РЕШЕНИЕ
№ 606
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110211889 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Т. ЦВ. от гр.София, ж.к.»******** против
Наказателно постановление № 21-4332-014377/14.07.2021 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3000 (три хиляди) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение
по чл.104б, т.2 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на
административно-наказателната процедура били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – на разпоредбите на чл.42, т.4 от
ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не ставало ясно и свидетелят подписал
АУАН, в какво качество е сторил това, като очевидец при извършване и
установяване на нарушението, или като свидетел при съставяне на акта.
На следващо място, в жалбата се твърди, че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава. Автомобилът
1
управляван от жалбоподателя бил с автоматична скоростна кутия и при
подаване на газ предавките му се превключвали автоматично, което водело до
невъзможност за вкарването му във високи обороти и превъртане на задните
задвижващи механизми.
Излагат се и аргументи, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление бил описан лек автомобил с рег. № С 80 29 НР, а лекият
автомобил, управляван от жалбоподателя бил с рег. № СА 80 29 НР, поради
което не можело да се направи категоричен извод, че описаното нарушение е
извършено именно от Т.Ц..
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят не се явява.
Същият се представлява от пълномощниците си – адв.Генадиев – САК и
адв.Михайлова – САК. Последната в дадения ход по същество пледира съдът
да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление. Изразява становище, че от гласните доказателствени средства
и заключението на изготвената и приета по делото съдебно авто-техническа
експертиза се установявало, че жалбоподателят не е извършил маневрата,
описана в АУАН и НП, а се е отклонил от движението си наляво, за да
заобиколи спрял внезапно лек автомобил, който се движел пред него.
Административно-наказващият орган, редовно призован не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.06.2021 г. около 22:48 часа свидетелите ЕЛ. В. С. и колегата й ИВ.
СЛ. Н. – мл.автоконтрольори в СДВР – ОПП изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул, нощна смяна. Същите се движели със
служебния си автомобил в гр. София по ул.“Д-р Йордан Йосифов“ с посока
на движение от ул.“Акад.Борис Стефанов“ към бул.“Акад.Стефан Младенов“,
когато забелязали, че водача на движещия се преди автомобила им лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СА 80 29 НР форсира двигателя на
автомобила, превърта задните моторни колела и поднася задната част на МПС
първо на ляво, после на дясно, което застрашавало останалите участници в
движението и създавало реална опасност от възникване на ПТП.
2
След като му бил подаден сигнал от полицейските служители, водачът
на лекия автомобил „Мерцедес“ преустановил движението си и спрял в дясно
на пътното платно.
В хода на извършената полицейска проверка била установена
самоличността на водача – жалбоподателят Т. Т. ЦВ., който управлявал
процесния лек автомобил.
За констатираното нарушение свидетелят Е.С. съставила срещу
жалбоподателя Т. Т. ЦВ. Акт за установяване на административно
нарушение, серия АВ, № 220460/21.06.2021 г. Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
АУАН бил съставен в присъствието на св.ИВ. СЛ. Н. –свидетел при
установяване на нарушението, след което бил предявен на нарушителя, който
след като се запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че
няма възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е било депозирано
писмено възражение срещу така съставения акт.
Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство Наказателно постановление 21-4332-
014377/14.07.2021 г., с което при идентичност на описанието на нарушението
и правната му квалификация, на основание чл.175, ал.1, предл.3 от ЗДвП на
нарушителя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000
(три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 03.08.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН № 220460/21.06.2021 г., справка –картон на
водача, Заповед № 8121 К-13180/29.10.2019 г., Заповед № 8121-З-
515/14.05.2018 г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица
от МВР за съставяне на АУАН, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.;
както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите
С., Н., Ц. и способите за доказване – заключението на назначената и изготвена
по делото съдебно авто-техническа експертиза.
3
Съдът изгради фактическите си изводи на първо място на база на
показанията на свидетеля –актосъставител Е.С., които кредитира с доверие,
като обективни и непротиворечиви и от които се установява описаната по –
горе фактическа обстановка. В тази връзка следва да се посочи, че св.С. е
свидетел -очевидец на твърдяното нарушение, който по времето и на мястото
на извършване на нарушението е бил на работа заедно с още един свой
колега-св.Н., присъствал при установяване на нарушението и съставяне на
АУАН. В показанията си пред съда св. С. категорично заяви, че нарушителят
не само, че си е признал, че е извършил нарушението, за което е
санкциониран, но е и подписал акта без възражения, който факт се установява
от приложения по делото екземпляр от акта.
В показанията си св.С. беше категорична, че когато е бил спрян за
проверка и му е бил съставен процесния АУАН, водачът на лекия автомобил
е бил сам в автомобила, което дискредитира показанията на неговия баща –
св. Тони Цветанов Ц., че е пътувал заедно със сина си в автомобила. Св.Ц.,
като родител на нарушителя безспорно е заинтересован от изхода на делото,
поради което настоящият съдебен състав възприема показанията му като опит
за изграждане на защитна версия на нарушителя, с цел препятстване
ангажирането на административно –наказателната му отговорност.
