 т.6 от КТ и във връзка с чл.1 ал.1 т.1 от
Наредба №5 за болестите, при които
работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ
изразяващо се в непоискано и неполучено разрешение от съответните органи. На
следващо място заповедта не отговаряла
на изискванията на чл.194 ал.1 от КТ като били изтекли двумесечния срок, така и
едногодишния срок за налагане на Д. наказание, отчитан от извършването на
дисциплинарната простъпка на 17.06.2016г. Уволнителната заповед не отговаряла и
на изискването на чл.195 ал.1 от КТ тъй като в нея липсвало ясно посочване на нарушенията
и времето на тяхното извършване, както и цитирани множество документи които не
били връчвани на ищеца и той не бил запознат с тях. Доколкото заповедта за У. не можела да препраща към други актове, когато
същите не са станали достояние на уволнения работник и той не се е запознал с
тях. Ищецът оспорва по същество да е извършил вменяваните му със заповедта за Д.У.
нарушения на трудовата дисциплина както и че дори да се приеме, че е
допуснато някакво нарушение на трудовата
дисциплина от страна на ищеца, последният възразява да е направена от работодателя адекватна преценка
по чл.189 ал.1 от КТ доколкото тежестта на нарушението и обстоятелствата при които е извършено не могат
да обосноват в случая налагането на тежкото Д.
наказание „У.”. На последно място
ищецът твърди, че работодателят е действал недобросъвестно, като с
прекратяването на ТД, е целял да избегне плащането на обезщетението по чл.222
ал.3 от КТ. Моли да се прогласи нищожността на уволнителната заповед, като при
условията на евентуалност се признае У. за незаконно и се отмени и се допусне
поправка в трудовата книжка /ТК/ на
ищеца относно вписаното в нея прекратително основание за У., като вместо чл.330
ал.2 т.6 от КТ да се впише чл.327 ал.1
т.12 от КТ, с присъждане на направените в производството разноски. С допълнителна
молба от 03.12.2018г. с вх.№26971 ищецът
е уточнил, че твърдяната нищожност на уволнителната заповед не следва да се разглежда
като отделен иск предявен наред с този по чл.344 ал.1 т.1 и т.4 от КТ, а като
едно от възраженията, обосноваващи незаконност на У. и съответно
основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, а по отношение на иска по
чл.344 ал.1 т.4 от КТ, е пояснено, че същият се предявява не при условията на кумулативност с иска по
чл.344 ал.1 т.1 от КТ, а при условията на евентуалност и че съотношението между
двата иска е на главен към евентуален като евентуалният иск е съединен при
отрицателно процесуално условие- неоснователност на главния иск по чл.344 ал.1
т.1 от КТ и при издадена заповед за У.
след като е осъществен фактическия състав на друго, конкуриращо се основание
довело до прекратяване на ТПО респективно е вписал в ТК основание различно от
действително осъществило се.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответния ЦСМП-П. представляван от директора д-р
Иван Стойнов чрез пълномощника си адв.Н.М. ***, в който предявените искове се
оспорват по същество като неоснователни. Твърди се, че има само едно единствено
основание за прекратяване на ТПО и това е заповедта за Д.У., издадена на 03.08.2016г.
като се признава, че същата не е връчена на адресата-уволнения работник поради
временната неработоспособност в която се е намирал от 04.08.2016г. до 30.12.2016г. Признава се факта, че на
22.12.2016г. по време когато ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност, от него е подадено писмено заявление с искане считано от
31.12.2016г. да му бъде прекратено ТПО поради придобиване право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл.327 ал.1 т.12 от КТ. Излагат се
факти и обстоятелства във връзка с развилото се Д. производство започнало във връзка
с докладна от работника С.Р. от 28.07.2016г. и приключило с издаване на уволнителната
заповед, невръчена на ищеца по обективни причини, като след издаването на
заповедта е настъпило и друго правно
основание за прекратяване на ТПО-придобито право на пенсия, като работодателят
поддържа, че приоритет следва да има първото настъпило по време основание за
прекратяване и че това е заповедта за Д.У. тъй като същата не е могла да бъде
връчена поради отпуск по болест, с оглед спазване закрилата по чл.333 ал.1 т.4
от КТ. Счита още, че работодателят е спазил сроковете за налагане на Д.то
наказание, а именно краткия двумесечен срок, като в рамките на 7(седем) дни е провел
Д.то производство, изискал е писмени обяснения от ищеца по реда на чл.193 от КТ,
в които последният се е признал за виновен, представляващо извънсъдебно
признание за извършените нарушения по КТ, както и че е спазен 1г. срок отчитан
от осъществяването на деянието. Посочено е от работодателя и спирането на сроковете за налагане на Д.то
производство при временна неработоспособност на работника или служителя.Твърди
се, че заповедта е връчена най-рано на 04.01.2017г. когато същата е била
доставена чрез пощенска пратка; че втора дата на връчване е 25.01.2017г.- доставена
също с пощенска пратка. Признава се, че заповедта не е връчена лично на
адресата и чрез нарочно изпратени служители да му я връчат, след което
заповедта е изпратена за връчване по
двама пощенски оператори, но също неполучена от ищеца, поради което
работодателят счита, че заповедта за У. следва да се счита за връчена и че
макар двете пощенски пратки да са върнати в цялост, то Б. е знаел, че е
издадена заповед за Д.У.. Счита, че двумесечният срок за предявяване на иска започва
да тече от 09.01.2017г. когато ищецът е подал жалба до ДИТ-П., евентуално да е
започнал да тече на 04.05.2017г. когато в производство по адм.д.№212/2017г.
пред Адм.С П. е заявил като заинтересована страна, че той е узнал за издадената
заповед за У., която счита за неправилна, подал е жалба до ДИТ и че по-правилно
е да се прекрати ТПО поради придобито
право на пенсия. Сочи се от работодателя и пети вариант на дата на узнаването
на заповедта-19.03.2017г. когато по
повод отправено от ищеца Б. *** за назначаването му като медицински Ф. във
ФСМП-В. или датата 24.03.2017г. на получаване на писмото-отговор на ЦСМП-П. на заявлението да бъде
назначен като медицински Ф. и отказа да
бъде назначен на ЦСМП поради неговото Д.У. и че заповедта му е връчена през м.януари 2017г. По същество заповедта за
Д.У. била законосъобразна, тъй като е издадена след поискани писмени обяснения
от работника, при спазени преклузивни срокове, при изложени в заповедта
обективни и субективни признаци на извършените дисциплинарни нарушения
подкрепени от събрания доказателствен материал в Д.то производство, че вида и размера
на наказанието съответства на тежестта
на извършените дисциплинарни простъпки. Моли да се отхвърлят заявените искови
претенции като неоснователни.
