МОТИВИ
към присъда по НОХД № 286 по описа на Карловския
районен съд за 2012год.
Районна
Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия А.Х.Г. за това, че на 10.02.2012г. в землището на с. К. , Пловдивска
област , без редовно писмено
позволително е отсякла и извозила от горския фонд – отдел 131 Е , стопанисван
от Териториално поделение Държавно горско стопанство с. Р. - Ю.Д.П. ***,
дървета , а именно – 1 / един / пространствен кубичен метър дърва за огрев от
дървесен вид „габър” на стойност 32.19 лева, като деянието представлява
маловажен случай- престъпление по чл. 235 ал. 6 във вр. с ал. 1 от
НК.
Представителят
на Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
предлага на подсъдимата да се определи наказание за престъплението глоба в
размер на 100 лева.
В
наказателния процес не са конституирани лица в качеството на граждански ищци.
Подсъдимият
А.Х.Г. се е признала за виновна по
обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признала фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявила, че не желае
да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е
обявил, че така направеното самопризнание от подсъдимия Г. ще се ползва при
постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява пред съда
съжаление и критичност. Защитникът на подсъдимия Г. – адвокат Иванка Джурова моли за наказание глоба
в минималния предвиден размер.
Съдът
като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по
делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия Г., дадено в съдебно
заседание, обясненията й от досъдебното производство, подкрепено от прочетените
и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите Д.Н.Б.,
К.Д.Д. и К.К.Х., констативен протокол с. Л00А № ***/*** г., АУАН № ***/*** г., констативен протокол от
20.03.2012 г., договор за управление № **/***./,, справка
от ТП ДГС – Р. от 20.03.2012г.,
справка от ТП ДГС – Р. от 15.05.2012г., характеристична справка и справка за съдимост на
подсъдимия, заключение на съдебно- стокова експертиза, изготвена от вещото лице
Д. Д., намери за установено следното:
Подсъдимият
А.Х.Г., ЕГН ********** е родена на ***г***, обл. П., ул. „***” № ***. Българка е и е българска
гражданка. Завършила е трети клас и е безработна. Не е омъжена и не е осъждана.
Подсъдимият
Г. живеела с двете си малолетни
деца в ромската махала на с. К., била безработна. Тъй като нямала средства,
през м. февруари 2012г. решила да отиде в околностите на селото, за да си
набави дърва за огрев. На 10.02.2012г. отишла в местността *** /известна още като „***”/ в близост до дома, в който
живеела, съставляваща отдел *** Е, съобразно действащия лесотехнически устройствен план /ЛУП/ на
Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – с. Р., включено в състава на Ю.Д.П. ***.
Там
отсякла с брадва сурови дървета от дървесен вид „габър” и с помощта на въже ги
завлякла на няколко курса до дома си, където ги складирала до стената на къщата
си. На същия ден - 10.02.2012г.
служителят на Регионална Инспекция по горите /РДГ/ - П. свидетелят Д.Н.Б., подпомаган от служителя на РУ
„Полиция” гр. К. – свидетеля
К.Д.Д., извършвали проверка за
незаконно съхранение на дърва в ромската махала на с. К.. Двамата свидетели
видели прясно отсечените дървета без горска марка, наредени до къщата на
подсъдимата, измерили ги и установили, че са от дървесен вид „Габър”, а
количеството им възлиза на 1 пр. куб.м.
Пред свидетелите Г. заявила, че лично е добила на същия ден дървата от близката
до дома й местност, която посочила с
ръка. Впоследствие отвела двамата свидетели
и свидетеля К.К.Х. от РУ „***” гр. К. на мястото, откъдето е добила
дървата. Това място съставлявало
отдел 131 Е – съобразно действащия
лесотехнически устройствен план /ЛУП/ на Териториално поделение „Държавно горско
стопанство” – с. Р., включено в
състава на Ю.Д.П. ***.
На
подсъдимата бил съставен констативен протокол
с. *** № ***/*** г. и акт за установяване на
административно нарушение с. *** № ***/*** г., които подписала без
възражения. Дървата обаче не били иззети поради липса на транспорт.
Впоследствие Г. ги изгорила.
