№ 2447
гр. София, 03.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502710 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 20098/28.09.2022 г. по описа на САС,
депозирана от Ж. Н. Г. чрез адв. Д. Г. против определение № 54/22.12.2021 г. на СГС,
IV-е състав по ч.гр.д. № 11237/2021 г. Жалбоподателката моли да бъде уважена
жалбата й относно всички закононарушения на председателя на 43 състав на СРС,
която действала користно и лишила жалбоподателката от справедлив процес. В
допълнение към частната жалба от 15.04.2022 г. жалбоподателката твърди, че съдът
неоснователно протакал делото и неоснователно отказал да разгледа предявения
насрещен иск; неоснователно и неправомерно отказал да допусне поправка на
протокола от проведеното на 09.02.2021 г. съдебно заседание, а според
жалбоподателката това определение попадало сред преграждащите определения. В
допълнението към жалбата, депозирано на 15.04.2022 г., жалбоподателката заявява, че
приема определението на съда относно отвода на съдията и не го обжалва.
Насрещната страна - Етажните собственици от миникомплекс „Борово“, са
депозирали отговор на частната жалба, в която излагат доводи за нейната
неоснователност.
Настоящият състав, като обсъди доводите и възраженията на страните, и
представените доказателства, намира следното:
Ч.гр.д. № 11237/2021 г. на СГС, IV-е състав е образувано по частна жалба на Ж.
Н. Г. против определение № *********/20.10.2020 г., определение №
20054314/26.02.2021 г. и определение № 20061146/09.03.2021 г., и трите по гр.д. №
40272/2019 г. на СРС, 43 състав. С първото определение е оставено без уважение
искане за приемане за съвместно разглеждане с първоначалния иск на предявен от
ответницата насрещен иск. С второто определение е оставено без разглеждане искане
за поправка на протокола от съдебно заседание, проведено на 09.02.2022 г. С третото
определение съдията от СРС е оставил без уважение искане на ответницата за отвод.
С определение от 22.12.2022 г. СГС е оставил без разглеждане частната жалба и
срещу трите обжалвани определения, като е приел, че същите са необжалваеми. Това
определение е връчено на жалбоподателката на 24.02.2022 г., а на 02.03.2022 г. тя е
1
депозирала частна жалба срещу него.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира
следното от правна страна:
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу
обжалваем акт, в законоустановения срок и е редовна, поради което е допустима.
Доколкото с молбата си от 15.04.2022 г. жалбоподателката заявява, че приема
определението на съда относно отвода на съдията (в частта му по частната жалба
срещу определение № 20061146/09.03.2021 г. по гр.д. № 40272/2019 г. н СРС, 43
състав) и не го обжалва, следва да се приеме, че това изявление има смисъл на
оттегляне на частната жалба в посочената част, поради което частното производство
по жалбата в тази й част следва да бъде прекратено.
Разгледана по същество, относно частната жалба в останалата й част настоящият
съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения:
тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които това
изрично е предвидено в закона.
Във връзка с неприемането на насрещен иск в производството, съобразно
мотивите на т. 7 „в“ от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК следва да бъдат разграничени хипотезите на оставяне без уважение
на искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск, от една страна, и
връщане на насрещната искова молба поради неотстраняване нередовностите, от друга
страна. С предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се
извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се
преценява от първоинстанционния съд. При неприемане за съвместно разглеждане на
насрещния иск не се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът следва да
постанови отделянето му на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК, в който случай
определението не подлежи на обжалване.
Ако първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане насрещния иск,
оставил е без движение насрещната искова молба, като е предоставил срок за
отстраняване на нередовностите и е върнал насрещната искова молба поради
неотстраняване на недостатъците й, определението /разпореждането/ за връщане
подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК.
Ако съдът не е върнал насрещната искова молба, а е отделил насрещния иск в друго
производство, определението не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо по
смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
В случая СРС е оставил без движение насрещната искова молба и неколкократно
е давал указания на ответницата Ж. Г. да я уточни, като накрая в мотивите на
определение № 20229386/20.10.2020 г. е приел, че нередовностите не са отстранени,
поради което не следва да приема насрещния иск за разглеждане. Макар очевидно СРС
да е смесил двете посочени по-горе хипотези, като при неотстранени нередовности на
насрещната искова молба, вместо да я върне на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е
постановил диспозитив, с който отказал да приеме насрещния иск за съвместно
разглеждане, следва да се приеме, че всъщност определението има характер на такова
за връщане на исковата молба, което определение, както бе посочено по-горе, подлежи
на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК. Още
повече, че СРС не е постановил отделяне на насрещната искова молба в отделено
производство. Ето защо, предвид достигане от апелативния съд до извод различен от
този на СГС относно посоченото определение, в тази му част същото следва да бъде
отменено и делото върнато на СГС за произнасяне по същество по частната жалба
2
срещу определение № 20229386/20.10.2020 г. на СРС, 43 състав.
По отношение обжалваното определение в частта му, с която е оставена без
разглеждане частната жалба срещу определение № 20054314/26.02.2021 г., с което е
оставено без разглеждане искане за поправка на протокола от съдебно заседание,
проведено на 09.02.2022 г., настоящият съдебен състав споделя мотивите на СГС за
необжалваемост на същото. Определението по чл. 151, ал. 4 ГПК, независимо от това,
дали с него се допуска или отказва поправката или допълването на протокола, както и
разпореждането/определението, с което молбата за допълване или поправяне на
протокола се връща като просрочена, не подлежат на обжалване с частна жалба.
Самият протокол като съдържание е необжалваем, а и възможност за обжалване на
определението за връщане на молбата по чл. 154, ал. 1 ГПК като просрочена не е
предвидена в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (напр. определение № 736/10.10.2014 г. по ч.
гр. д. № 5685/2014 г. на III г. о. на ВКС, определение № 589/18.07.2014 г. по ч. гр. д. №
4256/2014 г. на IV г. о. на ВКС и определение № 173 от 23.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1023/2015 г., III г. о.) Ето защо, в тази му част обжалваното определение е правилно,
а частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба вх. № 20098/28.09.2022 г. по
описа на САС, депозирана от Ж. Н. Г. чрез адв. Д. Г. против определение №
54/22.12.2021 г. на СГС, IV-е състав по ч.гр.д. № 11237/2021 г. в частта му, с която
СГС се е произнесъл по частна жалба против определение № 20061146/09.03.2021 г. по
гр.д. № 40272/2019 г. на СРС, 43 състав.
ОТМЕНЯ определение № 54/22.12.2021 г. на СГС, IV-е състав по ч.гр.д. №
11237/2021 г. в частта му, с която СГС се е произнесъл по частна жалба против
определение № *********/20.10.2020 г. по гр.д. № 40272/2019 г. на СРС, 43 състав и
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по частната жалба в посочената й част по
същество.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 20098/28.09.2022 г. по описа
на САС, депозирана от Ж. Н. Г. чрез адв. Д. Г. против определение № 54/22.12.2021 г.
на СГС, IV-е състав по ч.гр.д. № 11237/2021 г., с която СГС се е произнесъл по частна
жалба против определение № 20054314/26.02.2021 г. по гр.д. № 40272/2019 г. на СРС,
43 състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му само в частта, с която производството по делото е прекратено.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4