И двете страните сочат доказателства по
делото.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се от събраните по делото
доказателства, че между страните по спора А.Ш.Б. *** е съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът Б. е работил в ответния
център на длъжността “медицински Ф.”, като трудовият договор е сключен на
11.11.1996г. и е за неопределено време.
Установява се, че на 03.08.2016г.
работодателят ЦСМП-П. е издал заповед № РД -09-9 с която е наложил Д. наказание
на ищеца А.Б. на длъжност „Ф.” в ЦСМП-П.
филиал В. „Д.У.“ и ТПО му е прекратено. Като правно основание за наложеното Д.У.
посочено от работодателя е чл.330 ал.2 т.6 от КТ във връзка с чл.188
т.3 от КТ и при спазени изисквания на
чл.189, чл.192 ал.1, чл.194 ал.1 и чл.195 от КТ. В заповедта е уточнено,
че Д.то наказание следва да се счита
наложено от датата на връчване на заповедта. Като фактически основания за наложеното
Д. наказание работодателят е посочил в заповедта образувана дисциплинарна преписка по докладна
на Ш. на линейка във ФСМП-В. С.Р., с вх.№ РД-20-2058 от 28.07.2016г., покана и
писмени обяснения на А.Б. с вх.№РД-20-2058 от 01.08.2016г., заповед на
министъра на здравеопазването №01-69 от 17.03.2015г., заповед №РД 03-40 от 17.03.2015г. на директора на ЦСМП-П.,
длъжностна характеристика на “Ф.“, Правилник за вътрешния трудов ред /ПВТР/ на
ЦСМП-П., пътна книжка № на санитарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№РА,
книга за домашни повиквания на ФСМП-В. за 17.06.2016г., рапортна книга на
филиала за 17.06.2016г., рапортна книга на РКЦ П. за 17.06. 2016г.. Въз основа
на описаните писмени документи работодателят е изложил установената от него
фактическа обстановка, според която на дата 17.06.2016г. ищецът е бил на дневно
дежурство от 08.00ч. до 20.00ч. долекарски екип в гр.С. с Ш. С.Р. и с процесния автомобил, като в 19.30ч.
ищецът е извършил преглед на майката на съпругата си А.Р. на 74г. възраст, нуждаеща се от спешна
медицинска помощ /СМП/, за прегледа бил съставен фиш за СМП № 027590 от
17.06.2016г., след прегледа пациентката била откарана до дома й на ул.“П.“ в
гр.С. със санитарния автомобил. Работодателят е констатирал още, че след това по
нареждане на Б. в санитарния автомобил въпреки възраженията на Ш.а бил
натоварен тор-А.С. и пак по негово нареждане натоварената А.С. е откарана,
разтоварена и разхвърлена на нивата на Б., намираща се в края на гр.С..
Работодателят сочи още, че в случая е налице извънсъдебно признание от Б. за
релевантните факти по случая потвърдено от неговите обяснения. При така
установените факти, работодателят е направил изводи, че от правна страна Б. е
извършил следните дисциплинарни нарушения: 1.Неизпълнение на възложена работа
по чл.190 т.7 от КТ във връзка с чл.187,т.3 предл.І-во от КТ като е разпоредил
като отговорник на екипа санитарният автомобил да се ползва не за целите и
задачите и функциите на спешната помощ,
а за превоз на тор от вида на А.С., с което не е изпълнил задължението
си да поддържа санитарния автомобил в безупречно
санитарно-хигиенно състояние, и с което не е изпълнил задължението си по длъжностна
характеристика, посочено в раздел В, т.2,т.11, т.20 и т.26, вменяващи на екипа
да се намира в санитарния автомобил или в помещение, оборудвано с непрекъсната
техническа връзка с районна
координационна централа /РКЦ/-П., съответно стационарен екип /СЕ/-В. и носи
отговорност за хигиенното състояние в санитария автомобил и поддържа
непрекъсната връзка с РКЦ и СЕ за мястото, където се намира санитарния
автомобил, отговаря за точното попълване на пътната книжка на Ш.а като подписва
всеки маршрут. Посочено е още от работодателя, че ищецът е нарушил и раздел Д,т.5
от длъжностната характеристика, като не е изпълнил задълженията си съгласно
Правилника за вътрешния трудов ред в ЦСМП-П.; нарушил и т.6 от раздел
„Отговорности на длъжността“ от длъжностната си характеристика според която
ищецът отговаря за опазване имуществото на центъра, тъй като отклонявайки
санитарния автомобил за нерегламентиран маршрут и превоз на тор-А.С. е изразходвал
неправомерно гориво за лични цели, което неизпълнение на възложената работа представлявало
ядрото и сърцевината на трудовите функции на Ф.а; Като второ Д. нарушение се сочи злоупотреба с доверието на работодателя
осъществяващо състава на чл.190 т.4 предложение първо от КТ, като ищецът не е
оправдал и е компрометирал оказаното му от работодателя доверие чрез неправомерно
използване на санитарния автомобил за превоз на тор-А.С. до собствената си нива
с цел обслужване на свой частен интерес и извличане на неправомерна облага за
себе си ползвайки линейката и горивото,
които са държавна собственост; Като трето
Д. нарушение на ищеца му се вменява
уронване на доброто име на предприятието ( ЦСМП-П., ФСМП-В. пред колектива и обществеността) съгласно чл.190 т.7 от КТ във връзка с чл.187
т.8 от КТ – в лицето на приятеля му К., роднина А.Р., съпругата му , и неговата
тъща и пациентка А.Р. както и други
жители на гр.С., очевидци на натоварването на А.С. в линейката, но и на разтоварването
й до нивата на ищеца и разхвърлянето й; На четвърто място работодателят сочи,
че ищецът е осъществил състава на Д.то нарушение по чл.190 т.7 във връзка с
чл.187 т.10 от КТ - неизпълнение на други трудови задължения предвидени в
ПВТР-нарушен чл.6 т.10 вменяващ задължение на ищеца да пести трудови, финансови,
енергийни и други материални ресурси, както и нарушен чл.31 ал.1 от същия Правилник,
забраняващ на работниците и служителите да се отклоняват от непосредствената им
медицинска дейност, както и задължение по чл.38 т.1 от Правилника, че във всеки
един момент екипът да съобщава и поддържа връзка с РКЦ и СЕ когато автомобилът
напусне обичайното си местопребиваване и изпълнява задачи свързани с
медицинската дейност; На пето място работодателят сочи, че ищецът А.Б. е осъществил
три и повече дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина с което е налице
осъществен дисциплинарен състав по чл.190 т.3 от КТ-системни нарушения на
трудовата дисциплина. Изложена е обосновка относно приложението на чл.189 от КТ
като работодателят сочи, че се касае за извършени от Б. изключително тежки
дисциплинарни нарушения при форма на вината-пряк умисъл и при съзнаване от
страна на работника на противоправността на всяко едно извършено Д. нарушение, предвиждал
е настъпването на неблагоприятните и
вредни последици за предприятието като е
искал тяхното осъществяване, а изключителната тежест на посочените
дисциплинарни нарушения водели до съответно и съразмерно наказание, което
можело да бъде само Д.то У.. Заповедта за налагане на Д.то У. на ищеца е
подписана от работодателя ЦСМП-П. представляван от директора на Центъра д-р П..