Съгласно
справка от Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Р. /л.40 от ДП/ в посочения отдел *** Е има насаждения от дървесен видов „габър” и същият представлява
Горски фонд, съобразно действащия
лесотехнически устройствен план /ЛУП/.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена стоково- оценъчна
експертиза, като според заключението на
изготвилото я вещо лице пазарната стойност на незаконно добитата
дървесина 1,00 пр.куб.м. дърва от дървесен вид „габър” възлиза на 32.19 лева.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода
на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372,
ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно
установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно
свидетелските показания на свидетелите Д.Н.Б., К.Д.Д. и К.К.Х.. Показанията на тези свидетели съдът
възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със
събраните по делото писмени доказателства. Съдът възприема обясненията на подсъдимата от
досъдебното производство в частта, съответстваща
на кредитираните от съдебния състав доказателства. В съдебно заседание прави
пълно признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което
е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия Г. намира опора,
както в гласните, така и писмени доказателства констативен протокол с. *** № ***/*** г., АУАН № ***/*** г., констативен протокол от
20.03.2012г., договор за управление № ***/*** г./,, справка от ТП ДГС – Р. от *** г., справка от ТП ДГС – Р. от 15.05.2012г., характеристична
справка и справка за съдимост на подсъдимия, заключение на съдебно- стокова
експертиза, изготвена от вещото лице Д.Д., което заключение съдът намира за изготвено с необходимите професионални
знания и ги кредитира.
В
рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите
деянието, за които е повдигнато обвинение, белези. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият Г. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235
ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК. Същата на 10.02.2012г. в землището на с. К. ,
Пловдивска област , без редовно писмено
позволително е отсякла и извозила от горския фонд – отдел 131 Е , стопанисван
от Териториално поделение Държавно горско стопанство с.Р. - Ю.Д.П. ***, дървета , а именно
– 1 / един / пространствен кубичен метър дърва за огрев от дървесен вид „габър”
на стойност 32.19 лева, като деянието представлява маловажен случай.
От обективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 1 от НК подсъдимата
е осъществила, като е отсякла и извозила
до дома си дървен материал. Същият не е бил маркиран по установения в Закона за
горите ред. На Г. не е било издавано позволително за сеч, събиране, добиване и
извозване на дървета или части от тях от държавната горска територия,
стопанисвата от ТП ДГС Р. през 2012г. Отдел *** в землището на с. К. представлява
горски фонд, стопанисван от Териториално поделение „Държавно горско стопанство”
– Р..
С оглед стойността на дървения
материал настоящият състав намира, че деянието правилно е квалифицирано като
такова по чл. 235, ал.6 вр. с ал.1 от НК, тъй като случаят се явява маловажен,
по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, доколкото в конкретния случай вредните
последици от 32.19
лева. се явяват незначителни, а и
деецът не е с висока степен на обществена опасност, доколкото е с чисто съдебно
минало.
Престъплението е извършено
умишлено, при форма на вина пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала, че без да
има разрешение за това сече и извозва от горския фонд дървета и е целяла този
резултат.
Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимата
за виновна в
извършване на престъпление по чл. 235 ал. 6 във вр. с ал. 1. Относно
определяне на наказанието, съдът с оглед приложението на процедурата по чл.372
ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК
следва да определя същото при условията на чл.58а. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, съдът съобрази следните обстоятелства: в случая се
касае за престъпление, предвиждащо три алтернативно наказания – лишаване
от свобода до една година, пробация или глоба от 100 до 300лв и на чл. 58а, ал.1 НК /приложим само в случай
на налагане на наказание лишаване от свобода/. На следващо място, като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата,
съдействието за разкриване на обективната истина, влошеното му материално
положение, наличието на две малолетни деца, за които полага грижи, както и тежестта
на конкретното престъпление, което е леко по смисъла на закона. Като отегчаващо
отговорността обстоятелства съдът отчита липсата на възстановяване на дървения
материал. Превесът на смекчаващите вината обстоятелства, мотивира съда да
наложи наказание глоба, а не алтернативното пробация или лишаване от свобода.
Размерът му определи в минималния предвиден – 100лв.
Така
определеното наказание на подсъдимия Г. съдебният състав счита за справедливо и
способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК
и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо нея към
извършване на престъпни деяния в бъдеще.
На
основание чл. 235 ал. 7 от НПК съдът
счете, че следва подсъдимия А.Х.Г., да заплати в полза на държавата
сумата от 32.19 лева, представляваща равностойността на липсващия предмет на
престъплението един пространствен кубичен метър дърва за огрев от дървесен вид
„габър”
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
Г. следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски, за които
има данни към настоящия момент в размер на по 34.00лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.