Р E Ш Е Н И Е
№ 210
гр.Плевен, 11.05.2022
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Николай Господинов
Членове: Катя Арабаджиева
Недялко Иванов
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
касационно административно-наказателно дело № 258 по описа на Административен съд - Плевен за
2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №404/16.08.2021 год. по анд №20214430201188/2021
год. Районен съд-Плевен е отменил
Наказателно постановление №20-0938-002767/8.07.2020
год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с което на основание чл.178,
ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП на Х.Ц.Т. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.37,
ал.1 от ЗМВР.
Със същото решение, ОД на МВР-Плевен е
осъдена да заплати на Х.Ц.Т. сумата от 860
лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
С
допълнително Решение №109/23.02.2022 год. въззивният съд е изменил горното
постановено решение в частта за разноските, като е намалил същите от 860 лева
на 300 лева.
Против постановеното решение е
постъпила касационна жалба от ОД на МВР-Плевен с искане за отмяна на
постановеното решение и потвърждаване на НП. Сочи се в жалбата, че изводът на
РС относно приложената санкционна разпоредба е неправилен, тъй като за извършеното нарушение деецът е наказан на
основание чл.179, ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДП, а не както неправилно е
приел РС-на основание чл.178, ал.1, т.5, предл.четвърто от ЗДП.Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна възнаграждение за един адвокат.
В съдебно заседание касаторът не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът Х.Ц.Т. се
представлява от адв.Т. с пълномощно на л.10 от делото, който счита
постановеното решение за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено, че НП е издадено въз основа на АУАН серия GA № 249967 от 17.06.2020
г., съставен от мл. Автоконтрольор затова, че на 17.06.2021 г. в 10:37 часа в
гр. Плевен на кръстовището на ул. Димитър Константинов“ и ул „Кирил и Методий“
с посока на движение към бул. „“Х. Ботев“, като водач и управлява собствения си
лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *** извършва следното: навлиза в
горепосоченото кръстовище по ул. „Димитър Константинов“ на разрешаващ зелен
светофар в завой, не пропуска насрещно движещият се автомобил, след което
продължава движението си по ул. „Кирил и Методий“. Водачът заявява, че е
помислил, че насрещният автомобил се е забавил Деянието е квалифицирано като нарушение
на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП – не пропуска насрещно движещото се ППС при завиване
наляво за навлизане в друг път. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствието на
жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване
със съдържанието му и подписване. Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя. При проверка на
законосъобразността на наказателното постановление по отношение на правното
основание и наложеното въз основа на него административно наказание съдът
констатирал, че с Наказателно постановление № 20-0938-002767/08.07.2020 г.на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Плевен е наложено на Х.Т.
административно наказание „глоба“ в размер на 150/сто и петдесет/ лева, на
основание чл.178, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение на чл.37, ал. 1 от ЗДвП. Съдът изложил мотиви, че макар и към момента на проверката да е
констатирано административно нарушение от страна на санкционираното лице,
описано както в АУАН, така и в атакуваното НП, относимата нормативна уредба е
претърпяла изменения, като санкционната норма на чл.178, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е била отменена - (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., отм., бр. 54 от 2010 г.).
Позовавайки се на легалната дефиниция за административно нарушение,
регламентирана в чл.6 от ЗАНН, съдът приел, че констатираният порок-налагане на
наказание по отменена санкционна разпоредба, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
засяга задължителните реквизити на НП, поради което и пряко рефлектира върху
правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е обвинен
и съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем. Единствено на
това основание отменил оспореното пред него НП.
Според касационната инстанция оспореното
решение е неправилно. Видно е от текста на оспореното пред въззивния съд
наказателно постановление, че преди диспозитива „постановявам“ е описано
като правно основание чл.53 от ЗАНН и по
чл.178/9, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП“. Т.е. не е ясно четливо дали третата поредна
цифра в члена на санкционната разпоредба
е 8 или 9, като по-скоро се разчита като 8. Като вероятно нечетливото изписване
се дължи на факта на отпечатване на НП на матричен принтер, на тънка хартия и
при използване на мастило, което не отпечатва ясно и недвусмислено нито
буквите, нито цифрите. След диспозитива „постановявам“ обаче, са описани трите
имена и индивидуализиращите данни на наказаното лице, и веднага след тях - текстът
от закона, въз основа на който е наложена санкцията, а именно- чл.179, ал.1,
т.5, предл. четвърто от ЗДП. Според касационната инстанция цифрата „9“ от
приложимия текст на чл.179 е ясно, четливо и недвусмислено посочен на това
място от НП и не поражда съмнения относно това на основание коя санкционна
норма се налага санкцията. Поради което дори и да се пораждат съмнения относно
факта дали цифрата 8 или цифрата 9 е изписана непосредствено преди диспозитива
на НП, коректното посочване на правилната санкционна норма непосредствено след
индивидуализиращите данни на наказаното лице и непосредствено преди изписване
размера на наложената санкция, е достатъчно, за да се счете , че лицето е
наказано по правилния , съответния законов текст. Следва да се има предвид, че
самото нарушение е описано изключително подробно, ясно и коректно словесно, по
начин, небудещ съмнение какво нарушение се вменява на Т., поради което не може
да се счете, че е нарушено по някакъв начин правото му да разбере какво деяние
му се вменява, за да може да представя доказателства в своя защита срещу
повдигнатото обвинение. Нарушението е описано в обстоятелствената част на НП, чрез ясен и недвусмислен текст. А и според
повелята на чл.57, ал.1 от ЗАНН, посочването на санкционната норма, за разлика
от нарушената такава, не е сред задължителните реквизити на НП. Ето защо
изводите на въззивния съд, че е посочена неприложима санкционна разпоредба,
която е отменена впоследствие, са неправилни и не почиват на доказателствата по
делото.
Ето защо оспореното решение следва да се отмени и делото- да се
върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане
съставът следва да се произнесе по съществото на правния спор-относно това има
ли извършено нарушение на разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДП, извършено ли е от
лицето, посочено като нарушител, извършено ли е виновно, в т.ч. да се произнесе
по възраженията на Томово относно съставомерността на вмененото нарушение, вкл.
от гл. точка наличието или липсата на създадена непосредствена опасност за
движението.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №404/16.08.2021 год. по анд №20214430201188/2021 год. на Районен
съд-Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на РС-Плевен при съобразяване с
мотивите на постановеното решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.