Върху заповедта липсва положен подпис от наказания работник, респективно
изразен от негова страна отказ да получи същата. Установява се, че
работникът А.Б. е бил във временна
нетрудоспособност за периода 04.08.2016г. (деня, следващ датата на издаване на
уволнителната заповед) до 30.12.2016г. включително (петък, присъствен ден),
като същият е роден на ***г. или към 30.12.2016г. е навършил 63години и
10месеца. Ищецът е бил във временна неработоспособност общо за период от 4месеца
и 26дни. За целият период на констатираната временна неработоспособност, на ищеца
са издавани болнични листове, които не са отменени или изменени като неправилно издадени по съответния ред.
По време на временната неработоспособност на ищеца, се установява, че му е
издадена и епикриза от Кардиологично отделение на МБАЛ“Хигия“ АД-П. от
07.10.2016г. в която е констатирано от лекуващия лекар, че пациентът има
заболяване „И.Б. на С.; Н.С. и придружаващи заболявания ХСБ ІІІ ст. П. и Н.. В
друга епикриза, издадена от „МБАЛ Здраве-В.“ ЕООД от 06.08.2016г. №3856/1099 на
ищеца Б. е поставена окончателна диагноза
Х.-Р.Н., FА-П.Т.-медикаментозно
регуларизация. А.Х. гр.ІІ-ІІІ”. Липсват данни ищецът да е бил инвалидизиран с ЕР на ТЕЛК заради установените му
заболявания до момента на приключване на отсъствието му от работа поради
временна неработоспособност. Установява се още, че по повод на образуваното Д.
производство срещу ищеца във връзка с постъпил при работодателя писмен сигнал
от страна на Ш.а на санитарния автомобил за извършен с този автомобил
неправомерен превоз на тор-А.С. до нивата на ищеца и разпръскването на торта на
място, от ищеца са поискани писмени обяснения, като в тази връзка му е връчено
и копие от докладната на Ръждов с описание на всички действия и разпореждания на медицинския Ф. по натоварването на торта,
превоза на същата със санитарния автомобил до нивата на ищеца, свалянето на
същата и разпръскването на торта в
нивата на медицинския Ф.. В дадените от ищеца писмени обяснения изложените факти
и обстоятелства в докладната не се оспорват като неверни или като неосъществили
се в правния мир, нито се оспорват действията на ищеца и дадените от него
разпореждания на Ш.а в резултат на които
се е стигнало до извършване на въпросния нерегламентиран превоз на А.С. в санитарен
автомобил на ЦСМП-П. до нивата на ищеца и извършените след това действия, тоест
ищецът още към 01.08.2016г. /когато дава писмените обяснения/ е бил напълно
наясно какво Д. производство е образувано срещу него и какви дисциплинарни простъпки му с вменяват от
работодателя му и за които дава обяснения. Липсват данни , а и не се твърди от
страните по делото, срещу ищеца да е било образувано друго Д. производство за
евентуално други извършени дисциплинарни простъпки и по което да са му искани
от работодателя писмени обяснения. Тоест
още към 01.08. 2016г. ищецът е бил
наясно с предприетите от работодателя дисциплинарни действия и причините за
това. Установява се, че работодателят е бил процесуално възпрепятстван да
предприеме активни действия по връчване на уволнителната заповед след
издаването й до момента на отсъствието на работника от работа поради временна
неработоспособност и че в същност такива действия се предприемат от момента в
който е изтекъл срокът през който работникът е бил във временна
нетрудоспособност.
Установява се, че на 22.12.2016г. или по
времето, когато ищецът продължава да бъде в отпуск поради временна
неработоспособност, от последния е постъпила писмена молба, адресирана до
работодателя с която последният моли да му бъде прекратено трудовото правоотношение с ЦСМП-П. на
основание чл.327 ал.1 т.12 от КТ поради придобито от работника или служителя
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и считано от 31.12.2016г. или
това е първия ден след периода на временната неработоспособност. Поискано е от
работодателя да му бъде оформена
трудовата му книжка след прекратяването на ТПО. Заявлението е постъпило при работодателя
и е заведено с вх.№ ЧР 08-3432 от 22.12.2016. Липсват данни заявлението да е
било върнато на подателя му като
нередовно или поради някаква друга причина от страна на работодателя. Липсват и
данни до 31.12.2016г. издадената преди входирането на процесното заявление,
уволнителна заповед №РД-09-9 от 03.08.2016г.