На следващо място, съдът кредитира с доверие като обективно и
компетентно изготвено, даващо обоснован отговор на поставените задачи
заключението на приетата по делото АТЕ. От същото безспорно се
установява, че при движение на процесния лек автомобил по прав участък със
суха асфалтова настилка и скорост от около 50 км./ч., след намеса на водача
за изключване на ESP, поставяне на АСК в ръчен режим и използването на
ръчната спирачка за кратковременно блокиране на задните задвижващи
колела е напълно възможно извършването на демонстративни маневри,
изразяващи се във форсиране (вкарване във високи обороти) на двигателя,
превъртане на задните задвижващи колела и занясане на задната част на
автомобила. В разпита си пред съда вещото лице инж. Т. беше убедителен, че
описаното в обстоятелствената част на експертизата поведение на водача на
автомобила, за да се получи т.нар. „ефект на дрифта“ е съобразено с
конкретната пътна обстановка –две платна за движение в двете посоки,
наличието на автобусни спирки и три пешеходни пътеки, дължината на
4
правата отсечка от около 300 метра, стесняването на пътното платно и
обозначението за надлъжно паркиране на автомобили, което го стеснява с три
метра; както и максималната мощност на автомобила от 204 к.с. и наличието
на автоматична скоростна кутия, което намалявало мощността на двигателя с
15-20 %.
Вещото лице опроверга и изгражданата в хода на съдебното
производство защитна версия на нарушителя, че е заобиколил спрелия преди
него лек автомобил, като обясни, че при извършване на маневра заобикаляне
от ляво на спрял автомобил, задницата на автомобила не може да се отклони
на дясно.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, доколкото е
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок за
обжалване по смисъла на чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу административно –
наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
служебна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност. Също така, е спазена предвидената от закона писмена форма
и давностните срокове по смисъла на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е и
редовна процедура по връчване на АУАН и НП на нарушителя.
Спазени са императивните изисквания на чл.42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване
на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно
и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят да е в
състояние да възприеме фактическите и правни рамки на нарушението и
адекватно да организира защитата си, което в действителност е и сторил.
5
Като неоснователно съдът възприема възражението, че от текста на
АУАН не ставало ясно в какво качество св.И.Н. е подписал съставения акт,
тъй като последният е посочен като очевидец при установяване на
нарушението.
Твърдяното в жалбата грешно (непълно) изписване на регистрационния
номер на управлявания от Ц. лек автомобил марка „Мерцедес“ в текста на
наказателното постановление, не следва да се определи като съществено
процесуално нарушение, водещо от невъзможност за определяне личността
на нарушителя, респ. установяване авторството на деянието. В тази връзка
следва да се посочи, че в съставения АУАН лекия автомобил е посочен с рег.
№ СА 80 29 НР, като АУАН е подписан без възражения от нарушителя и
същият не оспори подписа си в хода на съдебното производство. Освен това,
в първото изречение на издаденото наказателно постановление управляваният
от Т.Ц. лек автомобил е с правилно изписан рег. № СА 80 29 НР.
Действително, малко по –надолу в текста на НП е изпусната буквата „А“ в
регистрационния номер на автомобила, но тази техническа грешка не води до
невъзможност за определяне лицето, което го е управлявало на
инкриминираната дата, респ. не опорочава издаденото НП.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на издадения санкционен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има
задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като
е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да
използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани
извън тези пътища и на обособените за съответната цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на
6
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. В
случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху системите за
управление на автомобила, за да се постигне описания в АУАН и НП ефект
при движение на лекия автомобил, който безспорно се установи от
доказателствената съвкупност на делото, коментирана по –горе.
Ноторно известно от гледна точка на опита и практиката е, дори за лица,
които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите
на автомобила - рязко подаване на газ и увеличаване оборотите на двигателя
на автомобила, с което се превъртат задвижващите колела, или при
извършване на други действия, като например завъртане на волана, поотделно
или в тяхното съчетание, се наблюдава именно посочения ефект, при който се
демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС и други
ефекти, известни като „форсиране“, "превъртане на задни гуми", „поднасяне
на задната част на автомобила“ или „дрифт“ в разговорния език, като без
съмнение този ефект специално се цели, тъй като той не може да настъпи при
нормално управление на автомобила, и е без значение начина, по който е
постигнат от водача. Възраженията в обратна насока, в това число свързани с
техническата невъзможност на автомобила или субективната невъзможност
на водача му да осъществят описания при управлението на лекия автомобил
ефект, са неоснователни.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, с пряк
умисъл. Нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал тяхното
настъпване.
Съзнателното опасно шофиране, изразяващо се във форсиране на
двигателя, превъртане на задните задвижващи колела и занасяне на задната
част на автомобила в различни посоки, в никакъв случай не представлява
използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора
и товари. Всяко едно последващо неовладяване на автомобила и загубата на
контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици.
Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за движение, застрашава не
само живота и здравето на водача на процесния автомобил, но и на
останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока
степен на обществена опасност.
7
Санкционната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване,
или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари.
В случая санкцията на нарушителя правилно е наложена на основание
чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП в посочения в нормата размер на наказанията.
Въпреки, че не е направено такова искане от страна на жалбоподателя,
настоящият съдебен състав намира, че в конкретния казус е неприложима
хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се вземат предвид
зачестилите нарушения от този вид, които създават особено голяма опасност
за всички участници в движението, тъй като са абсолютна предпоставка за
настъпване на пътнотранспортни произшествия. Именно, от високата степен
на обществена опасност на тези деяния е продиктуван и големият размер на
предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание
"глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване от право
да се управлява МПС" за срок от 12 месеца, като за съда не съществува
възможност да ревизира размера на тези наказания.
Поради гореизложеното съдът намира, че законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено. Същото е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила, поради което сочените от жалбоподателя основания
за отмяната му не са налице.
На следващо място, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските,
само ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д ЗАНН. В конкретния случай, с оглед изхода на
правния спор разноски се дължат в полза на административно-наказващият
орган, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът не
длъжи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
014377/14.07.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на Т. Т. ЦВ. на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 (три хиляди)
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за
нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9