да е била връчена надлежно на уволнения работник. Видно от данните, заповедта
за У. не е връчена нито лично на Д.У. работник нито да му е била връчена по
пощата, изпратена му с препоръчана пощенска пратка с обратна разписка съгласно
чл.195 ал.2 от КТ. Направени са безуспешни опити за връчване на уволнителната
заповед и чрез пощенски оператори, като
пратките са върнати в цялост обратно на подателя им като невръчени. Приложена е и пощенска пратка от 31.01.2017г. с отказ да бъде получена,
като по начина по който е оформен отказа
навежда на извод, че отказът не е направен лично от адресата на пратката А.Б.,
доколкото е отразено, че лицето се намира извън населеното място, тоест
подадена е информация от друго лице, което не е адресат на
пратката.Констатираното отсъствие на адресата от адреса не означава, че
пратката е доставена и връчена, доколкото следва да се установи, че реално
същата е предоставена във фактическа власт на адресата, което обстоятелство последният
е удостоверил чрез подписа си вписан в обратната разписка. Такива данни не се
установяват по делото. Първото получено от адресата писмо от работодателя си е
по повод подадено от същия заявление вх.№ЧР 08-909 от 19.03.2017г./л.117/ до
ЦСМП-П. с искане да бъде назначен като медицински Ф. във ФСМП гр.В.. С въпросното
писмо №ЧР08-909 от 20.03.2017г. ЦСМП-П. уведомява
заявителя А.Б., че през м.януари 2017г. му е наложено от работодателя
ЦСМП-П. Д. наказание “У.“ за неизпълнение на възложената работа, че вместо да използва санитарния автомобил за целите,
задачите и функциите на спешната помощ-при необходимост да се транспортират
болни хора, Б. е натоварил в санитарния автомобил А.С., която разхвърлял на
нивата си край гр.С., с което се е отклонил от непосредствената медицинска
дейност и че с това си действие Б. е злоупотребил с доверието на работодателя,
уронил е доброто име на ЦСМП-П., в частност на ФСМП-В. пред персонала и пред
обществеността. Предвид изложеното ЦСМП-П. чрез директора си д-р П., е заявил в
писмото, че не може да разчита на добросъвестността и лоялността на Б. по
начин, че да изпълнят искането му отправено със подаденото заявление. Това
писмо е получено лично от А.Б. на дата
24.03. 2017г. на адреса си в гр.В. и по този факт няма спор между страните. Не
се установява да е подаден отговор на писмото на ЦСМП-П. от страна на Б., в
което да е изразено примерно евентуално
незнание от последния за това, че е била издадена заповед за Д.то му У. и по
отношение на какви вменени му дисциплинарни простъпки да е извършил, респективно да е поискал от
работодателя да му връчи оригинала или копие на оригинала на самата уволнителна
заповед за яснота, респективно да поиска нейната отмяна /на У./ първо от самия
работодател, който я е издал при условията на чл.344 ал.2 от КТ, респективно
ако не последва такава отмяна да предяви иск в двумесечния срок от връчването
на заповедта, включително и чрез нейното узнаване за съществените елементи от съдържанието й, и да
иска същата да бъде отменена по съдебен ред.В случая, е налице проявено
бездействие и липса на елементарна грижа за интересите си от страна на уволнения
работник или служител формално позовавайки се, че уволнителната му заповед не
му е връчена лично или с препоръчана пощенска пратка с обратна разписка, както
и че той изобщо не е узнал и не знае, че първо е Д.У., че второ е уволнен за
допуснати нарушенията на трудовата дисциплина за които е дал и писмени
обяснения в които признава фактите, така както са се осъществили, че трето, той
чака работодателя най-после да го открие слез издирване и да му връчи
уволнителната заповед и на четвърто място, да оспори заповедта за Д.У.
противопоставяйки друго конкурентно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.327 ал.1 т.12 от КТ
като го заяви примерно или пред работодателя си или в предявения иск по
чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Така работникът бездейства до 14.11.2018г. при
положение, че обяснява и обявява дори и в качеството си на заинтересована страна в административно съдебно производство по повод обжалване на
резултатите от проверката на ДИТ-П., че знае защо и за какво е уволнен, но въпреки това не проявява
интерес да се запознае с уволнителната заповед, респективно да я атакува или да
иска от работодателя сам да си я отмени, а продължава настойчиво да чака да му
бъде връчена, тъй като до този момент той е в пълна неизвестност и в пълна неяснота
за какво нарушение е Д. наказан с У.. Установява се, че на 16.10.2018г. на А.Б.
е връчена успешно и лично заповедта му
за Д.У. №РД09-9 от 03.08.2016г. след като преди близо 19/деветнадесет/ месеца по-рано
А.Б. е уведомен от работодателя си, с нарочно писмо, че е Д.У. за осъществени
дисциплинарни простъпки,за които последният е дал и писмени обяснения/л.119/.
Писмото на работодателя съдържа достатъчно необходима и съществена информация
въз основа на която да може да се направи от адресата извод, за това, че според
работодателя трудово-правната връзка с ищеца е прекратена, че тя е прекратена
не поради издадена заповед на основание чл.327 т.12 от КТ така както иска
работника, а поради Д.то му У., което е наложено за извършени конкретни
дисциплинарни нарушения. Тези нарушения са и индивидуализирани в писмото по
време, по място и по начин на извършването им, и за които ищецът е давал както
се посочи изрично и писмени обяснения, които
са му били поискани от работодателя. Ищецът не твърди, че се касае за други
нарушения за които е бил Д.У. и за които не са му искани такива писмени
обяснения и че той в същност не знае и не е наясно да е извършвал вменяваните
му нарушения на трудовата дисциплина и едва ли не с въпросното писмо за първи
път научава за тяхното съществуване. Нещо повече, ищецът напълно се доверява и
признава тези факти, посочени в писмото, като дори ги изтъква съвсем отговорно
във висящ административен процес в който има качеството на заинтересована
страна, които дори са доразвити и доконкретизирани от самия Д.У. съгласно
заповедта работник : „..Съобщиха ми, че
съм Д.У., а нямам никакви наказания през всички тези години….Ще ви кажа за
какво съм наказван…..за една торба А.С. съм наказан Д., тъй като е откарана на
1км….“. Това се излага към връзка с Д.то У., тоест, за ищецът А.Б. е напълно
ясно за какво и защо е Д.У.. В становището
му изразено в откритото съдебно заседание
на 04.05.2017г. и цитирано по-горе
изобщо не става дума и там заинтересованата страна Б. изобщо не твърди, че незнае за какво и защо
е уволнен, че незнае какво точно Д. нарушение е извършил, кога и къде, как и защо го е извършил. Напротив, убедително
говори и обяснява на административния съд и на страните, че знае за какво точно
е уволнен, тоест налага се извода, че лицето има абсолютно ясна представа за
това защо, за какво и как е прекратено трудовото му правоотношение, както и на
какво основание. При такова знание на уволнения работник относно същественото
съдържание на уволнителната заповед, и при липса на какъвто и да било интерес и
желание от негова страна да се защити своевременно по описаните по-горе начини
и способи, не може убедително да се твърди и да се поддържа, че ищецът А.Б. е
изцяло в неведение и неяснота относно Д.то
си У. и за неговите съществени елементи. След като до него е достигнало известие,
че той е Д.У., а не на поисканото от него основание с молбата си от 21.12.2016г. това е било напълно
достатъчно за да предизвика у него незабавна реакция и да предприеме активни
правни и фактически действия за да се погрижи за накърнените си трудови права,
като поиска отмяна на Д.то му У. по начин, че при конкуриращи се основания да
установи това, което правно и фактически
е по-изгодно за него, в случая У. по чл.327 ал.1 т.12 от КТ-поради
придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, с всички
произтичащи от това правни последици за него. В случая, ищецът е проявил явно бездействие
и не е защитил своевременно правата си по описания по-горе начин. Нещо повече, фактическото връчване
на заповедта за Д.У. направено с преписа
от исковата молба по цитираното гражданско дело, е и без правно значение и
стойност, доколкото на ищеца към този момент са му били вече известни и то с давност от повече от 19месеца преди връчването
й, нейното съществено съдържание. Следва да се приеме, че в същност работникът
е узнал още на 24.03.2017г. същественото
съдържание на заповедта за Д.У., дори го
е възпроизвел както се посочи по-горе на
04.05.2017г. и го е допълнил със свои факти и обстоятелства, които в същност са
вписани в съдържанието на самата уволнителна заповед, тоест ищецът още тогава е
бил напълно ясно със съдържанието на уволнителната заповед такова какво предвижда разпоредбата на
чл.195 ал.1 от КТ. Няма спор, че трудовата книжка на ищеца А.Б. , серия В, №, с №8 (продължение), издадена от ЦСМП-П. на
01.04.2010г., на страница 10-та е оформено прекратяването на трудовото правоотношение
на ищеца Б. като е вписаното основание за прекратяване на ТПО-чл. 330 ал.2 т.6
от КТ, което съответства на хипотезата на прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя когато работникът или служителят бъде Д.У..
По същество от събраните доказателства
се установява, че ищецът е извършил вменяваните му уволнителната заповед
нарушения на трудовата дисциплина.От една страна е налице признание на ищеца,
че е извършил описаните дисциплинарни простъпки като е разпоредил на Ш.а на
санитарния автомобил, който е със специален режим на движение и с точно и ясно
специално предназначение и разписан маршрут, който обслужва изцяло и само
долекарския екип в работата му ,съгласно чл.15 и следващите от Правилника за
вътрешния трудов ред на ЦСМП-П. да извърши описаните в заповедта
нерегламентирани дейности и транспортиране. Изрично в длъжностната
характеристика на медицинския Ф. е
посочено, че той отговаря за санитарно-хигиенното състояние на санитарния
автомобил и че с този автомобил се превозват само и единствено здравни пациенти
до тяхната евентуална хоспитализация. Няма предвидена възможност с тези
автомобили да се превозват примерно товари, предназначени за селското
стопанство, химически Т., Х.П. и други използвани в земеделието или за други
цели, още по-малко, когато същите са частна собственост. В случая, установен факт е по делото е, че след оказана спешна медицинска помощ на
пациент на дата 17.06.2016г. и транспортирането му до дома му в гр.С. със
санитарния автомобил, по нареждане на медицинския Ф. А.Б., който ръководи екипа и разполага с
правомощия да направлява пряко работата на медицинските екипи, в отклонение от
разписаните му трудови задължения е разпоредил да се натовари, да се
транспортира и превози до личната му нива в землището на гр.С., да се разтовари и да се разхвърля в същата тор-А.С. което е
абсолютно недопустимо, опасно и противопоказно с оглед характера и естеството
на изпълняваната със санитарния автомобил специфична медицинска дейност и
транспорт. Отклоняването на санитарния автомобил за извършването на
нетипични с него дейности от една страна
означава, че ищецът съществено е
нарушил трудовете си функции, като
вместо при необходимост да превозва пациенти, болни и нуждаещи се хора, е превозвал
отровни и опасни Х.Т.-Т.-А.С., с което е нарушил императивното си
задължение да поддържа санитарния автомобил в безупречно санитарно-хигиенно
състояние и реално е променил неговото предназначение. Отговорността за
санитарно-хигиенното състояние в санитарния автомобил е постоянна. Налице е
неправомерно изразходване и на служебно гориво за лични цели, макар и
неустановени точно по размер,както и разходване на чужда движима вещ-МПС, собственост
на ЦСМП за лични цели. Осъществен е състава на злоупотребата с доверието на работодателя по чл.190,т.4 от КТ, доколкото ищецът Б. не е оправдал оказаното му доверие вместо което напълно
го е компрометирал, неизползвайки санитарния автомобил по неговото пряко предназначение,
като на практика с действията си ищецът
е обслужил свой частен интерес и е
извлякъл неправомерна облага за себе си като използва служебен автомобил
линейката и горивото, които са собственост на държавата (ЦСМП-П..). С това
поведение е уронено както доброто име на
ЦСМП -П., така и в частност на Филиала
за СМП-В. пред колектива и пред обществеността. Допуснато е и неизпълнение на
други трудови задължения по пестене на
трудови финансови, енергийни и други материални ресурси като е нарушил чл.6
т.10 от Правилника, допуснато е отклонение от
непосредствената си медицинска дейност както и да съобщава във всеки
момент местонахождението си на РКЦ и СЕ.
В съвкупност, посочените и установени по
делото нарушения на трудовата дисциплина разкриват една система, множество
дисциплинарни простъпки които характеризират с по-висока степен на укоримост и
нетърпимост в поведението на ищеца А.Б.. В тази връзка са събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Установява се, че Д.то производство е проведено в съкратени срокове и че
само след 7(седем) календарни дни, считано от подаването на сигнала за
извършените дисциплинарни простъпки (докладната от С.Р.) и 3дни след постъпването
на писмените обяснения на работника по нарушенията, работодателят е издал
заповед за Д.У. на ищеца А.Б. №РД-09-9
от 03.08.2016г.
Преди
издаването на заповедта за Д. наказание, работодателят следва да
съобрази нормата на 333 ал.1 и ал.2 от КТ изискваща даване на предварително
разрешение на Инспекцията по труда, когато работникът или служителят боледува от болест, определена в Наредба на
министъра на здравеопазването както и да се вземе мнението на ТЕЛК, което предполага
предварително да се уведоми работника или служителя спрямо който се провежда Д.то
производство да представи данни дали страда от някое от изброените в наредбата заболявания и ако лицето страда,
работодателят да пристъпи към предварително искане на разрешение и на мнение за
У. му. Ако работодателят е разполагал с данни, че работникът страда от такова
заболяване, той следва да пристъпи към искане на предварителното разрешение и
мнение от съответните органи и без да покани работника. Предварително разрешение
и мнение не се изисква когато има данни, че лицето не страда от такова
заболяване или писмено е декларирало пред работодателя си, че не страда от
такива болести. От данните по делото е видно, че работодателят не е изискал информация
от ищеца дали страда от посочените в наредбата заболявания за които има право на
предварителна закрила при У., което е било задължително. Установява се, че в
същност ищецът страда от „И.Б. на С.“ попадаща в списъка на болестите по
Наредбата, като заболяването е констатирано на 04.10.2016г., но в епикризата,
издадена от МБАЛ“Хигия“АД-гр.П. липсват данни за това от кога датира
заболяването. В предходна по време епикриза, издадена от „МБАЛ Здраве-В.“ ЕООД
, изх.№3856/1099 от 06.08.2016г. е видно, че към 04.08.2016г. или един ден след
като е била издадена уволнителната заповед, ищецът е лекуван с диагноза „Х. И.Б. на С.-Р.Н., FA П.Т.-медикаментозна
регуларизация. А.Х. гр.ІІ-ІІІ., тоест налице са достатъчно сериозни индикации
за възможно заболяване на ищеца от ИБС към датата на издаване на заповедта за Д.У.. Предвид неспазването на
предварителната закрила при Д.У. по чл.333 ал.1 от КТ У. се счита за незаконно.
У. е незаконно като краен резултат и
поради неспазване на двумесечния срок за налагане на Д.то наказание, считано от откриването на нарушението, тоест
за да е спазен срока уволнителната заповед не само следва да е издадена, но и
да е връчена на наказаното лице в този срок /чл.194 ал.1 във връзка с чл.195
ал.3 от КТ/. В случая, нарушението е открито на 28.07.2016г., двумесечния срок
е започнал да тече от тази дата и е спрял да тече на 04.08.2016г. /чл.194 ал.3
от КТ/ или до този момент са изтекли 6 (шест) календарни дни, като срокът е
продължил да тече, считано от 31.12.2016г. и е изтекъл фактически на 21.02.2017г.
–вторник присъствен ден. До тази дата заповедта за У. не е връчена на работника
нито лично, нито чрез препоръчана пратка
с обратна разписка нито има данни към този момент ищецът по един или
друг начин да е узнал за наложеното му Д. наказание-У..
По отношение на съответствието между тежестта на нарушението с тежестта на наказанието /чл.189
от КТ/, следва да се приеме, че Д.то У. е прекалено тежко като наказание съпоставено
с извършените дисциплинарни простъпки, доколкото до момента работникът изобщо не
е бил наказван по дисциплинарен ред, липсват и данни в резултат на допуснатите
нарушения съществено да е увреден работодателя и последният да претърпял
каквито и да било вреди, липсват и данни в резултат на превоза на А.С.,
медицинският автомобил да е бил замърсен до степен, че да не може да се
използва по своето пряко предназначение, респективно по този начин да е бил поставен
в опасност или застрашен живота и здравето на пациенти, транспортирани в
последствие с автомобила. В този смисъл, допуснатите нарушения на трудовата
дисциплина макар и са имат системен характер, това в никакъв случай не означава,
че следва на провинилия се работник или служител да бъде безусловно наложено
най-тежкото Д. наказание тъй като последното няма да съответства на характера и
естеството и тежестта на констатираните дисциплинарни простъпки. Освен това законодателят
не въвежда императив за безусловно налагане на Д.то У. в хипотезите на чл.190
от КТ, а предоставя оперативна самостоятелност работодателят да прецени включително и при системни нарушения на
трудовата дисциплина дали следва задължително да се уволни Д. провинилия се
работник или служител, което означава, че и за тази група нарушения важи разпоредбата на чл.189 от КТ за преценка от
страна на работодателя, подлежаща на последващ съдебен контрол на съответствието
между тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Освен това в случая работодателят не твърди,
че са му нанесени от провинилия се работник преки имуществени вреди и ако са
нанесени такива, в какво конкретно се изразяват и какъв финансов или друг еквивалент
имат.
Като краен резултат Д.то У. на ищеца А.Б.
е незаконосъобразно и поради обстоятелството, че към момента на узнаването на
заповедта за Д.У., а именно на дата
24.03.2017г. с личното получаване на писмото от ЦСМП-П. изх.№ ЧР08-909 от
20.03.2017г., с което той се уведомява недвусмислено от работодателя, че е Д.У.,
както и защо и за какво е уволнен с посочване на основанието за това, то следва
да се приеме ,че към тази дата между страните вече не е съществувало валидно
трудово правоотношение, доколкото трудовото правоотношение фактически и юридически
е било прекратено още на 31.12.2016г.- датата на която ТПО е прекратено на
друго правно основание-по чл.327 ал.1
т.12 от КТ, предвиждащо възможността работникът да прекрати трудовото
правоотношение писмено, без предизвестие когато е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Трайна и последователна е практиката на ВКС на РБ,
че при конкуренция на различни правни основания за прекратяване на трудовото
правоотношение приоритет има това, което първо по време е осъществило своя
фактически състав и валидно е породило
правните си последици. Ищецът едностранно прекратява трудовото си правоотношение
поради придобито право на пенсия без предизвестие, като е посочена и началната
дата на това прекратяване. Фактът, че работодателят не е издал заповед за
прекратяване на ТПО на поисканото от работника основание е без значение, доколкото
до знанието на работодателя е достигнало заявеното от ищеца прекратяване на ТПО
на посоченото основание. Дори работодателят да е издал предходна уволнителна заповед
на друго правно основание и то преди
получаване на заявлението на работника по чл.327 ал.1 т.12 от КТ, това не прави
действително У. на основанието, посочено от работодателя, доколкото, същата
уволнителната заповед не е връчена на работника, тоест, това основание на
практика не се е осъществило и е все още висящо. В същност това невлязло в сила
основание няма как да породи правни последици за страните тъй като вече е
налице настъпило по време прекратяване на ТПО, считано от 31.12.2016г.
Следователно и на това основание Д.то У. на ищеца е незаконно.
Независимо от всичко това, предявеният иск с правно основание по чл.344
ал.1 т.1 от КТ за отмяна на Д.то У. на ищеца би бил основателен в хипотезата на
предявен иск в двумесечния срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, считано от деня на личното връчване на заповедта, респективно от деня получаването
на заповедта от работника, изпратена му
от работодателя, с препоръчано писмо с обратна
разписка, респективно от деня в който работникът или служителят
фактически е узнал за наложеното му Д. наказание който срок е визиран в
разпоредбата на чл.358 ал.1 т.2 от КТ. Узнаването на заповедта за Д.У. е юридически
факт, с който законът свързва настъпването на определени правни последици за
работника или служителя. Законът има в предвид не просто съобщаването на едно
лице, че е Д.У.о, но и това следва да бъде придружено и с узнаването на
определени осъществили се в правния мир фактически и правни действия, извършени
от работодателя, които касаят и са основното
и съществено съдържание на уволнителната заповед, с която се налага Д.то У.. Съдържанието
на заповедта за Д.У. императивно е
посочено в разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ-посочване на нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на
който се налага. От тези параметри на заповедта за Д. наказание се налага
извода, че същите са били узнати и в достатъчна степен индивидуализирани на
дата 24.03.2017г. в писмото на работодателя ЦСМП-П., изпратено до уволнявания А.Б.
и получено лично от последния по повод искане да бъде назначен отново на
работа, след като му е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. На
първо място в писмото изрично се сочи, че адресатът на същото А.Б. е Д.У., считано от м.януари 2017г., като
работодателят свърза датата на У. с връчването на заповедта през този месец на
лицето. На второ място, подробно
изложение на всички относими факти и
обстоятелства установени в Д.то производство-че У. е за неизпълнение на възложена
работа; че вместо да използва санитарния автомобил за целите, задачите и функциите
на спешната помощ-при необходимост да се транспортират болни хора, МПС е било
натоварено с А.С., разхвърляна на нивата на ищеца край гр.С., с което той се е отклонил от непосредствената медицинска
дейност. Посочено, че с това свое действие ищецът е злоупотребил с доверието на
работодателя, уронил е доброто име на ЦСМП-П., в частност ФСМП-В. пред
персонала и пред обществеността. Изложените факти и обстоятелства представляват
същинското съдържание на заповедта за Д.У., същите са поднесени по начин и с
думи и изрази, които няма как да бъдат неразбрани или да налагат тяхното
тълкуване относно вложеното в тях съдържание, смисъл и значение. Узнаването на
заповедта за Д.У. не означава безусловно получаване на информация за нейното цялостно
съдържание. Пълното и точно съдържание на Д.то У. се съдържа в самата заповед.
Узнаването, че такава заповед съществува преследва целта да се доведе до знанието на адресата
същинското съдържание на заповедта, по начин, че да му стане напълно ясно, че
той е Д.У., и то за извършени от него конкретни дисциплинарни простъпки
осъществяващи състава на различните дисциплинарни нарушения, като е посочено мястото, времето и начина на извършването им.
Нещо повече, в случая както се посочи адресатът
е в достатъчна степен улеснен от
информацията за У. си която получава, доколкото от една страна той е дал само
няколко месеца по-рано писмени обяснения именно за тези вменяваните му нарушения на
трудовата дисциплина, в които подробно и задълбочено е изложил факти и обстоятелства и своята позиция за тях,
а от друга страна в изявлението си направено по цитираното административно дело
той е допълнил информацията с която разполага и с други факти и обстоятелства,
които не са описани в писмото от 24.03.207г., тоест, ищецът по един или друг начин сам установява, че е напълно наясно за какво
нарушение, кога, как и къде е извършено, му е наложено Д.то У.. Узнаването като
валиден способ за връчване на заповедта
за Д. наказание, е възприет от теорията
и съдебната практика, в хипотеза на обективна невъзможност заповедта да бъде
връчена по другите известни начини, като узнаването се свързва безусловно с
поучаването на достатъчно убедителна информация от работника или служителя, че
той е Д. наказан от работодателя си с някое от предвидените в чл.188 от КТ
дисциплинарни наказания и който е издал заповедта за налагане на Д.то
наказание. Освен че е наказан, работникът както се посочи, следва да е информиран за извършените от него
дисциплинарни простъпки индивидуализирани по време, място и начин на
извършването им, какъв състав на Д. нарушение се осъществява чрез тях, както и
основанието на което се налага наказанието. Без значение за валидното узнаване
на Д.то У. е налична яснота за номера на
заповедта, кога е издадена и кога е наложена наказанието. В писмото до работника получено на 24.03.2017г. ясно
личи каква е била действителната воля на работодателя, именно, че се прекратява ТПО с А.Б. поради налагане на наказание „Д.У.“ за извършени конкретни
дисциплинарни простъпки, и че именно Д.то му У. е причината, заради която
работодателят не може повторно да гласува доверие на уволнения работник, нито
да разчита на неговата добросъвестност и лоялност, като основание да го назначи
отново на работа в ръководения от него ЦСМП-гр.П. за филиал СМП гр.В.
Както се посочи за работника или
служителя е съществено да установи кога е узнал за У. си тъй както от този
момент започва да тече преклузивния двумесечен срок за предявяване на иска по
чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на У.. Като в този двумесечен срок за него не съществува
пречка да поиска и получи лично от работодателят си заповедта за У., след като е известен и знае
,че такава е издадена и че с нея му се налага конкретно Д. наказание за конкретно
извършено Д. нарушение, с оглед организиране на защитата си. Предвид
установеното по делото, че до ищеца Б. е постъпила информация и то от
работодателя му за това, че е Д.У. с издадена в тази връзка заповед, което е
напълно достатъчно за него при една елементарна грижа и защита за трудовите си
права да инициира исков процес за отмяната
на У. . Констатираното в случая бездействие на работника и служителя след като в достатъчна степен е информиран и му са станали известни и той е узнал съществени факти и обстоятелства от У. му, го
е лишило от възможността да събере необходимата информация за У. си и да се
защити по съответния процесуален ред. Повторно връчване на заповед по някой от друг
от способите не е необходимо, тъй като от момента на узнаването за уволнителната
заповед работникът е този, в чиито прерогативи е да поиска от работодателя или
да отмени заповедта си за У. поради
съществен порок и ако това не стане да инициира в двумесечния срок от
узнаването на У., исков процес за признаването му за незаконно и отмяна на
същото. В случая, това не е сторено до изтичането на крайния срок-24.05.2017г.,
отчитан от момента на узнаването-24.03.2017г., а е извършено едва на
14.11.2018г. или повече от 17(седемнадесет) календарни месеца след изтичането
на крайния срок за започване на исков процес. В този смисъл несъстоятелен е довода,
че срока следва да се отчита от момента на връчването на заповедта за У., реализирано
по повод започнат друг исков процес на дата 16.10.2018г. по гр.д.№1250/2018г.
по описа на РС-В., доколкото към този момент уволнителната заповед е била
влязла в законна сила.
В този смисъл и като краен резултат исковата
претенция по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователна като погасена по давност при
условията на чл.358 ал.1 т.2 от КТ-двумесечен срок за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и
при наличие на правен интерес за ищеца А.Б. да установи незаконност на Д.то си У. и да иска неговата
отмяна, както и поправка на основанието за У. вписано в трудовата му книжка.
В тази връзка въззивният съд напълно споделя и мотивите на Пазарджишки
районен съд в частта по претенцията на ищеца Б. за отмяна на Д.то му У.,
включително и по отношение на цитираната съдебна практика и на основание чл.272
от ГПК препраща към тях.
Исковата претенция по чл.344 ал.1 т.4 от КТ за поправка на
основанието за прекратяване на ТПО, вписано в трудовата книжка на работника също
е неоснователна. Следва да се отбележи,
че тази претенция не е погасена по
давност така както приема първоинстанционният съд, защото законодателят не свързва
по никакъв начин сроковете за оспорване незаконността на У. със сроковете
за поправка на основанието за У.,
вписано в трудовата книжка и не им придава еднаква продължителност. Тъй като се
касае за акцесорен евентуален иск, той може да бъде предявен както едновременно
с иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, така и като самостоятелен иск в общия
тригодишен давностен срок, доколкото за този иск не е предвидена някаква
специална давност, така както изрично в закона /КТ/ лимитирано и изчерпателно
това е посочено за други категории искове по т.1 и по т.2 на чл.358 ал.1 от КТ.
Претенцията в случая е заявена в тригодишния срок, отчитан от момента на връчването на
оформената трудова книжка на работника или служителя от работодателя, в случая на 01.11.2018г. и в
този смисъл същата не е погасена по давност /опр. №150 от 19.03.2014г. на ВКС
на РБ по ч.гр.д.№ 808/2014г., І г.о. и други/.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.
С факта на
отхвърлянето исковете за отмяна на Д.то У. на ищеца А.Б. постановено от
работодателя ЦСМП-П. със заповед № РД
-09-9 от 03.08.2016г. като незаконно, тази заповед е породила правните си
последици. Предвид основанието на което е издадена и след като не е отменено
като незаконно Д.то У., се налага извода, че ищецът е Д.У., тоест вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване
на ТПО –чл.330 ал.2 т.6 от КТ съответства на действителното правно положение
прекратяването на ТПО поради Д.У.. По друг начин биха стояли нещата ако Д.то У.
беше отменено в хипотеза на непогасена по давност искова претенция по чл.344
ал.1 т.1 от КТ, в който случай основанието следва да бъде поправено като се
впише вярното такова, а именно чл.327 ал.1 т.12 от КТ- поради придобито от
работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В
случая, предвид изхода на спора по претенцията по чл.344 ал.1 т.1 от КТ няма
фактическо и правно основание да бъде променено основанието на което е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца А.Б.. Същото съответства на
наложеното Д.У. на ищеца. Доколкото е налице конкуренция на основанията за
прекратяване на ТПО в случая, прилагането на действителното правно основание
предполага предхождана отмяна на другото правно основание по съдебен ред, което
в случая не е осъществено предвид начина по който в случая са заявени исковите претенции. При
предявен иск по чл.344,
ал. 1 КТ се твърди незаконност на У., като се иска да се признае, че
трудовото правоотношение е незаконно прекратено, както и отмяна на У.. В този
случай няма твърдение за неточно отразено основание на иначе законосъобразно У.
и липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка, след уважаване
на иска по чл.
344, ал. 1 КТ. Тази последица се следва по право и работодателят е длъжен
да впише в трудовата книжка, че У. на работника или служителя е признато за
незаконно. Докато искът по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ е за невярно, неточно вписано в трудовата книжка
основание - правна норма, за прекратяване на трудовото правоотношение. В
случая, от една страна, ищецът оспорва законността на Д.то У. и иска отмяната
му като незаконно, доколкото е налице настъпило прекратяване на ТПО на друго
конкуриращо и невписано в ТК правно основание.
От друга страна обаче предявеният иск за отмяна на Д.то У. се отхвърля
като неоснователен, тоест, вписаното
правно основание на У. съответства на действителното и няма основание да се допусне
и извърши исканата поправка в ТК на ищеца.
В
тази връзка е и съдебната практика- решение №203 от 30.05.2011г. на ВКС на РБ
по гр.д.№832/2010г., ІІІ г.о.; решение №144 от 23.02.2010г. на ВКС на РБ по
гр.д.№3101/2008г., І г.о.; определение №684 от 31.05. 2013г. на ВКС на РБ по
гр.д.№2726/13г.,ІІІ г.о.; решение №193 от 16.07. 2014г. на ВКС на РБ по
гр.д.№5948/13г., ІV г.о.; решение №554 от 27.10. 2008г. на ВКС на РБ по
гр.д.№1860/2005г., ІІ г.о и други.
Окръжният съд не възприема доводите, изложени във
въззивната жалба на А.Б. и поддържани пред въззивната инстанция, като подробен отговор
на същите е даден в настоящото
изложение.
Предвид изложеното, Пазарджишкият
окръжен съд намира, че ще следва да потвърди обжалваното решение във всичките
му части.
Предвид изхода на спора в полза на
ответника по въззивната жалба ЦСМП-П. ще следва да се присъдят направените от
тази страна разноски за въззивната инстанция в размер на 560лв като адвокатско
възнаграждение, заплатени по банков път за осъществено процесуално
представителство за което са представени договор за правна защита и съдействие
№000674 от 09.04.2019г., платежно нареждане, банково извлечение и списък по
чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение на Пазарджишки районен съд №347 от 18.03.2019г. постановено по
гр.д.№4649/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А.Ш.Б., ЕГН-********** ***, да заплати в полза на „Център за спешна медицинска помощ“, гр. П.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 17,
представлявано от д-р И.В.С., сумата от 560лв /петстотин и шестдесет лева/
представляващите сторените от страната разноски в производството пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок, считано от 05.06.2019г. пред Върховния касационен
съд на Р България.
Председател: Членове:1. 2.